№ 129
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Светла Букова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ан. Хр. М. П.
Ем. П.
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000601147 по описа за 2021 година
С присъда от 30.03.2021г. на Софийски градски съд постановена по
н.о.х.д. № 2887/2019год. подсъдимият Й. А. Б. е признат за виновен в това,
че:
На 10.04.2018 г., около 09.00 часа, в с. ***, ул. „***“ № **, е запалил
имущество със значителна стойност - находящ се на същия адрес недвижим
имот представляващ сграда - етаж от къща, собственост на св. Ц. В. В., като
чрез възпламеняване на горима течност, предизвикал пожар, който
представлявал пряка и непосредствена опасност за живота на намиращата се
по това време на етажа в къщата Ц. В. В., като причинените вреди са на обща
стойност 6,374,72 (шест хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет
и две стотинки), поради което и на основание чл.330,ал.2,т.1 вр.ал.1,вр.чл.54
от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален
„строг“ режим. На основание чл.59, ал.1, т.1 НК,съдът приспаднал времето,
през което подсъдимият е бил с мярка задържане под стража,считано от
10.04.2018 г. до 18.06.2018 г. Подсъдимият бил осъден да заплати
направените разноски по делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия с
развити доводи за неправилно приложение на материалния закон. Заявено е искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
1
признат за невиновен и оправдан по възведеното обвинение. Алтернативно, жалбата
обективира недоволство от санкционната част на съдебния акт, развити са доводи за
явна несправедливост на определеното по размер наказание. В съответствие с
оплакването се прави искане за изменение и намаляване на наказанието.
Страните поотделно не са взели становище по жалбата, при изпратени преписи.
На основание чл.327 и сл. НПК делото било насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция,защитникът на
подсъдимия поддържа релевираните в жалбата доводи. След анализ на
доказателствата излага съображения за недоказаност на обвинението и моли
за оправдателна присъда. Подсъдимият в лична защита израява становище,че
не е извършител на това престъпление и моли да бъде оправдан.
Частната обвинителка редовно пР.ана не се явява.
Представителят от апелативна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата излагайки съображения за законосъобразност на
атакувания съдебен акт.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази становищата на
страните, материалите по делото и извършвайки служебна проверка на
атакувания съдебен акт, възприема изцяло фактическите и правни изводи на
първостепения съд.
Развитите от защитата и подсъдимия доводи в жалбата не са нови, били
са поставени пред първата инстанция разгледала делото и са получили
правилно разрешение в изготвените мотиви. При събиране, проверка и оценка
на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При
установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не
престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената
съвкупност. Основните фактически констатации на първата инстанция са
правилно установени, изведени при липса на нарушения на процесуалните
правила. Анализът на цялостния доказателствен материал не налага по-
различни изводи относно фактите, които решаващият съд е приел за
установени, като настоящата инстанция намира, че не следва да внася
изменения в установената от решаващия съд фактология относно следното:
Подсъдимият Б. е роден на ******** г. в гр. София, ЕГН-**********,
българин, българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование,
неработещ към момента, жител и живущ в гр. ***, ж.к. „***“ № **, вх. *, ет.
*, ап. **.
На 23.03.2017 г., частният обвинител Ц. В. В. закупила недвижим имот,
представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. ***, район ***,
ул. „***“ № **, заедно с дворното място, в което била построена,
съставляващо УПИ LII - 1343 в кв. 79 по плана на гр. София, м. Владая. За
2
извършената покупко - продажба на недвижимия имот, бил изготвен
нотариален акт № 73, том I, per. № 1921, дело № 55 от 2017 г. по описа на
нот. К. Б. - нотариус с район на действие CPC, per. № *** в Нотариалната
камара.
Закупената от св. В. жилищна сграда била масивна, двуетажна, като
към нея имало и таванско помещение. На първия етаж на къщата имало
обособено преддверие, пристроено допълнително, с покрив и прозорци,
коридор, кухненско помещение, разположено вдясно от коридора, спалня,
разположена в дясно от кухнята, избено помещение, разположено фронтално
срещу входната врата и баня вляво от него. На втория етаж на къщата, до
който се стигало по стълбище, разположено в ляво от банята на първия етаж,
бил разположен коридор, в който се влизало от дървена входна врата,
сервизно помещение и баня и тоалетна, разположени вляво от входната врата;
хол с кухненски бокс, разположен срещу входната врата, спалня и детска
стая, разположени последователно една до друга вдясно от входната врата.
По-близо до входната врата се намирала вратата за спалнята - първата врата в
дясно, а веднага след това - и вратата на детската стая. Към къщата имало и
таванско помещение, което било необитаемо.
Първоначално в къщата заживели св. Ц.В. и синът й, който бил на 15
години, роден от фактическото й съжителство със св. К. М. (св. В. и св. М.
живеели на семейни начала до 2013 г., но впоследствие продължили да
поддържат добри взаимоотношения), които обитавали втория етаж, както и
майката на св. В. - св. М. П. и св. П. Р., които живеели на семейни начала на
първия етаж от къщата. Към 10.04.2018 г. св. П. и Р. били разделени и в
къщата бил останал да живее само св. Р.; св. П. обитавала апартамент,
находящ се в гр. ***, ж.к. „***“.
Ключ от жилището имали св. В., синът й и св. Р..
На неустановена по делото дата през м. май 2017 г., св. В. заживяла с
подс. Й.Б. на семейни начала, като Б. се нанесъл при св. В. на втория етаж на
къщата.
Скоро след като заживели заедно, взаимоотношенията между
подсъдимия и св. В. се влошили; между тях често избухвали скандали,
придружени с отправяне на заплахи, обиди и побои от страна на подсъдимия.
На 01.04.2018 г., на празника „Цветница“, между двамата отново избухнал
скандал. В резултат на това подс. Б. събрал вещите си от дома на св. В. и
напуснал къщата и не се бил завръщал там до 10.04.2018 г.
На 09 срещу 10.04.2018 г., св. В. излязла да се види с приятели, тъй
като синът й бил при баща си - св. К. М. и останала да пренощува извън дома
си. В неустановен по делото час, тя получила кратко текстово съобщение
(„SMS“) от подс. Б., който я уведомявал, че ще се върне при нея в къщата.
Около 04,00 часа на 10.04.2018 г., подс. Б. пристигнал в дома на св. В.,
находящ се в с. ***, ул. „***“ № **. Тъй като нямал ключ от къщата, той
3
почукал на прозореца на стая на първия етаж, обитавана от св. П. Р..
Последният станал, отворил му входната врата и го пуснал да влезе във
вътрешността на къщата.
Преди пристигането си в къщата на св. В., подсъдимият бил употребил
алкохол в компанията на своя баща и бил повлиян от алкохола. Подсъдимият
и св. Р. седнали в кухнята на първия етаж на къщата да пият бира. Там
останали до около 07,20 часа, когато подсъдимият изпратил св. Р. да закупи
още бира и цигари от находящ се в близост магазин. След като св. Р. излязъл
от къщата, подсъдимият се качил на втория етаж на къщата и легнал на
леглото в спалнята.
Около 06,30 часа св. В. си тръгнала от дома на своите познати, при
които била нощувала - неустановени по делото лица, и около 07,25 часа
слязла на спирката на масовия градски транспорт в с. Владая, находяща се в
близост до дома й. Там тя видяла св. Р., който бил отишъл до магазина, по
поръчение на подс. Б., да закупи алкохол.
Около 07,30 часа св. В. пристигнала в дома си, като й направило
впечатление, че св. Р. е оставил входната врата незаключена. Свидетелката се
качила на втория етаж и заварила подсъдимия да лежи на леглото в спалнята
им. Той бил буден и пушел цигара.
Между двамата избухнал словесен скандал, който продължил до около
08,30 часа. Междувременно св. Р. се бил върнал от магазина и също чул
размяната на реплики между подсъдимия и св. В. на втория етаж на къщата. В
хода на скандала, подсъдимият обиждал и заплашвал свидетелката, В. дори
позвънила и на св. М. с молба да отиде и да й помогне, но той не се отзовал на
молбата й.
Малко преди 08,30 часа, словесният сблъсък прераснал във физическо
стълкновение между подсъдимия и св. В., като подсъдимият нанесъл на
свидетелката побой в областта на горната част на тялото й. Св. В. успяла да
влезе в детската стая, находяща се вдясно от спалнята, затворила вратата и
успяла да я залости, като издърпала пред вратата шкаф и легло, които се
намирали в стаята, за да не може подс. Б. да влезе при нея.
В периода от време между 08,30 часа и 08,45 часа, непосредствено след
като св. В. успяла да се заключи в детската стая и докато все още бил на
етажа, подсъдимият взел неустановена по делото горима или леснозапалима
течност, каквато намерил в къщата ( там св. В. съхранявала спирт за горене и
парфюми), разлял я в спалнята и я запалил, след което излязъл от къщата.
Шумът от разливането на течността бил възприет и от св. В.. Запалването на
течността мигновено предизвикало процес на горене в спалнята.
На стълбището на първия етаж подсъдимият бил пресрещнат от св. Р.,
който го изпратил до портата на дворното място, заключил след него и
няколко минути по-късно тръгнал обратно към къщата.
Междувременно, св. В. все още се намирала в детската стая, като
4
пушела цигара. Няколко минути по-късно тя разместила отново мебелите в
стаята и излязла в коридора, където вече било силно задимено от разразилия
се в спалнята и от спалнята към коридора пожар. Свидетелката опитала да
достигне до банята, но не успяла и затова се върнала обратно в детската стая.
Отворила прозореца на стаята и започнала да вика за помощ, тъй като решила,
че подсъдимият се е запалил, след което скочила през прозореца и тръгнала
да се връща обратно в къщата през входната врата. В този момент, св.
Р.,който се намирал в къщата и възприемайки дима, идващ от втория етаж, се
качил нагоре, отворил входната врата към втория етаж, но виждайки
пламъците заслизал обратно към първия етаж. На стълбището св. Р. бил
пресрещнат от св. В., която се била върнала обратно в къщата през входната
врата. Св. Р. й казал, че подсъдимият си е тръгнал. Тя се качила по стълбите
до втория етаж, затворила входната врата на етажа, за да спре
разпространението на пожара и излязла пред къщата.
В резултат на разразилия се пожар дървената входна врата, водеща към
втория етаж на жилището и дървената каса на вратата обгорели на около
метър във височина; лаковото покритие на алуминиевата врата на банята на
втория етаж обгоряла; стените в санитарните помещения били опушени, като
част от пластмасовите елементи били деформирани; вратата към хола с
кухненски бокс и дървената каса на вратата, били обгорели от външната
страна, откъм коридора; стените в същото помещение били опушени; вратата
на детската стая също обгоряла. Най-сериозни щети били причинени в
спалното помещение: дъските на дюшемето изгорели; спалнята изгоряла до
метален скелет; на южната и западната стени имало обгорели отвори с
приблизителни размери 1,70 х 1,40 м, по които имало следи от изгоряла
дограма; намиращите се в спалнята текстилни и дървени материали изгорели;
мазилката на стената на места паднала. Вследствие на пожара, била засегната
покривната конструкция на сградата, над спалнята.
След като подс. Б. излязъл от дома на св. В. - около 08,45 часа, той
поел по ул. „Пирин“ в с. Владая, където срещнал св. Г. Б., живущ на № 15 на
същата улица, който отивал на работа. Двамата разменили няколко думи, като
на св. Б. направило впечатление, че подс. Б. е повлиян от алкохола.
Подсъдимият поискал цигара от св. Б.. Последният му услужил и го попитал
какво става, пак ли са се скарали със св. В., при което подсъдимият я напсувал
и казал „…приятно горене….“. След това двамата се разделили, като
подсъдимият поел в неустановена по делото посока.
След като изминал около 200 - 300 метра от дома си, св. Б. чул викове
за помощ и тичешком се върнал назад към дома си. Възприел разгарящия се
пожар в къщата на св. В. и се притекъл на помощ, като започнал да гаси
пожара с маркуч. Междувременно, пред дома си излязла и неговата съпруга
— св. С. Д., която също чула виковете на св. В. и възприела, че втория етаж и
покрива на къщата горят. Пред къщата, находяща се на № 15, била и св. С.
Б.а, която гостувала на родителите си и възприела, че къщата на св. В. гори.
5
В 08,52 и в 08,56 часа, св. С. Б.а подала сигнал за пожара на единен телефон за
спешни повиквания 112, обслужван от Дирекция „Национална система 112“ -
МВР, Районен център 112 - София; в 08,59 часа сигнал бил подаден и от лице,
представило се като Е. Б.а, а в 08,58 часа - от лице, което не се представило
пред оператора. В 08,53 часа сигналът бил подаден в оперативния център на
Столична дирекция „ПБЗН“ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР и в 09,10 часа екип на СД „ПБЗН“ се отзовал
на адреса и се заел с ликвидирането на пожара. На мястото на
произшествието пристигнал и дежурен екип при 06 РУ - СДВР в състав св. Е.
К. и Д. Е..
Свидетелката В. била силно разстроена от случилото се, плачела и
викала за помощ. Пред пристигналите на място лица изнесла твърдения, че
подс. Б. запалил къщата й. Свидетелката позвънила на подс. Б., но той я
напсувал и й затворил телефона. След това В. се обадила на майка си - св. М.
П. и й съобщила, че домът й гори. Свидетелката П., от своя страна, се обадила
на подсъдимия и му предала думите на дъщеря си, но той й казал, че не е в
къщата и няма какво да прави там. След като приключила разговора с майка
си, св. В. позвънила на св. К. М., съобщила му за станалото и той тръгнал към
дома й. Неустановено по делото лице от органите на реда, също провело
разговор с подс. Б. и го убедило да се върне пред дома на св. В.. Подсъдимият
пристигнал пред дома на свидетелката около и малко след 09,00 часа, като в
09,40 часа бил задържан по подозрения за съпричастност към палежа.
По незабавно образуваното за случая досъдебно производство били
извършени редица огледи, резултатите от които били обективирани в
надлежни протоколи, на мястото на пожара; на сградата след пожара;към
протоколите били приложени и фотоалбуми.
За да приеме тази фактическа обстановка, съдът е събрал множество
доказателства, които прецизно е посочил и анализирал: обясненията на подс.
Й. А. Б., показанията на св. Ц. В. В. от с.з. , ДП и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.
2 от НПК; показанията на св. П. В. Р., снети в о.с.з. на 11.02.2020 г. и тези,
депозирани в хода на досъдебното производство (л. 67 - 68 от досъд. п-во) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 от НПК; показанията на св. М. В. П., снети в о.с.з. на 11.02.2020 г.;
показанията на св. Н. М. М., снети в о.с.з. на 20.10.2020 г. и тези, депозирани в
хода на досъдебното производство (л. 160 от досъд. п-во) и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от
НПК; показанията на св. Г. Л. Б., снети в о.с.з. на 20.10.2020 г. и тези,
депозирани в хода на досъдебното производство (л. 161 от досъд. п-во) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на св. К. К. М., Е. И. К. и Д. П. Е.,
снети в о.с.з. на 30.11.2020 г.; показанията на св. С. И. Д., Н. С. С. и М. Б. Б.а,
снети в о.с.з. на 08.02.2021 г.; показанията на св. С. М. Б.а и М. Б. Б., снети в
6
о.с.з. на 30.03.2021 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2018
г., ведно с фотоалбум към него (л. 52 - 63 от досъд. п-во); протокол за
освидетелстване на лице от 10.04.2018 г., ведно с фотоалбум към него (л. 69
— 71 от досъд. п-во); протокол за освидетелстване на лице от 10.04.2018 г. (л.
73 — 75 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване от 12.05.2018 г.
(л. 115 от досъд. п-во), ведно с препис от нотариален акт № 73, том I, per. №
1921, дело № 55 от 2017 г. по описа на нот. К. Б. (л. 116 - 117 от досъд. п-во) и
от застрахователна полица от21.04.2017 г. (л. 118 от досъд. п-во); заповед за
задържане на подсъдимия ; справка от Дирекция „Национална система
112"Регионален център 112 - София, изх. № 114/28.02.2020 г. (л. 134 от съд. п-
во); заверен препис от дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЦ (ОДЧ) на 06 РУ - СДВР към 10.04.2018г. (л. 140 - 141
от съд. п-во); справка от ГД „ПБЗН“ - Столична дирекция „ПБЗН“, изх. №
764000 - 543/05.03.2020 г.; справка от 06 РУП - СДВР относно данните за
живущите в с. ***, ул. „***“ № ** ; справка за съдимост на поде. Б.(л. 19-30 от
съд. п-во); заключенията на назначените и изготвени по делото
съдебномедицинска експертиза по отношение на Ц. В. В. № 87/2018 г. (л. 78 -
79 от досъд. п-во); електротехническа експертиза (л. 83 - 84 от досъд. п-во);
физикохимична експертиза (л. 90 - 91 от досъд. п-во); пожаро - техническа
експертиза (л. 95 -96 от досъд. п-во); комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза (л. 99 - 103 от досъд. п-во) и повторна
съдебно оценителна експертиза (л. 164 - 166 от досъд. п-во), а така също и
разясненията на изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание и
веществените доказателства по делото - 1 бр. оптичен носител (л. 133 от съд.
п-во).
Така изложената фактология на събитията в цялост може да бъде
приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата
степен и достатъчна пълнота. Установени са по безспорен начин
обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото. Основните
фактически констатации на градския съд са правилно установени, изведени
при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Не са
допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал.
Относно описаните по-горе фактически положения, които са и основни
за правилното решаване на делото, съдът в съответствие с изискванията на
чл.305,ал.3 НПК е обсъдил всички доказателствени материали и подробно е
обосновал съображенията си, въз основа на които е приел фактологията на
деянието за безспорно установена.
При изясняване на фактическата и правна обстановка решаващият съд е
подложил на анализ не само изготвените експертизи, но и всички писмени и
гласни доказателства, като е отделил особено задълбочено внимание на
обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалата В. и останалите
разпитани по делото свидетели. Съдът прецизно е посочил кои са спорните и
7
безспорно установени факти и обстоятелства и е дал подробен отговор в
изготвените мотиви. От съществено значение по делото и на първо място
следва да бъдат разгледани обясненията на подсъдимия, които
освен доказателствено средство
са и основно средство за реализиране правото на защита, упражняването на
което води до задължения за поведение, насочено както към разкриване на
обективната истина, така и важен източник на доказателства,чиято истинност
и достоверност следва да бъдат проверени, поради което изискват особено
внимателен подход. За съда възниква задължението да прецени внимателно и
задълбочено тези доказателствени средства в контекста на показанията на
свидетелите,на другите обективни доказателства по делото, на собствената им
логичност и вътрешна убедителност. Съдът правилно е посочил,че същите
представляват защитна теза и се опровергават от събраните доказателства.
Изложеното в тази насока изцяло се възприема и от настоящата инстанция.
Във връзка с обвинението, по хронология свидетелските показания следва да
се обособят в две отделни групи: - в първата група са включени показанията
на свидетелите касаещи времето преди инкриминираното престъпление,
отнасящи се до взаимоотношенията между подсъдимия и св.В.- свидетелите
П., св.Р., Б.; във втората група са обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите, касаещи случилите се събития след пристигането на
подсъдимия в домът на св.В. и последвалия пожар – св.Р. /показания от ДП/,
св.В., св.Б., св.П.,св. Д.,св.Б.а, св.М..
От показанията на първата група свидетели безспорно се установява
времето,през което подсъдимият и св.В. са живели на семейни начала,че
между тях е имало скандали, факта,че подсъдимият не е разполагал с ключ от
къщата ,както и последвалата раздяла между двамата. От втората група
свидетели и конкретно от показанията на св.В. е установено, че между
09.04/10.04.2018 год. тя и синът й отсъствали от домът си, както и факта, че
подсъдимият изпратил съобщение (SMS) на частната обвинителка,че ще се
върне при нея. Безспорен е и факта,че рано сутринта около 04.00 ч. на
10.04.2018 год. подсъдимият е отишъл пред къщата и почукал на св.Р.,който
му отворил и го пуснал вътре. Изяснено е и обстоятелството,че подс. е бил
повлиян от алкохол,че заедно със св.Р. употребили алкохол, както и че около
7.20 ч. подсъдимият се качил на втория етаж да спи. Установено е и, че към
7.25 часа св.В. слязла от автобуса и видяла св.Р. до магазина, където го
изпратил подс.,за да закупи алкохол и цигари. Съдът е анализирал всички
тези показания,като е посочил в кои части не възприема за достоверни
показанията на св.Р. дадени по време на съдебното следствие. Анализирани
са и показанията на св.М.,на които съдът не е дал вяра, като изложеното в
тази насока от градския съд се споделя изцяло от въззивната инстанция. Във
връзка с установяване на фактите касаещи възникналия скандал между св.В.
и подсъдимия, след като се прибрала, насенеия й побой от него и
последвалото запалване на спалнята, съдът изцяло е кредитирал показанията
на частната обвинителка. Тези показания не са изолирани, а подкрепени и
8
кореспондират със заключението на приложените
експертизи(пожаротехническа,медицинска експертиза). Те са в корелация и с
показанията на св.Б., който отивайки на работа видял подсъдимия след
излизането му от къщата на св.В.. Св.Б. също установил,че подсъдимият е
алкохолно повлиян,а на въпроса му пак ли са се карали с В., подсъдимият я
напсувал и казал :“...приятно горене...“. След 200-300 метра св.Б. чул викове
за помощ, веднага се върнал назад, възприел разгарящия се пожар и
незабавно се притекъл на помощ и започнал да гаси огъня. Св.Д. и св.Б.а
същи чули виковете за помощ и възприели пожара в домът на св.В..
Анализирайки подробно свидетелските показания,съдът изцяло е дал вяра на
показанията на св.В., като е приел, че те са логични , последователни и че тя е
предала обективно фактите, които лично е възприела. В тяхна подкрепа с
решително значение са и медицинската експертиза на
пострадалата,пожаротехническата,електротехническа, съдебно
психиатричната експертизи,показанията на св.Б., св.П.,св.М.,св.Д.,св.Б.а.
Анализа на доказателствата и основните фактически констатации на
първата инстанция са били правилно установени, изведени при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила, както и не са били
допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал. Следва да се подчертае, че фактическите обстоятелства на деянието
подлежат на доказване с всички допустими от НПК доказателствени средства,
с оглед на което решаващият съд в крайна сметка правилно е основал
фактическите си изводи за престъпното поведение на подсъдимия на
логически кореспондиращите помежду си показания на св.В., св.Б.,св.Р.
(отДП),св.М.,св.П.,св.Б.а,св.Д. и посочените по-горе доказателства.
Първостепенният съд е изпълнил задължението си да прецени внимателно и
задълбочено тези доказателствени средства в контекста на останалите
обективни доказателства по делото, на собствената им логичност. Именно
съобразявайки тези критерии, съдът е приел за достоверни показанията на
тези свидетели ,вкл. и на частната обвинителка ,изготвените експертизи
(пожаро техническа,елекртотехническа експертиза, съдебно медицинска,
психолого - психиатричната експертиза на подсъдимия), а обясненията на
подсъдимия е отхвърлил като недостоверни. При анализа на доказателствата и
САС стига до същите изводи.
Законосъобразно е обосновал изводите си въз основа на
заключенията на назначените експертизи, като е приел, че те са ясни,
правилни, точни, отговарящи на поставените въпроси, обсъдил е всяко едно
заключение и обстоятелствата, които чрез тях са били изяснени. На тяхна
основа е изградил своите изводи относно спецификата и на конкретния начин
на възпламеняване,като е установено, че причината за пожара е от внесен външен
огнеизточник (чрез използване на лесно запалими вещества) .
Въззивният съд след извършен внимателен анализ на същите
доказателства не установи възможност въз основа на тях да се стигне до
9
фактически изводи, различни от направените от контролираната инстанция.
Първостепенният съд детайлно е обсъдил доказателствения материал по
делото и е направил логични е обосновани изводи относно приетата
фктическа обстановка. Извършеният в мотивите към първоинстанционната
присъда доказателствен анализ е подробен и задълбочен, споделя се изцяло от
настоящия въззивен състав,който не намира основания да приема нови
фактически положения, касателно участието на подсъдимия във вмененото му
престъпление.
Въз основа на заключението на пожаро - техническата експертиза (л. 95 -
96 от досъдебното производство), се установява, че в конкретния случай
липсва техническа причина за възникналия пожар и като причина за същия
следва да се счита възпламеняването на горими материали в стаята от
въздействието на внесен отвън източник с открито пламъчно горене - разлята
и запалена горима течност, като зоната на най-активно и продължително
горене е централната част на спалнята в жилището. Условията, способствали
разпространението на пожара, са използването на горими и леснозапалими
течности, както и горимото натоварване в стаята. Експертите са изяснили, че
при използване на горими и леснозапалими течности се увеличава скоростта
на разпространение на пожара, благодарение на пропиването им в твърдите
материали и бързото повишаване на температурата на материалите. Посоката на
разпространение на пожара е била хоризонтално и вертикално - от спалнята
към коридора и вертикално към покривната конструкция. При пожара реално
са засегнати входните врати на съседните помещения от коридора и
покривната конструкция на къщата. Въз основа на заключението на
назначената и изготвена електротехническа експертиза (л. 83 - 84 от
досъдебното производство) се установява ,че по изследвания обект № 1 -
парче от меден, трижилен проводник с приблизителна дължина около 1,5 м,
иззет при извършения оглед на местопроизшествие от спалнята на втория
етаж на къщата, находяща се на горепосочения адрес, изолацията е напълно
изгоряла от температурата на пожара; две от жилата на медния проводник в
единия му край са свързани към контактни щифтове на електрически щепсел,
а в другия му край жилата са свободни; в същия край по едно от жилата на
медния проводник се наблюдава разтопяване от температурата на пожара, на
второто жило жичките са слепени, а третото жило е с по-малка дължина и е
слепено към първото жило. По медния проводник не се наблюдават
разтопявания в резултат на възникнало късо съединение. По изследвания
обект № 2 - парче от меден, едножилен, многожичен проводник с
приблизителна дължина 82 см, иззет при извършения оглед на
местопроизшествие от спалнята на втория етаж на къщата, находяща се на
горепосочения адрес, изолацията е напълно изгоряла от температурата на
пожара, с изключение на няколко места по дължината на проводника, където
се наблюдават участъци с овъглена изолация. В единия си край медният
проводник е свързан към плосък електрически щепсел; в другия край по
жилото на медния проводник се наблюдава разтопяване в резултат на
10
възникнало късо съединение; късото съединение е неопределено -
наблюдават се едновременно признаци за първичност и вторичност. От
доказателствата по делото е било установено, че времето на възникване на
пожара е от около 08,30 часа до 08,53 часа на 10.04.2018 год., когато е
подаден сигнал за произшествието,като екипите са пристигнали на мястото на
пожара в 09,10 часа и същият бил потушен в 10,30 часа на същата дата. По
време на възникване на пожара е имало пребиваващи хора в съседните
помещения на къщата. Димните продукти, отделящи се по време на пожара,
със своята токсичност и висока температура, са представлявали опасност за
живота и здравето на хората, подложени на тяхното въздействие. Това
означава, че ако пожарът не е бил забелязан своевременно и не е имало
възможност за евакуиране, същият би застрашил живота и здравето на хората,
намиращи се на горящия етаж. Не е имало опасност от разпространение на
пожара към съседни имоти на значителна стойност. От заключението на
назначената и изготвена повторна съдебно - оценителна експертиза (л. 164 - 166 от
досъдебното производство) се установява, че изгорялото имущество е на
обща стойност 6 374,72 (шест хиляди триста седемдесет и четири лева и
седемдесет и две стотинки). От заключението на физикохимична експертиза (л.
90 - 91 от досъдебното производство) се установява, че по изследваните 1
брой яке, 1 брой риза, 1 чифт маратонки, иззети от подс. Б. и обтривки от лява
и дясна ръка на същия, не са установени следи или наличие на лесно
запалими и горими течности, петролни продукти или техни аналози. При
освидетелствуването на св.В. било установено, че по кожата на откритите
част от тялото и по дрехите й имало зацапвания със сажди; констатирани
били и телесни увреждания. Въз основа на заключението на назначената и
изготвена съдебномедицинска експертиза № 87/2018 год. (л. 78 - 79 ОТ досъдебното
производство) се установява, че при прегледа на св. В. били констатирани
следните телесни увреждания: характерно конфигурирани кръвонасядания в
областта на дясна буза; кръвонасядания по предната повърхност на гръдния
кош; кръвонасядане с елемент на правилна форма, позитивно - негативен
характер и охлузване в долната му граница, външно от лява лопаткова област;
групирани кръвонасядания с позитивно - негативен характер по задната
повърхност на гръдния кош; кръвонасядания и охлузвания с характерна
конфигурация в дясна поясна област; кръвонасядане в поясната област,
срединно; охлузвания в дясна лакътна ямка; кръвонасядане по задно
вътрешната повърхност на дясна предмишница; групирани наслагващи се
кръвонасядания и охлузвания по задната повърхност на дясна предмишница;
драскотини на лява предмишница. Всички травматични увреждания могат да
се получат по време и начин, съобщаван от св. В., с давност в порядъка на
около 6 часа към момента на прегледа. Установените травматични
увреждания поотделно и в комплекс, са причинили на свидетелката болка и
страдание. От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза по отношение на подс. Б. (л. 99- 103 от
досъдебното производство) се установява, че същият е психично здрав; към
11
момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване -
лека към средна степен, и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като е бил улеснен в действията си
от алкохолното опиване.
Въз основа на правилно изведената фактическа обстановка
Софийският градски съд е приел от правна страна, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна деяние съставомерно по
чл.330,ал.2,т.1 вр.ал.1, от НК, каквото съобразявайки наличните релевантни
обстоятелства въззивната инстанция намира, че субсумират всички обективни
и субективни признаци по посочената квалификация. За съставомерността на
деянието от обективна страна по чл. 330, ал. 1 от НК, се изисква запалените
сгради, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини,
рудник или друго имущество, да са със значителна стойност. Не е нужно
настъпилата вреда в резултат на палежа, да е на значителна стойност.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез запалване на
предмета на посегателство. В конкретния случай наказателната отговорност
на подсъдимия е ангажирана за осъществен състав на престъпление по чл.
330, ал. 2, т. 1 от НК,тъй като пожарът е представлявал опасност за живота на
св.В..
Субективната страна на деянието- пряк умисъл и категоричното му
намерение в посочената по-горе насока е била обективирана от последващите
действия на подсъдимия. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. В тази насока решаващият съд е
изложил подробни мотиви,които се възприемат изцяло от настоящия състав.
По наказанието: Настоящият състав на САС намира, че по отношение извършеното
престъпление правилно съдът е преценил всички релевантни за определяне размера на наказанието
обстоятелства, причинените от деянието вреди,съществуващата опасност за
живота и здравето на св.В. . При преценка на тези обстоятелства обществената
опасност на деянието не следва да бъде изолирана от тази на дееца, като бъде
обсъдена проекцията на личността му върху самото престъпление, изхождайки от
специфичните му особености, във връзка и с начина на извършване, за да се формират
по този начин верни и съответни на установените фактически обстоятелства изводи за
личната обществена опасност на неговия извършител. Всички доказани и приети по
делото обстоятелства, относно реализацията на самото престъпление, не могат да
бъдат разгледани изолирано от обществената опасност на дееца и само в аспекта на
обществената опасност на деянието. Оценявайки посоченото по-горе и разгледано и в
аспекта на изпълнението на престъпното деяние, поведението на подсъдимия,
обремененото му съдебно минало, характеризиращо подсъдимия, като личност, която
не зачитат правата и личната неприкосновеност на другите и установения в
обществото ред и наказанието лишаване от свобода в този размер пет години е
справедлив, като е необходимо да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Основната цел на наказанието се постига чрез справедливостта на наказанието
, или наказанието е справедливо само тогава, когато е налице съответствие с
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. В случая
12
обаче обществената опасност на дееца не е надценена и определеното
конкретно наказание е справедливо.
По възраженията на подсъдимия:
Жалбата на подсъдимия и заявеното искане за отмяна и
постановяването на оправдателна присъда са неоснователни. Решаващият
съд е отговорил на възраженията на защитата относно доказаността на
обвинението категорично оборвайки тезата, че подсъдимият не е извършител
на престъплението. Относно възражението, че електротехническата
експертиза (л. 83 - 84 от досъд. п-во), е дала заключение , че по изследвания
проводник - обект № 2 на експертизата, са налице едновременно признаци за
първичност и вторичност, както и че в единия край по жилото на медния
проводник, се наблюдава разтопяване в резултат на възникнало късо
съединение,не обосновава извод за недоказаност на причината за пожара.
Правилно решаващият съд е посочил, че това заключение е обективно,
компетентно, ясно и пълно, отговаря на поставените му задачи и е относимо
към предмета на доказване и изводите на екперта по отношение на
констатираните следи от късо съединение по изследвания обект № 2 не се
разколебават от останалите, събрани по делото, доказателствени източници.
Едновременно с това, съдът е акцентирал върху изводите на експертите от
пожаро - техническата експертиза, в която изрично е било отбелязано, че в
конкретния случай липсва техническа причина за възникналия пожар и не се
установява същият да е причинен в резултат на възникнало късо съединение. Нещо
повече - вещото лице с категоричност сочи, че късите съединения
предизвикват горене, което се характеризира с бавен начален стадий на
развитие под формата на безпламъчно горене - тлеене, съпроводено с обилно
димоотделяне, докато в конкретния ПО делото случай от показанията на свидетелите и
огневите поражения сочат, че горенето е възникнало с висока скорост и с
последвало бърза развитие и разпространение; късото съединение,
установено по изследвания проводник, според вещото лице, също добре се
обяснява с това, че като източник на запалването е използван пламъка на
разлята и запалена течност.
Предвид изложеното, правилно СГС е приел, че по делото е безспорно
доказана причината за пожара и мястото на възникването му, а именно -
възпламеняването на горими материали в спалнята на втория етаж от къщата, като
заключението на визираната от защитата електротехническа експертиза не
оборва, а напротив - подкрепя този извод.
Подробната и обстойна аргументация на съда изцяло се възприема от
настоящия състав. Тъй като същите доводи са развити повторно пред САС и
отчитайки тяхната идентичност, настоящият състав не намира основание за
повторната им интерпретация. В мотивите си СГС е отразил коректно какви
13
факти са установени и въз основа на тях какви изводи е направил, като
въззивната инстанция не съзира каквато и да е противоречивост в
аргументацията на съда.
За да постанови присъдата, съдът е събрал достатъчен по обем
доказателства, които прецизно е посочил и анализирал. Обосновано е
прието,че подсъдимият е извършител на престъпленията, в които е обвинен и
авторството доказано. От доказателствата по делото по категоричен начин е
установено поведението на подсъдимия по възведеното обвинение на
инкриминираната дата. Безспорно е било установено,че причината за
извършване на престъпното деяние се дължи изцяло на неговото виновно
поведение. Събраните по делото доказателства са в достатъчен обем за да
формират наличието на категорична доказаност на обвинението , налице е и
пряката причинно следствена връзка между виновното поведение на
подсъдимия и настъпилия резултат. Решаващият съд е изложил подробни
мотиви, обосноваващи становището на съда, че е извършено престъпление по
чл.330,ал.2,т.1 НК при пряк умисъл. По отношение на отразеното в писмената
жалба доказателствено искане, за установяване дали св.В. е употребявала
наркотични вещества, съдът се е произнесъл с определение (два пъти -при
насрочване и в с.з.) и отказ да изисква справка, като е преценено,че
изясняването на това обстоятелство е ирелевантно към предмета на доказване
и не е необходимо за разкриване на обективната истина.
При служебната проверка, САС не констатира основания за
корекция на присъдата , същата е правилна , поради което следва да бъде
потвърдена, като законосъобразна и обоснована.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски градски съд , постановена по
н.о.х.д. №2887 /2019 год.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14