Решение по дело №1508/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2348
Дата: 27 юни 2025 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20251110201508
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2348
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110201508 по описа за 2025
година
РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти състав, в
открито заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Людмила Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
1508 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Б. Ч. срещу Наказателно постановление №
9070/02.01.2025 г. (НП), издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – гр. София, с което на осн. чл. 53, ал.
1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП във вр.
с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството)за
движение на извънгабаритни/или тежки ППС.
С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното НП. Твърди се, че същото е
издадено в нарушение на закона, че е явно необосновано и че наложената санкция е
неправилно определена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, депозирана е
1
молба, с която не се възразява делото да бъде разгледано, изразява се становище по същество
и се претендират разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирана е молба, с която се иска отхвърляне
на жалбата като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 09.12.2024 г. Е. Л. С., главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“– гр. София, съставил срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 09.12.2024 г.
нарушение чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5,
б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят
подписал АУАН без възражения, като такива не са постъпили и в законоустановения срок по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 02.01.2025 г. Виолета Богданова Асенова, началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, издала наказателното
постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – видно от чл. 56,
ал. 2 и 3 от Закона за пътищата и от представените заповеди. АУАН и НП са съставени и
издадени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Формата и съдържанието на АУАН и НП обаче не съответстват на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като в тях е налице разминаване между словесното и цифровото
изписване (правната квалификация) на нарушението. Актосъставителят и
административнонаказващият орган са приели, че жалбоподателят е извършвал превоз на
товари с „тежко“ ППС по смисъла на чл. 3 от Наредбата, без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на
чл. 8, ал. 1 от Наредбата и при забрана за извършване на това съгласно същата разпоредба.
Органите на АПИ са приели, че това деяние представлява нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1,
т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни/или
тежки ППС. Навсякъде в АУАН и НП се сочи, че жалбоподателят е извършил превоз на
товар с тежко ППС. Чл. 8, ал. 1 от Наредбата обаче съдържа разпоредби относно движението
на извънгабаритни ППС по смисъла на чл. 2 от Наредбата, не и относно тежки ППС по
смисъла на чл. 3 от Наредбата.
Предвид гореизложеното дотук, настоящият съдебен състав намира, че е допуснато
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при
съставянето на АУАН и НП. Фактическото описание на нарушението, посочването на
нарушените разпоредби и съответствието между тях са съществени реквизити на АУАН и
НП и правилното посочване на същите е необходимо условие, за да може жалбоподателят да
разбере в какво е обвинен. В случая, като актосъставителят и административнонаказващият
орган не са сторили това, е препятствана възможността на санкционираното лице да разбере
в какво точно е обвинен. Това от своя страна представлява съществено процесуално
2
нарушение, което е довело до ограничаване правото му на защита и е основание за отмяна на
НП като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото решение,
съдът ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на
материалния закон фактическа обстановка.
На 09.12.2024 г. ППС марка „Ивеко“, модел „Тракер“, с рег. № РК 3806 ВХ,
собственост на „ВИВА МЕТАЛ“ ООД, ЕИК:*********, било натоварено с товар – „земя“.
Товарът следвало да бъде превозен от Й. Ч. по маршрути „Слатина – Враждебна“ и
„Слатина – Д. Богров“.
При извършено замерване на товара от АПИ с електронна везна № 118844, било
установено следното: ос (axle) 1 – 7135 кг, ос (axle) 2 – 8240 кг, ос (axle) 3 – 15990 кг, ос 4
(axle) – 15350 кг. Резултатите били отразени в кантарна бележка № 2350.
Органите на АПИ приели, че било извършено нарушение на ЗП и издали АУАН №
0010398/09.12.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а
именно: заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г. и заповед № РД-11-1138/15.10.2024 г., и двете
издадени от председателя на Управителния съвет на АПИ, известие за доставяне (обратна
разписка) от „Български пощи“ ЕАД, кантарна бележка, свидетелство за регистрация – част
II, товарителница сер. М № 105711/09.12.2024 г.
В НП се сочи, че необходимостта от Разрешително е доказана от направено измерване
с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м. От приложената кантарна бележка се
установиха посоченият номер на мобилната везна, както и отчетените килограми. Не са
представени обаче доказателства за номера и параметрите на ролетката, нито за резултатите
от измереното с нея. Не са представени също така доказателства, които да удостоверяват, че
преносимата везна и ролетката, с които е било извършено замерването, са сертифицирани
уреди, годни да отчитат тегло, респ. разстояние, дали са били въведени в експлоатация и
дали са били валидни към датата на процесното деяние.
От събраните доказателства по делото не става ясно дали ППС е имало издадено
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата. В тежест на
административно наказващия орган е да установи било чрез извлечение от
информационната система на АПИ, или чрез други писмени или гласни доказателства дали
има или няма издадено разрешение, както се изисква в чл. 26, ал. 2 от ЗП. Доколкото в хода
на това производство не е било проведено такова доказване от страна на органа, издал
процесното НП, съдът приема, че административното обвинение срещу Й. Ч. е останало
недоказано.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по делото не е доказано, че
жалбоподателят Й. Ч. е осъществил от обективна страна нарушението, за което е
санкциониран. Това от своя страна се явява допълнително основание за отмяна на НП.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е
основателна и НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски. Същият претендира
и доказва извършването на такива в размер на 600 лв. - представляващи адвокатско
възнаграждение, които на основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати
на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9070/02.01.2025 г., издадено от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на Й. Б. Ч. на
осн. чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2
от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството
(МРРБ) за движение на извънгабаритни/или тежки ППС.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на Й. Б. Ч., ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София - град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4