Р
Е Ш Е
Н И E №
гр.А., 25.10.2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд -
гражданска колегия, І състав, в публично заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател : Таня Спасова
при
секретаря Росица Марковска, като разгледа докладваното от съдията Спасова
гражданско дело № 712/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.341 и следв.
от ГПК - за делба и е във фазата по същинското й извършване и разглеждане на
претенции по сметки, заявени в първото по делото заседание във втората фаза на
делбата. Заявени по реда на чл.349 от ГПК и са възлагателни претенции от Ф.Р.М. с ЕГН ********** и Р. Д. П. с ЕГН **********.
С решение по настоящото гражданско дело съдът е
допуснал да бъде извършена съдебна делба между Ф.Р.М. с ЕГН ********** ***, Р. Д. П. ***, З.Д.А.
***, Е.Д.Т. ***, Н.Д.Х. *** и А.Д.М. ***, по отношение на следния недвижим
имот, находящ
се в с. Т., общ. А., а именно: поземлен имот № 118 в кв. 7 по плана на селото с
площ от 1 665 кв.м., с неприложена в срок дворищна регулация, по която за
него е бил отреден самостоятелен УПИ № XI-118
в кв.7 с площ
от 1 297 кв.м., при граници на поземления имот: улица и поземлени имоти №№ 119,
120, 121, 117 и 111, при квоти за
страните, както следва:
- 1/60 идеална част за Ф.Р.М. с ЕГН **********,
- 44/60 идеални части за Р. Д. П. с ЕГН **********,
- 4/60 идеални
части за З.Д.А. с ЕГН **********,
- 4/60 идеални части за Е.Д.Т.
с ЕГН **********,
- 4/60 идеални части за А.Д.М.
с ЕГН **********,
- 3/60 идеални части за Н.Д.Х.
с ЕГН **********.
Относно
способа на извършване на делбата и исканията за възлагане на имота:
Относно способа на извършване на делбата, съгласно
чл.348 ГПК, ако спорният недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен
в един от дяловете на съделителите, подлежи на изнасяне на публична продан. Този
способ за ликвидиране на съсобствеността следователно се прилага, когато не са
налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите,
предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или
предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляем недвижим имот.
От заключението на вещото лице И.Б. се установява неподеляемост
на делбения имот. Вещото лице е посочило, че не могат да се обособят реални
дялове за всички съделители, дори при наличното съгласие от част от съделителите (Е.Д.Т., З.Д.А. и Р. Д. П.) за получаване на
общ дял от имота – може да се обособи самостоятелен имот за Р.П., който да
включва жилищната му сграда, но не може да се обособи такъв за Ф.М. с оглед
обема на правата му в съсобствеността. В съдебно заседание вещото лице добавя,
че лицето на имота откъм улицата е недостатъчно, за да се обособят отделни
имоти, отговарящи на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Заключението не е оспорено
от страните, като съдът възприема констатациите в него относно неподеляимостта
на имота. Предвидените изключения от общовъведеното правило касаят единствено
жилищните имоти, като процесуалният закон въвежда две отклонения в ал.1 и ал.2
на чл.349 от ГПК, а именно в случай, че предмет на делба е жилище, придобито в
семейна имуществена общност, прекратена със смъртта на единия или чрез развод и
то при условие, че другият съпруг няма собствено жилище и на него е
предоставено упражнява на родителските права спрямо родено от брака и
ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай тази хипотеза е неприложима,
тъй като съсобствеността не е формирана в резултат на прекратен брак. В
настоящия случай е неприложима и хипотезата на ал.2, при която законодателят е
предвидил възлагане в дял и на съделителя, който няма друг жилищен имот и е
живял при откриването на наследството с наследодателя, тъй като същата е
относима за делба на съсобственост, възникнала вследствие смъртта на общ
наследодател. Съсобствеността между съделителите в случая е възникнала в
резултат на повече от един Юридически факт – за Р.П. въз основа от една страна
на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200, том
първи, дело № 1008/1998 г. и от друга страна
наследяване от родителите му, за Ф.М. въз основа на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 148, том трети, рег. № 2631, дело № 394/2016 г.
и за останалите съделители въз основа на наследяване от родителите им.
Следователно налице е т.нар смесена собственост, при което възлагането по
чл.349, ал.3 от ГПК е недопустимо – вж. т.8 от Тълкувателно решение №1/2004 г. и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на
неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 от ГПК, а
направените от Ф.М. и Р.П. възлагателни претенци по чл.349 от ГПК са неоснователни.
Безспорно в имота има
жилищна сграда, която е индивидуална собственост на Р.П., построена от него на
основание отстъпено право на строеж от неговия баща в качеството на собственик
на имота на основание чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ - отм. Сградата е построена към
1993 г., видно от представения нотариален акт за собственост на сградата, към
който момент имотът е бил изцяло собственост на наследодателите на страните Ш. Б. А. и Р. А.ова
П., като едва през 1997 г. след смъртта на майката Р. А.ова П. възниква съсобственост
върху имота. Старата сграда, построена от родителите на съделителителите, е
била изключена от делбата още в първото съдебно заседание в първата фаза на
делбата поради това, че не съществува като самостоятелен обект на правото на
собственост, като делба е искана от страните и съответно допусната само на
поземления имот. По отношение на него не са били налице хопотезите на
недопустимост на делбата, предвидени в ППВС
№ 2 от 1982 г., като
самото съществуване на жилищна сграда – индивидуална собственост на единия от
съделителите, според настоящия състав не може да бъде предпоставка за
извършване на делбата чрез възлагане на имота на този съделител с парично
уравняване на останалите съсобственици. Това при положение, че за тях не могат
да се обособят дялове, в която връзка заключението на вещото лице И.Б. е
категорично.
Водим от гореизложеното и предвид заключението на
вещото лице И.Б. относно неподеляемостта на делбения
имот, съответно невъзможността от делбената маса да
се обособят реални дялове, които да са равностойни на квотите в съсобствеността,
дори при заявеното съгласие на част от съделителите (Е.Д.Т., З.Д.А. и Р. Д. П.)
да получат общ дял от имота, съдът намира, че на основание чл. 348 от ГПК
делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан, при продажна цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената от продажбата цена следва да
бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността.
Що се отнася до пазарната оценка на имота, същата не
следва да бъде определена като начална цена, от която да започне наддаването
/вж. Р №1678 – 55 – IV Определение №1 от 4.01.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5505/2015 г., I г. о., ГК/, а определена от съдeбния изпълнител по реда на ГПК.
Определената от вещото лице пазарна оценка на имота от
22 977 лева съгласно заключението следва да послужи само като основа за изчисляване
на дължимите от страните държавни такси при извършване на делбата, като всеки
от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-А. държавна
такса в размер на 4% върху стойността на дела си – 673, 99 лева за Р.П., 15, 32
лева за Ф.Р.М. с ЕГН **********, 61, 27 лева за З.Д.А. с
ЕГН **********, 61, 27 лева за Е.Д.Т. с ЕГН **********, 61, 27 лева за А.Д.М. с
ЕГН ********** и 45, 95 лева за Н.Д.Х. с ЕГН **********.
По
претенциите по сметки на съделителите:
Във втората фаза на делбеното производство двама от
съделителите са предявили своите претенции по сметките. Исковете са предявени в
преклузивния срок по чл.346 от ГПК, от процесуално легитимирани страни,
свързани са със съсобствеността, чието прекратяване се иска /виж т.4, б.”а” Постановление № 7 от 28.XI.1973
г., Пленум
на ВС/,
поради което са допустими.
С молба вх.
№ 3196 от 12.06.2017 г., депозирана на л.110 от делото и уточнение на молбата с вх. № 3306 от 19.06.2017 г.,
депозирано на л.126 от делото, от съделителя Р. Д.
П. срещу останалите съделители са предявени претенции
по сметки за сумата в размер на 1 000 лева, представляваща стойността за
извършени в съсобствения имот подобрения.
В писмената защита е заявено искане за присъждане на
претендираните подобрения в посока увеличение на размера на предявената
претенция съобразно заключенията на вещите лица. Искане по чл.214, ал.1 от ГПК
за изменение на размера на исковата претенция не е заявено в законовия срок –
до приключване на съдебното дирене, поради което съдът не следва да взема
предвид искането по писмената защита.
Претендираните подобрения
по заявената претенция за сметки са
следните:
1. Ограда от мрежа и бетонни колове по източната и
западната имотни граници, изградени през 1999 г. с лични средства – 250 лева;
2. Ограда с блокчета, мозайка и метални орнаменти по
южната имотна граница /към улицата/ изградена през 2005 г. с лични средства –
400 лева;
3. Ел. висяща помпа „Вида 5“ с макара, монтирана на
кладенец, закупена с лични средства – 50 лева.
4. Бетонна площадка около кладенец – 2 кв.м.,
изградена през 2005 г. с лични средства – 30 лева
5. Оранжерии с метална конструкция – 3 броя, закупени
и монтирани през 2003 г. с лични средства – 100 лева.
6. Ябълки – 3 бр., засадени през 2007 г. – 60 лева
7. Череши – 3 бр., засадени през 2007 г. – 60 лева
8. Кайсия – 1 бр., засадена 2007 г. – 20 лева
9. Слива – 1 бр., засадена 2007 г. – 20 лева
10. Смокиня – 1 бр., засадена 2007 г. – 20 лева
Подобренията, които претендира ищецът, съществуват на
място, което е безспорно установено от заключенията на двете експертизи –
съдебно техническа с вещо лице И.Б., която е установила извършените в имота
подобрения и съдебно агрономическа с вещо лице М.Л. досежно
трайните насаждения в имота. Вещите лица са извършили оглед на място, при който
всяко от тях е установило подобренията, описвайки ги подробно в изготвените от
тях заключения. Вещото лице И.Б. е установило на място като съществуващи –
ограда по западната имотна граница от бетон, арматура в стена и монтаж на
стоманени колове – 750 лева към датата на извършване и 1 063 лева към момента
на изготвяне на заключението на вещото лице, ограда по южната имотна граница –
бетон в стени, облицовка с камък стени, метални орнаменти – 113 лева към датата
на извършване и 1491 лева към момента на изготвяне на заключението на вещото
лице, бетонова стена над кладенец – 16 лева към момента на извършване и 17 лева
към момента на изготвяне на експертизата, оранжерии – 3 броя, монтаж на
стоманени ферми, покрити с полиетилен – преместваеми – 108 лева към момента на
извършване и 214 лева към настоящия момент. Вещото лице М.Л. е констатирало, че
в имота има три ябълки – една нискостеблена на 5 години на стойност 72, 56 лева
и 2 средностеблени на 4 години на обща стойност 103, 78 лева, три броя
череши - 2 череши на 12 години на обща
стойност 452, 50 лева и една на четири години – 29, 52 лева, 1 кайсия на 10
години – 56, 44 лева, 1 слива на 4 години – 39, 94 лева и 1 смокиня на 12
години – 76, 76 лева.
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че ищецът Р.П. и семейството му се
установило в процесния имот и от тогава до настоящия момент имотът се обитава и
стопанисва от него и семейството му. За времето, в което имотът се обитава от ищеца
и семейството му, са извършени подобрения в имота, в която връзка са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. Ф. М., баща на съделителя Ф.М., Ш. А. А., съпруг на съделителката
З.А., С. М. и Ю. М.. Изградени са огради от две страни на имота – ограда по
западната имотна граница, която отделя имота от този на свидетеля Р. М. и
ограда по южната граница откъм улицата, с която граничи имота. За оградата откъм
улицата свидетелстват Ю. М., С. М. и Ш. М.. Оградата е изградена със средства и
труд на Р.П. след смъртта на баща му, като свидетелите сочат период на
изграждане между 10 – 15 години назад. В изграждането на оградата откъм имота
на Р. М. с отделни действия са помагали свидетелите С. М. и Ш. А., като
средствата и материалите са набавяни от Р.П.. Не знаят дали Р. М. е участвал
със средства и материали в строежа на оградата, в каквато насока са неговите
твърдения в съдебно заседание. Макар да е баща на Ф.М. съдът намира, че следва
да кредитира показанията му, че оградата е направена от двамата съседи. Това е
житейски логично при положение, че се касае до два съседни имота, като към
момента на изграждане на оградата всеки от тях е имал построена собствена къща
в своя си имот. Отделно от това, показанията на свидетеля Р. М. са твърде
конкретни, подробни и ясни, а и не се констатира противоречие с останалите
свидетели, които заявяват, че са участвали в изграждането на оградата, за да
подпомогнат Р.П., но не знаят дали и с какво е участвал съседа Р. М.. С оглед
на това съдът намира, че не може да не кридитира тези показания само на
основание близката родствена връзка между свидетеля и съделителя
Ф.М., в каквато връзка е възражението на ищцовата страна. Още повече, всички
страни и свидетелите без Ю. М. имат роднински връзки помежду си, като
роднинската връзка не изключва достоверността на показанията, ако същите не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства, а в настоящия
случай това не е така. Ето защо съдът намира, че разходите по оградата следва
да се поделят между двамата съседи, участвали в нейното изграждане, като това
бъде отчетено в оценката на подобренията. Кладенецът се намира в старата къща
(вече разрушена), направен е от Р.П. и баща му, докато последният е бил жив.
Впоследствие Р.П. го обезопасил, като го покрил с цимент и арматурно желязо, в
която връзка са показанията на свидетелите Ш. М. и С. М.. В имота след смъртта
на баща си Р.П. засял плодни дръвчета – 3 ябълки, 3 череши, кайсия, слива и
смокиня. В тази връзка са показанията на свидетелите Ш. А., Ю. М., С. М., а
възражението, че кайсията била стара и засята от бащата на Р.П. не се
възприема. В тази връзка свидетеля Ш. А. е повече от категоричен – по-младата
кайсия е посадена от Р.П., а в имота освен нея има старо дебело дърво – кайсия,
което е посадено от наследодателя на страните. Показанията му са съответни на
заключението на вещото лице М.Л., която при извършения оглед е констатирала
кайсия на възраст от 10 години, т.е. очевидно претендираната от ищеца кайсия е
посадена след смъртта на наследодателя на съделителите. Ето защо за описаните
подобрения (две огради, бетонна стена на
кладенеца и трайни насаждения) съдът намира, че са събрани достатъчно писмени
и гласни доказателства, от които да може да се направи извод, че исковата
претенция е доказана по основание.
Установените фактически данни следва да се
субсумират под правната норма на чл.61, ал.2 от ЗЗД. В Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът
е извършил подобрения в имота без съгласието
и без изричното
противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик
да е изменил намерението си да е владелец на
своята идеална част от имота
и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията между него и останалите
съсобственици следва да се уредят
съобразно правилата за водене на
чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес, за да осигури
годно за обитаване за себе
си жилище, другите съсобственици отговарят за поетите
задължения, необходимите и полезни разноски, но само до
размера на обогатяването им. Следователно отговорността им се ограничава до
по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията
стойност на съсобствения имот. Това принципно положение е възприето и доразвито и в последващата практика на ВКС- т.I.5 от ППВС № 6 от
Относно
оградите и бетонната стена на кладенеца:
Съгласно заключението на вещото лице И.Б. оценката на подобренията към момента
извършването им и стойността им, с която се е увеличила стойността на имота в
резултат на тяхното извършване не съвпадат, като релеватна се явява по-малката
сума - оценката на подобренията към момента на извършването им, както следва: половината
от стойността на оградата по западната имотна граница – 375 лева по
заключението на вещото лице, доколкото съдът възприе показанията на Р. М. за
участие в изграждането на оградата заедно с ищеца Р.П., съответно взема предвид
като вложени от последния само половината от разходите по нейното изграждане, 1
113 лева по заключението на вещото лице за оградата по южната граница и
бетоновата стена над кладенеца от 16 лева по заключението на вещото лице, или в
общ размер на 1 504 лева, от които съобразно квотата на участие в
съсобствеността на ответниците общо от 16/60 идеални части се припадат общо 401, 07 лева. Следователно и предвид правилото на чл.30, ал.3 от ЗС от
претендираните от ищеца 680 лева за посочените подобрения съгласно уточнение на молбата с вх. № 3306 от
19.06.2017 г., депозирано на л.126 от делото (двете
огради и бетонната стена на кладенеца, неточно формулирана от ищеца като
бетонна площадка) претенцията се явява основателна до размера на 401, 07
лева, като всеки от останалите съделители следва да заплати на ищеца сума
съобразно квотата си в съсобствеността – 25, 07 лева за Ф.Р.М. с ЕГН **********, 100, 27 лева за З.Д.А.
с ЕГН **********, 100, 27 лева за Е.Д.Т. с ЕГН **********, 100, 27 лева за А.Д.М.
с ЕГН ********** и 75, 20 лева за Н.Д.Х. с ЕГН **********. В останалата част до претендираните 680 лева за
огради и бетонна стена на кладенеца претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно другите
подобрения, заявени с претенцията, а именно: ел. помпа, монтирана на кладенеца
и три броя оранжерии, съдът намира,
че не се събраха доказателства, които да обосноват присъждането на стойността
им. Оранжериите са преместваеми, не са трайно прикрепени към имота, поради
което могат бъдат отделени от имота, без нанасяне на поражения върху него.
Относно ел. помпа, монтирана на кладенеца, касае се до ел. уред, който
безспорно не е вграден в имота, за да не може да се извърши неговото отделяне
от една страна, а от друга страна не се събраха гласни доказателства, които да
съдържат конкретни данни относно това от кого и кога във времево отношение е
монтирано това устройство предвид, че освен семейството на съделителя Р.П. до
смъртта си са живели и наследодателите на съделителите Ш. Б. А. и Р. А.ова П.,
от които произхожда имота. Свидетелите твърдят, че
кладенецът е правен преживе на наследодателя с негово участие, като не
споменават за ел. помпа, поставена от ищеца, за разлика от бетонната стена на
кладенеца, която описват подробно. Ето защо в тази част претенцията също следва
да се отхвърли като неоснователна.
Относно
трайните насаждения: Съгласно
заключението на вещото лице М.Л. стойността на трайните насаждения е в размер
на 831, 23 лева, от които съобразно квотата на участие в съсобствеността на
ответниците общо от 16/60 идеални части се припадат
общо 221, 60 лева. Ищецът е заявил претенцията си до размера на 170 лева
общо за трайните насаждения, като не е направил изменение съобразно
стойностите, дадени от вещото лице М.Л. в заключението, поради което исковата
претенция следва да се уважи до претендирания размер от общо 170 лева за
трайните насаждения, като всеки от останалите съделители следва да заплати на
ищеца сума съобразно квотата си в съсобствеността – 10, 63 лева за Ф.Р.М. с ЕГН **********, 42, 50 лева за З.Д.А. с
ЕГН **********, 42, 50 лева за Е.Д.Т. с ЕГН **********, 42, 50 лева за А.Д.М. с
ЕГН ********** и 31, 88 лева за Н.Д.Х. с ЕГН **********.
По отношение
на претенцията от съделителя Ф.Р.М. срещу Р. Д. П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването
на общата вещ в размер на 700 лева, считано от 22.10.2016 г. до 12.06.2017 г.
В делбеното производство обезщетението за лишаване от
ползването на процесните недвижими имоти може да се претендира чрез два
процесуални способа. На първо място възможно е това обезщетение да бъде претендирано
още в първата фаза на делбата чрез искане по чл.344, ал.2 от ГПК. Съществува
възможност обаче обезщетението да бъде претендирано във втората фаза на делбата
чрез иск по сметките – чл.346 от ГПК, както е в случая. Разлика има в
периодите, за които може да се претендира посоченото обезщетение чрез всеки от
двата процесуални способа. По реда на чл.344, ал.2 от ГПК обезщетението може да
се иска за периода от постановяване на решението по допускане на делбата или на
определението по чл.344, ал.3 от ГПК до нейното окончателно приключване, докато
с иска по сметките обезщетението се присъжда за периода от писмената покана до
първото по делото заседание във втората фаза. В разглеждания случай претенцията
е заявена по реда на чл.346 от ГПК и периода на претенцията е определен от
22.10.2016 г. до 12.06.2017 г., което е датата на първото по делото заседание
във втората фаза.
Съдът намира за
неоснователна така предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция по сметки с
правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС. Когато някой от съсобствениците ползва
лично целия съсобствен имот, той дължи обезщетение от деня на писменото
поискване, като под лично ползване се разбира служенето с имота за задоволяване
на личните на съделителя и семейството му нужди. От събраните доказателства не
се установи надлежно връчено писмено поискване. Ето защо искът следва да се
отхвърли, тъй като законодателят е категоричен в изискването за надлежно
отправена писмена покана, а очевидно в случая такава няма.
Водим от гореизложеното, А.кият
районен съд
Р Е Ш
И :
На основание
чл.348 от ГПК изнася на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в с. Т., общ. А., а именно: поземлен
имот № 118 в кв. 7 по плана на селото с площ от 1 665 кв.м., с неприложена
в срок дворищна регулация, по която за него е бил отреден самостоятелен УПИ № XI-118 в
кв.7 с площ от 1 297 кв.м., при граници на поземления имот: улица и поземлени
имоти №№ 119, 120, 121, 117 и 111.
Получената
от публичната продан сума да бъде
разпределена между съделителите, съобразно делбените им квоти, а именно:
- 1/60 идеална част за Ф.Р.М. с ЕГН **********,
- 44/60 идеални части за Р. Д. П. с ЕГН **********,
- 4/60 идеални
части за З.Д.А. с ЕГН **********,
- 4/60 идеални части за Е.Д.Т.
с ЕГН **********,
- 4/60 идеални части за А.Д.М.
с ЕГН **********,
- 3/60 идеални части за Н.Д.Х.
с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна предявената от Ф.Р.М. с ЕГН ********** възлагателната
претенция с правно основание по чл.349 от ГПК досежно делбения имот.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна предявената от Р. Д. П. с ЕГН ********** възлагателната претенция
с правно основание по чл.349 от ГПК досежно делбения имот.
ОСЪЖДА Ф.Р.М. с ЕГН **********, З.Д.А. с ЕГН **********, Е.Д.Т. с ЕГН **********,
А.Д.М. с ЕГН **********, Н.Д.Х. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Д. П. с ЕГН **********,
сумите по претенциите за сметки, както следва: общо 170 лева за трайните насаждения в делбения имот, от които 10, 63
лева за Ф.Р.М. с ЕГН **********, 42, 50 лева за З.Д.А. с
ЕГН **********, 42, 50 лева за Е.Д.Т. с ЕГН **********, 42, 50 лева за А.Д.М. с
ЕГН ********** и 31, 88 лева за Н.Д.Х. с ЕГН **********; общо 401, 07 лева за изградените две огради по западната и
южната граница на имота и бетонната стена на кладенеца, от които 25, 07 лева за
Ф.Р.М. с ЕГН **********, 100, 27 лева за З.Д.А.
с ЕГН **********, 100, 27 лева за Е.Д.Т. с ЕГН **********, 100, 27 лева за А.Д.М.
с ЕГН ********** и 75, 20 лева за Н.Д.Х. с ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в останалата част – над уважения размер от общо 571, 07 лева до
претендирания размер от 1 000 лева за
подобрения, в това число трайни насаждения, и за следните подобрения по видове
- ел. помпа, монтирана на кладенеца и три броя оранжерии.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.Р.М. с ЕГН ********** срещу Р. Д. П. с ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
имота, считано от 22.10.2016 г. до 12.06.2017 г., в размер на общо на 700 лева.
ОСЪЖДА съделителите Р. Д. П. с ЕГН **********, Ф.Р.М. с ЕГН **********, З.Д.А. с ЕГН **********, Е.Д.Т. с ЕГН **********,
А.Д.М. с ЕГН **********, Н.Д.Х. с ЕГН **********, да заплатят по сметка на РС-А.
държавна такса по делбеното производство съобразно делбената си квота, както
следва: 673, 99 лева за Р. Д. П. с ЕГН **********; 15, 32 лева за Ф.Р.М. с ЕГН **********; 61, 27 лева за З.Д.А. с ЕГН **********; 61, 27
лева за Е.Д.Т. с ЕГН **********; 61, 27 лева за А.Д.М. с ЕГН ********** и 45,
95 лева за Н.Д.Х. с ЕГН **********, както
и до уважения размер на претенциите по сметки, както следва: 1, 43 лева за Ф.Р.М. с ЕГН **********; 5, 71 лева за З.Д.А. с
ЕГН **********; 5, 71 лева за Е.Д.Т. с ЕГН **********; 5, 71 лева за А.Д.М. с
ЕГН ********** и 4, 28 лева за Н.Д.Х. с ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: