решение
№41
гр. Габрово, 6
февруари 2019 г.
в
името на народа
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 29 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Съдия: радосвета станимирова
при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА
и с участието на прокурор Митко
илиев, като разгледа докладваното
от съдия станимирова гр. д. № 2097 по описа за 2018 г. на ГРС,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от Т.Г.И., ЕГН **********; адрес: ***, адвокат Ваня Йорданова
Петкова, член на Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес и адрес за
кореспонденция: гр. София. 1000, ул. Дар Асен" 8, ет.1, ап.3; СРЕЩУ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. софия, 1000, бул.
„витоша" 2;
·
Правно основание: чл. 2, ал. 1, т.3 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди
·
Обща цена на иска: 15 000
/петнадесет хиляди/ лева
Ответната
пРОКУРАТУРА на
Република България депозира писмен отговор
в дадения й едномесечен срок .
в исковата молба се твърди, че С прокурорско постановление от 28.03.2002 г.,
издадено от Районна прокуратура Пловдив, срещу доверителката ми Т.Г.И. е
образувано Дознание 580/2001 г. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Досъдебното производство е прекратено с постановление от 04.02.2016 г. на
наблюдаващия прокурор при РП- Пловдив, на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК, поради това, че
обвинението не е доказано. В допълнение към това, наблюдаващият прокурор е
констатирал, че е изтекла и абсолютната давност за наказателно преследване по
чл.81, ал.3 НК. Първоначално досъдебното
производство е образувано и водено от Районна прокуратура Габрово и
впоследствие прехвърлено към РП- Пловдив. В процеса на досъдебното производство спрямо доверителката
ми е взета МНО „Гаранция" и МПП „Забрана за напускане пределите на
Република България", с които са създадени ограничения на възможността й да
води обичайния си начин на живот и са нарушени нейни основни права и свободи, като
правото й на собственост и правото й на свободно движение (последното
гарантирано от Конституцията и от учредителните договори на Съюза). Проведеното наказателно преследване
е причинило неимуществени вреди на доверителката ми в личен, семеен и обществен
план, изразяващи се в постоянния страх от неоснователно
осъждане и то за изключително продължителен период от време - 13 години, 11
месеца и 5 дни, засягане на нейното достойнство и добро име в обществото. В личен план са й причинени вътрешно
безпокойство и перманентен дискомфорт от опасението, че може да бъде осъдена
въпреки сигурността в своята невинност. Това безпокойство се е засилвало в
дните около личните и семейни празници в годините, когато ищцата със
семейството е празнувала и е трябвало да се преструва и не издава своето
безпокойство. Воденото срещу нея наказателно производство създава у нея чувство
на несигурност за бъдещето й. За ищцата честта и достойнството са от
изключително значение, защото именно чрез тях тя бива разпознавана сред хората.
Налага се обаче да преживее силни негативни емоции, като последица от
повдигнатото й обвинение. Дълги периоди в срока на воденото срещу нея досъдебно
производство, Т.И. се затваря в себе си, става необщителна, престава да излиза
навън с приятели и познати. Като честен гражданин с безупречна репутация сред
своите близки и по-далечни познати, повдигнатото и поддържано срещу нея
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление нанася тежки неблагоприятни
последици върху нейната психика. В тази връзка следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че доверителката ми е с чисто съдебно минало и неосъждана. Горепосоченото създава правен
интерес за доверителката ми за предявяване на настоящия иск, с уважаване на
който Прокуратурата на Република България молим да бъде осъдена да й заплати
сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева за причинените й неимуществени вреди. Претърпените
неимуществени вреди се изразяват в следното: Претърпените неимуществени вреди се
изразяват в уронване на доброто й име сред съгражданите й, близките й и дори
семейството й, унижение и смазване на достойнството й, загуба на спокойния сън,
негативни преживявания, свързани с увереността й, че е невинна, но въпреки това
- обвинена и с наложената мярка за неотклонение „Гаранция" и „Забрана за
напускане пределите на Република България, разбиване на човешките й представи
за справедливост и цивилизован свят заради това, че е несправедливо преследвана
и й е наложена мярка за неотклонение в продължение на 13 години. Ищцата била много притеснена и
огорчена от факта, че е обвинена в престъпление, което не е извършила. От ведър
и уважаван човек, се превърнала в затворен човек, който изпитвал неудобство от
положението, в което е изпаднал. Доброто име на ищцата било уронено в родния й
град Габрово, където се шушукало, че била измамница, приятелите й се отдръпнали
от нея. Изгубила авторитета си сред колегите в работата, хората в града
шушукали, имало подмятания по неин адрес не само зад гърба й, но и в нейно
присъствие. Тежало й, че приятелите й в родния й град се отдръпнали от нея,
отдалечила се от съпруга си и семейството си. Притеснението, което видимо
изпитвала се увеличило, когато усетила това негативно отношение и съмнение сред
своите колеги и близки. Това й попречило да се съвземе и провокирало решението й
да замине за Италия и да остане да живее там и до настоящия момент.Понесла
много тежко мярката за неотклонение „Забрана за напускане пределите на
Република България", чувствала се ограничена, подтискала се от наложеното
й ограничение с години. Включването на всички тези вреди в основанието за
обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е в съответствие с
задължителната практика на ВКС /т. 13 от TP № 3/2004 г./ Равностойните социални
отношения и до сега не са възстановени, останало е пренебрежителното и подигравателно
отношение от съгражданите й и познатите й.Дълго време, а и към настоящия
момент, все още е под впечатления от този период в живота си, в които
многократно била призовава да се яви в „Икономическа полиция" и всички нейни близки,
работодателят й знаели за обвинението в измама. Имала кошмари, свързани с този
период от живота й. За един дълъг период от време /13 години, 11 месеца и 5
дни/ са й причинени продължаващи проблеми и тревоги, влошаване на социалните й
контакти и отношенията й със семейството й, съгражданите й, близките и
приятелите й. Случилото се
предизвикало всички онези негативни преживявани, трудности в социалните
контакти и нарушаването на качеството на живот на ищцата, всички те - в
причинна връзка с незаконното обвинение. Настъпили
са много тежки последици в личната сфера на ищцата, които от една страна са се
проявявали в хода на процеса, траял 13 години, а от друга - продължават да
дават отражение върху психиката и социалния й живот и до настоящия момент. При определяне на справедлив размер на обезщетението следва да бъде
отчетено, че досъдебното производство е образувано и доверителката ми е
привлечена като обвиняема за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.
209, ал. 1 НК, изключително дългата продължителност на наказателното
преследване от 13 години, 11 месеца и 5 дни (образувано
е на 28.03.2002 г. и е прекратено на 02.02.2016 г.), обстоятелството, че
срещу нея е взета МНО „Гаранция" и МПП „Забрана за напускане пределите на
Република България", обстоятелството, че тя е с чисто съдебно минало както
към момента на образуване на досъдебното производство, така и към настоящия
момент. Следва да бъде отчетена и сравнително напредналата възраст на
доверителката ми, която към момента на образуване на досъдебното производство е
била на 59 г„ а към момента на неговото прекратяване на 73 г. В допълнение,
следва да бъде отчетен и фактът, че образуваното досъдебно производство е
довело да влошаване на отношенията в семейството със съпруга й, което е
мотивирало и нейното решение за заминаването й за Италия през 2010г., където
живее и към настоящия момент. Обезщетението се дължи заедно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване, т.
е. от 04.02.2016 г. когато е постановен окончателния акт за прекратяване на наказателното
преследване. Съображенията за това са, че именно с този акт в случая
обвинението е признато за незаконно по надлежния процесуален ред. /т. 4 от ТР№
3/2004 г. на ОСГК на ВКС/ и за ищеца е възникнало правото на обезщетение.
иска да се
осъди Прокуратурата
на Република България, с административен адрес гр. София, бул.
"Витоша" № 2, представлявана от главния прокурор, да
заплати на доверителката ми - Т.Г.И., сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева- обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в периода от 28.03.2002 г. до 02.02.2016 г. от повдигнатото
й обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК - за това, че с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у Румен Пенчев
Пеев заблуждение и с това е причинила други му вреда, като досъдебното
производство е било прекратено с
прокурорско постановление от 04.02.2016 г. по ДП № 580/2001 г. на РП - Пловдив,
поради това, че деянието не съставлява престъпление - чл. 243, ал. 1, т. 2 във
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК,ведно със законната лихва върху тази сума от
04.02.2016 г. до окончателното й погасяване.
Моля да ни присъдите направените по делото разноски, в т.ч.
заплатен адвокатки хонорар.
ответната страна- пРОКУРАТУРАТА на Република България в писмения си отговор вземаследното становище – Оспорвам изцяло като неоснователна
предявената срещу Прокуратурата на РБ искова претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Хипотезата на прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 81, ал.3 НК, е извън приложното
поле на специалния закон. Както е прието и в т.8 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2004г. на ОСГК при ВКС, процесуалните
действия, извършени преди изтичане на давността, не дават право на
обезщетение, защото са били законни - т.е. поради липсата на елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата, не може да се ангажира
отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са
били законни. Оспорвам изцяло както по основание, така и по размер предявената
срещу Прокуратурата на Република България искова претенция за обезщетение на
вреди от незаконно обвинение и съответно акцесорната претенция за лихви.
Постановлението за прекратяване е подлежало на обжалване, а ищцата не е
ангажирала доказателства, че този прокурорски
акт е придобил стабилност. Независимо от обективния характер на
отговорността по ЗОДОВ, изцяло в тежест на ищеца е да докаже съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на твърдените неимуществени и
имуществени вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от
общ характер, както и техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ,
границите на отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи и в
частност на Прокуратурата се простират до вредите, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Под преки вреди следва да се разбират само тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки вредите
следва да бъдат и непосредствени - да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца, че е претърпял описаните в исковата молба вреди като пряк
и непосредствен резултат от предявените обвинения, а това е основен елемент от
фактическия състав на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Правя възражение
срещу размера на претендираното обезщетение от 15 000 лева за неимуществени
вреди и оспорвам иска за обезщетяване на неимуществени вреди по размер като
значително завишен, несъответстващ на твърдените вреди, на икономическия
стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост, която по
аргумент на чл. 52 от ЗЗД е основен критерий за определяне размера на претендираното
обезщетение, както и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и
тази на ЕСПЧ/. Според възприетото в т. ІІ на ППВС № 4/1968г., въпрос на
фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и
личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на
причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как
обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния
живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Следва да се има
предвид, че паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на
необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. /Решение №
832/12.12.2010г., НД № 593/2010г., IV ГО на ВКС/. Според законовия критерий,
обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална
принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни
изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова.
Изложените обстоятелства в исковата молба не сочат за необичайно претърпени
неудобства от воденото наказателно производство. Претенцията не е съобразена с
вида, характера и интензитета на упражнената принуда.Ако следва да се ангажира
отговорността на Прокуратура на РБ, то не следва да е от момента на образуване
на досъдебното производство - 28.03.2002г., а от момента, в който ищцата е
привлечена като обвиняема. Ангажираните доказателства сочат, че с мерките на
процесуална принуда „парична гаранция" и „забрана за напускане пределите
на страната" ищцата е била съответно от 15.01.2004г. и от 22.01.2004г.
до 16.04.2007г., когато са отменени с постановление на прокурор от РП-
Пловдив- т.е. не през целия срок на
водене на досъдебното производство е била с мерки за процесуална принуда и
е търпяла вреди от тях. Независимо от тежестта на обвинението, тези мерки не са
били най-тежките такива. Приложените доказателства налагат извод, че
производството по делото е спирано,
поради напускане пределите на страната на пострадали от процесното деяние
/постановления от 08.06.2005г., 19.04.2007г./, както и поради ненамиране на
ищцата на посочения от нея адрес за предявяване на материалите от разследването
/постановление от 30.09.2008г/. Времето, през което са извършвани
законосъобразни действия /включително и спиране на наказателното производство в
досъдебното производство/, не следва да се квалифицира като неоснователно
негово забавяне. Предвид, което и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ правя
възражение за причиняване на увреждането по изключителна вина на ищцата.
Алтернативно правя възражение на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за съпричиняване на увреждането от страна
на ищцата и в тази връзка, ако уважите исковата претенция, моля да присъдите
обезщетение в размер, значително по-нисък от претендирания, тъй като с
поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредите. Ищцата не е
ангажирала доказателства за твърдените негативни последици - уронване на
доброто й име сред съгражданите й в родния й град Габрово, близките и
семейството й, унижение и смазване на достойнството й, влошени отношения със
съпруга й, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение за
престъпление по чл.209, ал.1 НК. Органи на Прокуратурата на Република България не са разгласявали информация за воденото
наказателно производство и не следва да отговаря за чужди действия, както и
да са извършвали спрямо последната действия извън правнорегламентираните в хода
на наказателното производство. Липсват и доказателства за начина, по който
обвинението се е отразило върху на ищцата. Това са все обстоятелства, които
сочат по-ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждането на
обезщетение в претендирания изключително завишен размер. Независимо от
обективната отговорност по ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже твърдените
вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди се претендира от 04.02.20016г. -
датата, на която РП - Пловдив е прекратила производството срещу ищцата. При
доказана основателност на исковата претенция по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ, лихвата
би била дължима не от тази дата, а от
дата, на която прокурорският акт и придобил стабилност - за която дата не
се съдържат твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, не са
ангажирани и доказателства. Правя възражение относно направеното в исковата
молба искане за присъждане на разноски в настоящото производство. Делото не се
отличава с фактическата и правна сложност , поради което, възнаграждението за
адвокатски хонорар при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв не следва да превишава
минималните размери, определени в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Не възразявам и се присъединявам към направеното в
исковата молба доказателствено искане за изискване и прилагане към настоящето
дело на ДП № 580/2001г. на ОД „Полиция", отдел „ИП" - гр.Пловдив / №
4892/2001г. на РП гр.Пловдив/. Прокуратура на Република България също ще се
ползва от доказателствата, които се съдържат в наказателното дело. Съдържащите
се в наказателното дело материали /не само доказателства по смисъла на НПК/,
съдържат както актове на правозащитните органи, така и данни за броя и интензитета
на извършените процесуално-следствени действия с участие на ищеца, за
процесуалното му поведение в хода на наказателното производство. Тези
обстоятелства също подлежат на преценка не само относно основателността на
претенциите за обезщетение на вредите, но и при преценка наличието на
предпоставките по чл. 5 от ЗОДОВ, както и за определяне размера на
обезщетението. Възразявам срещу направеното от ищцата доказателствено искане за
допускане на двама свидетели. Не сочи имената им, както и конкретни обстоятелства,
които ще установява чрез показанията на всеки един от тях - чл.156 ГПК. Моля,
ако допуснете събиране на гласни доказателства да допуснете до разпит един
свидетел. Искането за още един свидетел е неоснователно, тъй като не се сочи
последния да е необходим за установяване на различни обстоятелства. Предвид
изложеното, моля да прекратите настоящето гражданско дело, алтернативно моля да
отхвърлите като недоказана и неоснователна исковата претенция на ищцата за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК по ДП № 580/2001г. на ОД „Полиция", отдел „ИП" -
гр.Пловдив / № 4892/2001г. на РП гр.Пловдив/, наказателното производство, по
което било прекратено с постановление от 02.02.2016г. на прокурор от РП -
Пловдив или алтернативно да присъдите обезщетение в размер по-нисък от
претендирания, който действително отговаря на претърпените вреди. Представям и моля да приемете като
доказателства по делото: Справка от СДВР за водени досъдебни производства срещу
Т.Г.И.
Правна квалификация- Предвид
изложеното предявения иск е
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ за обезщетяване
на неимуществени
вреди, причинени на ищеца от незаконно предявено обвинение в извършване
на престъпление по чл.
209, ал. 1 НК - за това, че с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудила и поддържала у Румен Пенчев Пеев заблуждение и с това е причинила
други му вреда, в периода от 28.03.2002 г. до
02.02.2016 г., тъй наказателното производство против ищеца е
било прекратено с прокурорско постановление от 04.02.2016 г. по ДП № 580/2001 г. на РП
- Пловдив, поради това, че деянието не съставлява престъпление - чл. 243, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК,
в размер на 15 000 лв.; ведно със законната лихва върху тази
сума от 04.02.2016 г. до окончателното й погасяване
Обстоятелствата, имащи значение
за делото са:
Причиняване на ищеца на неимуществени вреди– негативни психически преживявания
от: незаконното обвинение,МНО „Гаранция" и МПП „Забрана
за напускане пределите на Република България",съставляващи: уронване на доброто й име сред съгражданите й,
близките й и дори семейството й, унижение и смазване на достойнството й, загуба
на спокойния сън, негативни преживявания, свързани с увереността й, че е
невинна, и конкретно:била много
притеснена и огорчена от факта, че е обвинена в престъпление, което не е
извършила; от ведър и уважаван човек, се превърнала в затворен човек, който
изпитвал неудобство от положението, в което е изпаднал, доброто име на ищцата било уронено в родния й
град Габрово, където се шушукало, че била измамница, приятелите й се отдръпнали
от нея; изгубила авторитета си сред колегите в работата, хората в града
шушукали, имало подмятания по неин адрес не само зад гърба й, но и в нейно
присъствие; тежало й, че приятелите й в родния й град се отдръпнали от нея,
отдалечила се от съпруга си и семейството си; притеснението, което видимо
изпитвала се увеличило, когато усетила това негативно отношение и съмнение сред
своите колеги и близки. Това й попречило да се съвземе и провокирало решението
й да замине за Италия и да остане да живее там и до настоящия момент. Понесла
много тежко мярката за неотклонение „Забрана за напускане пределите на
Република България", чувствала се ограничена, подтискала се от наложеното
й ограничение с години; Равностойните социални отношения и до сега не са
възстановени, останало е пренебрежителното и подигравателно отношение от
съгражданите й и познатите й; Дълго време, а и към настоящия момент, все още е
под впечатления от този период в живота си, в които многократно била призовава
да се яви в „Икономическа позиция" и всички нейни близки, работодателят й знаели
за обвинението в измама; Имала кошмари, свързани с този период от живота й. За
един дълъг период от време /13 години, 11 месеца и 5 дни/ са й причинени
продължаващи проблеми и тревоги, влошаване на социалните й контакти и
отношенията й със семейството й, съгражданите й, близките и приятелите й; Настъпили
са много тежки последици в личната сфера на ищцата, които от една страна са се
проявявали в хода на процеса, траял 13 години, а от друга - продължават
да дават отражение върху психиката и социалния й живот и до настоящия момент,всички в ПРЯКА ПРИЧИННА ВРЪЗКА с необоснованото и недоказано обвинение и МПП.
Обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: С оглед становището
на ответника в отговора няма
безспорни факти и права от значение за спора.
Възражения на
ответника:
·
Хипотезата на
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 81, ал.3 НК, е
извън приложното поле на специалния закон. Както е прието и в т.8 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ОСГК при ВКС, процесуалните действия, извършени преди изтичане на давността, не
дават право на обезщетение, защото са били законни- т.е. поради липсата на
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата, не може да се
ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него
действия са били законни.
·
Постановлението за прекратяване е подлежало на обжалване, а
ищцата не е ангажирала доказателства, че този прокурорски акт е придобил стабилност.
·
Претендираното обезщетение от 15 000 лева за неимуществени
вреди и оспорвам иска за обезщетяване на неимуществени вреди по размер като
значително завишен, несъответстващ на твърдените вреди, на икономическия
стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост, която по
аргумент на чл. 52 от ЗЗД е основен критерий за определяне размера на
претендираното обезщетение, Изложените обстоятелства в исковата молба не сочат
за необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство.
Претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената
принуда.
·
Ако следва да се ангажира отговорността на Прокуратура на
РБ, то не следва да е от момента на образуване на досъдебното производство -
28.03.2002г., а от момента, в който ищцата е привлечена като обвиняема.
·
Ангажираните доказателства сочат, че с мерките на
процесуална принуда „парична гаранция" и „забрана за напускане пределите
на страната" ищцата е била съответно от 15.01.2004г. и от 22.01.2004г. до
16.04.2007г., когато са отменени с постановление на прокурор от РП- Пловдив-
т.е. не през целия срок на водене на
досъдебното производство е била с мерки за процесуална принуда и е търпяла
вреди от тях. Независимо от тежестта на обвинението, тези мерки не са били
най-тежките такива.
·
Приложените доказателства налагат извод, че производството
по делото е спирано, поради
напускане пределите на страната на пострадали от процесното деяние /постановления
от 08.06.2005г., 19.04.2007г./, както и поради ненамиране на ищцата на
посочения от нея адрес за предявяване на материалите от разследването
/постановление от 30.09.2008г/.Времето, през което са извършвани
законосъобразни действия /включително и спиране на наказателното производство в
досъдебното производство/, не следва да се квалифицира като неоснователно
негово забавяне.
·
на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ правя възражение за
причиняване на увреждането по
изключителна вина на ищцата.
·
на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ правя възражение за съпричиняване
на увреждането от страна на ищцата и в тази връзка, ако уважите исковата
претенция, моля да присъдите обезщетение в размер, значително по-нисък от
претендирания, тъй като с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на
вредите.
·
Ищцата не е ангажирала доказателства за твърдените
негативни последици - уронване на доброто й име сред съгражданите й в родния й
град Габрово, близките и семейството й, унижение и смазване на достойнството й,
влошени отношения със съпруга й, както и те да са пряк резултат от процесното
обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК.
·
Органи на Прокуратурата на Република България не са разгласявали информация за воденото
наказателно производство и не следва да отговаря за чужди действия, както и
да са извършвали спрямо последната действия извън правнорегламентираните в хода
на наказателното производство.
·
Законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
се претендира от 04.02.20016г. - датата, на която РП - Пловдив е прекратила
производството срещу ищцата. При доказана основателност на исковата претенция
по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ, лихвата би била дължима не от тази дата, а от дата, на която прокурорският акт и
придобил стабилност - за която дата не се съдържат.
От писмо № 4892/2001 от 7 януари 2019 г.
на Районна прокуратура Пловдив се установява, че Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 4-2-2016 г. по Досъдебно производство
№580/2001 г. не е връчено на Румен Пенчев Пеев, поради което не е влязло в сила.
Следователно наказателното производство против ищеца не е било прекратено
с влязло в сила прокурорско постановление от 04.02.2016 г. по ДП № 580/2001
г. на РП- Пловдив, поради това, че деянието не съставлява престъпление - чл.
243, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Следователно
не е налице предпоставката за
отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани от Прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ- обвинение в
извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление
За пълнота съдът отбелязва и че видно от мотивите на прекратителното
постановление давността за наказателно
преследване в случая е изтекла и е налице основание за отпадане на отговорността
по ЗОДОВ съгласно т. 8
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС /според което процесуалните
действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието,
не дават право на обезщетение, защото са били законни- т. е. липсва елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата/.
При
тези фактически и правни изводи останалите предпоставки на иска и оспорванията и възраженията относно
тях е излишно да се обсъждат.
Предявеният
иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно с
акцесорните претенции за лихви за забава.
Водим от горното съдът
РЕШИ :
отхвърля предявените от Т.Г.И., ЕГН **********; адрес:
***, адвокат Ваня Йорданова Петкова, член
на Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес и адрес за кореспонденция:
гр. София. 1000, ул. Дар Асен" 8, ет.1, ап.3; СРЕЩУ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
софия, 1000, бул. „витоша" 2; искове за 15 000 (петнадесет
хиляди) лева- обезщетение за неимуществени вреди в периода
от 28.03.2002 г. до 02.02.2016 г. от
обвинение,
ако досъдебното
производство е било прекратено с прокурорско постановление от 04.02.2016 г. по ДП №
580/2001 г. на РП - Пловдив, поради това, че деянието не съставлява
престъпление - чл. 243, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ведно със законната лихва върху тази
сума от 04.02.2016 г. до окончателното й погасяване, като неоснователни и недоказани.
Решението
подлежи на обжалване, пред ГОС, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :