Решение по дело №1552/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.192, ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН) във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Е. В. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Разпореждане изх. №33-НН-1439/24.07.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 22 и 23 от ЗАНН и чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗКН, с което с цел преустановяване на нарушения и за отстраняване на вреди последици от нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН спрямо незаконни обекти, находящи се в [населено място], е разпоредено, премахването на части от сграда, собственост на жалбоподателя, находяща се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място].

Жалбоподателят твърди, че сградата, за която е издадено ПАМ не представлява единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от ЗКН, поради което счита оспореното разпореждане за нищожно. Алтернативно сочи доводи за неправилност на ПАМ, поради наличие на положително съгласувателно становище от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) на проект за преработка по време на строителство на подпокривно пространство на съществуваща сграда.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, пледира отмяна на наложената ПАМ, както и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответниците М. С. – главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата и П. И. - инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, редовно призовани, се явяват лично и се представляват от процесуален представител, който оспорва жалбата. Представена е административната преписка по издаване на оспорения акт. Претендират се разноски.

Факти:

С. Д. за продажба на недвижим имот частна държавна собственост №62, том VI, дело №30472 от 15.01.1998г. (л. 68), Е. Х. е собственик на 77 [жк], представляващо парцел №II, имот пл. №274 в кв. 31 по плана на [населено място]. С договор за покупко-продажба №69/28.01.2005г. (л. 69) жалбоподателят придобива 97 кв.м. от [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], целият с площ 174 кв.м. По силата на Договор №8-270/02.06.2016г. Е. Х. придобива реално обособени 23 кв.м., които се придават към [ПИ], идентичен с [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], който се увеличава и след промяната е с площ 194 кв.м.

Със становище с изх. №СТ-84-584/13.09.2022г. (л. 38) министърът на културата съгласува инвестиционен проект за обект „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], части: Архитектурна, Конструктивна; Фаза: Технически проект. В становището е посочено, че проектното предложение е допустимо по отношение на опазването на архитектурно-историческия резерват „Старата част на [населено място]“.

Издадено е разрешение за строеж №161/14.11.2022г. на главния архитект на община Созопол (л.77) за обект: Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща жилищна сграда“ в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], влязло в сила на 06.12.2022г.

В Министерството на културата е постъпил изпратен по компетентност сигнал за извършаване на строителство в [населено място], ресторант „Кирик“, като е изграден етаж над стрехата на съществуваща къща. За извършване на проверка по сигнала ответникът С. е командирован със заповед №РД-15-284/25.04.2023г. (л. 40), а ответникът В. със заповед №РД-15-285/25.04.2023г. (л. 41).

За извършената на място проверка е съставен констативен протокол с вх. №33-НН-1439/05.05.2023г. (л. 22), в който е посочено, че процесната сграда, находяща се в [ПИ], идентичен с [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]не притежава статут на единична недвижим културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от ЗКН. Поземленият имот, в който се намира сградата попада в границите на архитектурно-историческия резерват „Старата част на [населено място]“ съгласно РМС №320/07.09.1974г. (л. 120), като същевременно „Античен [населено място]“ притежава статут на археологически резерват, като съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУТ всяка инвестиционна инициатива в териториалния обхват на резерват следва да се реализира съгласно ЗКН и Наредба №8 на КК и КАБ за архитектурно-историческите резервати и туристически обекти Созопол и Несебър, ДВ 9/1981г. (л. 124).

При огледа на място е констатирана двуетажна жилищна сграда с масивна конструкция, с три надземни етажа спрямо западната фасада. Констатирано е изпълнено преустройство и реконструкция, включващо подмяна на покривната конструкция с нова дървена, монтаж на вътрешна обшивка от гипсокартотени плоскости и монтаж на нова покривна обшивка, изолация и керемиди. Изграден е покривен надзид по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в плоскостта на южната, западната и северната фасадни стени в частта им по протежение на съществуващите стоманобетонни козирки на стрехата-корниза. Западният скат на новоизградения скатен покрив е изпълнен, като скъсен (холандски тип), в централната част на съществуващата западна козирка е изградена тераса, като е осигурен достъп до нея чрез монтаж на нова балконска дограма в стената на западния надзид, изпълнен е също и монтаж на два прозореца в надзида съответно по фасада юг и север.

Според извършилите проверката изпълнените по време на строителството дейности са в отклонение на съгласувания със становище № СТ-84-584/13.09.2022 г. на Министерството на културата проект, като съществено са изменени архитектурните и художествените характеристики на сградата и съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН за същите се изисква съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН. Посочено е, че на нарушителите ще се приложат ПАМ съгласно разпоредбите на чл. 192, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗКН.

С писмо с изх. №33-НН-1439/11.05.2023г. главният директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата информира Хрусов, за постъпилия сигнал и че след извършена проверка на място се открива производство по издаване на разпореждане по налагане на ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН. Н. основание чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК на Хрусов се предоставя възможност за запознаване с документите по преписката и изразяване на становище, искания и възражения. Уведомителното писмо за откриване на производството по издаване на ПАМ е получено от Е. Х. на 15.05.2023г. (л. 49).

В писмо с вх. №33-НН-1439/23.05.2023г. жалбоподателят посочва, че за констатираното повдигане на покривната стреха ще бъде представена екзекутивна документация, тъй като в процеса на изпълнението на строителните дейности настъпили наложителни промени, попадащи в обхвата на промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж (л. 50).

С вх. №94-00-9350/25.05.2023г. Е. Х. подава заявление по чл. 84, ал. 1 и ал. 4 от ЗКН (л. 17) за преработка по време на строителство на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], към който е приложен проект за преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], част: Архитектурна (л. 29). Със становище с изх. №СТ-84-384/04.08.2023г. (л. 65) Министърът на културата е отказал да съгласува инвестиционния проект за преработка по време на строителството.

С обжалваното разпореждане (л. 57) на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” от ЗКН, във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН, с цел преустановяване и отстраняване на вредните последици от нарушение по чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗКН, изразяващо се в извършване на строителни работи, изпълнени извън съгласувана по реда на чл. 84 от ЗКН проектна документация за „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ], кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол“ на жалбоподателя е разпоредено да премахне до 15.12.2023 г.: а/ покривен надзид, изграден по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в плоскостта на южната, западната и северната фасадни стени в частта им по протежение на съществуващите стоманобетонни козирки на стреха-корниза; б/ монтираните в надзида балконска дограма и два прозореца; в/ западен скат на новоизграден скатен покрив, изпълнен като скъсен (холандски тип); г/ тераса запад, изградена върху съществуващата стоманобетонна западна стреха- корниз.

За да издадат разпореждането ответниците са възприели, че със съгласувания от НИНКН проект се предвижда нова конфигурация, която цели уеднаквяване на наклоните, монтаж на покривни прозорци. Видно от извършената проверка изграден е покривен надзид по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в плоскостта на южната, западната и северната фасадни стени в частта им по протежение на съществуващите стоманобетонни козирки на стреха-корниза, променена е покривната схема, като западният скат на новоизградения скатен покрив е изпълнен като скъсен (холандски тип), което е довело до повдигане на покривната стреха по фасада запад, превишавайки допустимата кота стреха и значително увеличен във височина западен покривен надзид; в централната част на съществуващата западна козирка е изградена тераса, като е осигурен достъп до нея чрез монтаж на нова балконска дограма в стената на новоизградения западен надзид; изпълнен е монтаж и на два прозореца в новоизградения надзид съответно по фасада юг и север. Извършените отклонения от проекта не са съгласувани по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 на ЗКН във вр. с чл. 154 от ЗУТ за промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж.

Предвид това и на основание чл. 192, ал.1, т.2, буква „а“, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗКН, е приложено РППАМ за преустановяване и за отстраняване на вредните последици от нарушението на чл. 83, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗКН на Е. Х., собственик на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], а именно да премахне извършеното строителство, което не е съгласувано с министъра на културата по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 на ЗКН с проект по реда на чл. 154 от ЗУТ.

Разпореждането за прилагане на ПАМ е връчено на Хрусов на 27.07.2023 г.(л. 62), а жалбата против него е изпратена на административния орган на 04.08.2023 г. (л. 8).

По делото са представени копия от инвестиционен проект за обект: Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда, УПИ ІІ-274, кв.31, [ПИ], [улица], части: Архитектура и Конструктивна, фаза: технически проект, съгласуван със становище с изх.№СТ-84-584/13.09.2022 г. на МК в НДА: Б-0-9250-923 и Б-0-9250-923 (л. 160-209) и копие на части: „архитектурна“ и „конструктивна“ на технически проект за обект „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в УПИ ІІ-274, кв.31, [населено място] (л. 213-265). Според обяснителната записка целта на проекта е подпокривното пространство да бъде преустроено във вид годен за съвременна експлоатация, а покривната конструкция и покривът да покрият съвременните функционални, естетически и технически изисквания, съответстващи и на общия вид на Архитектурно-историческия резерват. Посочено е, че проектът не предвижда увеличаване на площа на подпокривния етаж. Промените са изцяло функционални по отношение на помещенията в него и подобрените достъп експлоатационни условия. Реконструкцията включва подмяна на покривната конструкция, обшивка и керемиди. Предвидена е нова, по-правилна конфигурация на покрива с уеднаквяване на неговите наклони и съобразена с характерния силует на съседните сгради. Кота корниз и кота било се запазват непроменени. Планиран е монтаж на покривни прозорци, указани в графичната част (л. 183).

От страна на трето неучастващо лице - община Созопол е представено и заверено копие на проект ПУП-ПЗ и РУП в обхват на [УПИ] в квартал 31 по плана на [населено място] ( ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]) за обект: „Разрешение на тераса към съществуващ ресторант с магазини под нея“, като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ, съгласуван с Министерството на културата (л. 298-330).

Ответникът е представил заверено копие от комплексен проект за инвестиционна инициатива, съгласуван със становище с изх. №33-НН-1439/02.03.2018г. на Министерството на културата, представляващ ПУП-ПЗ и РУП в обхват на [УПИ] в квартал 31 по плана на [населено място] и инвестиционен технически проект за обект: „Разрешение на тераса към съществуващ ресторант с магазини под нея“ (л. 333-339).

С молба-становище (л. 403) процесуалния представител на ответника е представил проект „Преустройство и реконструкция на подпокривното пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в квартал 31 по плана на [населено място]; фаза Технически проект - 2021г., според който не се предвижда увеличение на площта на подпокривния етаж, предвидена е минимална промяна на наклона на покрива, монтаж на капандури и изграждане на малък балкон откъм [улица](обяснителна записка л. 426). Със становище с изх. №33-НН-1439/30.11.2021г. на Министерството на културата (л. 407), не се съгласува инвестиционния проект, поради наличие на неточности и неясноти в графичната му част. Приложено е и становище на НИНКН по чл. 84, ал. 2 от ЗКН (л. 409), според което проектното предложение е неприемливо по отношение на характерния силует на старата част на [населено място] и опазването на архитектурно-историческия резерват.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза част геодезия, вещото лице, по която е извършило геодезическо заснемане на видимите елементи на сградата и е дало заключение за височината по западната и по източната й фасада.

Изслушана и приета е и съдебно-техническа експертиза част архитектура, вещото лице, по която е дало заключение, че на място са констатирани следните СМР:

- изграждане на изцяло нови покривни надзидове по западната, южната и северната фасада, като покривните надзидове надстърчат над проектния скатен покрив в разрешението за строеж с около 125см от към южната и северната фасади, а от към западната варират от около 125см до 225см.;

- изграждане на два прозореца в новоизградените покривни надзидове по фасада юг и фасада север;

- чрез премахване на част от керемиденото покритие на покривната стреха и посредством изграждането на монолитни зидове /най-вероятно от тухлена зидария/ с ажурни метални парапети над тях е обособена нова тераса /балкон/ към западната фасада на сградата;

- в новоизградения покривен надзид по западната фасада е монтирана нова балконска дограма, която осигурява достъп към новоизградената покривна тераса /балкон/ към същата фасада;

- разделяйки обитаемия подпокривен обем на сградата на три условни части, а именно източна част, средна част и западна част, от основните отклонения от одобрения за изпълнение проект се намират в западната част на последния /подпокривен/ етаж. Като тази част заема повече от 35% от площта на етажа. Покривът покриващ този западен обем от етажа е променен и неговите северни и южни скатове са повдигнати с приблизително 125см от проектното ниво. Западният скат на новоизградения покрив е изпълнен, като скъсен /холандски тип/ и неговото повдигане варира от около 125см до 225см. над проектното ниво;

- покривните капандури по южната и северната фасади са предвидени в одобрения проект от типа двускатни фронтонни, а са изпълнени както следва по южния скат е премахната, необходимостта от капандура поради повдигането на целия южен скат на покрива, а по северния скат капандурата е изпълнена от типа навесна повдигната /покривния скат прави повдигане, като намалява процента на наклона си в този участък/.

Според вещото лице СМР, описани в т. а), б), в) и г) на оспореното разпореждане не са част от съгласувания от НИНКН инвестиционен проект от 2022г., като същите СМР са част от несъгласувания от НИНКН инвестиционен проект „Преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ]-274, кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол“ със заявление с вх. №9400-9350/25.05.2023г. Същите тези СМР според вещото лице се явяват фасаден елемент и оформят външния вид на сградата. Наред с това според експерта покривът на сградата в действителност е изпълнен като комбинация от два трискатни покрива с две близки билни нива, които все пак са различни. Покривът покриващ западния обем от етажа е променен и неговите северни и южни скатове са повдигнати с приблизително 125см от проектното ниво. Западният скат на новоизградения покрив е изпълнен, като скъсен /холандски тип/ и неговото повдигане варира от около 125см до 225см. над проектното ниво, като неговия скат няма никакъв контакт със съществуващата стоманобетонна стреха.

В съдебно заседание вещите лица подробно обясняват начините, по които са работили за изготвянето на експертизата в съответните й части, заявяват, че всеки от тях възприема изготвената от другото вещо лице експертиза, поясняват понятията „стреха“ и кота „корниз“ и правят заключение, че дори при прилагане на по-благоприятните за жалбоподателя градоустройствени показатели се установя, че строежът надвишава с 48 см допустимите за терена 10,00 м. кота „корниз“.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – собственик на имота, за който се отнася наложената ПАМ. Действително по делото не са представени документи за собственост на сградата, но доколкото собствеността на ПИ е надлежно доказана, не се спори, че собственик на сградата е жалбоподателя, като това следва и по силата на института на приращението, настоящият състав приема, че Е. Х. е собственик на имота, за който се отнася наложената ПАМ. С разпореждането за ПАМ се засягат права на собственика, поради което същият е надлежно легитимиран да оспорва. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Според чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗКН при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Оспорената ПАМ е издадена от административен орган в рамките на предоставената му от закона материална компетентност. Тук е мястото да се посочи, че в конкретния случай Закона за културното наследство се явява специален по отношение на Закона за устройството на територията. Правното основание за издаване на ПАМ е чл. 192, ал. 1, т. 2 б"а" от ЗКН във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 б "а" от ЗКН. Не се касае за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225 от ЗУТ и издаване на заповед с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В този смисъл възраженията на жалбоподателя относно компетентността на издателите на оспорения акт се явяват неоснователни.

Не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила по издаване на акта. Жалбоподателят е надлежно информиран за започнатото производство по издаване на разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка (л. 20), като му е предоставен за запознаване съставения констативен протокол и по този начин му е предоставена възможност за участие в производството и реализиране на правото му на защита.

Разпореждането за налагане на ПАМ е издадено в писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването, в мотивите му е пресъздадена фактическата обстановка, установена при огледа и обективирана в констативния протокол.

Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Разпореждането е издадено с цел преустановяване на нарушение на чл. 200, ал. 1, предложение второ от ЗКН, във връзка с чл. 83, ал.1, т. 2, б. "в" от ЗКН.

Съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗКН, който реализира инвестиционен проект или извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер [рег. номер] 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго: визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията.

С оспорения акт е разпоредено на жалбоподателя до 15.12.2023 г. да премахне: а/ покривен надзид, изграден по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в плоскостта на южната, западната и северната фасадни стени в частта им по протежение на съществуващите стоманобетонни козирки на стреха-корниза; б/ монтираните в надзида балконска дограма и два прозореца; в/ западен скат на новоизграден скатен покрив, изпълнен като скъсен (холандски тип); г/ тераса запад, изградена върху съществуващата стоманобетонна западна стреха- корниз, тъй като е установено, че същите са изградени в отклонение от съгласувания със становище №СТ-84-584/13.09.2022г. проект и не са представени доказателства за съгласуван от министъра на културата по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН проект по реда на чл. 154 от ЗУТ за промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж.

Не е налице спор по делото, че съществуващата сграда в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], не притежава статут на единична недвижима културна ценност, но ПИ, в който се намира сградата попада в границите на групова недвижима културна ценност с категория "национално значение" – Архитектурно-исторически резерват "Стара част на [населено място]", обявена с решение на Бюрото на МС № 320/07.09.1994 г. Ето защо, в случая са приложими разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗКН. Касае се за инвестиционен проект за преустройство и реконструкция на подпокривно пространство, което предопределя и приложимостта на посочената в оспореното разпореждане норма на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН.

По смисъла на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗКН задължението за съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН на проекта по чл. 83 от същия закон, е именно на собственика на сградата, тъй като по арг. от чл. 161, ал. 4, т. 1 от ЗУТ отговорността за осигуряване на необходимите документи по чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8 е негова. По делото не е налице спор, че Е. Х. като собственик на процесната сграда е и възложител на извършените СМР, като този факт се потвърждава и от подаваните от лицето заявления за съгласуване на инвестиционните проекти в Министерството на културата.

В случая от доказателствата по делото се установи съгласуване със становище №СТ-84-584/13.09.2022г. от НИНКН на инвестиционен проект от 2022г. От страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства за наличие на проведена съгласувателна процедура, завършила с положително становище от страна на Министъра на културата по отношение на проект за преработка по време на строителството, въпреки направените за това твърдения в сезиращата съда жалба. Според настоящия състав за да бъде налице съгласуване следва не само да бъде представен проект за преработка, а същият да е разгледан и по него да е налице произнасяне.

Наред с това следва да се има предвид, че е недопустимо първо да бъдат извършени/довършени СМР, след което да бъде съгласуван проект за тях, както се установява в настоящия случай, тъй като проверката на място е извършена в периода 27.04.2023г.-28.04.2023г., изготвен е констативен акт на 05.05.2023г., а едва на 25.05.2023г. в НИНКН е представен за съгласуване проект за промяна на инвестиционните намерения, чието съгласуване в последствие е отказано. В този смисъл неоснователни и некореспондиращи с установената фактическа обстановка се явяват и възраженията относно наличието на превратно упражняване на властнически правомощия.

От доказателствата по делото, констативен протокол с вх. №33-НН-1439/05.05.2023г., придружен със снимков материал, се установява, че при проверка на строежа на място, контролният орган установил наличие на СМР, за които не е представен съгласуван проект или проект за изменение на съгласуван такъв. Към датата на проверката и към датата на съставяне на констативния протокол в НИНКН не е бил представен за съгласуване проект за промяна на инвестиционните намерения. При така установеното от инспекторите пред тях не стои възможност за преценка дали да налагат ПАМ, която задължително се следва по закон, т.е. те действат при условията на обвързана компетентност. Ирелевантно се явява последвалото подаване за съгласуване на проект за изменение при положение, че предвижданията по него вече са реализирани на място.

Направените в оспорения акт констатации се потвърждават изцяло и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, чиито изводи безспорно сочат, че описаните в т. а), б), в) и г) на оспореното разпореждане СМР не са част от съгласувания със становище №СТ-84-584/13.09.2022г. от НИНКН инвестиционен проект от 2022г., като същите СМР са част от несъгласувания от НИНКН инвестиционен проект „Преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ]-274, кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол“ със заявление с вх. №9400-9350/25.05.2023г. Същите тези СМР според вещото лице се явяват фасаден елемент и оформят външния вид на сградата.

За извършването на преустройство и реконструкция в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго се изисква инвестиционните проекти да се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН визите за проектиране и инвестиционните проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите по аргумент на нормата на чл. 83, ал. 1, т.2, б. „а“ от ЗКН.

При установяването на нарушение по чл. 83, ал. 1, т.2, б. „а“ от ЗКН, инспекторите имат правомощието по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН за предотвратяване и преустановяване на нарушението, както и за отстраняване на вредните последици от него, да приложат процесната принудителна административна мярка, което и правилно са направили с процесното разпореждане.

Според съда фактическият състав по чл. 192, ал. 1, т. 2 б "а" от ЗКН е изпълнен, тъй като са налице всички елементи, сградата попада в границите на архитектурно-исторически резерват, налице са извършени СМР при липса на съгласуване с министерството на културата.

Обжалваният акт кореспондира и с целта на закона, разписана в чл. 3, ал. 1 от ЗКН създаването на условия за опазване и закрила на културното наследство и устойчивото развитие на политиката по опазването му.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е съответен на ЗКН и неговата цел. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на ответника, които включват направени разходи за съдебно-техническа експертиза в размер на 1215,00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд – Бургас, III-ри състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. В. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Разпореждане изх. №33-НН-1439/24.07.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 22 и 23 от ЗАНН и чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗКН, издадено от инспектори към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата.

Осъжда Е. В. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на Министерството на културата разноски в размер на 1365,00лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.