№ 4263
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100501217 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу решение № 18822/18.10.2024г., постановено по гр. д. №
34355/2023г. на СРС, 145 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени предявените
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата
от 368,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 30.05.2022г., включваща и
лихва върху платена със забава главница от м.05.2018г. до м.04.2019г. и върху
главницата за топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. и за
установяване на вземане за сумата от 9,20 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
от 01.07.2019 г. до 30.05.2022г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
1
обжалваната част и исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и
доказани.
В установения от закона срок, въззиваемите са депозирали отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като им бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Третото лице помагач не е взело становище по жалбата.
Предмет на въззивна проверка е и въззивна жалба, подадена от Л. Д.а и
Д. Д. срещу решение № 18822/18.10.2024г., постановено по гр. д. №
34355/2023г. на СРС, 145 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Л. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********* и Д. Ц. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, дължат солидарно на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес и седалище на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 1377,29 лв.,
представляваща цена на незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2019г. до м.04.2021г., доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „*********, с абонатен № ********* и сумата от 25,29 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2020г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от
08.06.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30599/2022г. по
описа на СРС, 145 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Молят решението да бъде отменено в
обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
2
Третото лице помагач не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално
допустими, а разгледани по същество, съдът намира следното.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира следното.
По въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението се обжалва единствено в частта, в която СРС е приел, че се
дължи мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия,
както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия
са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника.
По отношение на процесните вземания са приложими общите условия
на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за
месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна
фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/.
3
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурите /месечни и общи/ в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения
срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените
месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните
фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от
уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за
плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с
изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо,
ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна
енергия.
Релевираното от ответника възражение, че вземането за главница
ставало изискуемо след покана, тъй като общите фактури били издадени
повече от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е
неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се
издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на
съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките
на 45-дневния срок за плащане, считано от изтичането на периода, за който
фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите
условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е
налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава
длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би
могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ
датата на издаване на общата фактура.
В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва.
Видно от приетите съобщения към фактури, мораторната лихва върху
главниците по общата фактура от 31.07.2019г. се претендират от първия ден
след изтичането на 45-дневния срок за плащане, считано от датата на издаване
на съответната обща фактура – 15.09.2019г. Общата фактура за отоплителния
4
сезон м.05.2018г. до 04.2019г. е издадена на 31.07.2019г., а лихва се
претендира от 15.09.2019г. Втората обща фактура за отоплителния сезон м.
05.2019г. до 04.2020г. е издадена на 31.07.2020г., като лихва за нея се дължи
от 15.09.2020г. Третата обща фактура за отоплителния сезон м. 05.2020г. до
04.2021г. е издадена на 31.07.2021г., като лихва за нея се дължи от
15.09.2021г.Това, че в исковата молба е посочен общият размер на
мораторната лихва, който се претендира по трите общи фактури и началният
период по първата фактура, не променя горните изводи и не означава, че се
претендира мораторна лихва по втората и третата обща фактура със същия
начален период. Изчислени с интернет калкулатор мораторната лихва по трите
общи фактури, съответно по общата фактура от 31.07.2019г. – за периода от
15.09.2019г. до 13.05.2021г., по общата фактура от 31.07.2020г. – за периода от
5.09.2020г. до 13.05.2021г. и по общата фактура от 31.07.2021г. за периода
15.09.2021г. до 13.05.2021г., е по – висока от претендираната от ищеца сума.
Ето защо, в тази част, поради несъвпадне изводите на двете инстанции,
решението следва да се отмени.
Неоснователна е жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД в частта, в
която е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение. Липсва предвиден срок за плащане по отношение на
задължението за главница за дялово разпределение. Ето защо, длъжникът
изпада в забава едва след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. До депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК няма данни ответниците да са била канени да
изпълнят задължението си за дялово разпределение. Такива доказателства не
са приложени и към исковата молба. Следователно, ответниците не са
изпаднали в забава и не дължат на ищеца обезщетение за забавено изпълнение
на главното задължение за дялово разпределение, изчислено в размер на
законната лихва върху него.
Ето защо, решението в тази част е правилно и следва да се потвърди.
По въззивната жалба на Л. и Д. Д.и.
Единственото оплакване във въззивната жалба е, че СРС неправилно е
приел, че задълженията не са погасени по давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение
№ 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др., вземанията
на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено
5
задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на
задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от
м. 08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 08.06.2022г. Съобразно
посоченото по – горе, сумата за м. 05.2019г. /началният период/ е станала
изискуема на 15.07.2019г. и давността изтича на 15.07.2022г. Следователно,
към датата на подаване на заявлението, вземането за процесния период не е
погасено по давност, както правилно е приел и СРС.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора, следва да бъдат преразпределени направените
пред СРС разноски. На „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдена
сумата от още 27.82 лв. разноски в производството пред СРС, както и сумата
от още 17.56 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която в полза на адв. С. е
присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 2.47 лв. до
присъдения размер от 101.34 лв.
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника
„Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция в размер на 62.50 лв., съразмерно на уважената част на
исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18822/18.10.2024г., постановено по гр. д. №
34355/2023г. на СРС, 145 с-в в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
6
установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 368,18 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 30.05.2022г., включваща и лихва върху
платена със забава главница от м.05.2018г. до м.04.2019г. и върху главницата
за топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., както и в частта,
в която в полза на адв. С. е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата
над сумата от 2.47 лв. до присъдения размер от 101.34 лв., като вместо това
постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „********* и Д. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*********, дължат солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, сумата от 368,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 30.05.2022г.,
включваща и лихва върху платена със забава главница от м.05.2018г. до
м.04.2019г. и върху главницата за топлинна енергия за периода от м.05.2019г.
до м.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 30599/2022г. по описа на СРС, 145 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18822/18.10.2024г., постановено по гр. д.
№ 34355/2023г. на СРС, 145 с-в в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********
и Д. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********* да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от още 27.82 лв. разноски в производството пред СРС, сумата от още
17.56 лв., представляваща разноски в заповедното производство, както и на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция
в размер на 62.50 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Директ“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8