НЧХД № 230/2019 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в съда тъжба от П.И.С. и Г.А.У.,***,
с която са повдигнати обвинения против подс. М.И.К. от с. гр. за две отделни
престъпления „публична обида”, както следва:
1. Престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146
ал.1 от НК, а именно затова, че на 06.09.2018г., в гр.Пазарджик, на
ул.”А.Б.”, пред № 69, е казал
нещо унизително за честта и достойнството
на П.И.С., ЕГН **********, в нейно присъствие – нарекъл я „проститука”, като
обидата е нанесена публично;
2.
Престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, а именно затова, че на 06.09.2018г., в гр.Пазарджик,
на ул.”А.Б.”, пред № 69, е казал
нещо унизително за честта и достойнството
на Г.А.У., ЕГН **********, в негово присъствие – нарекъл го „очилат мухъл”,
„очилат боклук” и го напсувал с израза „мамицата ти”, като обидата е нанесена
публично.
В
тъжбата е описан и отправен от подсъдимия към тъжителя С. клеветнически израз:
„Мъжът ти е сводник в Италия”, с който се разгласява позорящо обстоятелство, но
в пледоарията си повереникът прави изрично уточнение, че не се повдига
обвинение за такова престъпление, респ. не се иска осъждане за клевета. Казано
с други думи, повереникът упражни суверенното право на тъжителя да повдигне
обвинение и да иска осъждане само за онези престъпления, които се преследват по
тъжба на пострадалия, за които той прецени.
В
съдебно заседание частните тъжители се явяват лично и с повереник, чрез който поддържат
изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Повереникът пледира за постановяването
на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаването на предявените граждански
искове в пълен размер, както и присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен по
обвиненията и не дава обяснения. В последното съдебно заседание не се явява и
не упражнява правото си на лична защита. Защитникът на подсъдимия пледира за
неговото оправдаване, а приетите за съвместно разглеждане граждански искове - да
бъдат отхвърлени изцяло.
С протоколно определение на съда от 07.03.2019 год. бяха
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от пострадалите
против подсъдимия два граждански иска по чл.45 от ЗЗД, както следва:
за сумата от по 5 000 лв., за всеки един от частните
тъжители, представляваща обезщетение за причинените с всяко от двете престъпления
– обида, неимуществени вреди, ведно с законна лихва от дата на увреждането, до
окончателното им изплащане.
Със същия съдебен акт частните тъжители С. и У. бяха
конституирани и като граждански ищци в наказателното производство.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Към
инкриминираната дата подс.М.К. живеел със семейството си в гр.П., на ул.”А.Б.”
№ 69, етаж четвърти.
На същият адрес, но в апартамент на етаж втори,
живеели частните тъжители – съпрузите П.С. и Г.У..
Отношенията между семейството на тъжителите и това
подсъдимия били изключително влошени, т.к. те често влизали в словесни разпри
по повод битови и междусъседски неуредици, за които взаимно подавали жалби и
оплаквания едни срещу други до органите на МВР.
На 06.09.2018 год., около 19.00 часа, тъжителката П.С.
видяла, че пред гаража им, находящ се в тунелче, минаващо под първия жилищен
етаж на сградата, бил паркиран мотоциклет, който ограничавал достъпа до самия
гараж. Мотоциклетът бил собственост на сина /от предишен брак/ на съпругата на
подсъдимия – св.Н. К.. Подразнена от начина на паркиране на мотоциклета,
тъжителката С. започнала да вика и изразява недоволство по адрес на семейството
на подсъдимия. Това било чуто от св.К., която в този момент била на терасата в
жилището си и пушела. Тя казала на сина си да слезе и да премести мотоциклета.
Малко след това тъжителя Г.У. се качил до апартамента на подсъдимия и потропал
на входната врата. Св.К. отворила, а той поискал синът й да слезе и да премести
мотора, т.к. му пречел да паркира колата си. Св.К. отново заявила на сина си да
слезе и премести мотора, а последният тръгнал надолу. На тези събития свидетел
станал и подсъдимия, който в този момент се намирал в хола на апартамента.
Веднага след това св.К. отново излязла на терасата и
чула, че долу в тунелчето сина й и тъжителката С. се карат. Тогава св.К. казал
на съпруга си да се обади в полицията, т.к. ставал скандал, след което слязла
пред входа на сградата, находящ се също във въпросното тунелче. Там в този
момент били двамата тъжители и сина й. Тъжителката С. вече не давала на
последния да премести мотора, т.к. казала, че подали сигнал и чакали пристигане
на представители на полицията, които трябвало да видят паркирания мотор. В
крайна сметка сина на св.К. преместил мотора си.
Малко след това на мястото пристигнали полицейски
служители от РУ-Пазарджик – свидетелите Н.Б. и Р.Г., които били изпратени във
връзка с подадения сигнал. Те заварили в тунелчето, непосредствено пред
входната врата на сградата, двамата тъжители и св.К.. Видели, че между тях се
води словесен спор, след което полицаите ги разделили и започнали беседа с
всяка от т. нар. две страни в спора.
В един момент при тях се появил и подс.К., който бил
повикан от съпругата си. Той бил видимо ядосан и започнал да се разправя с
тъжителите, непосредствено пред погледите на полицаите. Казал по адрес на
тъжителя, че бил сводник в Италия. Казал на тъжителката С., че е проститутка, а
на тъжителя У. – че е очилат мухъл. Отправил и други обиди към тях, но
горецитираните две обидни фрази „проститутка” и „очилат мухъл” със сигурност
били чути и запомнени от полицаите. Тъжителите не отвърнали на обидите на
подсъдимия с обиди, а С. заявила само, че за казаното от него ще се разправят в
съда. Двамата полицаи веднага реагирали, като разпоредили устно на подс.К. да
не отправя повече обиди към тъжителите, на което последният се подчинил. След
това съставили два предупредителни протокола по чл.65 от ЗМВР, които връчили на
тъжителя У. и подс.К. и с които им разпоредили да не се саморазправят повече. С
това конфликтът бил преустановен, след което полицейските служители си
тръгнали.
На
05.02.2019г. тъжителите С. и У. подали частна тъжба в съда, с което било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите
Н.Б. и Р.Г., частично от тези на св.Н. К., както и от представените и приети
по делото писмени доказателства, а също и от вещественото доказателство – 1 бр.
компактдиск, съдържащ входящи повиквания на ЕЕН 112 в РЦ на ЕЕСП гр.Кърджали.
Именно този компактдиск има статут на веществено доказателство по смисъла на
чл.109, предл. последно от НПК, тъй като същият съдържа аудиозаписи на входящи
телефонни повиквания към посочения по-горе номер, като с тях би могло да се
допринесе за изясняване на релевантни за делото факти. Самите аудиозаписи, като
входящи повиквания по смисъла на чл.15 от ЗНССПЕЕН112 съставляват данни,
записани автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Тези данни
пък имат статут на веществено доказателствено средство /ВДС/ по смисъла на
чл.17 от горецитирания закон. Съдът не намери за необходимо да подлага
вещественото доказателство и съдържащите се в него ВДС на експертен анализ,
посредством назначаването на аудио-техническа експертиза, т. к. автентичността
им не бе оспорена от страните по делото.
Съдът дава пълна вяра именно на горепосочените гласни
доказателства, с изключение на част от заявеното от св.Нина К., т.к. същите са
хронологично точни и достоверни, взаимно се допълват помежду си и се подкрепят
от останалите писмени и веществено доказателство, като категорично очертават
гореописаната фактическа обстановка.
Веднага следва да се каже, че показанията на
свидетелите Ива Христова и Й.И. не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. те не
допринасят с нищо за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по
настоящото дело.
Св.Христова е сестра на тъжителя С. и свидетелства
абсолютно обобщено и без никаква конкретика за това, че знаела за множество
спорове и пререкания между семейството на сестра й и това на подсъдимия.
Разказва за събития през мес. юни 2018г., когато подсъдимия бил обидил сестра
й. Сочи, че знаела и за скандал по повод паркиран мотор но не знаела никакви
подробности.
Св.И. пък е съсед на тъжителите и подсъдимия, като
живее на първия етаж в сградата на горепосочения адрес. Той свидетелства за
това, че на инкриминираната дата бил в дома си, като вратата на терасата към
една от стаите била отворена и чул кавга между П.С. и Нина К. по повод паркиран
мотор от сина на последната. Сочи, че чул как С. обиждала К., като казвала, че
семейството й е глупаво и конфликтно. Категоричен е, че е чул само гласовете на
С. и К., но не и тези на подсъдимия и тъжителя У., като в един момент видял
през прозореца, че на адреса пристига полицейска кола. От всичко това може да
се заключи, че св.И. е възприел част от събитията само до момента на
пристигането на полицейските служители, т.е. когато все още подсъдимият е бил в
апартамента си и не е бил слязъл при спорещите пред входа на сградата. Ето защо
показанията на св.И. не допринасят по никакъв начин за изясняване на това какво
е било поведението на подсъдимия спрямо тъжителите и извършил ли е или не
вменените му с тъжбата престъпления.
Тук е мястото да се посочи, че съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Н.Б. и Р.Г. първо, защото те са били преки очевидци
на инкриминираните събития и второ, защото са абсолютно незаинтересовани от
изхода на делото. Стана ясно, че те са посетили мястото на инцидента, в
качеството си на полицейски служители, изпратени по подаден сигнал, а също че
нямат никакви лични отношения, както с тъжителите, така и с подсъдимия и
неговото семейство, т.е. нямат никакъв личен мотив да уличават последния, като
му приписват поведение или деяние, което обективно да не е имал.
От показанията на св.Б. категорично стана ясно, че той
чул как подс.К. нарича тъжителя С. проститука, а тя му отвърнала, че ще се
разправят за това в съда. Този свидетел бе категоричен, че подсъдимият отправил
тогава и други обидни думи към тъжителите, но Б. запомнил със сигурност само
израза „проститутка”.
От показанията на св.Г. пък се изясни категорично, че
той също чул как подс.К. нарича тъжителя С. проститука. Спомни си също, че
подс.К. нарекъл тъжителя У. „очилат мухъл” или „очилат боклук”, но не бе
абсолютно сигурен кой точно от двата израза чул. Заяви, че подсъдимият отправил
и други обидни изрази към тъжителите, но не ги възпроизведе с точност, т.к. не
ги помнел. Посочи обаче, че няма спомен тъжителите да са отвръщали на обидите
на подсъдимия.
Показанията на тези двама свидетели в голяма степен се
потвърдиха и от част от заявеното от св.Н. К.. Колкото и да бе предпазлива по
време на депозиране на показанията си, от което пролича стремежът и да оневини
подсъдимия, което пък е напълно разбираемо, предвид тяхната съпружеска връзка,
в крайна сметка тя посочи, че допуска, че съпругът й може да е казал нещо
обидно на тъжителите, но това било преди да дойдат полицаите. Заяви също, че не
била чула изричането на обидните изрази „проститутка”, „сводник”, „боклук” и
„очилат мухльо”, но чула, че мъжа й казал на тъжителя У. „мухльо”. На
последното нейно твърдение съдът даде вяра, т.к. то в значителна степен
съвпадна с инкриминирания в тъжбата обиден израз „очилат мухъл”, както и със
заявеното от св.Г., че в негово присъствие подсъдимият обидил У. с един от
двата израза „очилат мухъл” или „очилат боклук”. От всичко това пък съдът
заключи, че изреченият обиден израз по адрес на У. е бил именно „очилат мухъл”.
Съдът не даде вяра на показаният на св.К. в смисъл, че
пред пристигналите на място полицейски служители подсъдимият не е обиждал
тъжителите, т.к. тези твърдения се опровергаха категорично от показанията на Б.
и Г., които, както вече се посочи, нямат никакъв личен мотив да изкривяват
фактите от обективната действителност.
Съдът не даде вяра и на твърденията на К. в смисъл, че
пред полицейските служители тъжителката С. я обиждала, както и че се заканила с
убийство на нея и семейството й, заявявайки пред един от полицаите, че смятала
да си купи пистолет и да ги застреля. Първо следва да се каже, че ако пред
полицейските служители С. наистина е обиждала К. и семейството й, то те щяха да
споменат този факт. Те обаче бяха категорични, че е имало обиди само от страна
на подсъдимия към тъжителите, а последните не са отвръщали. Второ, ако наистина
С. е отправяла обиди или пък твърдяната от К. закана, то тя също неминуемо е
щяла да бъде предупредена от полицаите с протокол по чл.65 от ЗМВР да
преустанови противоправното си поведение. Нищо такова обаче не се е случило,
което значи, че К. не казва изцяло истината.
Отделно от това, фактът, че на инкриминираната дата
подсъдимият е имал агресивно поведени спрямо двамата тъжители и ги е обиждал по
начина, посочен от свидетелите Б. и Г., се потвърждава и от вещественото
доказтелство - компактдиск, съдържащ входящи повиквания на ЕЕН 112 в РЦ на ЕЕСП
гр.Кърджали. Първото входящо повиване е в 19:11:23 ч. от тъжителя У. и в него
той подава сигнал за агресивното поведение на К., като заявява, че се заяжда с
него и С., обижда ги и „налита на бой”. Второто повикване е в 19:18:33 ч. от
подс.К. и в него той подава сигнал за сбиване, което обаче е абсолютно невярно
и няма нищо общо с действително развилите се събития.
При така установената и подробно описана по горе фактическа
обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. М.К. е осъществил
престъпните състави, както следва:
- по чл. 148, ал.1, т.1 във връзка с чл. 146
ал.1 от НК, като на 06.09.2018 г., в гр.Пазарджик, на ул.”А.Б.”, пред № 69, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на П.И.С., ЕГН **********,
в нейно присъствие – нарекъл я „проститутка”, като обидата е нанесена публично;
- по чл. 148, ал.1, т.1 във връзка с чл. 146
ал.1 от НК, като на 06.09.2018г., в гр.Пазарджик, на ул.”А.Б.”, пред № 69, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Г.А.У., ЕГН **********,
в негово присъствие – нарекъл го „очилат мухъл”, като обидата е нанесена
публично.
Авторството на двете деяния, както и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един
несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъпленията и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянията си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
Подсъдимите извършител, т.е. участник в самото изпълнително
деяние на двете престъпления осъществени от него. При реализирането на всяка от
своите прояви по чл. 148, ал.1, т.1 във връзка с чл. 146 ал.1 от НК е имал
съзнанието, че като нарича П.С. проститутка, а Г.У. очилат мухъл, той засяга
честта и достойнство на всеки един от тях. Това е така, защото сравнява С. с
аморална жена, реализираща доходи чрез предоставяне на сексуални услуги срещу
заплащане, а У. сравнява с мръсно образувание, несъвместимо с необходимите за
човек здравословни условия на живот и акцентира с негативно натовареност на
необходимостта от корекция на зрението му с носене на очила. Тези две сравнения
са от такова естество, че са в състояние сами по себе си и без да са включени в
контекст на изречения, да създадат у всеки от пострадалите душевен дискомфорт,
да засегнат самооценката му за чест, гордост и достойнството. Ефект, безспорно
постигнат от подсъдимия, като се има предвид обстоятелството, че пострадалит са
с е потъжили пред съда за това.
Подсъдимият е съзнавал също така и квалифициращия
признак на всяко от двете престъпления обида, която е нанесена публично. Той е
имал представа, че изрича обидните изрази пред входа на жилищна сграда, което е
обществено място и по време, когато там има други лица – двама полицейски
служители, които също са чули обидите. Тук само за пълното следва да се посочи,
че практиката на ВКС, а преди това и на ВС на Р България е константна и сочи,
че за публичност на обидата може да се говори, когато тя е била казана пред
множество /две –три/ лица или на публично място. Когато е казана пред
повече от две-три лица и те са я възприели е без значение обстоятелството, че
самото място не е публично по своя характер. В същото време, когато е казана на
публично място, както е и в настоящия казус, е без значение колко лица са я
възприели, щом самото място е такова, че по принцип прави възможно
възприемането й от повече лица. В този ред на мисли и само за пример биха могли
да се цитират Решение № 528/71г. по н.д. № 456/71г. на І н.о. и Решение №
102/76г. по н.д. № 59/76г. на І н.о.
Извършеното от подсъдимия не би могло да се
квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.к.
обидата е престъпление против личността, а в конкретния казус е извършено
против личността на различни граждани, при което нормата на чл.26 ал.6 от НК
изключва приложението на института на продължаваното престъпление.
Тук веднага следва да се каже, че съдът призна подс.К.
за невиновен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за обидата
отправена към тъжителя У., а именно за това да е отправял обидните изрази
„мамицата ти” и „очилат боклук”. Нито едно от събраните по делото доказателства
не установи изричането на тези два обидни израза от страна на подсъдимия, при
което повдигнатото с тъжбата обвинение за тях остана недоказано.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да бъдат наложени на подсъдимия за престъпленията, за които бе признат
за виновен, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите
на наказанията, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно
индивидуализацията на същите.
Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена
опасност. Действително към инкриминираната дата той не е бил осъждан, но е
осъждан в последствие с влязла в сила на 19.02.2019г. присъда по НОХД №
596/18г. на ПзРС, за престъпление по чл.144 ал.3 от НК, което в настоящото
производство следва да се отчита като негативна данна за личността му. Отделно
от това е криминално проявен и със заведени спрямо него общо пет заявителски
материала в периода 1996г. – 2005г., макар че по местоживеене е неутрално
охарактеризиран.
Конкретно извършените деяния от подсъдимия са с
относително завишена степен на обществена опасност, предвид начина и мястото на
извършване – на обществено място, демонстративно, с чувство за безнаказаност и
превъзходство, включително и пред погледите на служители на МВР.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в
личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността, което е вероятно е една рефлексия от
недостатъчната му способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, а като отегчаващи – негативните
характеристични данни.
В конкретния
случай за извършените престъпления разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е
неприложима, предвид забраната по чл.78а ал.7 от НК, досежно „множество
престъпления”.
Предвид това и съобразявайки наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът намери, че на подсъдимия К., за извършеното от него престъпление
по чл. 148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, касаещо обидата нанесена на С.,
ще следва да бъде наложено наказание глоба в размер на три хиляди лева, както и
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което да се изпълни
чрез разлепване на присъдата на видно място в сградата на Община гр.Пазарджик
за срок от един месец. За извършеното престъпление по чл. 148 ал.1, т.1 във
вр. с чл.146 ал.1 от НК, касаещо обидата нанесена на У., ще следва да бъде
наложено наказание глоба в размер на три хиляди лева, както и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез разлепване
на присъдата на видно място в сградата на Община гр.Пазарджик за срок от един
месец.
Доколкото двете престъпление са извършени от подсъдимия
при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК, съдът му
определи и наложи едно общо най-тежко наказание глоба в размер на 3000 лева /три
хиляди лева/, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Пазарджик.
На основание чл.23, ал.1 от НК във вр. с чл.57 ал.2 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия и едно общо наказание измежду
кумулативно предвидените, а именно обществено порицание, което да се изпълни
чрез разлепване на присъдата на видно място в сградата на Община гр.Пазарджик
за срок от един месец.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.23 ал.2
от НК, към определеното общо най-тежко наказание глоба съдът присъедини
определеното общо наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез
разлепване на присъдата на видно място в сградата на Община гр.Пазарджик за
срок от един месец.
От извършените престъпления всеки от пострадалите С. и
У. е претърпял неимуществени вреди, за които подсъдимия дължи обезщетение –
чл.45 от ЗЗД.
С оглед осъдителната присъда в
наказателната част и след преценка на събраните доказателства, съдът съобрази
вида и естеството на нанесените обиди, както и създадения душевен дискомфорт у всеки
от пострадалите. Отчете се и това, че вредните последици на осъществените
състави по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК са една необорима
законова презумция, доколкото честта и достойнството на обидения са засегнати,
само с факта на извършване на деянието и подаването на тъжба от пострадалия. На
тази плоскост отново бе съобразено естеството на всеки от двата обидни изрази,
които макар и обидни не са изключително цинични и/или непростимо груби.
При това положение съдът намери за доказани
по основание, но частично доказани и основателни по размер, предявените от двамата
тъжители против подсъдимия граждански искове.
При определяне размера на паричното обезщетение за
неимуществените вреди, при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взе
предвид горепосочените обстоятелства и осъди подсъдимия М.К. да заплати на тъжителя
П.С. парична сума в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с
чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 06.09.2018г., до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендирания размер от 5000 лева, отхвърли предявения граждански
иск като неоснователен.
На същото основание съдът осъди подс. М.К. да заплати
на тъжителя Г.У. парична сума в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.148 ал.1, т.1
във вр. с чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 06.09.2018г., до окончателното й изплащане,
като за разликата до претендирания размер от 5000 лева, отхвърли предявения
граждански иск като неоснователен.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. М.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Пазарджик 4% ДТ върху размера на уважените граждански искове в общ
размер на 120,00 лв., а на частните тъжители и граждански ищци– П.С. и Г.У., да
заплати сторените съдебно-деловодни разноски в размер на по 261.00 лева, за
всеки един от тях – платени държавни такси и адвокатски хонорар.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: