№ 280
гр. С., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500393 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1660/10.08.2023г от „Хит Кредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ул.“Лавеле“ № 19, ет. 3, представлявано от М.М.П. -Управител, чрез адв.В.Р.
срещу решение № 87/01.08.2023 г. по гр.д. № 80/2023 г. по описа на М.
Районен съд,което намира ,че е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.Моли, същото да бъде отменено изцяло, като така
предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД счита ,че следва да
бъде отхвърлен изцяло.Твърди ,че между ищцата и ответното дружество е
сключен договор за потребителски кредит/заем/ № *** по реда на Закона за
потребителския кредит. В договора /подписан и от двете страни/ в преамбюла
индивидуално са уговорени размер на кредита, дължима лихва, годишен
лихвен процент, такса забава, погасителни вноски, обща стойност на
плащанията и месечна неустойка/в случай, че се дължи/. Спора по делото е
относно договореното в клаузата по чл.19, ал.1 от договора обезпечение на
уговорения кредит, респ. при не предоставяне на изискуемите по ал.1
обезпечения на кредита се дължи неустойка.Счита че трайната съдебна
практика е категорична, че правната уредба на неустойката има диспозитивен
характер и в компетенциите на страните по договора е уговарянето на
нейното приложение.Намира ,че след като страните са уговорили неустойка,
тази договорна клауза ги обвързва и задължава да се съобразят с волята,
която са постигнали в съответния текст на договора, тъй като договорите
1
имат силата на закон за тези, които са ги сключили, съгласно чл.20а от
ЗЗД.Счита ,че неустойката има обезпечителна и обезщетителна функция.,
тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди
изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.Сочи
съдебна практика.Счита ,че няма спор по отношение на договореното в
разпоредбата на чл.19, ал.2, раздел VIII от договора, което според съда
представлява заобикаляне изискванията на ЗПК. Намира ,че това би могло да
е налице само при липса на изрично съгласие от страна на
кредитополучателя. Договорената неустойка по чл.19, ал.2 от договора не
обхваща и не може да се включва в размера на договорения лихвен процент
/чл.86, ал.1 от ЗЗД/. Счита ,че това произтича и от разпоредбата на чл.79, ал.1
от ЗЗД, респ. при неизпълнение на задължение, изрично упоменато в
договора /чл.19, ал.2/ кредитополучателят дължи
обезщетение/неустойка/.Счита ,че не е възможно включването на неустойката
в ГПР, тъй като разпоредбата на чл.19. ал.З. т.1 от ЗПК изключва тази
възможност. Намира ,че така уговорения ГПР от 49.67 % е в рамките на
договореното в преамбюла на конкретния договор за потребителски заем,
съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.Претендира разноски по представен списък
Постъпил е в законния срок писмен отговор с вх.№1771/28.08.2023г.
жт С. М. Д. чрез адв.О. ,която намира ,че въззивната жалба е неоснователна
Намира че не са налице сочените от жалбоподателя пороци в обжалваното
решение на районен съд М. .Счита, че тази неустойка е нищожна на
основание чл.26 ал.1 ЗЗД и на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 19 ал.2 от договора
представлява неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Твърди ,че в случая в чл.19 от договора
формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на
ответника, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. Намира ,че това е така,
доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда
редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в
много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от
заемателя. Намира ,че и двете опции по чл.19, ал.1 от договора всъщност не
дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като
са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи
вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Счита ,че
основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което
съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и
възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл. 19 от процесния
договор за паричен заем е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на
главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на
задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи
2
обезпечение за кредитора. Счита ,че предназначението на обезпеченията към
един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на
кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на
такова обезпечение заемателят има право на преценка дали въобще да сключи
договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на договора.
Фактът, че договора за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното
според кредитора обезпечение, потвърждава тезата , че сумата, формално
наречена „неустойка” е всъщност скрита възнаградителна лихва.Счита че при
преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 т., ОСТК, така уговорената
неустойка излиза извън придадените и санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е
уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.
Поради това , разликата между заплатената сума от 1848,36 лева до
дължимата от 550,00 лева в размер на 1298,36 лева счита ,че е платена при
начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от
ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД .Моли в този смисъл
въззивния съд да потвърди като законосъобразно и обосновано обжалваното
решение .Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд С. жалбоподателят Хит
Кредит ООД гр.София ,редовно призован ,не изпраща представител.
Постъпила е писмена защита от пълномощника му адв.В.Р. ,който поддържа
въззивната жалба по подробни съображения ,изложени в нея. Претендира
разноски.
Въззиваемата С. М. Д. редовно призована , не се явява Вместо
нея пълномощникът и адв. О. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на
районен съд М. като законосъобразно и обосновано постановено. Моли на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да и бъде присъдено адв.
Възнаграждение в минимален размер за въззивната инстанция. Прави
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на
другата страна .
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законния срок , с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита .
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството е по чл.55,ал.1т.1 ЗЗД по предявен от С. М. Д. от гр.Р.
иск срещу Хит Кредит ООд гр.София.Видно от приложения по
първоинстанционното дело договор за потребителски кредит ,сключен на
10.01.2022г.,дружеството жалбоподател е предоставило заем в размер на 550
лева при общ размер на лихвата 129,68 лева и срок на договора -12 месеца.
Месечната погасителна вноска е в размер на 56,67 лева като годишния
лихвен процент е фиксиран 41%,такса забава за просрочени плащания за
всеки ден просрочие е 0,50%,годишният процент на разходите е 49,67 % като
3
месечната неустойка конкретно е 89,79 лева и общия размер на неустойката е
1077,48 лева съгласно чл.19,ал.2 от процесния договор
В районен съд М. е била назначена , изслушана , приета и неоспорена
СИЕ ,като в-.л. Б.Р. констатира ,че С. Д. е внесла по договор за
потребителски кредит №*** сумата 1848,36 лева чрез вноски на каса с
ордер в офис Р. на „Хит Кредит „ ООД С внесената сума са погасени
главница 550 лева възнаградителна лихва -129,68 лева ,неустойка по чл.19 от
процесния договор -1077,48 лева и такса забава -91,20 лева При това
положение вещото лице установява ,че годишният процент на разходите
,ако се вземат предвид всички подлежащи на връщане суми по процесния
договор е 1320,5799%
Съдът на Европейския съюз многократно е подчертавал, че
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респективно,
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора и без да има
позоваване за нищожност. /Решение № 23/07.07.2016 г., постановено по т. д.
№ 3686/2014 г. на ВКС/Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.
10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при
сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите
по кредита, включващ по аргумент от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В случая, е посочено в
процесния договор какъв е размера на годишният процент на разходите по
кредита, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК компоненти. Съдържанието на включените разходи може да се
установи посредством тълкуване на клаузите на Договора за паричен заем,
съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
4
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати.
С.ският окръжен съд след като взе предвид разпоредбата на чл.19 от
процесния договор намира ,че правилно районният съд е приел в мотивите на
решението си че така въведените изисквания в този текст от договора за
вида обезпечение по избор на заемателя ,създават значителни затруднения на
длъжника и на практика са неизпълними. Включената неустойка по начин
на равни месечни вноски /146,43 лева на месец/, представлява скрита за
длъжницата възнаградителна лихва и това е една сигурна печалба за
дружеството –кредитор .Поради това правилно районният съд е приел ,че този
договор не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1т.9 и т.10 ЗПК и чл.19,ал.4
ЗПК. В ГПР не е включена дължимата неустойка .
Поради това ще следва да бъде потвърдено обжалваното решение
като законосъобразно и обосновано постановено като въззивният съд
препраща към мотивите на районен съд- М. на основание чл.272 ГПК.
С оглед изхода на делото и направеното искане на пълномощника на
ответницата по жалба адв.О. ще следва да бъде осъден жалбоподателят да
заплати в полза на адв.О. на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
адв. възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 430 лева.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №87/01.08.2023г. по гр.д. №80/2023г.
по описа на районен съд –М. , като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, п.к. 1000, ул. Лавеле № 19, ет.З,
представлявано от управителя Мартин Митков Пеев да заплати на адв. М.О.
О., Булстат *********, АК С., съдебен адрес: гр.Р., ул. „Б.“ № 9 сумата от 430
лева (четиристотин и тридесет ) лева - адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2от Закона за адвокатурата ..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5