№ 20527
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110144343 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от К. П. М., чрез адв. С. Д.,
срещу „Уиз Еър Унгария Црт“, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“
КЧТ, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищцата за
сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за вреди от отменен полет W6
4356 от летище Фиумичино, Рим до летище София, който е трябвало да бъде осъществен по
разписание на 26.02.2018 г. в 08,40 ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за въздушен
превоз от летище Фиумичино, Рим до летище София за полет W6 4356, който е трябвало да
бъде осъществен по разписание на 26.02.2018 г., с час на излитане 08,40 часа и час на кацане
11,45 часа същия ден. В деня на полета ищцата се явила на летището в 6:30 часа, като била
осъществена проверка пред местните власти и същата била допусната до гишетата за
качване на борда на самолета. Малко след настъпване на часа за излитане властите на
летището уведомили чрез осведомителното табло, че полет W6 4356 бил отменен.
Причината за отмяната не била съобщена. Във връзка с отменения полет ищцата отправила
претенция към въздушния превозвач за заплащане на обезщетение, но ответникът отказал да
заплати такова поради наличието на твърдени от него извънредни обстоятелства. За
1
вземането си ищцата депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 16.04.2021 г. по ч. гр. д. № 11464 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящия иск от ищцата. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Уиз Еър Унгария
Црт“, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, за отговор, като в срока
по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К. И.. Процесуалният
представител оспорва изцяло предявения иск. На първо място релевира възражение за
изтекла погасителна давност съгласно чл. 135 ЗГВ. Освен това твърди, че процесният полет
бил отменен поради извънредно обстоятелство, а именно лоши метеорологични условия на
летище София, изразяващи се в обилен снеговалеж, лоша видимост и заледявания, които
довели до затваряне на пистите за почистване. Поради това самолетът, с който трябвало да
бъде изпълнен процесният полет, не можел да излети навреме от летище София. След това
на ответника бил наложен СЛОТ от Евроконтрол за четири часа за летище Фиумичино, Рим,
поради лоши метеорологични условия (снеговалеж), което означавало, че в рамките на 4
часа полет W6 4355, излитащ от летище София, не е имал разрешение за кацане на летище
Фиумичино, Рим. Невъзможността да излети навреме от летище София и наложеният СЛОТ
за 4 часа на летище Фиумичино довели до отмяна на полетите на въздухоплавателно
средство НА-LXD, предвидени за 26.02.2018 г., с което е трябвало да се изпълнят полети W6
4355 и W6 4356. Това били извънредни обстоятелства, доколкото същите не били нито
предсказуеми, нито в контрола на превозвача, и изключвали отговорността на ответното
дружество. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата К. П. М., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Д.. Процесуалният представител поддържа изцяло исковата молба и
оспорва отговора на ответната страна, както и направените в последния твърдения за
наличие на извънредни обстоятелства, довели до отмяна на процесния полет, и за изтекла
погасителна давност. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което
да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан. Твърди, че в случая не са били
налице обстоятелства, които да изключват отговорността на ответника, а нормални за този
период от годината метеорологични условия. Освен това възразява, че наложеният слот
касаел предишен полет, а за процесния не били налице каквито и да било ограничения.
Единствената причина за отмяната му била лоша организация на полетите от страна на
ответника, който в зимни условия планирал изпълнението на шест полета в рамките на деня
с един и същи самолет. Претендира направените по делото разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и
2
съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „Уиз Еър Унгария Црт“, действащо чрез „Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, редовно призован, се представлява от адв. И..
Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Изразява
становище, че по делото било доказано наличието на извънредни обстоятелства, които
възпрепятствали изпълнението на процесния полет. Освен това съгласно практиката на
Съда на Европейския съюз, когато два или повече поредни полета трябвало да бъдат
изпълнени с един и същи самолет, наличието на извънредно обстоятелство по отношение на
първия полет важало и за следващите полети. Претендира направените по делото разноски,
за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Ответникът не оспорва наличието на валидно възникнали договорни отношения между
него и ищцата по договор за въздушен превоз от летище Фиумичино, Рим до летище София
с полет № W6 4356, който трябвало да се осъществи на 26.02.2018 г., с час на излитане по
разписание 08,40 ч. и час на пристигане 11,45 ч. Посоченото обстоятелство се установява от
представена по делото бордна карта.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че разстоянието от Рим до София, измерено
по метода на дъгата на големия кръг, е до 1500 км., както и че полет W6 4356 бил отменен.
Посочените обстоятелства са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.
Видно от представена по делото имейл кореспонденция между страните, на 23.02.2021
г. ищцата, чрез адв. Д., предявила пред ответника претенция за заплащане на обезщетение за
отменения полет в размер на 250 евро. На 25.03.2021 г. пътничката получила отговор от
ответното дружество, че обезщетение не се дължало, тъй като процесният полет бил
отменен поради извънредни обстоятелства – лоши климатични условия, които били извън
контрола на авиокомпанията.
От издадено от „СОФ Кънект“ АД удостоверение изх. № 100-10125/10.11.2022 г. се
установява, че в периода от 00:00 ч. на 26.02.2018 г. до 00:00 ч. на 27.02.2018 г. летище
София е работело в зимни условия със закъснения на полети поради антиобледенителни
процедури и снегопочистване на писта за излитане и кацане, писта за рулиране и перон, като
са посочени часовете, в които пистата за излитане и кацане била почиствана. Освен полетите
W6 4355 и W6 4356, които били отменени със съобщение на авиокомпанията, останалите
полети на ответното дружество, планирани за 26.02.2018 г., излетели от летище София,
макар и със закъснение.
Видно от писмо рег. № 94-00-711/29.11.2022 г. на генералния директор на ДП
„Ръководство на въздушното движение“, същото не разполагало с данни за налагани
ограничения на въздушното пространство на Република България, имащи отношение към
3
потенциален полет от летище София до летище Фиумичино, Рим. Според ДП РВД не по-
рано от 3 часа преди полета екипажите на въздухоплавателните средства следвало да се
запознаят с актуалната метеорологична обстановка на летището на излитане, летището на
кацане и по маршрута между двете летища. Ако информацията била по-стара, същата се
приемала за ненадеждна, като получаването на прогнозите било отговорност на оператора.
За 26.02.2018 г. били открити полетни планове за два полета на ответното дружество от и до
Рим. По отношение на процесния полет в 07:42 ч. постъпило съобщение за отмяната му. А
за предходния полет от София до Рим били открити следните съобщения: 1. в 04:00 ч. от
оперативния център на мрежовия управител било получено съобщение за назначаване на
слот, с което се определяло изчислено време на излитане в 06:04 ч. Като причина за
наложеното ограничение било посочено лошо време на летището за кацане; 2. в 04:44 ч.
било получено съобщение за поправка на назначения слот в 08:04 ч. по същата причина –
лошо време на летището за кацане; 3. в 07:00 ч. в автоматизираната система за управление
на въздушното движение в София постъпило съобщение за отмяна на полета от София за
Рим/Фиумичино. Органите на РВД не разполагали с причините, поради които операторите
решавали да отменят полетите си. Органите за обслужване на въздушното движение в ДП
РВД разполагали само и единствено със слотовете на ВС, които излизали от обслужваните
от тях летища. Слотовете представлявали съобщения за управление на потоците въздушно
движение. Слотът предоставял период от време, включващ 5 минути преди и 10 минути след
изчисленото време на излитане, в рамките на който органите за обслужване на въздушното
движение следвало да осигурят излитане. Ако въздухоплавателното средство не било готово
за полета в определения слот, съответният полет подлежал на нова регулация.
От второ писмо рег. № 94-00-578/26.10.2022 г. на генералния директор на ДП
„Ръководство на въздушното движение“ се установява, че от наличните съобщения можело
да се заключи, че двата полета – от София до Рим/Фиумичино, планиран за 26.02.2018 г. в
05:00 ч., и от Рим/Фиумичино до София, планиран за 26.02.2018 г. в 07:40 ч., били
планирани да бъдат изпълнени с едно и също въздухоплавателно средство с регистрационен
знак HALXD. Полетът от Рим/Фиумичино до София не бил изпълнен поради отмяната на
полета от София до Рим/Фиумичино.
Допусната е по искане на ответника съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи. От заключението се установява, че за
предходния на процесния полет W6 4355 от София до Рим/Фиумичино на 26.02.2018 г. били
наложени два слота – първоначален с час за излитане 06:04 ч. и последващ с час за излитане
08:04 ч. Първоизточник на регулацията било летище Фиумичино, като причина за налагане
на слотовете било лошо време на летището за кацане (Фиумичино). В 07:00 ч. слотът бил
отменен поради отменен полет. От заключението се установява, че спазването на слотовете
било задължително за въздушните превозвачи, тъй като назначаването им било свързано с
разполагаемия капацитет на системата за управление на въздушното движение и на
летищата. Според вещото лице двата полета W6 4355 и W6 4356 били последователни и
4
били планирани за изпълнение със самолет с рег. № HA-LXD, който се ползвал от ответното
дружество. Въздухоплавателно средство № HA-LXD пристигнало на летище София от
Барселона на 26.02.2018 г. в 01:30 ч. местно време, като със същия самолет бил планиран
полет за 10:20 ч. до Бергамо, но в 10:25 ч. самолетът заминал за Будапеща. Тези данни
давали основание на вещото лице да направи извода, че на 26.02.2018 г. до около 10 ч.
сутринта въздухоплавателно средство № HA-LXD се намирало на летище София. От
заключението се установява, че информация за метеорологичната обстановка се съдържала в
съобщенията METAR, които били стандартен формат за предоставяне на пилотите на
информация за времето и метеорологичните условия. Съгласно тази информация за целия
период между 02:00 ч. – 14:00 ч. българско време на летище София се наблюдавал умерен до
силен снеговалеж, като от 06:00 ч. до 09:30 ч. имало срез на вятъра, който допълнително
усложнявал излитането и кацането от летище София. По-голямата част от повърхността на
пистата за излитане и кацане (между 51 % и 100 %) била замърсена със сух сняг,
дълбочината на отлаганията била 2-3 мм., спирачното действие било средно или средно до
лошо. За сравнително същия период от време – от 03:50 ч. до 11:20 ч. българско време на
летище Фиумичино се наблюдавал умерен снеговалеж. По-голямата част от повърхността на
пистите за излитане и кацане (между 51 % и 100 %) била замърсена с мокър сняг,
дълбочината на отлаганията достигала 30 мм, спирачното действие било лошо между 03:50
ч. и 05:20 ч. От съобщение на оператора за наземно обслужване в Рим от 05:30 UTC е видно,
че поради силен снеговалеж на летище Фиумичино се очаквали закъснения на всички
полети (пристигащи и заминаващи). Службите на летището декларирали 6
самолетодвижения за периода 05:40 – 07:40. От заключението се установява, че при
почистване пистите не можело да се използват за излитане и кацане, което от своя страна
водело до намаляване на пропускателната способност на летището.
В дадени пред съда устни разяснения вещото лице уточни, че заради наложения слот
самолетът от София за Фиумичино не е можел да излети до 8 ч. универсално време или 10 ч.
българско време. Ограничението важало за предходния полет. За процесния полет не е
имало ограничения, тъй като самолетът не е бил в Рим по това време. Според вещото лице
на 26.02.2018 г. метеорологичните условия били сложни, което довело до ограничаване на
пропускателната способност на летището и до натрупване на закъснения при излитането на
самолети. Срезът на вятъра представлявал явление, при което въздушните потоци рязко
променяли скоростта и направлението си. Това водело до почти неуправляемо движение на
самолета за кратки интервали от време. Явлението било особено опасно при излитане и
кацане, когато самолетът бил в близост до земята. Според вещото лице срезът на вятъра
усложнявал условията и по възможност следвало да се избягва, но операторът разглеждал
интегралния риск летище на излитане – летище на кацане. В случая за летище София била
повишена опасността, но излитане било възможно. За този период от годината
метеорологичните условия както на летището в София, така и на това в Рим не били
необичайни, такова време се случвало. В случая от „Евроконтрол“ били решили, че летище
Фиумичино можело да поеме точно определен брой самолети и ответникът трябвало да
изчака три часа. След изтичането на тези три часа, за които бил наложен слотът, самолетът
5
имал право да излети, но авиационният оператор не изчакал и след втория час отменил
полета. Решението за отмяната на полета било по преценка на авиооператора, а не било
предизвикано от наложения слот. Според вещото лице слотовете подлежали на промяна.
Така например в настоящия случай след първия слот бил наложен втори с още два часа
закъснение, като било възможно и обратното. Съдът намира, че заключението на вещото
лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност,
поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004:
Ответникът не е оспорил релевантните към основателността на посочения иск факти –
наличието на валидно възникнало облигационно отношение между него и ищцата по
договор за въздушен превоз от летище Фиумичино, Рим до летище София с полет № W6
4356, който трябвало да се осъществи на 26.02.2018 г., с час на излитане по разписание 08,40
ч. и час на пристигане 11,45 ч.; че разстоянието от Рим до София, измерено по метода на
дъгата на големия кръг, е до 1500 км., както и че полет W6 4356 бил отменен. По делото
липсват данни, а и твърдения ищцата да не е спазила изискването за явяване на гишето за
регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
Първото основно възражение, наведено от ответника за неоснователност на предявения
иск, касае наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент
(ЕО) № 261/2004, причинили отмяната на процесния полет, които му давали основание да не
изплаща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Съгласно
цитираната разпоредба опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение
по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В т. 20 от
Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело C-549/07 (Friederike
Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA) е прието, че ако чл. 5, § 1, б. „в“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 формулира принципа за правото на обезщетение на
пътниците в случай на отмяна на полет, § 3 от същия член, определящ условията, при които
опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплати това обезщетение, следва да се
възприема като дерогиращ този принцип. Ето защо последната разпоредба следва да се
тълкува стриктно.
В съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се съдържа неизчерпателно
изброяване на случаите, при които задълженията на опериращите въздушни превозвачи
следва да бъдат ограничени или отменени, тъй като са причинени от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни
6
мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. А съгласно
съображение 15 от Регламента извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато
въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен
самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия
ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на Съда на Европейския съюз като
„извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 и съображения 14 и 15 от Регламент
(ЕО) № 261/2004 могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или
произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от
22.12.2008 г. Wallentin-Hermann, С-549/07, т. 23, и от 04.05-2017 г., Pešková и Peška, С-
315/15, т. 22), като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет
на преценка във всеки отделен случай (решение от 17.04.2018 г., Krüsemann и др., С-195/17,
C-197/17 – С-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C-278/17 – C-286/17 и
C-290/17 – C-292/17, т. 34) – т. 20 от Решение от 04.04.2019 г. Germanwings GmbH срещу
Wolfgang Pauels, С-501/17. Съгласно т. 22 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22
декември 2008 г. по дело C-549/07 (Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree
Italiane SpA) общностният законодател не е имал предвид, че тези събития, чийто списък
впрочем е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а
единствено че могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички
обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от
задължението за обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от този регламент.
В т. 39 – 41 от същото решение е прието, че общностният законодател възнамерява да
придаде освобождаващ от задължението да се обезщетят пътниците в случай на отмяна на
полет характер не на всички извънредни обстоятелства, а единствено на тези, които не биха
могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки. Тъй като не всички
извънредни обстоятелства са освобождаващи, този, който възнамерява да се позовава на тях,
трябва освен това да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез такива, които в момента на проявяване на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия,
поносими за съответния въздушен превозвач. Той всъщност трябва да установи, че дори като
използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага,
явно не би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието му към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с
които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета. В този смисъл са и т. 22 – т. 24 от
Решение на Съда (голям състав) от 23 март 2021 година по дело C-28/20 (Airhelp Ltd срещу
7
Scandinavian Airlines System Denmark — Norway — Sweden).
При разглеждане на възражението на ответника за съществуването на такива
извънредни обстоятелства, довели до отмяната на процесния полет, следва да бъде взето
предвид обстоятелството, че същият е бил свързан с предходен такъв от София до Рим, като
двата полета е следвало да бъдат изпълнени с едно и също въздухоплавателно средство. В
тази връзка в т. 51 – 57 от Решение на Съда (четвърти състав) от 11 юни 2020 година по
дело C-74/19 (LE срещу Transportes Aéreos Portugueses SA) е прието, че нито съображения 14
15, нито чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 ограничават признатата на опериращите
въздушни оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до
хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те
не изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално
засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство. От друга страна,
постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт,
и интересите на въздушните превозвачи, което е ръководещо при приемането на Регламент
(ЕО) № 261/2004 предполага да се вземе предвид начинът на използване на
въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално обстоятелството,
че поне при някои категории полети едно и също въздухоплавателно средство може да
извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко
извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се
отразява на полета или полетите след него. Следователно, за да се освободи от задължението
си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на
полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“,
което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство
предходен полет. Като се имат обаче предвид не само целта за гарантиране на високо
равнище на защита на пътниците, но и текстът на чл. 5, § 3 от Регламента, изтъкването на
такова извънредно обстоятелство предполага да е налице пряка причинно-следствена връзка
между настъпването на това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или
отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени с оглед на
фактите, с които разполага, и по-специално като вземе предвид начина на използване на
съответното въздухоплавателно средство. Въздушният оператор обаче се освобождава от
задължението си за плащане на обезщетение само ако може да докаже, че е взел
съобразените с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне това обстоятелство да
доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да
се изискват жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към
релевантния момент.
При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика преди всичко следва
да се отговори на въпроса дали са били налице извънредни обстоятелства, засягащи
предходния полет W6 4355 от София до Рим, опериран със същото въздухоплавателно
средство, които са довели до отмяна на процесния полет. Настоящият съдебен състав
8
намира, че следва да бъде отговорено отрицателно на този спорен въпрос. Ответникът
изтъква лоши метеорологични условия на летище Фиумичино в Рим, поради които били
наложени последователно два слота за излитане на първия полет – първоначален с час за
излитане 06:04 ч. и последващ с час за излитане 08:04 ч. Ответникът обаче не е изчакал
изтичането на втория слот и още в 07:00 ч. е отменил първия полет от София до Рим, а в
последствие и процесния полет от Рим до София. От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че действително на 26.02.2018 г. метеорологичната
обстановка и на двете летища е била усложнена с оглед умерения снеговалеж и замърсяване
на пистите със сняг, но пълна забрана за излитане и кацане не е имало. Лошото време е
причинило единствено известно забавяне при изпълнението на полетите и нарушаване на
първоначалния график. От приетите по делото доказателства се установява, че полети са
били изпълнявани, включително на ответното дружество, и на двете летища, макар и със
закъснение. Вещото лице потвърди пред съда, че метеорологичните условия, при които е
следвало да бъде изпълнен процесният полет, а и този преди него, не били необичайни за
това време на годината. Следователно, лошото време на 26.02.2018 г. не може да бъде
квалифицирано като извънредно обстоятелство.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че не е налице и другата
кумулативно предвидена предпоставка за освобождаване на ответника от отговорност, а
именно съществуващите обстоятелства да са извън ефективния му контрол и същият не е
успял да ги избегне, въпреки че е използвал всички човешки или материални ресурси и
финансови средства, с които разполага. Всъщност отмяната на процесния полет е била
продиктувана единствено и само от преценката на ответника, а не от наличието на
извънредни обстоятелства. Превозвачът не е изчакал да изтече тричасовият слот за излитане
на въздухоплавателното средство от София за Рим, а още в 07:00 ч. е отменил първия полет.
В дадените пред съда устни разяснения вещото лице потвърди, че решението за отмяната на
полета е било продиктувано не от слота, а от преценката на авиооператора. След като
ответникът е отменил двата полета до и от Рим, въздухоплавателното средство № HA-LXD е
заминало не за планиран полет до Бергамо в 10:20 ч., а за Будапеща в 10:25 ч. При тези
данни планирането на няколко последователни полета с едно и също въздухоплавателно
средство, без да бъдат съобразени метеорологичните условия, които през тази част от
годината в Европа обичайно са усложнени, не може да бъде квалифицирано като опит да се
вземат всички разумни мерки за избягване на извънредни обстоятелства. Ответникът сам се
е поставил в ситуация, при която е трябвало да избира кой от няколкото планирани полета
да изпълни и кой да отмени. В тази връзка в т. 37 от Решение на Съда (трети състав) от 12
май 2011 година по дело C-294/10 (Andrejs Eglītis и Edvards Ratnieks срещу Latvijas
Republikas Ekonomikas ministrija) е прието, че след като е длъжен да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от
закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той
трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия полет след отпадането на извънредните обстоятелства. За сметка на това
9
разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 не следва да се тълкува като
предвиждаща изискване, приложимо без разлика за всички въздушни превозвачи, като част
от необходимите мерки да планират общо и без оглед на ситуацията определен минимален
запас от време за всички случаи на настъпили извънредни обстоятелства. Когато се
преценява дали въздушният превозвач има капацитет да осъществи целия планиран полет
при новите условия, произтичащи от настъпването на тези обстоятелства, трябва да се следи
да не се изисква запас от време с такава продължителност, че въздушният превозвач да е
принуден да направи непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към
дадения момент. В случай че ответникът беше предвидил такъв запас от време, то същият
би могъл да изчака изтичането на тричасовия слот и да реализира и двата полета – до и от
Рим. По делото няма данни, а и твърдения, че подобна организация би коствала на
ответното дружество непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към
релевантния момент. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
възражението на ответника за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3
от Регламента, освобождаващи го от отговорност за отмяната на процесния полет, е
неоснователно, поради което същият дължи на ищцата заплащане на обезщетение по чл. 7, §
1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в размер на 250 евро.
Доколкото беше прието, че искът на ищцата е основателен, следва да бъде разгледано
възражението на ответника за погасяване на процесното вземане по давност. В т. 24 – 26 от
Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 година по дело C-139/11 (Joan
Cuadrench Moré срещу Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV) е прието, че Регламент (ЕО)
№ 261/2004 не съдържа нито една разпоредба относно срока за погасяване на исковете,
предявени пред националните юрисдикции и имащи за предмет изплащане на
обезщетението, предвидено в членове 5 и 7 от този регламент. Съгласно постоянната
съдебна практика обаче при липсата на разпоредби на правото на Съюза в тази област
вътрешният правов ред на всяка държава членка трябва да установи процесуалните правила
относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които
страните в процеса черпят от правото на Съюза, като тези правила следва да са в
съответствие с принципите на равностойност и ефективност. От това следва, че срокът за
предявяване на исковете с предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от Регламент
(ЕО) № 261/2004 обезщетение се определя от националното право на всяка държава членка,
при условие че предвидените в него правила зачитат принципите на равностойност и
ефективност.
В отговора на исковата молба се твърди, че вътрешното право, което определя
давностния срок за погасяване на вземанията за обезщетение за отменен полет, е
разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Съгласно цитираната разпоредба (в приложимата редакция)
правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двегодишен срок, а по вътрешните – в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането
на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
10
превоза. В последователната и непротиворечива съдебна практика се приема, че
разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, предвиждаща специален давностен срок, е неприложима към
настоящия спор. Тя следва да се тълкува систематично с разпоредбите от главата, в която се
намира, а именно Глава ХІ „Констативни протоколи, рекламации, давност“, при което се
достига до извода, че посоченият двегодишен давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при
липси и повреди на багажи или товари, но не и когато се касае за обезщетение по Регламент
(ЕО) № 261/2004 при закъснели или отменени полети. Това следва и от разпоредбата на чл.
137 ЗГВ, според която сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани нито от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 ЗГВ не
са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие. В относимата за спора
редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент (ЕО) №
261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ, а приложение намират общите
правила и в частност разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, която гласи, че с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от неизпълнен договор (вж.
Решение № 3972 от 19.07.2023 г. по в. гр. д. № 12538/2022 г. на Софийски градски съд, II-Д
възз. състав, Решение № 3190 от 23.06.2023 г. по в. гр. д. № 2861/2022 г. на Софийски
градски съд, IV-А възз. състав, Решение № 1713 от 10.04.2023 г. по в. гр. д. № 6947/2022 г.
на Софийски градски съд, II-В възз. състав, Решение № 716 от 15.02.2023 г. по в. гр. д. №
7270/2022 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Б възз. състав, Решение № 219 от 18.01.2023 г. по
в. гр. д. № 5774/2022 г. на Софийски градски съд, ІV-В възз. състав, Решение № 3547 от
1.12.2022 г. по в. гр. д. № 9693/2022 г. на Софийски районен съд, ІІ-Б възз. състав и др.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай това е денят, в който е бил отменен процесният
полет, а именно 26.02.2018 г., тъй като поради неизпълнението на поетите договорни
ангажименти от страна на въздушния превозвач за пътника е възникнало правото на
парично обезщетение. Тригодишният давностен срок би изтекъл на 26.02.2021 г., но ден
преди това, на 25.02.2021 г. ищцата е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Следователно, теклата до
25.02.2021 г. погасителна давност е била прекъсната, поради което възражението за
погасяване на процесното вземане по давност се явява неоснователно.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
11
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното
производство ищцата е извършила разноски в размер на 25 лева за внесена държавна такса,
като толкова са и разноските в исковото производство на същото основание. С оглед изхода
на спора и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът „Уиз Еър Унгария Црт“, действащо чрез „Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България“ КЧТ следва да бъде осъден да заплати на ищцата К. П. М.
сумата в размер на 50 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото
производства разноски за внесена държавна такса.
Освен това процесуалният представител на ищцата – адв. С. Д. е поискал присъждане в
своя полза на дължимото за заповедното и за исковото производства адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. В договора за правна защита и
съдействие е посочено, че възнаграждение не е договорено с ищцата, а правната защита била
оказана безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно
цитираната разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на материално затруднени лица. Това му право е установено със закон. В този случай е
налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и
изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато
в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на
адвоката. Ответникът не е оспорил наличието на предпоставките за оказване на безплатна
адвокатска помощ на ищцата като материално затруднено лице.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ищцата
възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За заповедното производство дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на 300 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредбата (в
приложимата към този момент редакция), а за исковото производство – в размер на 400
лева, определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (в приложимата към момента на
приключване на устните състезания редакция). С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. ответникът „Уиз Еър
Унгария Црт“, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ следва да бъде
осъден да заплати на адв. С. Ц. Д. дължимото за заповедното и за исковото производства
адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91, че съществува вземане на К. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“ , номер на регистрация 01-10-140174,
представлявано от Йозеф Янош Варади, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, представляван от управителя Хайко Холм, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Искър“, зона Летище София, сграда ИВТ, за
сумата 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за вреди от отменен
полет W6 4356 от летище Фиумичино, Рим до летище София, който е трябвало да бъде
осъществен по разписание на 26.02.2018 г. в 08,40 ч., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.02.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, което вземане е предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
11464 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Уиз Еър Унгария Црт.“ , номер на
регистрация 01-10-140174, представлявано от Йозеф Янош Варади, действащо чрез „Уиз
Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, представляван от управителя
Хайко Холм, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър“, зона Летище
София, сграда ИВТ, да заплати на К. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, сумата 50 (петдесет) лева, представляваща направените в заповедното и в
исковото производства разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., „Уиз
Еър Унгария Црт.“ , номер на регистрация 01-10-140174, представлявано от Йозеф Янош
Варади, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ , ЕИК *********,
представляван от управителя Хайко Холм, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Искър“, зона Летище София, сграда ИВТ, да заплати на адв. С. Ц. Д., вписан в
Адвокатска колегия – Смолян с личен № **********, със служебен адрес гр. София, ул.
„Цар С.“ № 39, партер, офис, дължимото за заповедното и за исковото производства
адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 (седемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 11464 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13