Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-7                          07.02.2017 година                                Град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                    Трети състав

На седемнадесети януари                                                                година 2017

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Парашкевов

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева

                                                                                              2. Кремена Лазарова

                     

                                                         Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1928 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 6163/21.10.2016г. на БРС от Н.А.Н. и А.Е.Н., и двамата граждани на Р.Ф., с адрес на призоваване: гр. П., м. „У.“, ул. „И.“ № **, съдебен адрес: гр. Царево, ул. „Крайморска“ № 24, адв. Роза Димитрова, против решение № 64/30.09.16г. по гр.д.№ 8/16г. на ЦРС, с което са осъдени да заплатят при условията на разделност на Р.Н.П., ЕГН: **********, от гр.Б., ул. „П.“ № ** сумата от 2500лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени СМР в собствения им имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 08.01.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 100лв. Твърдят, че решението е неправилно на посочените във въззивната жалба основания. Молят да бъде отменено и предявените искове - отхвърлени, ведно със законните последици. Молят за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено решението на ЦРС. Няма доказателствени искания, оспорва искането на противната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и допустима.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.266 с.з.  и чл.86 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЦРС е образувано по искова молба от Р.Н.П. против Н.А.Н. и А.Е.Н. с твърдение, че през м.септември, 2015г. между тях е сключен договор за изработка на СМР – мазилка по стените на триетажна къща и подова замазка срещу възнаграждение в размер на 4 800лв., включващо труд и материали. Заявил е, че при подписване на договора му е изплатена авансово сумата от 2 300лв., с която е закупил материали, а остатъкът от 2 500лв. е следвало да бъде заплатен при приключване на работата. Изразявайки явно недоволство от изработеното, двамата въззивници отказали да изпълнят поетото задължение за заплащане на положения труд и исковата сума е останала дължима. Ето защо са заведени настоящите искове. Ангажирал е доказателства.

Исковете са оспорени. Твърди се, че сключеният между страните договор не е бил на стойност 4 800лв., а 8 850лв., като освен сумата от 2 300лв., заплатена авансово, както се твърди в исковата молба, въззивниците са заплатили допълнително сумата от 6 500лв., ето защо претендираната такава е недължима. Ангажирали са писмени доказателства.

На следващо място са заявили, че възложената на П. работа е извършена некачествено и не съответства на възложеното. Заявили са, че не е изпълнена подовата замазка на целия първи етаж, на стълбището, на терасите на първи и втори етаж, както и мазилката на стените на банята на първи, втори и трети етажи. Извършени, но некачествено са следните СМР: замазката на пода на стаите на втори и трети етаж - нанесена с големи неравности, в три от стаите изпълнена толкова високо, че е невъзможно поставянето на подова настилка, защото няма да може да се отварят вратите, а на терасите - направена накриво и ненапълно. Твърдели са, че за отстраняване на недостатъците са ангажирали трети лица и са заплащали допълнително. Твърдели са, че работата не е приета. Също са ангажирали доказателства.

Евентуално са направили възражение за прихващане със сумите, изплатени от тях допълнително за отстраняване на недостатъците на извършените от П. работи.

По повод отговора срещу исковата молба ищецът е уточнил исковете си. С депозираната на стр.86 и сл. ГПК молба е оспорил като антидатирани писмените доказателства относно ангажиране на трети лица, които да извършат ремонт на изпълнените СМР. Също е твърдял, че за част от сочените от въззивниците СМР изобщо не са договаряли изпълнение и не са му били възложени. Това се отнася до баните и тоалетните, до терасите и стълбището. Заявил е, че между тях има сключени и други договори, по отношение на различни СМР, а именно: монтиране на цялостна топлоизолация на сградата, на гипсокартон на трети етаж, монтаж на два броя прозорци и др. Изпълнението на допълнителни СМР е заплатено допълнително от въззивниците и именно това е основанието за заплащане на сумата от 6 500лв. Твърдял е, че към датата на плащане на сумата от 6 500лв. полагането на мазилки и замазки не е било завършено. Твърди качествено изпълнение на възложената работа.

В извършения по реда на чл.140 ГПК доклад, съдът е приел, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение, по което е договорено възнаграждение в размер на 4 800лв. и изпълнението на задълженията по него пълно, точно и качествено. За ищеца е била тежестта да установи приемането на работата.

В тежест на въззивниците е било да установят, че с договора са възложени СМР на стойност от 8850лв. и сумата е изцяло заплатена.

От разпита на св.А., участвал в извършването на спорните СМР, се установява, че страните са договорили полагането на мазилка на трите етажа на къщата на въззивниците, находяща се в гр.П., м.“У.“, ул.“И.“ с изключение на баните и тоалетните и замазка на подовете на двата етажа, без баните, тоалетните и терасите. Понеже на първия етаж са били складирани материали, страните са договорили на него да не се полага замазка на пода. За материалите и изработката е била договорена обща сума от 4 800лв., като авансово е заплатена сумата от 2 300лв., с част от която същият свидетел и въззиваемият П. са закупили материалите за СМР. В края на м.септември – началото на м.октомври 2015г. свидетелят и Р.П. са започнали изпълнение на поетите с договора задължения и са приключили около средата на м.ноември.

Според показанията на св.А., преди извършване на мазилки и замазки, по къщата е работела друга бригада, наета от Р.П., която е полагала топлоизолация и саниране. Тази бригада е приключила преди тях и изработеното е било заплатено преди те да започнат възложените и спорни СМР.

Според този свидетел не е имало възражения по отношение на замазката. Твърди, че първо е направена замазката, а след това мазилката. Впоследствие е била извършена и шпакловка, но тя е била допълнително възложена и допълнително заплатена.

От показанията на св.М., обаче, се установява, че по замазките на втори и трети етажи е имало видими недостатъци, които са съществували при полагането, а не появили се впоследствие. На места замазката е била твърде висока и е било необходимо да се пристърже с машина, на места е имало шупли и е трябвало да се кърти и полага наново.

По делото е разпитана и св. К., ***** на въззивницата Н.Н.. Съдът взема предвид показанията й, като отчита родствената й връзка със страната и евентуалната заинтересуваност от изхода на спора.

От нейните показания се установява, че е присъствала, когато дъщеря й е разговаряла с майсторите относно подовете. Била е недоволна, понеже по подовете е имало пукнатини.

Както бе упоменато по-горе, по делото са приложени и писмени доказателства. Приложени са четири броя договори за изработка с различни лица, по отношение на различни СМР. Въпреки оспорването им от страна на въззиваемия, съдът ги цени, в контекста на свидетелските показания на св.М., без родствена връзка със страните и незаинтересуван от изхода на делото.

Като прецени в съвкупност събраните гласни доказателства на всички разпитани свидетели и писмени такива, съдът приема, че не следва да обсъжда договор за изработка № 1 и № 2, защото те се отнасят до СМР, които се установи, че не са възложени на въззиваемия да изпълни. Става въпрос за баните и тоалетните, както и замазка на пода на първи етаж. Същото се отнася и до договор от 29.12.2015г. с „Мея 99“ ЕООД с предмет направа на замазка по стъпала и площадки в къщата на въззивниците.

Видно от договор за изработка № 3 от 20 януари, 2016г., сключен между Ал.Н. и св.Ю. М., същият е извършил ремонт на подова замазка на ІІ и ІІІ етаж и подова замазка на терасата.

При всичко описано по-горе, след като съобрази целия доказателствен материал по делото, съдът приема, че се доказа сключване на договор за изработка - полагане на мазилки на трите етажа в собствената на въззивниците триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.П., м.“У.“, ул. „И.“ № **, полагане на замазки по подовете на втори и трети етажи от същата сграда, с изключение на баните, тоалетните и терасите. Цената на изработката, включваща труд и материали, е договорена на 4 800лв.

Безспорно е, че страните нямат възражения по отношение на положените мазилки по стените на трите етажа. Спорът е относно положените замазки по подовете.  

Уредбата на правоотношенията, засягащи договора за изработка, се съдържа в разпоредбите на чл.258 и сл ЗЗД.

Съгласно чл.261, ал.1 ЗЗД: „Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение“.

Както бе описано по-горе, работата по полагане на замазките по подовете на втори и трети етажи, не е била годна за обикновеното ползване, защото е била некачествено изпълнена. В тази връзка съдът кредитира показанията на св.М. и св.К., които са непротиворечиви, въпреки че втората свидетелка е в родствена връзка с въззивницата Н.. Показанията на св.А. не са изцяло безпристрастни, защото той е едно от лицата, извършили спорните СМР.

По изложената причина съдът дава вяра на показанията на св.М. и св.К.. От тях става ясно, че положените замазки са били коригирани, понеже са имали шупли, неравности, били са несъобразено високи и в някои от помещенията е било невъзможно полагането на настилка върху тях, без да се пристържат, в противен случай вратите е нямало да може да се отварят. Забележките си относно подовете въззивницата Н. е направила още към приключване на работата, както става ясно от показанията на св.К.

Това, наред с обстоятелството, че въззивниците са отказали да изплатят остатъка от договорената цена, мотивира съда да приеме, че работата по подовите замазки не е приета от тях – чл.264 ЗЗД.

Що се отнася до сумата от 6 500лв., съдът приема, че тя явно касае друго договорно правоотношение между страните, понеже св.А. е заявил, че полагането на замазките и мазилките е започнало в края на м.септември - началото на м.октомври, 2015г. и е приключило около средата на м.ноември, с.г., докато плащането е извършено на 09.11.2015г., т.е. преди завършване на работата.

При това положение, съгласно разпоредбата на чл.265, ал.1 ЗЗД, възложителите са имали право да поискат: поправяне на работата в даден от тях подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Изборът е в полза на поръчващия.

Както става ясно от събрания доказателствен материал, Н.Н. и Ал.Н. са ангажирали трети лица, които да извършат ремонта на некачествено положените подови замазки, т.е. не са се възползвали от възможността да поискат поправяне на работата от изпълнителя без заплащане.

Видно от въведеното в отговора срещу исковата молба евентуално възражение за прихващане, те желаят да се намали дължимото с разходите за труд и материали на некачествените СМР.

Съгласно договор за изработка № 3 от 20 януари, 2016г., сключен между Ал.Н. и св.Ю. М., ремонтът на подова замазка на ІІ и ІІІ етаж е възлязъл на 600лв., по проект на Възложителя, с материали на Изпълнителя – т.1.2 от договора – стр.74 по делото. При описаното съдът заключава, че трудът и материалите за ремонта са възлезли на 600лв., с които следва да бъде намалено дължимото възнаграждение.

Налага се заключение, че обжалваното решение следва да бъде отменено отчасти и постановено ново, в горния смисъл.

Решението на ЦРС следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на Р.П. са присъдени разноски за първата инстанция над 76лв. до 100лв., а за въззивното обжалване му се следва сумата от 380лв., съобразно отхвърлената част от жалбата.

В полза на въззивниците Н. се следват направените в двете инстанции разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите в общ размер от 180лв.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 64/30.09.16г. по гр.д.№ 8/16г. на ЦРС в частта, с която Н.А.Н. и А.Е.Н., и двамата граждани на Р.Ф., с адрес на призоваване: гр.П., м.„У.“, ул.„И.“ № **, съдебен адрес: гр. Царево, ул. „Крайморска“ № 24, адв. Роза Димитрова, са осъдени да заплатят при условията на разделност на Р.Н.П., ЕГН: **********, от гр.Б., ул. „П.“ № ** сумата над 1900лв. до размера от 2500лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени в периода м.септември – м.ноември, 2015г. СМР – подови замазки на втори и трети етаж и мазилки на трите етажа на собствената им къща, находяща се в гр.П., м.“У.“, ул.“И.“ № **, ведно със законната лихва върху сумата от 600лв., считано от 08.01.2016г. до окончателното изплащане на дължимото, както и в частта, с която са осъдени да му заплатят направените пред първата инстанция разноски за размера над 76лв. до размера от 100лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.Н.П., ЕГН: **********, от гр.Б., ул. „П.“ № ** против Н.А.Н. и А.Е.Н., и двамата граждани на Р.Ф., с адрес на призоваване: гр.П., м.„У.“, ул.„И.“ № 38, съдебен адрес: гр. Царево, ул. „Крайморска“ № 24, адв. Роза Димитрова, за заплащане при условията на разделност на сумата над 1900лв. до размера от 2500лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени в периода м.септември – м.ноември, 2015г. СМР – подови замазки на втори и трети етаж и мазилки на трите етажа на собствената им къща, находяща се в гр.П., м.“У.“, ул.“И.“ № ** ведно със законната лихва върху сумата от 600лв., считано от 08.01.2016г. до окончателното изплащане на дължимото.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/30.09.16г. по гр.д.№ 8/16г. на ЦРС в останалата му част.

ОСЪЖДА Н.А.Н. и А.Е.Н., и двамата граждани на Р.Ф., с адрес на призоваване: гр.П., м.„У.“, ул.„И.“ № **, съдебен адрес: гр. Царево, ул. „Крайморска“ № 24, адв. Роза Димитрова да заплатят при условията на разделност на Р.Н.П., ЕГН: **********, от гр.Б., ул. „П.“ № ** направените в настоящата инстанция разноски в размер на 380лв.

ОСЪЖДА Р.Н.П., ЕГН: **********, от гр.Б., ул. „П.“ № ** да заплати на Н.А.Н. и А.Е.Н., и двамата граждани на Р.Ф., с адрес на призоваване: гр.П., м.„У.“, ул. „И.“ № **, съдебен адрес: гр. Царево, ул. „Крайморска“ № 24, адв. Роза Димитрова, направените за двете инстанции разноски в размер на 180лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        ЧЛЕНОВЕ: