№ 458
гр. П., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Т.И. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Д.Б. Иванова
като разгледа докладваното от Т.И. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20211720104428 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т. Б. Т., с ЕГН
********** и адрес: П., *** чрез адв. Б., срещу “***” ООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на
управление: П., ***, с която са предявени обективно съединени искове от с правно
основание чл.439 от ГПК, с които ищцата иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че не му дължи сумата от 556.59 лева, от която сумата в размер на 491.48 лева
представляваща главница за периода 05.05.2013 г. до 01.02.2015 г., сумата от 40.11 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 13.07.2013 г. до 05.02.2015 г., както и сумата
от 25.00 лева за направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното и изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.04.2015 г. по
ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д.№ *** г. на ЧСИ С.Б..
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “***”ООД е подал отговор, с който е изразил
становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. В депозирания отговор
поддържа, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона,
поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са
предприемани нови действия по принудително събиране. Противопоставил е възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Б., който поддържа предявения
1
иск и моли съда да го уважи. Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че
на 06.04.2015 г. по ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС на основание заповед № *** г. в полза на
ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който Т. Б. Т. е осъдена да
заплати на „***“ ООД сумата от 491.48 лева, представляваща главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 05.05.2013 г. до
01.02.2015 г., сумата от 40.11 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания
за периода от 13.07.2013 г. до 05.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 26.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева –
държавна такса.
По молба на „***“ ООД от 01.06.2015 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е
образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени и
конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото със запорно
съобщение от 01.06.2015 г. е бил наложен запор върху получаваната от Т. Б. Т. пенсията. С
писмо от 22.07.2015 г. *** са уведомили ЧСИ, че наложеният запор не може да бъде
изпълнен, тъй като Т. получава пенсия в размер по-малък от минималната работна заплата
за страната, която представлява несеквестируемо вземане.
По изпълнителното дело няма събрани суми, които да са превеждани на взискателя.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищците, в качеството им на наследници
на К.М.К. не дължат процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато
2
вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.
По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК
и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на
последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат. Подлежат на преценка
единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 06.04.2015 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ С.Б. е образувано изпълнително дело №
*** г. Тази дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Настоящия съдебен състав, намира че в случая е приложима тригодишната давност
по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, а не петгодишната по чл.110 вр. чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като се
касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл.111 от ЗЗД (периодични плащания), които
съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на
ВКС, се погасяват с кратката тригодишна давност.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 06.04.2015 г. до образуване
на изпълнителното дело - 01.06.2015 г. е изминал период от почти два месеца, поради което
и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, с образуването на изпълнителното производство на 14.08.2014 г. давността за
процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Със запорно съобщение от 11.06.2014 г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ – С.Б. е наложен
запор върху от ищцата пенсия, който не е реализиран, тъй като ищцата е получавала пенсия
под минималната работна заплата за страната. Този запор също е прекъснал давността.
Освен наложения от ЧСИ запор, по изпълнителното дело няма други извършвани
действия по принудително събиране на дълга. Извършвани са множество справки, които по
своята същност не представляват действия по принудително събиране на дълга, и не могат
да доведат до прекъсване на давността.
С т.10 от Тълкувателно решение № *** г. по тълк.д. № *** г. на ОСГТК на ВКС, е
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. От
друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента
3
на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В същия
смисъл е и решение № *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС.
В горния смисъл, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да
прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело, е наложения със запорно
съобщение от 11.06.2015 г. запор върху пенсията на ищцата. След тази дата няма
предприети други действия, годни да прекъснат давността. Както вече бе посочено по – горе
с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № *** год. на ОСГТК на
ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, и след като със същото е обявено за изгубило
сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, то съгласно действието на
последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното производство е спряла да тече.
Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС. С обявяването на
тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015
г. е започнала да тече нова три годишна давност.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № *** г. по тълк.д. № *** г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Видно от приложеното копие на изп. д. № *** г., в продължение на две години,
считано от 11.06.2015 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни
действия, поради което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 11.06.2016 г., поради перемпция. В
съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно решение, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
В горния смисъл след като спрялата давност по изпълнителното дело при действието
4
на обявеното за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е
прекъсната на 26.06.2015 г. с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.
д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, то и от този момент – 26.06.2015 г. е започнала да тече
новата три годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла към 26.06.2018 г, При
това положение и следва да се приеме, че процесните вземания са погасени по давност.
Дори да приемем, че давността за обективираните в процесния изпълнителен лист
вземания е 5-годишна по чл.111, вр. чл.117, ал.2 от ЗЗД, то същата към 27.06.2020 г. е
изтекла, тъй като преди тази дата – 27.06.2020 г. ответника не доказа да е предприел
действия, годни да прекъснат давността. При това положение и като се съобрази, че искът е
предявен на 13.08.2021 г., а предвидената в чл.117, ал.2 от ЗЗД пет годишна давност,
считано от 26.06.2015 г. е изтекла към 27.06.2020 г., т.е. преди предявяване на иска, то
отново следва извод че процесните вземания са погасени по давност с изтичане на пет
годишния давностен срок.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на направените разноски в размер на 74.00 лева за
държавна, и такса за препис от изпълнителното дело, които и следва да й бъдат присъдени.
В настоящето производство ищцата е била представлявана безплатно от адв. Б.. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид направените възражения
от ответника, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Б.Б. сумата от
300.00 лева, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищцата.
С оглед изложеното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“***” ООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление: П., ***, че Т. Б. Т., с ЕГН
********** и адрес: П., *** НЕ ДЪЛЖИ на “***” ООД изпълнение на следните суми:
сумата от 556.59 лева, от която сумата в размер на 491.48 лева представляваща главница за
периода 05.05.2013 г. до 01.02.2015 г., сумата от 40.11 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 13.07.2013 г. до 05.02.2015 г., както и сумата от 25.00 лева за направените
разноски, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 06.04.2015 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и въз
основа на който е образувано изп. д.№ *** г. на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземанията
по давност.
ОСЪЖДА “***” ООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление: П., *** ДА
5
ЗАПЛАТИ на Т. Б. Т., с ЕГН ********** и адрес: П., *** сумата в размер на 74.00 лева,
представляващи разноски по производството за държавна такса и такса за препис от
изпълнителното дело.
ОСЪЖДА “***” ООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление: П., *** ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Б.Б. Б. , член на *** адвокатска колегия, личен № **********, със
служебен адрес: *** сумата от 300.00 лева, представляваща възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на Т. Б. Т., с ЕГН ********** по гр.д. № *** г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6