Решение по дело №954/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на "М.-М. " ЕООД с ЕИК **, със седалище на адрес: гр. **, с управител А.Н.Д.-К. , срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 74-ФК/18.04.2023 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на оспорващото дружество за извършено нарушение на чл. 25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – магазин за месо, находящ се в гр. **.  и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. С жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна, необоснована и немотивирана : твърди се, че същата е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в противоречие с целта на закона. Излагат се аргументи, че оспорващото дружество не е осъществило състава на посоченото в заповедта административно нарушение, съответно не е налице нито една от хипотезите на приложимата санкционна разпоредба на чл. 186 от ЗДДС, както и че изложените в заповедта мотиви били бланкетни. Според оспорващото дружество, органът не е изложил подробни аргументи относно определения от него срок за налагане на принудителната административна мярка – 5 дни, като при определянето му не били съобразени съществуващите множество смекчаващи отговорността обстоятелства едно от които било това, че дружеството не било извършвало досега други нарушения от същия вид; че неотчетената продажба е на незначителна стойност; че при проверката в търговския обект не били констатирани други нарушения на фискалната дисциплина; че дружеството нямало непогасени задължения към НАП, във връзка с което срещу него да са образувани изпълнителни производства. Сочи се още , че с налагане на мярката в конкретния случай не се постигала нито една от преследваните от законодателя цели съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, а именно да се предотврати и преустанови извършване на нарушение, както и да се предотвратят или отстранят последиците от извършване на такова. Не на последно място се твърди, че с издаване на процесната заповед и конкретно определеният срок на нейното действие бил нарушен принципа за съразмерност законодателно закрепен в разпоредбата на чл. 6 от АПК, което представлявало основание за отмяна на акта като материално незаконосъобразен ; заповедта била издадена преди срещу дружеството да е издадено наказателно постановление, съответно – не му била дадена възможност да се възползва от заплащането на наложената с него имуществена санкция, което било основание по смисъла на чл. 187, ал.4 от ЗДДС за отпадане на необходимостта от прилагане на ПАМ. Твърди се, че по този начин била ограничена възможността на дружеството да се защити срещу принудителната мярка. На основание изложеното , се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание за оспорващото дружество "М.-М. " ЕООД представител не се явява. От упълномощения процесуален представител адв. В. Д. е представено писмено становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на правния спор, с които жалбата се поддържа.

Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез упълномощения процесуален представител – ст. юрисконсулт Д. П.   в пледоарията по същество на спора и с представените писмени бележки с. д. № 7144/11.05.2023 год. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Алтернативно прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от дружеството адвокатски хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2023г. в 15:37 ч. е извършена проверка в търговски обект магазин за месо, находящ се в гр. **. , като преди да се легитимира проверяващият инспектор Н.Д. извършил контролна покупка на парче пастърма на стойност от 9.30 лв. с цена за килограм 31,00 лева. За стоката е заплатено с банкнота с номинал 50,00 лв., а намиращият се в магазина продавач К.Р. върнал на клиента дължимото ресто. За покупката не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/, с peг. № 4104815 от 22.03.2019г., с индивидуален номер /ИН/ на ФУ ED330286 и с ИН на фискалната памет /ФП/ 44330286. От същият апарат е изведен КЛЕН от 07.04.2023 г., от съдържанието на който е видно, че липсва регистрирана покупка на стойност от 9,30 лева. Няма данни за друга разлика между касовата наличност и регистрираните от ФУ продажби, освен посочената сума. Описаното е квалифицирано от проверяващите като нарушение на чл.25, ал.1 във връзка с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗЗДС. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ cep. АА № 0065544/07.04.2023г. В него подробно са описани и останалите доказателства, събрани при проверката. За дружеството протоколът е подписан от намиращият се в обекта търговски работник Н. .

Въз основа на горните констатации и в съответствие с правомощията, предоставени му от изпълнителния директор на НАП със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена със заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., протоколът е разгледан от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна Д.Г.Р.-К.. Описаното в ПИП от 07.04.2023 г. е преценено от адм. орган като даващо основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗДДС за издаване на оспорената Заповед № 74-ФК/18.04.2023 г., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговския обект, в който е констатирано нарушението, както и забрана за достъпа до него за срок от 5 /пет/ дни. Тази продължителност на срока за запечатване на обекта е мотивирана с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, съобразено е местоположението на обекта – в централната градска част и големия клиентопоток, както и с факта, че през 2018 г. срещу дружеството е издадено Предупреждение № 361911- F397380.04.10.2018г., влязло в законна сила на 06.11.2018г. за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 13.12.2006г. на МФ.

Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на управителя на дружеството на 18.04.2023 година. Жалбата срещу административния акт е депозирана в деловодството на органа на 28.04.2023 г. с вх. № 21556 и е изпратена в Административен съд – Варна, ведно с цялата преписка.

За изясняване на релевантните за изхода на правния спор факти съдът е задължил ответника да представи доказателства, от които да се установи дали срещу оспорващото дружество "М.-М. " ЕООД е издадено наказателно постановление за същото нарушение, за извършване на което е наложена ПАМ. В тази връзка от ответника с молба с.д. № 8476/ 05.06.2023 г. са представени доказателства, от които е видно, че за същото нарушение – на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ във вр. с чл. 118. ал.1 и ал.4, т.1 от ЗДДС, констатирано на 07.04.2023 г., срещу "М.-М. " ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сериен № AN № F702833/ 18.04.2023 година. Въз основа на този акт е издадено на 16.05.2023 г. Наказателно постановление № 702831 - F702833, с което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева. Видно е от доказателствата, че към датата на приключване на устните състезания наложената имуществена санкция е платена от дружеството на 02.06.2023 година. Относно тези факти страните не спорят.

При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Материалната компетентност за издаване на административни актове от вида на оспореният е уредена в нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, която допуска делегацията на правомощия. В разглеждания случай правомощията, въз основа на които ответникът в настоящото производство - началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал обжалваната заповед № 74-ФК/18.04.2023 г., са му предоставени с приложените към преписката заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в условията на законово регламентирана делегация на правомощия.

Въпросът за формата на заповедите за налагане на ПАМ, каквато е процесната, също е уреден в чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – изисква се актът, с който приключва производството да представлява мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалвания административен акт се установява спазването на изискуемата от закона форма. Същият съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.

В мотивите на оспорената заповед ответникът е посочил кои са фактическите и правните основания за нейното издаване, а именно извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ във вр. с чл. 118. ал. 1 от ЗДДС, които са квалифицирани от ответника като основания за налагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС и на основание чл. 186, ал .3 от същия закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "А" ЗДДС , принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същият закон се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията.

В случая административното производството е образувано за извършено от търговското дружество нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите, реализирани в търговския обект. Извършването на нарушението се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени доказателства. Протоколът е съставен от длъжностни лица – инспектори в ТД - Варна на НАП, в кръга на службата им, по установените форма и ред, поради което се ползва с установената в чл. 179, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращащите към нея чл. 186, ал. 4 ЗДДС, вр. чл. 144 АПК, материална доказателствена сила за констатираните от инспекторите и отразени от тях обстоятелства – в случая за факта на неиздаване на фискален бон при контролната покупка, паричните средства в касата на обекта и на отчетените с ФУ продажби за деня. Видно от същите, продажбата е извършена в обекта, цената на контролната покупка е заплатена от проверяващия и не е издадена фискална касова бележка, което обстоятелство надлежно е отразено в протокола от проверката.

Макар в изложението на административния акт да са посочени мотивите на органа досежно определената продължителност на срока за налагане на ПАМ от 5 /пет/ дни, настоящият състав счита, че те само формално обосновават решението на ответника, тъй като не съдържат подробен анализ на релевантните обстоятелства и факти. Този размер на продължителността на мярката е обоснован с обстоятелството, че срещу същото дружество през 2018 г., т.е. преди 5 години е издадено предупреждение за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Липсва коментар на органа относно обстоятелството, че при проверката не е установена друга разлика в касовата наличност, освен сумата за контролната покупка от 9,30 лева. Тези факти навеждат на извод, че констатираното нарушение е по-скоро изключение в практиката на търговското дружество, отколкото трайно поведение и отношение към установената в страната фискална политика.

Независимо от изложеното по-горе, настоящият състав на Административен съд - Варна намира, че заповедта, с която на "М.-М. " ЕООД е наложена принудителна административна мярка: „запечатване на търговски обект за срок от 5 дни“ следва да бъде отменена и поради следното:

Съдът констатира, че дадената в оспорената заповед за налагане на ПАМ правна квалификация на нарушението съответства на посочената в издадения срещу същото търговско дружество АУАН сер. № AN № F702833/ 18.04.2023 г., с който е открито производство по реда на ЗАНН за същото нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС, а именно: неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 07.04.2023 година. Въз основа на АУАН впоследствие е издадено НП № 702831- F702831/16.05.2023 г., с което на "М.-М. " ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 /седемстотин/ лева. Наказателното постановление не е оспорено по съдебен ред и към датата на приключване на устните състезания по настоящото производство имуществената санкция е платена, както се посочи по-горе в изложението.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност и налага ПАМ независимо от предвидените за нарушението глоби и санкции. Това разрешение следва принципното разбиране, че ПАМ "запечатване на търговски обект" е предвидена като такава с превантивно действие, а именно за да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта не отговаря на нито една от посочените цели на ПАМ, закрепени от законодателя в чл. 22 от ЗАНН. Безспорно , тези свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени.

В допълнение следва да се има предвид, че съществуващата до неотдавна съдебната практика, която безусловно приемаше, че ПАМ няма санкционни последици, то с постановеното на 4.05.2023 г. Решение на СЕС по дело С-97/21 това тълкуване на този вид производства е опровергано и отречено.

При действащата правна уредба към датата на издаване на обжалваната заповед, непроменена и към настоящия момент, санкционирането на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС и прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се пред един и същи орган независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. В същия смисъл е т. 49 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС. Обратното схващане би било в противоречие с основен принцип в правото ne bis in idem, което забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице.

В контекста на условията по чл. 52 от ХОПЕС относно ограничаването на правата и свободите гарантирани от нея, в т. 54 от цитираното решение СЕС е приел, че автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това право.

В т. 63 от цитираното Решение по дело С-97/21, Съдът на ЕС е стигнал до генералния извод, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В разглеждания случай, паралелно с производството по издаване на оспорената заповед № 74-ФК/18.04.2023 г. се е развило и административно-наказателно производство, което е приключило с издаване на НП № 702831- F702831/16.05.2023 година. Видно от доказателствата, представени от ответника в последното проведено по делото заседание, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, „М.-М. “ ЕООД е заплатило наложената му имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева. С оглед на това съдът приема, че дружеството вече е понесло негативните последици на държавната принуда за констатираното на 07.04.2023 г. нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Ето защо прилагането на ПАМ за същото нарушение би било непропорционално на извършеното нарушение – неиздаване на касов бон за покупка на стока на стойност 9,30 лева.

По така изложените съображения обжалваната заповед се явява материално незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При този изход на делото, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза се явява неоснователно. Оспорващото дружество „М.-М. “ ЕООД с ЕИК **не е претендирало присъждане на разноски в негова полза, поради което такива не му се следват.

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на "М.-М. " ЕООД с ЕИК **, със седалище на адрес: гр. **, с управител А.Н.Д.-К. , Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 74-ФК/18.04.2023 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на оспорващото дружество за извършено нарушение на чл. 25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за месо, находящ се в гр. **.  и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Председател: