№ 115
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Силвия Б. Русева
Диана Василева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100606712 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250,ал.4 НПК.
Подадена е въззвина частна жалба с вх. № 259874/20.09.2023г. от
частния тъжител Н.В. В., с която се обжалва изцяло Разпореждане №
8740/13.07.2023г. по НЧХД № 9448/2021г., с което производството е било
прекратено на основание чл. 24, ал.5, т.2 от НПК.
В жалбата е изложено категоричното несъгласие на тъжителката с
оспорения акт и желанието й за получаване на законова присъда за
причинените й вреди. Иска се да й се позволи да допълни жалбата си с
основания и доказателства преди даване на ход на първото съдебно заседание.
Съдебното заседание от 01.12.2023г. е отложено поради молба на
жалбоподателката, която е била придружена с доказателства за ангажираност,
свързана с лични дела от имуществен характер.
В съдебно заседание от 02.02.2024г., жалбоподателката отново не се
явява, като отново е депозирала молба с твърдения за внезапно заболяване с
грипоподобни симптоми. Към молбата не са приложени доказателства за
изнесените от нея здравословни проблеми, поради което на делото е дадено
ход в отсъствието на жалбоподателката .
1
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:
Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по
чл.319, ал.1 от НПК, който е бил регламентиран в действащия чл.250, ал.4 от
НПК. Частната жалба е подадена и от активно легитимирано лице, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд не откри основания за отмяна на атакуваното
разпореждане. С него нормата на чл. 24, ал.5, т.2 от НПК е била правилно
приложена.
Първоинстанционното производство е инициирано по тъжба от Н. В.
срещу Ю. Б. Х.. Като правно основание тъжителката е посочила чл. 26, ал.1 от
НК и чл. 148, ал.1, т.2 от НК.
С разпореждане от 22.11.2021г., съдията-докладчик по делото не е дал
ход на тъжбата, като е указател на тъжителя В. в 7-мо дневен срок да
отстрани посочените в разпореждането нередности по тъжбата. Тъжителката
е следвало да уточни кога е узнала за репортажите, кога и къде е
осъществено деянието, от кое лице, по какъв начин точно и какви са
конкретните действия на лицето, които са причинили увреждането, кои
изрази съдържат неверни обстоятелства, кои изрази съдържат позорящи
обстоятелства, информация за трите имена, ЕГН на лицето, срещу което е
насочена тъжбата и адрес за призоваването му. Посочено е, че следва да се
внесе и дължимата държавна такса.
С молба от 10.12.2021г., частният тъжителел В. представя документ за
платена държавна такса и моли за удължаване на срока и издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред МВР с цел снабдяване на точните
данни за лицето, срещу което е насочена тъжбата.
С молба от 09.03.2022г., ЧТ В. моли Съда за издаването на ново съдебно
удостоверение, с което да се снабди с личните данни на Ю. Б. Х., тъй като
посоченото в тъжбата име „Д.“ се оказало псевдоним.
На 14.12.2022г. делото е било преразпределено на нов съдия-докладчик.
С разпореждане от 19.01.2023г. производството е оставено без
движение, а на частният тъжител В. е предоставен 7-мо дневен срок за
отстраняване на нередностите, които са били констатирани от предходния
съдия-докладчик. Посочено е, че от конкретно дадените указания е изпълнено
единствено това за заплащане на държавната такса.
С молба от 10.03.2023г., частният тъжител В. отново моли за
удължаване на срока с още 14 дни. Молбата е била уважена.
На 30.03.2023г. по електронната поща са получени две уточнения към
тъжбата, озаглавени „изпълнение на разпореждане“ и „приложение към
тъжба“.
С разпореждане от 25.05.2023г., първоинстанционния съдия отново
2
оставя без движение производството и дава нов 7-мо дневен срок за
отстраняване на нередности в тъжбата. Констатирано е, че дадените указания
са били частично изпълнени. Съдът е отчел, че не се сочи времето на
деянието - кога тъжителят е узнала за него, не е описано поведението на
лицето, срещу което е насочена тъжбата, не се сочи, кои изрази се
инкриминират, като клеветнически, респективно обидни.
С молба от 13.06.2023г. ,тъжителят В. моли за удължаване на срока с 14
дни. Изтъква, че е предприела действия по снабдяване с необходимите данни.
Видно от материалите на първоинстанционното производство след тази
дата по делото не са получавани нито нови уточнения към тъжбата, нито
допълнителни молби от тъжителя В..
С разпореждане от 13.07.2023г. наказателното производство е било
прекратено. Съдът се е аргументирал с това, че въпреки многократно
удължавания срок и предоставеното достатъчно време, частният тъжител В.
не е отстранила нередностите в тъжбата, поради което и
първоинстанционният съд е счел, че последната се е деинтересирала от
делото.
СРС многократно е дал възможност на частния тъжител В. да изпълни
дадените конкретни указания, които, ако бяха спазени, тъжбата щеше да е
годно средство за иницииране на наказателно производство срещу Ю. Х..
Според изискванията на НПК, тъжбата трябва да очертае предмета на
доказване от гледна точка на твърдените извършени престъпления и
участието на конкретно лице, евентуален подсъдим, в тях. За да отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да съдържа
обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, но и
за мястото, времето на извършване на деянието и фактическите
обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. Това е
необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на
престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е
описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд да
разгледа делото. Единствено в тези случаи и при спазване на тези формалните
изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за
образуване на наказателно дело от частен характер, въз основа на
твърденията, изложени в тъжбата.
И в иницииращата тъжба, и в депозираните към нея уточнения са
посочени факти, но те не са били подплатени с изисканата от закона и
изложена по-горе конкретика. На следващо място, в рамките на многократно
удължаване на срока и дадени изрични и конкретни указания от съда,
тъжителят В. не е депозирала отстраняване на посочените нередности, което
напълно обосновано е довело до извода на първоинстанционния съд за
деинтересираност от производството. Извод, който се споделя и от
настоящата инстанция.
Въз основа на гореизложеното, настоящият въззивен състав, намира че
3
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва
да бъде потвърден изцяло.
С оглед гореизложеното, Софийски градски съд, НО, ІІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8740/13.07.2023г. по НЧХД №
9448/2021г., СРС, НО, 132 състав, с което наказателното производство е било
прекратено на основание чл. 24, ал.5, т.2 от НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4