Решение по дело №433/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 236
Дата: 29 септември 2023 г. (в сила от 29 септември 2023 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20231200600433
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Б, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева

Крум Динев
при участието на секретаря Мария С.-Въкова
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231200600433 по описа за 2023 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по протест на
прокурор от ТО гр.Гоце Делчев при Районна прокуратура Б и е за проверка на
невлязлата в сила присъда № 8962 от 08.11.2022 год., постановена по нохд
№161/2020 год. по описа на РС гр.Гоце Делчев.
С цитираната присъда районният съд е признал подсъдимия Ф. Ф. Ф. от с. Д.,
обл. Б, за това, че на 27.04.2020 г. в с. Д., общ. Г., обл. Б е нарушил мерки,
издадени против разпространението на заразна болест по хората, наложени с
т.II, т.1 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, ал.2 и
чл. 63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл.73 АПК, чл.29 от Наредба №
21/2005 г. по реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и
във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната, като след като е
бил поставен под карантина с предписание за поставяне под карантина изх. №
245/20.04.2020 г. на РЗИ - гр. Видин, не е изпълнил задължението си, да не
напуска дома си или мястото за настаняване в което е посочил, че ще
пребивава в посочения в предписанието срок, като деянието е извършено по
време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено във
връзка с разрастващата се пандемия COVID - 19 с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22 от
1
13.03.2020 г, удължено с последващо решение от 03.04.2020г. на Народното
събрание, обнародвано в Държавен вестник, бр. 33 от 07.04.2020г., до
13.05.2020г., поради което и го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.355, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1 НК.
Недоволен от така постановената присъда останал прокурора, който в
депозирания в срока за протестиране на присъдата протест твърди, че
атакуваната присъда е неправилна, поради което се иска нейната отмяна и
признаването на подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение и
налагане на съответно наказание. След изготвяне на мотивите от решаващия
съд към атакуваната присъда, прокурора е представил и допълнителни
съображения към протеста си, като твърди в тях, че от събраните по делото
доказателства може да се направи несъмнен извод, че подсъдимия Ф. и
осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, както от
обективна, така и от субективна страна. Изразява несъгласие с извода на съда,
че подсъдимия не е бил поставен под карантина поради невалидно
предписание за това. Намира, че електро- фотографирането на части от
предписанието /изрично посочени и от съда и от прокурора в протеста/ е
имало за цел да бързина при издаване на предписанието в предвид на големия
брой хора, които са били карантинирани в този период от време. Прокурорът
твърди също така, че съобразно практиката на ВКС , решаващия съд не е
компетентен да се произнася по законността на предписанието за
карантиниране.
В протеста се излагат също така и доводи срещу изводите на съда, че
деянието е малозначително, като се сочи, че подсъдимия Ф. е имал предходни
противообществени прояви, както и, че напускането на дома му по време на
карантиниране не е било свързано с неотложен ангажимент, а за да пие кафе.
Поддържат се исканията за осъждане на подсъдимия и налагане на съответно
наказание. Доказателствени искания не се правят.
Представителя на Окръжна прокуратура поддържа протеста по наведените в
него основания, както и направеното искане.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява, въззивното производство
протича в негово отсъствие. Защитникът му е депозирал възражение срещу
протеста, в което сочи, че присъдата, постановена от РС, с която Ф. е
оправдан е правилна и законосъобразна. Изложени са подробни съображения
за това. Защитата е представила и писмени доказателства. В съдебно
заседание Ф. се представлява от защитник, който в хода на съдебните прения
пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Твърди, че обвинението не е доказано от обективна страна,
тъй като от заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред
първия съд експертиза се установява, че подписа на предписанието за
поставяне на подсъдимия под карантина не е положен от лицето, посочено
като издател на документа, а е фотокопиран. Също така изразява и становище
за законосъобразност на изводите на съда за малозначителност на деянието.
Защитата сочи също така, че липсва процесуална пречка решаващия съд да
преценява законосъобразността на акта, въз основа на който е наложена
2
задължителната карантина, като прилага в тази насока и решение №2 от
14.02.2023 год. на Конституционния съд по к.д.№1/2022 год.
Окръжният съд, в настоящия състав, като взе в предвид изложеното в
протеста, възражението на защитата, както и становищата на страните, като се
запозна с доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на
атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от НПК, намира следното:
Фактите по делото правилно са изяснени от районния съд, тъй като това е
станало въз основа на верен анализ на доказателства, събрани по предвидения
процесуален ред и напълно се споделя от настоящата инстанция, която
приема, че:
Подсъдимия Ф. Ф. е с постоянен адрес в с.Д., обл. Б, но към 2020 год. живеел
във В.. На 20.04.2020 г. в 12.11 часа влязъл в Република България през ГКПП
Видин Дунав мост. При влизането му на територията на страна, на същия от
държавен здравен инспектор при Регионална здравна инспекция - гр. Видин,
било връчено предписание за поставяне под карантина изх. № 245/20.04.2020
г. , с което същият е поставен под карантина по постоянния си адрес в дома
си в с.Д., обл. Б, за 14-дневен срок, считано от 20.04.2020 г.
Предписанието за поставяне под карантина е издадено, тъй като на
13.03.2020г., с решение от същата дата на Народното събрание, върху
територията на Република България е обявено извънредно положение,
считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. Решението е обнародвано в Държавен
вестник, бр. 22 от 13.03.2020г. и е взето във връзка с разрастваща се пандемия
от COVID - 19. С решение от 03.04.2020г. на НС извънредното положение е
удължено до 13.05.2020г. Със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
заболяването са въведени противоепидемични мерки, издадени против
разпространението на тази заразна болест по хората. Със същата, т. II, се
въвежда ред за поставяне под карантина. Съгласно същия всички лица, които
влизат на територията на Република България, се поставят под карантина за
срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава с предписание по образец (Приложение № 1) на
органите на граничния здравен контрол. Лицата, поставени под карантина са
длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са
посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок. Граничният
здравен контрол се осъществява съгласно изискванията на НАРЕДБА за
условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република
България. Съгласно чл. 4 от тази наредба граничен здравен контрол се
извършва от регионалните здравни инспекции на граничните контролно-
пропускателни пунктове (ГКПП), където се установяват постоянни или
временни звена за граничен здравен контрол. Регионалните здравни
инспекции съгласно чл. 8, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето се създават,
преобразуват и закриват от Министерския съвет и са юридически лица на
бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването със седалище
населеното място - административен център на областта. Също така по време
3
на обявеното извънредно положение има регистрирани смъртни случаи от
вируса, съобщавани от министерство на здравеопазването и националния
оперативен щаб, създаден със заповед на министър-председателя № Р-
37/26.02.2020г., който съгласно т. 3 на заповедта следва да организира,
координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във
връзка с предотвратяването на разпространението на вируса, както да събира,
обобщава и анализира цялата ситуация, свързана с разпространението на
същия и да информира медиите и обществеността.
В 14-дневния срок, в който Ф. е бил поставен под карантина- на 27.04.2020 г.,
същият придвижвайки се с лекия си автомобил отишъл в с. Д., обл. Б, като
около 14.50 часа се намирал на бензиностанция „Би-Трейдинг“ в селото,
седнал на маса пред автомивка и консумирал кафе. Бил видян от свидетелите
С. и Т., и двамата служители в РУ на МВР - гр. Гоце Делчев, които по силата
на служебните си задължения имали списък с лицата поставени под
карантина и задължение да контролират изпълнението на предписаните
мерки. Двамата полицейски служители разговаряли с подсъдимия, като го
попитали дали знае, че е под карантина, на което Ф. отговорил
потвърдително. Полицейските служители му разпоредили да се прибере в
дома си в с. Д., при което подсъдимия Ф. потеглил с автомобила си и бил
придружен до дома си от двамата свидетели. Там на място той им посочил и
предписанието,с което е поставен под карантина.
В хода на съдебното следствие пред РС е назначена съдебно –техническа
експертиза /л.322 от делото/, като обекта за изследване е предписанието за
поставяне под карантина № 245/20.04.2020 год. на РЗИ Видин. От
заключението на тази експертиза се установява, че на лицевата страна от
листа на втори ред за изх. № надписа „245/20”, както на обратната страна на
листа надписите за дата /ден, месец, година, час/ „20”; „12 25ч.” и „8ч.” са
изписани със синя химикалкова паста и пишещ инструмент с натиск върху
листа. На лицевата страна от листа надписите от ръкописен текст „Ф. Ф.",
„**********”, „07926837373”, „Пристига от Англия”, „с. Д., общ. Г., обл. Бл-
град”, както и надписа от първите две цифри „20" в долната дясна част са
изписани с черен на цвят писец и пишещ инструмент без следи от натиск по
повърхността на листа, по същият начин са положен и ръкописните подписи
за Получил и Декларатор на обратната страна от листа. Надписите от цифрите
„04.2020г.”, трите имена и длъжност на ДЗИ „А. Д. А” на ред 6-ти и
„Инспектор Д.03.”; цифрите за месец и година в долната дясна част
„04.2020г.” и на обратната страна от листа ръкописните подписи за ДЗИ,
връчил, и „Е. А.”, както и останалата част от надписа за месец и година
„04.2020г.” са електро-фотографски копия.
С решение №827 от 09.05.2023 год. по адм. Дело №148/2023 год. по описа на
Административен съд Б е обявена нищожността на предписание за поставяне
под карантина изх.№245/20.04.2020 год. на РЗИ Видин. Решението не е влязло
в законна сила и от РЗИ Видин е подадена касационна жалба до ВАС.
Въз основа на така установеното във фактическо отношение и настоящата
инстанция намира, че подсъдимият не е осъществил състава на
престъплението по чл.355, ал.2 пр.3 от НК от обективна страна, тъй като акта,
4
с който е поставен под карантина- предписанието на РЗИ Видин е нищожно.
За да постанови този си извод настоящата инстанция кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза, от която се установява, че
посоченото РЗИ е изготвило бланки за предписание за поставяне под
карантина, в който подписа на издателя й- Е. А. е копиран /както и други
данни, подробно посочени по-горе/. Копираният подпис не може да
обективира валидно правно изявление на лицето, посочено, че го е положило,
поради което документа се приравнява като такъв без положен подпис на
издателя, т.е. документа страда от толкова съществен порок, приравняващ го
на нищожен. Както е известно от теорията, административните актове могат
да страдат от различни пороци, като според степента на засягане на акта от
порока ги квалифицира като нищожни и унищожаеми. В случая липса на
подпис е от категорията на съществените пороци, поради което и акта е
нищожен и той изначално не може да постигне целените правни последици и
то от момента на издаването на акта. Доводът на прокурора, че това е сторено
поради необходимост от бързина и голям брой заболели лица е обяснение за
стореното от РЗИ Видин с оглед на практическа насоченост, но не може да
санира незаконосъобразността на действието им по неподписване на
предписанието, а ксерокопиране на същото.Именно поради това от обективна
страна липсва годен административен акт- в случая предписание за поставяне
под карантина и от обективна страна подсъдимия не е нарушил мерки,
издадени против разпространението на заразна болест. Прокурорът в
допълнението към протеста си твърди, че съдът в това производство не е
компетентен да се произнася по законосъобразността на административния
акт, с който е наложено предписанието и цитира решение на ВКС по н.д. №
№438/2021 год. Настоящият съдебен състав не е съгласен с този довод на
прокурора, поради това, че цитираното решение е инцидентно, но по –
същественото е, че след това решение този въпрос е бил решен по к.д.№1
/2022 год. с Решение №2 от 14.02.2023 год. Съгласно същото решение „Такъв
контрол / за нищожност на адм. Акт/ извършва и наказателния съд, когато
формирането на извод за осъществяване на предвиден в наказателния закон
състав на престъпление изисква преценка на законност на актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица“. В този
смисъл е и Решение № 98 от 14.06.2022 год. по н.д. №360/2022 год. на ВКС. С
оглед на така изложеното, послужило и на районния съд за оправдаване на
подсъдимия, настоящият състав е солидарен с извода за липса на елемент от
обективната страна на я Ф..
Районният съд в мотивите си също така е изложил и доводи за оправдаване,
базирани на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК. Въззивният съд не е съгласен с
тези доводи, защото маловажност на случая може да има само тогава, когато
едно деяние формално осъществява признаците на престъпление, предвидено
в закона. В настоящия случай, както се посочи по-горе от обективна страна
липсва елемент от признаците на престъплението, поради което и няма
извършено престъпление, за да се преценява неговата обществена опасност-
дали тя е малозначителна или явно незначителна. Именно поради това, когато
съдът установи основания за прилагане на тази разпоредба, то същата-
5
чл.9,ал.2 от НК, следва да бъде посочена в присъдата като основание за
оправдаване, а не единствено в мотивите. В настоящият казус това основание
не е посочено в присъдата, поради което и с обсъждането му районният съд е
допуснал процесуално нарушение. То обаче в случая не следва да се приеме
за съществено, тъй като подсъдимия е оправдан на друго по- съществено
основание- че деянието е несъставомерно, с което Ф. е получил защита на
правата си в най- пълна степен. Поради това и така допуснатото нарушение не
е основание за връщане на делото на решаващия съд за ново разглеждане от
друг състав.
С оглед на изложеното и при липса на основания за изменение или отмяна на
атакуваната присъда, на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът


.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8962 от 08.11.2022 год., постановена по нохд
№161/2020 год. по описа на РС гр.Гоце Делчев.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6