Р Е Ш
Е Н И Е №
185
Гр. П., 08 януари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при секретаря: И.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 233 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Административно наказателното
производство е образувано по жалба на Р.С.А. ***-0321-001177/20.12.2018г. на
Началник РУП към ОДМВР-Т., РУ П., с
което му е наложено наказание на осн.
чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвВ
за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП-глоба в размер на
250,00лв.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, и моли съда да отмени
издаденото НП. Редовно призован за с.з. се явява лично жалбоподателя, и моли
съда да отмени издаденото НП.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура-П., редовно призована не се явява, не изпраща
представител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН, и е процесуално допустима.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 03.12.2018г., около 15,500ч. жалбоподателят Р.А.,
който управлявал л.а. УАЗ-469 бил спрян
за проверка от служители на РУ П. в с.К.,
ул.“Х. А.“. При извършената проверка
служителите на РУ П., установили,
че автомобила не бил регистриран по
надлежния ред, съгласно Наредба №I-45/24.03.2000г. Освен това се установило, че регистрационните табели, които били на автомобила
рег.№Т****АВ били издадени за друго МПС. След установяване на тези нарушения, на място му били съставени
два акта АУАН, бл.№612618/03.12.2018г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и
АУАН бл.№612619/03.12.2018г. за нарушение по чл.177, т.4 от ЗДвП, който е
предмет на настоящото производство, приложен по делото. И двата акта били връчени на нарушителя, като
последният подписал първия с възражение, че колата използвал само по черен
път, за да ходи до пчелин, а втория подписал без възражения. Въз основа на
установеното по АУАН, бл.№612618/03.12.2018г., било образувано БП №765/2018г.
по описа на РУ П., за престъпления по
чл.345, ал.1 и чл.345, ал.2 от НК, което било прекратено със споразумение по
реда на глава 29 от НПК, одобрено от съда
по НОХД №319/2018г. по описа на ПпРС. Видно от
приложеното в цялост НОХД №319/2018г., след приключване на съдебното
производство, на 27.12.2018г. А. заплатил наложената му глоба в размер на
500,00лв., по сметка на съда
Срещу втория съставен АУАН жалбоподателя
не депозирал допълнителни възражения в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения АУАН било издадено
атакуваното НП №18-0321-001177/20.12.2018г. на Началник РУП към ОДМВР-Т.,
РУ П., връчено на жалбоподателя на 14.11.2019г., с което отговорността му била
ангажирана. Видно от НП, наложено му е наказание, на осн. чл.177, ал.1,
т.4, пр.1 от ЗДвВ за извършено нарушение
по чл. по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП-глоба в размер на 250,00лв.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото писмени
доказателства- НОХД №319/2018г. по описа на ПпРС,
АУАН, НП, справка за нарушител-водач,
както и от изслушания в с.з. актосъставителя С.П. и св.И.И..
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Административнонаказателното производство е
формално производство. За да бъдат издадените в хода му действителни актове,
трябва да са налице определени процесуални предпоставки - да е спазена процедурата по установяване на
административното нарушение и по съставянето на акта; съставеният акт да
съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити; да е съставен от
компетентен актосъставител; да е извършено деяние, което да е
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН; да е извършено от
лицето, посочено в акта като нарушител;
да се установи има ли вина и каква е формата ѝ; наказателното
постановление да съдържа задължителните си реквизити, да е издадено в срок, от
компетентен административнонаказващ орган. За процесуални предпоставки при съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.
Действайки
като въззивна инстанция и подлагайки на служебна
проверка както акта, така и НП при така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Актът за
установяване на административно нарушение, предмет на настоящото дело, е
съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 189, ал.1
от ЗДвП,
вр. чл. 37, ал.1,
б."б" от ЗАНН. Подписан е от актосъставителя
и свидетеля на нарушението. Същия е
връчен на нарушителят и той се е
запознал с него, като не е направил
бележки и възражения. Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното
НП. По делото не възниква съмнение относно компетентността на органа, издал НП,
предвид представената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018г.
Съдът счита, че
въпреки това актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
издадени при наличието на съществени процесуални нарушения.
Настоящият
състав на съда счита, че както АУАН, така наказателното постановление не
отговаря на изискванията на чл.42,
т.5 от ЗАНН респ. на чл. 57, ал. 1 т. 5
от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП
са посочени елементите от състава на административното нарушение. Не са посочени обстоятелствата и действията,
с които лицето е извършило административното нарушение, което прегражда и
възпрепятства процесуалното му право на защита. В АУАН е записано, че
лицето управлява посочения лек
автомобил, който бил спрян от движение и в скоби е посочено „бракувано“. В НП е
описано пък, че управлява посочения автомобил което е спряно от движение и
бракувано. Нито в акта за административно нарушение, нито в наказателното
постановление има посочване при какви обстоятелства е извършено визираното административно нарушение-спрян или бракуван
е този автомобил, доколкото са различни хипотези, ако е спрян от движение кога, за какъв
период, с какъв акт, връчен ли е той на
нарушителя, а ако е бракуван кога и от кого. Нещо повече и актосъставителя
и свидетеля по установяване на нарушението в
с.з. заявиха, че на място било установено, че автомобила не съществувал в системата, както
и че табелите били по стар образец и били издадени за друго МПС. Кога, как и по
какъв начин е установено, че автомобила
е бил спрян от движение или е бил бракуван е неясно по делото. Нещо повече за съда е неясно как може да бъде спряно от движение или
бракувано МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Това са взаимно
изключващи се хипотези, и в този смисъл възраженията на жалбоподателя съдът
намира за основателни. В тази връзка освен обстоятелствата при които е извършено
административното нарушение не са посочени
и доказателства, което да го
потвърждават. Непълното описание на нарушението от фактическа
страна винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя от една страна, а от друга
страна ограничава възможността съдът да прецени дали в действителност е
осъществен твърденият състав на административно нарушение.
На следващо
място, в АУАН и наказателното постановление, съгласно чл. 42, т.5 ЗАНН,
съответно чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН, задължително се посочват законовите
разпоредби, които са нарушени. В конкретния случай като нарушена законова
разпоредба в АУАН е посочен чл. 177,т.4 от ЗДвП, а в наказателното постановление е посочена, че жалбоподателя е нарушил
нормата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
За да бъде едно
деяние административно нарушение, то трябва от обективна и субективна страна да
осъществява определени признаци, посочени в конкретна правна норма и така да
нарушава определено правно задължение, постановено от тази норма.
На първо място
нормата на чл.177 от ЗДвП, на която се е позовал актосъставителя
е санкционна норма и съдържа 6 алинеи, всяка от които с няколко различни хипотези. В НП наказващия орган пък
е посочил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, която постановява, че
на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно
средство, спряно от движение, в която норма вече се съдържа състав на
административно нарушение, ведно с признаците от обективна и субективна страна,
които трябва да бъдат налице, за да бъде осъществен този състав.
При така
посоченото, съдът отчита, че АУАН и НП са съставени по неясен и объркващ начин,
съществено ограничаващ правото на защита на жалбоподателя, тъй като се касае до
нарушение при осъществяване на отговорността му, което не може да бъде
отстранено по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 57, ал.
1 от ЗАНН, касаеща задължителното съдържание на
наказателното постановление, е императивна, и нарушаването й води до неговата
незаконосъобразност. Неспазването от
страна на административно-наказващия орган на изискването на цитираната норма
от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено - освен датата
и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, но и
обстоятелствата, при които същото е извършено и
нарушените правни норми, води до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Това е така, тъй като районният съд в производството по обжалване на
наказателните постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установи
съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление
административното нарушение и съответно - съпоставянето на фактически
установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова
норма, регламентираща същото като административно нарушение, което в случая не
е налице.
Съдът намира,
че установените нарушения при издаването на наказателното постановление са
съществени. Те нарушават правото на
защита на жалбоподателя и ограничават възможността му да го реализира.
Същевременно затрудняват съда да осъществи пълен съдебен контрол за
законосъобразността на обжалваното постановление. Поради това съдът счита
наказателното постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени
процесуални нарушени, и като такова
следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63,ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП №18-0321-001177/20.12.2018г
на Началник РУП към ОДМВР-Т., РУ П., с което на Р.С.А., ЕГН **********,***, му е наложено административно наказание на
основание на осн. чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП-глоба в размер на
250,00лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ: