РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. гр. Хасково, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640100189 по описа за 2022 година
Предявен е от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, със съдебен адрес **********, адв.В. П. Г., против Г. С. А. с
ЕГН:********** от **********, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че по подадено от него срещу ответницата заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, било образувано ч.гр.д.
№45/2020г. по описа на РС-Хасково, по което съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение в размер на 484,48 лв. Поради връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, на основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК ищецът предявявал настоящия иск за установяване на вземанията си по
издадената заповед за изпълнение.
Твърди, че ответницата била абонат на ищцовото дружество в качеството му на
доставчик на мобилни услуги и имала няколко сключени договорни абонамента, както
следва: Договор за мобилни услуги от дата 08.03.2018г. относно предпочетен мобилен
номер **********, по който бил избран абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС и уговорен срок на действие за 24 месеца - до
08.03.2020г. По силата на Договор за лизинг от същата дата - 08.03.2018г., на
ответницата било предоставено за ползване мобилно устройство LG модел К8 2017
Grey за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
6.69 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, с право на
ответницата след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 6.69 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1,
ал.2 от договора за лизинг/. По силата на Договор за мобилни услуги от дата
27.11.2018г. на ответницата било предоставено ползване на мобилен номер **********
1
с избран абонаментен план Тотал 26,99 с неограничени национални минути и роуминг
в зона ЕС и краен срок на действие до 27.11.2020г. Между страните бил сключен също
така и Договор за лизинг от същата дата 27.11.2018г., по силата на който на
ответницата било предоставено за ползване и мобилно устройство Samsung модел
Galaxy J6 2018 Dual Lavender за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 10.69 лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 10.69 лв. ответницата да придобие собствеността
върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Потреблението на предоставяните мобилни услуги на абоната било фактурирано
под клиентския му номер № *********.
Съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен за датата
от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. За
потребените от ответницата услуги за периода 15.12.2018г.-14.03.2019г. ищецът издал
фактура №**********/15.01.2019г., фактура № **********/15.02.2019г. и фактура №
*********/15.03.2019г. - за описаните в тях период на потребление, услуги и стойност.
Твърди се, че ответницата потребила и не заплатила мобилни услуги на обща
стойност 214.47 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец
12/2018г., за месец 01/2019г. и за месец 02/2019г. Към всяка от фактурите имало
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Това неизпълнение дало основание за ангажиране на договорната й отговорност по т.11
от процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ
ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата.
Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставените на абоната
мобилни устройства - LG модел К8 2017 Grey и SAMSUNG модел Galaxy J6 2018 Dual
Lavender били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.З (2) от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за
мобилни номера ********** и ********** месечните лизингови вноски се
фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му
на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и ОУ на мобилния оператор. При сключване на
процесните два договора била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите
20-то число от месеца, предвид на което падежът на лизинговите вноски бил указания в
месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Така, на основание чл.12, ал.2 от ОУ към договора за лизинг били обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски по сключените между страните договори за
лизинг, дължими от месеца на издаване на крайната фактура по всеки абонатен номер,
съгласно уговорения погасителен план, както следва: За мобилно устройство марка LG
модел К8 2017 Grey, взето във връзка с абонамента за мобилен номер **********, се
дължала цената в размер на 66.90лв., представляваща 9 бр. незаплатени лизингови
вноски, дължими за периода от месец 05/2019г. до месец 02/2020г., съгласно
уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 6,69 лв. За мобилно устройство марка SAMSUNG модел
2
Galaxy J6 2018 Dual Lavender, взето във връзка с абонамента за мобилен номер
**********, се дължала цената в размер на 203.11 лв., представляваща 18 бр.
незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец 11/2018г. до месец
10/2020г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 10,69лв.
Ищецът поддържа още, че съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имали права и задължения, описани в него и в общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В конкретният случай се
твърди, че ответницата подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала
процесните мобилни номера и не изпълнила задължението си по договора да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава,
тъй като не заплатила в срок издадените фактури. Така бил изпълнен фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата следвало да
понесе отговорността си. Сочи се още, че представените фактури сами по себе си, не
били основание за плащане, но ответницата била сключил договор и била ползвала
съответната далекосъобщителна услуга, задължила се да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същата била
в неизпълнение на договора си.
С оглед гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да се приеме
за установено наличието на вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№45/2021г. по описа на РС-Хасково против длъжника –
ответник в настоящото производство в общ размер на 484,48 лв., от които: 214,47 лева,
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договори с абонатен номер № ********* за периода от 15.12.2018г.
до 14.03.2019г., както и сумата в размер от 270,01 лв, представляващи незаплатени
лизингови вноски, от които: 66.90 лв по Договор за лизинг от дата 08.03.2018г. за
мобилно устройство LG К8 2017 Grey, дължими за периода от месец 05/2019г. до месец
02/2020г. и - 203.11 лв. по Договор за лизинг от дата 27.11.2018г., за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Lavender, дължими за периода от месец
05/2019г. до месец 10/2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника, в случай че е направено такова искане.
В срока по чл.131 от ГПК e постъпил отговор на исковата молба от назначения
на ответницата особен представител адв. А. Т., в който взема становище за
недопустимост и неоснователност на исковете. На първо място, счита исковата молба
за нередовна, доколкото било налице противоречие между обстоятелствената част и
петитума на същата. Сочи, че в заповедното производство ищцовото дружество
заявило по реда на чл. 410 от ГПК претенция за присъждане на сумата от 214,47 лв. -
представляващи неплатени абонаментни такси, както и претенция за присъждане на
сумите в общ размер на 270,01 лв., представляващи неплатени лизингови вноски, от
които: 66,90 лв. по Договор за лизинг от 08.03.2018г. и 203,11 лв. по Договор за лизинг
от 27.11.2018г., за които суми съдът издал заповед за изпълнение по ч.гр.д. №45/2021 г.
В петитума на ИМ ищецът отново заявявал претенцията за установяване на вземането
му в размер на 214.47лв. отново като дължими и неплатени абонаментни такси, като в
същото време в обстоятелствената част на ИМ посочвал, че част от претендираната
3
сума представлявала стойност на незаплатени лизингови вноски и стойност на
потребени мобилни услуги. Счита за недопустимо чрез иска по чл. 422 от ГПК да се
претендира вземане, различно от заявеното в заповедното производство. В случай, че
ищецът потвърди, че претенцията включва суми за потребление и лизингови вноски,
особеният представител на ответницата моли да се прекрати производството в тази му
част като недопустимо, поради посочване на различно от заявеното в заповедното
производство основание. По същество счита предявените искове за неоснователни и
оспорва същите по основание и размер. Оспорва като неверни всички посочени в
исковата молба обстоятелства. Ha първо място, оспорва наличието на твърдените от
ищеца договорни правоотношения между страните. В условията на алтернативност
оспорва исковите претенции като неоснователни и по размер. Счита, че за
претендирания период ищецът не бил изпълнил задължението си да предостави достъп
на потребителя до мрежата, поради което не му се дължало заплащане на месечна
абонамента такса. Освен това от приложените към ИМ фактури, както и от самите
признания на ищеца в обстоятелстваната част на ИМ, ставало ясно че част от
претендираната сума в размер на 214.47 лв. не представлявала дължими по договорите
абонаментни такси, а стойност на незаплатени лизингови вноски и потребени услуги.
Дори и да се приемело наличието на договорни правоотношения между страните, то
съобразно заявената претенция на ищеца се дължали суми единствено до размера на
абонаментите такси за периода на действие на договора, като в останалата част
исковата претенция била недоказана и неоснователна. От друга страна, в случай че
след отстраняване на нередовностите в ИМ, ищецът заяви, че част от претендираната
сума от 214,47 лв. представлява стойност на стоки/услуги извън месечния абонамент,
то в тази част исковата претенция се явявала недопустима. На следващо място,
особеният представител на ответника оспорва и претенцията за установяване
дължимостта на лизинговите вноски по договорите за лизинг от 08.03.2018г. и
27.11.2018г. като неоснователна, поради неизпълнение на задължението на ищеца по
тези договори да предостави на потребителя мобилните устройства - предмет на двата
договора за лизинг. В условията на евентуалност, в случай че съдът не възприеме тези
доводи, оспорва верността на приложените към исковата молба Фактура №
**********/ 15.01.2019г., Фактура №**********/15.02.2019г. и Фактура №
**********/ 15.03.2019 г. досежно броя, вида и стойността на предоставените услуги и
дължими абонаменти такси/лизингови вноски, за които били издадени, доколкото
посочените фактури не притежавали обвързваща доказателствена сила. В случай на
установяване възникването на претендираните от ищеца вземания, се оспорва
твърдението че ответницата не изпълнила задължението си за тяхното заплащане.
Предвид изложеното, назначеният особен представител на ответницата моли съдът да
прекрати настоящото производство като недопустимо в частта относно заявените
претенции на различно основание от посоченото в заповедното производство,
алтернативно - да ги отхвърли изцяло като неоснователни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№45/2021г.
по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата общо от
484,48лв., от която 214,47лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги
за мобилен номер ********** от 08.03.2018г. и по договор за мобилни услуги за
мобилен номер ********** от дата 27.11.2018г., 66,90лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 08.03.2018г. и 203,11лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27.11.2018г., ведно със
законната лихва върху сумите и направените разноски. За тези суми е издадена и
4
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260040/14.01.2021г. по ч.гр.д.№45/2021г. по
описа на съда.
Видно от приложените с исковата молба договори за мобилни услуги е, че същите
са сключени между страните на 27.11.2018г. и на 08.03.2018г. На същите две дати
между страните са подписани и договори лизинг за закупуване на посочените в самите
тях мобилни устройства. Въз основа на така подписаните между страните договори са
издадени и приложените по делото фактури. Приложени са и самите общи условия на
„Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-
техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно
дадено. След извършени проверки вещото лице сочи, че на абонат №********* към
„Йеттел България“ ЕАД е предоставен достъп до мобилни услуги посредством два
договора – от 08.03.2018г. и от 27.11.2018г. През процесния период 15.12.2018г. –
14.03.2019г. абонатът бил в обхвата на договорите и получавал и потребявал
предоставени мобилни услуги. Експертът не е получил информация за жалби или
оплаквания, че абоната е бил лишен от мобилни услуги за процесния период. Според
вещото лице, основните начисления като допълнителни такси са в резултат на вноски
от изплащаните мобилни апарати и месечните такси за абонаментната услуга.
Експертизата сочи също така, че допълнителни начисления има в малки размери от
текстови съобщения.
Съдът назначи и изслуша и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. След извършени проверки и анализи
вещото лице сочи, че общият размер на дължимите суми по процесните фактури
възлиза на 877,78лв., а без неустойката от 393,30лв. дължимата сума от ответника е в
размер на 484,48лв. Експертизата установява, че за мобилно устройство марка LG,
модел K 8 2017 Grey, взето във връзка с абонамента за мобилен номер ********** са
дължими лизингови вноски в общ размер на 66,90лв. за периода м.05.2019г. –
м.02.2020г. и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на
6,69лв. Вещото лице сочи, че фактурирания лизинг за периода от 15.12.2018г. до
15.04.2019г. е в общ размер на 93,66лв. Съответно за мобилно устройство марка
SAMSUNG, модел Galaxy J 6 2018 Dual Levender, взето във връзка с абонамента за
мобилен номер **********, експертизата изчислява останали дължими лизингови
вноски в общ размер на 203,11лв. за периода м.11.2018г. – м.10.2020г. и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 10,69лв. Като
фактурирания лизинг за периода 15.12.2018г. – 15.04.2019г. е в общ размер на 53,45лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД,
като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми, формирани от неизплатени месечни абонаментни такси по договори за
мобилни услуги и лизингови вноски по договори за лизинг, т.е. неизпълнение на
договорни задължения. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим,
тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което
се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на съществуващи между тях договорни
отношения.
Разгледан по същество иска се явява основателен. От представените договори,
сключени между страните, се установява наличието на облигационни отношения
между тях. В тази връзка неоснователни са възраженията на назначения на ответницата
особен представител за липсата на договорни отношения. Подписаните между
5
страните договори се представят по делото както в надлежно заверено копие, така и в
оригинал, като няма спор относно тяхната автентичност. Същевременно не се оспорва
и съдържанието им, поради което не съществува спор между страните и относно
истинността на тези договори. Във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по
сключените договори на ответницата са издадени фактури за потребените услуги за
процесния период, като в същите са начислени суми за неизпълнени задължения по
различните договори, сключени между страните. От описанието на всяка една от
фактурите се установява кой от двата абонаментни плана касае. Съдът намира за
неоснователни възраженията на назначения на ответницата особен представител, че се
касае до различни претенции в заповедното и в настоящото производство. Напротив, и
в двете производства се претендират едни и същи суми по съответните договори и за
периодите, описани еднопосочно и в заповедното и в исковото производство. От
депозираното от вещото лице заключение по назначената по делото съдебно-
техническа експертиза става ясно, че ответницата е потребявала услуги, предоставени
от ищеца по горецитираните договори за мобилни услуги. Досежно размера на
неизпълнените задължения съдът кредитира изцяло депозираното заключение на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в което се описват подробно
останалите неизплатени суми по отделните договори за мобилни услуги и за лизинг.
Именно тези суми се твърди, че ответницата не е погасила в съответните срокове.
Изцяло в тежест на ответната страна е да установи извършено плащане на процесните
суми. В тази връзка въпреки дадените указания с доклада ответната страна не
представи доказателства, от които да се установи, че е изплатила дължимите суми. Ето
защо, така предявения установителен иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен в пълния размер.
Предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца разноските в заповедното производство и в настоящото
производство в общ размер на 1306лв., от които 50лв. държавна такса за заповедното и
исковото производство, 596лв. – възнаграждения за вещи лица, 300лв. –
възнаграждение за особен представител, 360лв. – адвокатско възнаграждение за двете
производства.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Г. С. А. с ЕГН:********** от
**********, че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата общо от 484,48 лв., от която 214,47лв.,
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договори с абонатен номер № ********* за периода от 15.12.2018г.
до 14.03.2019г., 270,01лв., представляващи незаплатени лизингови вноски, от които
66,90лв. по Договор за лизинг от дата 08.03.2018г. за мобилно устройство LG К8 2017
Grey, дължими за периода от месец 05/2019г. до месец 02/2020г. и 203,11лв. по
Договор за лизинг от дата 27.11.2018г., за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6
2018 Dual Lavender, дължими за периода от месец 05/2019г. до месец 10/2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от 08.01.2021г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№260040/14.01.2021г. по ч.гр.д.№45/2021г. по описа на РС-Хасково.
6
ОСЪЖДА Г. С. А. с ЕГН:********** от **********, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер общо на
1306лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
7