МОТИВИ: НОХД № 4/2010 г.
Подсъдимият Й.Х.И. е обвинен в извършване
на престъпления:
- по
чл. 216, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на на 03.11.2009 г. в с.
Железино, обл. Хасковска, е повредил противозаконно чужда движима вещ - лек
автомобил "Рено 19" с ДК № Х 0283 ВК, собственост на С.М. ***, като
са причинени значителни имуществени вреди - 3752,85 лева;
- по
чл. 325, ал. 1 от НК, за това, че на 03.11.2009 г. в с. Железино, обл.
Хасковска, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
В
съдебно заседание е приет за съвместно раглеждане граждански иск от С.М.О.
срещу Й.Х.И. за сумата от 3752,85 лева за обезщетяване на причинени имуществени
вреди от престъплението по чл. 216, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 03.11.2009
г. до окончателното й изплащане.
Районният
прокурор поддържа внесеното обвинение.
Гражданският
ищец, чрез процесуалния си представител, подържа гражданския иск.
В
съдебно заседание подсъдимият И. се признава за виновен, на основание чл. 371,
т. 2 признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изразява съжаление за случилото се. Не оспорва предявения граждански иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Свидетелят
С.О. претежавал лек автомобил "Рено 19" с ДК № ***", който
предоставил за ползване на баща си, свидетеля М.М.,***. На 03.11.2009 г.
свидетелят М. отишъл с колата до близкото с. Железино, обл. Хасковска. на този
ден в селото имало пазар и в центъра били разположени няколко сергии. М. спрял
колата в центъра на селото, в близост до сергиите. Бил придружаван от брат си,
свидетеля М.Е.. Двамата отишли до скара с кебапчета и се заговорили с продавача
А.. В този момент към тях се приближил подсъдимият И. и казал на М., че се
прави на тарикат. Започнал да псува и го хванал за яката с намерение да го бие.
Намесили се хора и подсъдимият И. пуснал свидетеля М.. Подсъдимия взел металния
прът от чадъра на скарата, отишъл до колата на на свидетеля М. и започнал да
удря с него много силно по цялата кола. Започнал да чупи прозорци, ламарини,
отвориол капака и запонал да къса кабели и маркучи, счупил предната броня и я
изхвърлил зад колата. По колата почти не останало здраво място, като ппдъдимият
нарязал и гумите на колата. В резултат на нанесените удари подсъдимият повредил
предната броня, фаровете, мигачите, предния десен калник, решетката на
радиатора, предния капак, предното стъкло, рамото на стъклочистачката, покрива,
преданта дясна врата, стъклото на предната дясна врата, дръжката на задната
дясна врата, стъклото на същата врата, външното огледало, задното стъкло,
заданта дясна светлина, предния ляв калник, предната лява врата, стъклото на
тази врата, задната лява врата, стъклото на тази врата, задната лява врата,
стъклото на тази врата, задната лява светлина, външното огледало, гумите,
кормилото, облицовката на кормилната колона, воден тръбопровод, воден радиатор.
Общата стойност на причинените вреди по автомобила била в размер на 3752,85
лева, установено от извършената оценителна експертиза. След като колата била
повредена по тозио начин подсъдимият изгонил с псувни свидетеля М., а самият
той запалил цигара, поздравил се с минувач, когото познавал и се запътил към
сергиите. По време на инцидента имало много хора, но никой не се намесил да
спре И. от страх за собствената си безопасност. Свидетелите М. и Еминоглубили
много изплашени и отишли в училището да търсят помощ. Случката ги разстрила
много, а свидетелят М. *** и се преместил да живее в друг район от страх да не
бъде отново обект на саморазправа.
Подсъдимият
не е осъждан. С основно образование. Не работи.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от обстоятелствената част на
обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от подсъдимия по реда на чл.
371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата събрани в досъдебното
производство.
Така по
описания по-горе начин:
-
подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на текста на по чл. 216, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК, а именно на 03.11.2009
г. в с. Железино, обл. Хасковска, е повредил противозаконно чужда движима вещ -
лек автомобил "Рено 19" с ДК № ***, собственост на С.М. ***, като са
причинени значителни имуществени вреди - 3752,85 лева.
-
подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на текста на чл. 325, ал. 1 от НК, а именно на 03.11.2009 г. в с. Железино,
обл. Хасковска, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
При
определяне на наказанието на подсъдимия И. за престъплението по чл. 216, ал. 5,
вр. ал. 1 НК и базирайки се на двата основни принципа – законност и
индивидуализация на наказанието, и като взе предвид разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 НПК, Съдът прецени следното:
-
обществената опасност на деянието е от средна степен, типична за този вид
престъпления, засягащи правото на неприкосновеност на имуществото на
гражданите;
-
обществената опасност на извършителят е от
ниска към средна степен с оглед характера на извършеното от него
престъпно деяние, като смегчаващи отговорността обстоятелства е чистото съдебно
минало.
Предвид
изложеното и на основание чл. 273, ал. 2 НПК, Съдът намира, че на подсъдимият И.
следва да се наложи наказание при условията на във вр. с чл. 58а, вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. “б”, като съдът замени наказанието "Лишаване от
свобода" с "Пробация" със
задължителни пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 6 месеца; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца; 3 - безвъзмезден труд в полза на обществото. Съдът намира,
че за постигане целите на лична и генералната превенция периодичността на
явяване за регистрация при пробационната мярка "задължителна регистрация
по настоящ адрес" следва да бъде 2 /два/ пъти седмично, а безвъзмездния
труд в полза на обществото, следва да бъде в размер на 200 часа за срок от една
година.
Съдът
счита, че така определеното наказание по вид и размер отговаря на извършеното
от подсъдимия деяние, и ще осъществи целите на личната и генерална превенция.
При
определяне на наказанието на подсъдимия И. за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на
наказанието, и като взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, Съдът
прецени следното:
-
обществената опасност на деянието е от средна степен, типична за този вид
престъпления, засягащи установения обществения ред и спокойствието на
гражданите;
-
обществената опасност на извършителят е от
ниска към средна степен с оглед характера на извършеното от него
престъпно деяние, като смегчаващи отговорността обстоятелства е чистото съдебно
минало.
Предвид
изложеното и на основание чл. 273, ал. 2 НПК, Съдът намира, че на подсъдимият И.
следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а, като съдът му наложи по
- лекото от алтернативно предвидените наказания за престъплението по чл. 325,
ал. 1 НК "Лишаване от свобода" или Пробация, а именно като му наложи
наказание "Пробация" със задължителни
пробационни мерки: 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца; 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца; 3 - безвъзмезден труд в полза на обществото. Съдът намира, че за
постигане целите на лична и генералната превенция периодичността на явяване за
регистрация при пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ
адрес" следва да бъде 2 /два/ пъти седмично, а безвъзмездния труд в полза
на обществото, следва да бъде в размер на 200 часа за срок от една година.
Съдът
счита, че така определеното наказание по вид и размер отговаря на извършеното
от подсъдимия деяние, и ще осъществи целите на личната и генерална превенция.
На
основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия И. следва да се определи и наложи едно
общо наказание измежду тези наложени за престъплението по чл. 216, ал. 5 вр.
ал. 1 НК и за престъплението по чл. 325 ал. 1 НК - най - тежкото от двете
наказания, а именно наказание "Пробация" със задължителни пробационни мерки: 1 -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност
за явяване 2 (два) пъти седмично; 2 –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца; 3 -
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от една
година.
Съдът
счита така определеното едно общо наказание на подсъдимия И. по вид и размер
за справедливо, съобразено с извършеното
и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.
По гражданският иск:
Срещу
подсъдимия е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с които пострадалият С.М.О., в
качеството си на граждански ищец, претендира заплащане сумата в размер на
3752,85 лева за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1 НК.
От
обстоятелствената част на обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от
подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата
събрани в досъдебното производство - Съдебно - оценъчна експертиза, показания
на свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие се установи, че
подсъдимият И. е причинил на гражданския ищец О. имуществени вреди изразяващи
се в повреждане предната броня, фаровете, мигачите, предния десен калник,
решетката на радиатора, предния капак, предното стъкло, рамото на
стъклочистачката, покрива, преданта дясна врата, стъклото на предната дясна
врата, дръжката на задната дясна врата, стъклото на същата врата, външното
огледало, задното стъкло, заданта дясна светлина, предния ляв калник, предната
лява врата, стъклото на тази врата, задната лява врата, стъклото на тази врата,
задната лява врата, стъклото на тази врата, задната лява светлина, външното
огледало, гумите, кормилото, облицовката на кормилната колона, воден
тръбопровод, воден радиатор на лек автомобил "Рено 19" с ДК № ******,
собственост на С.М.О.. Установи се, че общата стойност на причинените вреди по
автомобила е в размер на 3752,85 лева. С оглед на това Съдът счита предявения
иск срещу И. за доказан по основание и размер. Ето защо следва да се уважи
изцяло, като подсъдимият - граждански ответник И. бъде осъден да заплати на
пострадалия - граждански ищец О. сумата 3752,85 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на увреждането - 03.11.2009 г. до
окончателното й изплащане.
На
основание чл. 189 от НПК подсъдимият И. следва да бъде осъден да заплати на
Държавата, по сметка на ИРС разноските по дело за съдебно-оценъчна
автотехническа експертиза в размер на 150.00 лева, както и сумата 150.11 /сто и
петдесет лева и единадесет стотинки/ лева – държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, съгласно чл. 2 от Тарифа за ДТ, който се събират от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: