Определение по дело №659/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №…..

 

 

 ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на осемнайсети декември през две хиляди и деветнайсета година,в състав:

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:       СЕВДА ДОЙНОВА,

                                         ЧЛЕНОВЕ:       ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

                                                                    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 659/2019г., за да се произнесе, съобрази:

      

Производство по чл.274,ал.1 от ГПК.

 

Постъпила е частна жалба от Дирекция „Социално подпомагане”-Луковит, представлявана от Директора И.Б.,против Определение №263/30.10.2019г., пост.-по гр.д.№636/2019г. по описа на РС-Луковит. Счита определението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не се съгласява с извода на съда,че Д”СП”-Луковит не е юридическо лице,не е разпоредител с кредити,поради което не може да участва в гражданския процес като надлежна страна. Макар действително Д”СП”-Луковит да не е юридическо лице,а поделение на Агенцията за социално подпомагане,счита,че това не означава,че не може сама да предявява искове,тъй като ръководителят й може да бъде разпоредител с бюджет.Твърди,че Д”СП”-Луковит е разпоредител с бюджет.

Позовава се на представеното по делото пълномощно с № РД05-0315/23.05.2018г. на изпълнителния директор на АСП,от което е видно,че директорът на Д”СП” има делегиран мандат на разпоредител с бюджет. В т.1 от пълномощното е посочено,че директорът има право на първи подпис при поемане на финансови задължения и извършване на плащания. Заключава,че Д”СП”-Луковит може да предявява искове и е надлежна страна в производството. Позовава се на съдебна практика на окръжен съд.

Също така в чл.16,т.5 от Устройствения правилник на АСП е посочено,че Дирекциите „Социално подпомагане” извършват цялостната дейност по отпускане, изплащане,отказване и прекратяване на социалните и целеви помощи и на семейните помощи за деца. Моли да се съобрази,че всички плащания на лицата се извършват от името на Д”СП”-Луковит и сумите се превеждат от банкова сметка ***.

На следващо място възразява,че липсата на процесуална право и дееспособност, въпреки,че са от категорията на абсолютните процесуални пречки за образуването и провеждането на исковия процес, не е непоправима нередовност. При проверката съдът изхожда не от твърденията на страните,а от обективното им съществуване като правни качества на субектите. Въпросът за липсата им може да бъде повдигнат по всяко време на делото,когато порокът засяга предявяването на иска-от или срещу ненадлежна страна. В тези случаи съдът оставя исковата молба без движение по реда на чл.129,ал.1 от ГПК,аналогично на нормата на чл.100,ал.1 от ГПК отм.,като дава срок за отстраняване на този порок. Приложима е нормата на чл.101 от ГПК,както при ненадлежно упражняване на правото на иск,така и при необходимост от отстраняване на последиците от вече извършени действия от или срещу лица без надлежна процесуална легитимация. Позовава се на съдебна практика, която е трайна и последователна и на която постановеното от РС-Луковит противоречи. Счита,че след като е констатирал липса на процесуална легитимация на ищеца,съдът вместо да прекрати производството,е следвало да даде указания и срок за отстраняване на нередовността на процесуалните действия,извършени от неправоспособна страна в съответствие с чл.101 от ГПК.

Моли в случай,че се приеме,че Д”СП”-Луковит не е надлежна страна в процеса, да се отмени обжалваното определение и се постанови друго за връщане на делото на първоинстанционния съд за даване на указания по чл.101 от ГПК.

По допустимостта.

Жалбоподателят Д”СП”-Луковит” е уведомена за обжалваното определение на 31.10.2019г., а частната жалба е подадена на 07.11.2019г.-т.е.при спазване на 1-седмичния срок. Частната жалба е подадена от страна, с правен интерес да обжалва-т.е притежава надлежна процесуална легитимация. При тези констатации съставът приема,че частната жалба е допустима.

По същество.

Съставът намира,че жалбата е неоснователна.

Пред РС-Луковит е образувано гр.д.№636/2019г.,с правно основание чл.422 от ГПК,във вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК. Искът е предявен от Дирекция”Социално подпомагане”-Луковит,представлявана от Директора И.Б., срещу Н.В.Р.. Цената на иска е цена 378.86лв. Претенцията е да се установи съществуване на вземане на Дирекцията срещу ответника,произтичащо от издадена Заповед № РД 01/21.09.2016г.на Директора на Д”СП”-Луковит за възстановяване на недобросъвестно получена месечна социална помощ. Твърди се,че заповедта е получена от лицето с известие за доставяне на 10.01.2016г. Излага,че е изпратена и покана за доброволно изпълнение с изх.№1102094Н-00-0691/03.06.2019г. ,която не е връчена на длъжника,тъй като не е открита на адреса. Затова е поставено съобщение по реда на чл.61,ал.3 от АПК на 25.06.2019г. на информационното табло на Дирекцията. Съобщението е свалено на 03.07.2019г., като в указания срок не е извършено плащане на задължението.

Вземането е предявено по реда на чл.410 от ГПК със заявление от Д”СП”-Луковит,по което е образувано ч.гр.д.№437/2019г.по описа на РС-Луковит. Искането е уважено, издадена е Заповед №294/17.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с която на Н.В.Р. е разпоредено да заплати на Д”СП”-Луковит сумата 372.45лв.-отпусната месечна помощ на основание чл.9 от ППЗСП,лихва от 3.21лв.-а периода от 16.06.2016г. до 16.09.2016г., 2.10лв.-лихва за периода от 16.07.2016г. до 16.09.2016г., 1.10лв.- лихва за периода от 16.06.2016г.до 16.09.2016г., законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, 25лв.-държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.Дадени са указания на заявителя по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е предявен своевременно.

В исковото производство с атакуваното определение РС-Луковит е приел,че Д”СП”-Луковит не притежава процесуална правоспособност съгласно чл.27 от ГПК. Дирекцията не е разпоредител с кредити и не може да участва самостоятелно като надлежна страна в процеса. Такава легитимация има Агенцията за социално подпомагане. Съдът е изложил аргументи,че не е налице хипотезата на чл.14б,ал.2 от ЗСП, където е предвидена специална легитимация на Дирекцията да инициира производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на мотивирана заповед за възстановяване на получена помощ, издадена от Директора на Д”СП” по реда на чл.14а от ЗСП. В случая заявлението на Дирекцията е подадено по реда на чл.410 от ГПК.

При изложените съображения РС-Луковит е приел,че с оглед ненадлежния ищец производството е недопустимо, поради което е върнал исковата молба и прекратил гр.д.№636/2019г.по описа на съда. Приложил е и указанията на ТРеш. №4/2014г.на ОСГТК на ВКС-т.13,като е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №294/17.07.2019г.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, намира че жалбата е неоснователна.

Правилна е преценката на РС-Луковит за недопустимост на предявения иск. Касае се за неправилно избран начин за реализиране на вземането на Дирекция ”Социално подпомагане”-Луковит. При съобразяване,че вземането е установено с издадена по реда на чл.14а,ал.3 от ЗСП заповед за възстановяване на недобросъвестно получени средства за социални помощи, то следва да се спази изрично предвидения в чл.14б,ал.2 от ЗСП процесуален ред за предявяването й. Съгласно цитираната норма принудителното изпълнение на заповедта по чл.14а,ал.3 от ЗСП се допуска по искане на Д”СП” по реда на чл.418 от ГПК. Или-налице е специална норма, регламентираща реда за предявяване на такива вземания и същата дерогира общия (в случая по чл.410 от ГПК). Спазването на указания процесуален ред е условие за допустимост на претенцията. Макар Дирекцията да не притежава самостоятелна процесуална правоспособност,тъй като е със статут на териториално поделение на Агенция социално подпомагане (чл.5,ал.5 от ЗСП),в тази норма е регламентирана специална легитимация за предявяване на този вид вземания. Това е обяснимо с предварителната установеност на претенцията в административното производство с издадената административна заповед, представляваща основание по чл.417,ал.1,т.1 от ГПК. С оглед на тези гаранции за съществуването на вземането е дадена и изрична правоспособност на Дирекциите,конкретно в тези хипотези, да могат да инициират принудителното изпълнение на вземането по чл.9 от ППЗСП,вр.с чл.14а и чл.14б от ЗСП .

В случая от Дирекцията е инициирано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, което не е предвидено за този вид вземания и обуславя недопустимостта на заявлението,съотв. и на образуваното исково производство. Правилно  първоинстанционният съд е преценил,че се касае за неотстранима нередовност, затова е върнал исковата молба и прекратил производството. В съответствие с приетото в т.13 от ТРеш.№4/2014г.на ОСГТК на ВКС, правилно е обезсилил и издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК-също недопустима.

Съставът не споделя възражението на жалбоподателя за наличие на отстранима нередовност на исковата молба,която може да се коригира по реда на чл.101 от ГПК. Както се посочи по-горе- не е спазен специалният ред за предявяване на вземането,изрично предвиден за осъществяване на принудителното изпълнение на този вид вземания по чл.9 от ППЗСП,във вр.с чл.14а и чл.14б от ЗСП. Подобен порок не може да се отстрани  по реда на чл.101 от ГПК,затова и правилно съдът не е давал указания в тази насока.

Въпросът притежава ли или не Дирекцията „Социално подпомагане” самостоятелна процесуална легитимация,не е относим към случая с оглед наличието на специалната норма на чл.14б,ал.2 от ЗСП. Съставът споделя изцяло изложените от РС-Луковит мотиви за оборване на твърдяната такава легитимация в общите производства. Съгласно правилото на чл.27 от ГПК и при съобразяване организационната структура на АСП, Дирекцията не притежава самостоятелна процесуална легитимация, тъй като ръководителят й не е разпоредител с бюджет. Съгласно чл.5,ал.2 от ЗСП Агенцията за социално подпомагане е юридическо лице със седалище в гр.София и има териториални поделения-регионални дирекции в областните административни центрове и дирекции „Социално подпомагане”. В чл.2,ал.4 от Устройствен правилник на Агенция за социално подпомагане изрично е указано,че второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на труда и социалната политика, е Изпълнителният директор на агенцията. Такива правомощия на директора на Дирекцията не са дадени. Неправилна е аналогията, която ищецът прави с дейността по реалното изплащане на социалните помощи,която не представлява „разпореждане с бюджет” по см.на чл.27,ал.2 от ГПК.

При изложените съображения ОС-Ловеч намира обжалваното Определение № 263/30.10.2019г., пост.по гр.д.№636/2019г.на РС-Луковит, за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

Затова ОС-Ловеч

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №263/30.10.2019г.,постановено по гр.д. №636/2019г. на РС-Луковит,  като правилно и законосъобразно.

Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на чл.274,ал.2 от ГПК пред АС-Велико Търново в 1-седмичен срок от уведомяването на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                          2.