№ 14792
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110161644 по описа за 2021 година
„Т. е предявило против Р. К. К. и А. Н. Р. - К. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имот -
апартамент 11, находящ се в гр. С., жк. „О.”, бл. ., абонатен № .:
-от ответницата Р. К. К. като собственик на 1/3 ид.ч. от имота ищецът претендира
следните суми: сумата от 754,67 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода - 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 104,52 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.01.2019г. до 23.04.2021г.; сумата от 22,13 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. - 29.02.2020г., ведно
със законната лихва считано от 17.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 4,19 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 23.04.2021г.
-от ответницата А. Н. Р. - К. като собственик на 2/3 ид.ч. от имота ищецът претендира
следните суми: сумата от 1509,33 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода - 01.05.2018г. -30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 209,05 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.01.2019г. до 23.04.2021г.; сумата от 44,27 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. - 29.02.2020г., ведно
със законната лихва считано от 17.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 8,37 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 23.04.2021г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответниците се намирали в облигационни отношения, като
доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като останали задължени за
1
стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като
дължали и обезщетение за забавено изпълнение.
Отделно от това ищецът твърди, че между него и „Т. е сключен договор за извършване
на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост, в която се намира имота на ответника, като въз основа на данните от това
разпределение е извършено остойностяването на потребената топлинна енергия за
процесния период.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците по делото А. Р. - К. и Р. К. са подали общ
отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер.
Посочват, че ищцовото дружество не е доказало ответниците да са собственици или
ползватели на топлоснабден имот, като посочват, че представянето на нотариален акт за
учредяване на законна ипотека с ипотекарен длъжник Крум Кръстев не доказвал право на
собственост на ответниците, а не се сочат и доказателства за валидно правоприемство между
ипотекарния длъжник от една страна и ответниците по делото от друга. Оспорват
изискуемостта на задълженията за доставяне на ТЕ, като посочват, че ищецът не сочи
доказателства за публикуване на дължимите от клиента суми на интернет страницата на „Т..
Оспорват количеството и стойността на доставената топлинна енергия и дяловото
разпределение. Сочат, че съобразно представените по делото документи, в това число
съобщение към обща фактура от 30.04.2019 г. и от 30.04.2020 г., са фактурирани суми в общ
размер на 1115,90 лв.
Претендират разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ - потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съдът счита, че от така ангажираните от страна на ищеца доказателства, не се
установява двамата ответници /или техен наследодател/ в процесния период да са били
потребители на ТЕ касателно процесния имот - апартамент 11, находящ се в гр. С., жк. „О.”,
бл. ..
За да направи горните изводи, съдът съобрази следното:
Видно от молба от Държавна спестовна каса от 1991г., същата касае искане за вписване
на законна ипотека върху процесния недвижим имот – ап. № 11, находящ се на адрес: гр. С.,
жк. „О.”, бл. . за обезпечаване изплащането на отпуснат в полза на К. заем за жилищно
строителство в размер на 17798 лева, платим в срок от 20 години.
Видно от представеното писмо от СО, район „О.” от 11.09.2017г., в същото е отразена
информация, че имотът е бил закупен от К. на дата 29.10.1990г.
Нито молбата от ДСК за вписване на законна ипотека върху процесния имот, нито
писмото от СО с отразеното в него информация относно закупуването на имота от К.,
представляват надлежно доказателствено средство, което да удостоверява факта на
възникване правото на собственост върху процесния имот от страна на лицето К., още по-
малко за двамата ответници.
В тази връзка съдът ще обърне внимание, че по делото от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест, не са ангажирани и доказателства, които да мотивират извод за
настъпило правоприемство между лице, което да е било собственик на процесния имот и
ответниците по настоящото дело.
Не представлява надлежно доказателствено средство относно собствеността върху
2
имота и представения от ищеца списък към Протокол от Общо събрание на ЕС от жк. „О.”,
бл. ., въпреки обстоятелството, че в него се съдържа името на лицето К. и подпис срещу
него. Този списък не съдържа и дата, още по-малко достоверна такава, като тези изводи не
се променят въпреки представената декларация от А. М., в която е потвърдено
обстоятелството, че подписите в протокола са на собствениците на апартаментите на ЕС. В
тази насока съдът ще обърне внимание, че тази декларация е от дата 23.09.2002г., която
значително предхожда процесния период. Отделно, нито един от двата коментирани
документа не съставлява такъв, който да води до възникване право на собственост върху
процесния имот.
Обстоятелството, че абонатният номер . е бил воден на името на К. също не би могло
да доведе до извод, че ответниците по делото са задължени лица за заплащане на потребена
ТЕ в процесния имот за релевантния период.
Разглежданите до тук писмени доказателства не са достатъчни, за да може да бъде
прието за установено качеството на потребители по смисъла на закона по отношение на
двамата ответници. Лисват доказателства, от които да може да се направи безспорен извод,
че в процесния период ответниците са били собственици /или техен наследодател/ или
ползватели на имота, във връзка с който ищецът претендира незаплатена ТЕ и суми за
дялово разпределение, както и лихви върху тях.
В тази насока съдът ще посочи, че направеното доказателствено искане в тази връзка
от страна на ищеца в съдебно заседание на 17.10.2022г. е преклудирано, поради което и
съдът не го е допуснал. Възраженията на двамата ответници във връзка с липсата на
доказателства за наличие на облигационна върху между страните по делото по доставка на
ТЕ, в частност относно липсата на доказателства ответниците да са собственици или
ползватели на процесния имот, е направено още с отговора на ИМ. Видно от разпечатката от
системата за сигурно електронно връчване /л. 73 от делото/, на ищеца е бил връчен препис
от отговора на ответниците преди първото по делото съдебно заседание. В този смисъл,
срокът на ищеца за ангажиране на доказателства във връзка с възраженията на ответниците
е изтекъл в първото по делото редовно съдебно заседание, което е било проведено на
21.06.2022г., и в което е имало представител на ищцовата страна. В това съдебно заседание
от страна на ищеца не са направени доказателствени искания във връзка с коментираните
по-горе възражения на ответниците.
Що се отнася до приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, вещото лице сочи,
че в процесния имот и в релевантния период услугата дялово разпределение е била
извършвана от „Т., като дължимата сума за ТЕ възлиза на 2239,08 лева.
Съгласно заключението на ССЕ, което също не е оспорено от страните: задължението
за процесния имот в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. са както следва: 758,46 лева – за
топла вода; 1500,59 лева – за отопление; за отчет уреди за дялово разпределение – 66,40
лева. Мораторната лихва върху главницата от 2330,40 лева за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 23.04.2021г. е в размер на 326,13 лева. Вещото лице сочи, че при
проверка в отдел съдебни вземания към Правна Дирекция на ищцовото дружество не са
установени данни за постъпили суми за покриване на начислените сума за процесния
период.
Приетите по делото заключения на СТЕ и ССЕ няма пречка да бъдат кредитирани,
доколкото вещите лица са отговорили в пълнота на поставените въпроси.
Въпреки това, и доколкото ищецът при условията на пълно и главно доказване не успя
да установи наличието на облигационни отношения между него и ответниците, касателно
процесния имот, като липсват доказателства, които да доказват същите да са негови
собственици или ползватели, съдът счита, че исковете, касаещи претендираните суми за
заплащане на главница за ТЕ за процесния период и на главница дялово разпределение по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
3
При това положение неоснователни се явяват и исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главниците за ТЕ и дялово разпределение,
доколкото същите са акцесорни такива.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответниците.
Видно от представения договор правна защита и съдействие, приложен към отговора
на ИМ, ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Съдът като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, счита, че
претендираното възнаграждение за защита на двамата ответници, а именно общо 600 лева,
не се явява прекомерно, поради което и възражението на ищеца /обективирано в ИМ/ в тази
насока се явява неоснователно.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски,
сторени в първоинстанционното производство в общ размер 600 лева, или на всеки по 300
лева.
Видно от материалите по заповедното производство, ответниците не са сторили
разноски в него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу Р. К. К. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „О.”, бл. ., ап. 11 искове по чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че Р. К. К. дължи на „Т. с ЕИК . следните суми във връзка с топлоснабден имот
- апартамент 11, находящ се в гр. С., жк. „О.”, бл. ., абонатен № ., а именно: сумата от 754,67
лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода -
01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 17.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
104,52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.01.2019г. до
23.04.2021г.; сумата от 22,13 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. - 29.02.2020г., ведно със законната лихва считано
от 17.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,19 лева - мораторна
лихва за периода от 01.07.2018г. до 23.04.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу А. Н. Р. – К. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „О.”, бл. ., ап. 11 искове по
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че А. Н. Р. – К. дължи на „Т. с ЕИК . следните суми във връзка с топлоснабден
имот - апартамент 11, находящ се в гр. С., жк. „О.”, бл. ., абонатен № ., а именно: сумата от
1509,33 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода - 01.05.2018г. -30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 209,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.01.2019г. до 23.04.2021г.; сумата от 44,27 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. - 29.02.2020г., ведно със законната лихва
считано от 17.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 8,37 лева -
мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 23.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т., с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на Р. К. К. ЕГН ********** сумата от 300 лева /триста
4
лева/ - разноски, сторени в исковото производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т., с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на А. Н. Р. – К. ЕГН ********** сумата от 300 лева
/триста лева/ - разноски, сторени в исковото производството пред СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице- помагач на страната на
ищеца – „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5