РЕШЕНИЕ
№ 1532
гр. Пловдив , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330104256 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от К. Ц. Ц., действащ лично и със съгласието на
своя законен представител М. К. П., срещу Заповед за задържане на лице рег.
№ ***** на ***** при Второ РУ на ОД на МВР Пловдив, сектор „КП“, *****
И. С. А., с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
"задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Жалбоподателят поддържа, че в заповедта липсва посочване на фактическото
и правно основание на задържането. Сочи, че при съставянето на заповедта не
е дадена възможност да присъстват ***** на задържания, доколкото той е
непълнолетен, а също и не му били разяснени правата. Не била спазена
нормата на чл.72, ал.8 ЗМВР, която изисква непълнолетният да бъде настанен
в специално помещение. Навежда нарушение на нормите на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи. Оспорва да е налице
обосновано предположение задържаното лице да е извършило престъпление.
Заповедта не била мотивирана и съдържала излагане на фактически основания
за издаване на акта, което препятства проверката за неговата
законосъобразност и нарушава правото на защита на задържания. Моли за
отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.
Ответникът - ***** при Второ РУ на ОД на МВР Пловдив, сектор „КП“,
***** И. С. А., не е депозирал писмен отговор.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и
1
обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, от
процесуално легитимирано лице – непълнолетен, действащ лично и със
съгласието на законния си представител, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима. По същество същата е основателна, като съображенията за това
следните:
При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на
основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата
законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение
№ 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 г. на Върховния
административен съд/.
При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/,
длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на
юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и
йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно
производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност
на полицейския орган към структурата на звено към ОД на МВР - Пловдив,
следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са
осъществени в съответния териториален обхват.
Заповедта за задържане е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
Нормата на чл.72, ал.1 ЗМВР регламентира мерки за административна
принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи по чл.6,
ал.1 ЗМВР – оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на
престъпленията, превантивна. Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за
срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН. Целта й е да предотврати възможността на
лицето да извърши престъпление или да се укрие. За да са упражнени
надлежно правомощията на полицейските органи по задържане на лицето, е
достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е
извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява
точния вид на престъплението. Тези данни обаче следва да са налични преди
издаване на заповедта за задържане.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да
се направи извод за съществуването на данни, че задържаното лице е
извършило престъплението, посочено в заповедта за задържане, а именно
грабеж – чл.198, ал.1 НК. Освен това от съдържанието на заповедта за
задържане не става ясен фактическият състав на деянието. Записано е
бланкетно, че лицето се задържа за извършване на престъпление по чл.198,
ал.1 НК – грабеж на мобилен телефон, извършен на ***** в „*****“ в гр. П..
Не става ясно какъв е точно мобилният телефон, от кой е отнета чуждата
движима вещ, имал ли е извършителят намерение да я присвои, употребил ли
2
е сила или заплашване при отнемането на вещта. Освен това не е посочен час
и точно място на извършване на деянието. Хипотетично на тази дата и това
място (посочено изключително общо) е възможно да са осъществени и други
деяния с посочените в заповедта общи белези – грабеж на мобилен телефон.
За да може съдът да извърши преценка за законосъобразност на акта,
последният следва да съдържа минимални реквизити съгласно изискванията
на общия процесуален закон – АПК, чиято приложимост не е изключена по
специалния ЗМВР. С оглед изложеното за съда се налага изводът, че в
оспорената заповед за задържане липсва описание на фактическата
обстановка и индивидуализация на деянието на задържаното лице.
Полицейският орган има задължението да обективира в заповедта
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане на
лицето, което не е сторено в случая. От заповедта не могат да се установяват
фактите, обуславящи необходимост от задържане на жалбоподателя и
съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода
за определен период от време. Съдържанието на акта препятства
извършването на преценка за законосъобразността му предвид липсата на
достатъчно мотиви и описание на фактическата обстановка. По този начин,
както съдът, така и задържаното лице се поставят в позиция да не знаят кои
точно действия на органа са го мотивирали да заключи, че е съпричастен към
извършеното престъпление и да се запознаят с доказателствата, сочещи на
тази съпричастност.
В случаите по чл.72 ЗМВР на задържане на лица полицейските органи
действат в условията на оперативна самостоятелност. Това обаче не ги
лишава от задължението да изложат какви са конкретните причини, заради
които са задържали лицето. Неизлагането на мотиви представлява
съществено нарушение на административно производствените правила и е
основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 АПК. В този смисъл –
т.2 от ТР № 4/ 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/ 2002 г. на ВАС, съгласно което
липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения
административен акт.
За преценката за законосъобразност на заповедта за задържане е от
значение и фактът, че задържаният е непълнолетен. В закона са предвидени
специални правила по отношение на задържането на непълнолетни – чл.72,
ал.8 ЗМВР и Инструкция № 8121з-1008/16.12.2014 г. за организацията и реда
на съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от полицейските органи
на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.72, ал.8 ЗМВР
задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения
отделно от задържаните пълнолетни лица. По делото липсват данни да е
спазено това изискване, доразвито инструкцията. Няма данни и за спазване на
изискванията на чл.3, във вр. чл.4, ал.1, т.7 от Инструкция № 8121з-
1008/16.12.2014 г. за организацията и реда на съпровождане на малолетни и
непълнолетни лица от полицейските органи на Министерството на
вътрешните работи, за съпровождането им от полицейски служители, които
3
имат най-малко 2 години стаж.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са се реализирали
предпоставките за задържане на жалбоподателя съгласно чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР, предвид констатираното нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалния закон и целта му.
Поради това заповедта за задържане следва да се отмени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора съгласно чл.143, ал.1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 510 лв. – 10 лв. за
ДТ и 500 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 25.06.2021 г. (л.42 от делото).
Така мотивиран, на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № ***** на ****** при
Второ РУ на ОД на МВР Пловдив, сектор „КП“, ***** И. С. А., с която е
наложена на К. Ц. Ц., ЕГН: ********** принудителна административна мярка
/ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
К. Ц. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, действащ лично и със съгласието на
своя законен представител М. К. П., ЕГН: **********, сумата в размер на 510
лв. (петстотин и десет лева), представляваща разноски в настоящото
производство за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4