Решение по дело №3807/2021 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

Гр. София, 06.06.2022 г.

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                               ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 3807 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

С решение № 20260654 от 25.11.2020 г. по гр. д. № 1566/2020 г. по описа на СРС, ГО, 163 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.В.Д., ЕГН ********** и Б.Н.Т. – В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 , ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че двамата ответника дължат разделно при квоти 3/4 и 1/4 ид.ч. на ищеца следните суми - сума в общ размер 4 563,68 лева, от които 3 900,08 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия и дялово разпределение през периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2016 г., за което са издадени 3 бр. фактури - № **********/30.06.2014 г., № **********/31.07.2015 г., и № **********/31.07.2016 г., ведно със законна лихва от 10.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 663,60 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*********, аб.№ 195237, като сумите се разпределят при разделност при следните квоти между двамата ответника: за Б.Н.Т.-В., ЕГН **********, - за 3/4 идеални части от обща сума 4 563,68 лева, а именно - сума в размер на 3 422,76 лева, от които 2 925,06 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия и ДР през период 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г., за което са издадени 3 бр. фактури -  № **********/30.06.2014 г., № **********/31.07.2015 г., и № **********/31.07.2016 г., ведно със законна лихва от 10.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 497,70 лв. за период 15.08.2014 г. -27.07.2017 г. изчислена върху главници за ТЕ и ДР; 2/ за В.В.Д., ЕГН **********, - за 1/4 идеални части от обща сума 4 563,68 лева, а именно - сума в размер на 1 140,92 лева, от които 975,02 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия и ДР през период 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г., за което са издадени 3 бр. фактури - № **********/30.06.2014 г., № **********/31.07.2015 г., и № **********/31.07.2016 г., ведно със законна лихва от 10.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 165,90 лв. за период 15.08.2014 г. - 27.07.2017 г. изчислена върху главници за ТЕ и ДР, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55171/2017 г. на СРС, като е отхвърлил исковете като недоказани и неоснователни, поради погасяване по давност за разликата над обща сума от 4 563,68 лева до предявения общ размер от сумата 6 589,68 лева срещу двамата ответника, както и за период 01.05.2013 г. до 30.06.2014 г.

Със същото решението Б.Н.Т. – В. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 285,68 лева, представляващи разноски по исковото производство, както и сумата от 94,43 лева, сторени разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, В.В.Д. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 95,22 лева, представляващи разноски по исковото производство, както и сумата от 31,47 лева, сторени разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, а „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Б.Д.К. - САК, сумата от 144,38 лева, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски за адв.хонорар за представителство на отв. Б.Н.Т.-В., както и сумата от 92,24 лева, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски за адв.хонорар за представителство на отв. В.Д..

Недоволни от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която са уважени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 от ЗЗД, са останали ответниците Б.Т. - В. и В.Д., които в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител адв. К., го обжалват при твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения. По-конкретно поддържат, че не са собственици на процесния топлоснабден имот, както и че ответника не е доказал качеството им на наследници., тъй като не са представени доказателства, че са приели наследството на починалия длъжник. На следващо място заявяват, че не е ясно как са определени квотите им в съсобствеността. Считат, че е останал недоказан факта за наличие на валидни облигационни отношения с ищеца по силата на договор за продажба на ТЕ. С тези доводи молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е депозирала молба от 21.04.2022 г., с която иска съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно; да се даде ход на делото в отсъствие на процесуален представител на въззиваемата страна; да се присъдят направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца "П.И." ООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.

Решението в отхвърлителните му части, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявеният пред  първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.  Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове, а в тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането й.

Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главните страни, досежно процесния топлоснабден обект, и от това, че в исковия период ищецът подава в него топлоенергия за битови нужди.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Между страните не е било спорно, че собственик на процесния топлоснабден имот с административен адрес: гр. София, ж.к. „*********, аб.№ 195237, е наследодателя на ответниците В.М.В.. От удостоверение за наследници на В.М.В., приложено в кориците на ч.гр.д.№ 55171/2017 г. на СРС, 163 с-в, се установява, че същият е починал на 13.01.2018 г. и е оставил за свои законни наследници ответниците В.Д. /дъщеря/ и Б.Т. – В. /съпруга/.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството  наследниците по закон отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. След като по делото не са ангажирани доказателства за отказ от наследство, то се налага извода, че ответниците В. и Д. са останали задължени за дълговете на наследодателя си, съобразно квотите им в съсобствеността /3/4 ид.ч. за преживялата съпруга и ¼ ид.ч. за дъщерята на длъжника/, преминали в патримониума им с приемане на наследството.

Следователно анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивниците В. и Д. имат качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.

Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответниците. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия по отношение на ответниците В. и Д. за сума в общ размер на 3 900,08 лв. и за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. от която сума ответницата В. дължи ¾ или 2 925,06 лв., а ответницата Д. дължи ¼ или 975,02 лв.

Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, от която се установява, че за неплатени фактури за процесния период двамата ответника дължат обща сума над претендирания от ищеца размер в общ размер на 6 589,69 лева.

По възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:

Давността за вземането за главница е тригодишна, тъй като същото е периодично /арг. чл. 111 б. „в“ ЗЗД/.

Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 10.08.2017 г. При тези данни съдът намира, че претендираните за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. вземания не са погасени по давност, а за останалия период от м.05.2013 г. – м.06.2014 г. са погасени по давност.

С оглед гореизложеното, погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.06.2014 г., поради което и дължимата сума за главница правилно е била уважена за сумата от 3 900,08 лв. и за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г., от която сума ответницата В. дължи ¾ или 2 925,06 лв., а ответницата Д. дължи ¼ или 975,02 лв., съобразно квотата им в съсобствеността и лихва в общ размер на 663,60 лева, от която сума ответницата В. дължи ¾ или 497,70 лв. и за периода 15.08.2014 г. – 27.07.2017 г., а ответницата Д. дължи ¼ или 165,90 лв. и за периода 15.08.2014 г. – 27.07.2017 г.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв., от които ответницата В. дължи ¾ или сумата от 75 лв., а ответницата Д. дължи ¼ или сумата от 25 лв.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20260654 от 25.11.2020 г. по гр. д. № 1566/2020 г. по описа на СРС, ГО, 163 състав в обжалваните части, вкл. частта за разноските.

ОСЪЖДА Б.Н.Т. - В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75 лв., представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 25 лв., представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца "П.И." ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.