Решение по дело №430/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 152
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Красимира Иванова Николова-Петрова
Дело: 20214120100430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Горна Оряховица, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-П.
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Гражданско дело
№ 20214120100430 по описа за 2021 година
за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Предявени са, в условията на евентуалност – в случай на уважаване на иска по чл.439 от
ГПК, искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Ищците Й. Д. СТ. с ЕГН **********, с адрес : град Л., ул..., Н. Й. П. с ЕГН **********, с
адрес : град Л., ул...., и Т.Й. Б. с ЕГН **********, с адрес : град Л. ул..., втората и третата
лично и в качеството си на наследници на длъжника Т.В.Р. с ЕГН **********, починала на
12.01.2020г., тримата чрез пълномощник – адвокат Л.Б. от ВТАК, твърдят в исковата си
молба, че във връзка с причинена смърт на М.Н. С.а с ЕГН **********, съпруга на първия
ищец, майка на втората и третата ищци, и дъщеря на починалата Т.Р., завели гражданско
дело по КЗ срещу застрахователя на деликвента - дружеството ответник ЗД „Бул Инс“ АД с
ЕИК *********, за овъзмездяване на причинените им неимуществени вреди, било
образувано и се водило гражданско дело № 94/2013г. по описа на Окръжен съд гр. Стара
Загора, с което исковете им в голяма степен били уважени, но същевременно бил
постановен и частично отхвърлителен диспозитив. Сочат, че цитираното решение било
потвърдено с Решение № 572/14.10.2014г. по в. гр. д. № 619/2014г. на Апелативен съд гр.
Пловдив, като заради частично отхвърления иск в полза на дружеството - ответник били
присъдени разноски в размер на 19 437.00 лв., съразмерно на неуважената част от исковете
им. Заявяват, че след постановяване на решението на Апелативен съд - Пловдив,
необжалвано пред ВКС, в полза на ЗД „Бул Инс“ АД е издаден изпълнителен лист №
1
25/27.04.2015г. по гр. д. № 943/2013 г. по описа на ОС – Стара Загора за посочената сума.
Твърдят, че на 16.08.2016г. ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си представител М.Г., е
подало молба до ЧСИ Мариан Петков, peг. № 851 в камарата на КЧСИ, с район на действие
СГС, служебен адрес : гр. София, п.к. 1000, ул. „Неофит Рилски“ № 43, за привеждане в
изпълнение на изпълнителния лист, като е образувано изпълнително дело №
20168510403285 по описа на посочения ЧСИ. Сочат, че с молби, съответно вх. №
00027/02.01.2018г., вх. № 91711/03.12.2019г. и вх. № 09358/10.02.2021г., взискателят по
изпълнителното дело и ответник по настоящото, е поискал налагане на запори върху
имущество и сметки на ищците. Заявяват, че на 10.02.2021г. ЧСИ с резолюция е уважил
същите и е разпоредил налагането на запор на сметки и трудови възнаграждения на ищците;
на 10.02.2021г. са изпратени покани за доброволно изпълнение на ищците, както следва: на
Й. Д. СТ. - изх. № 6911/10.02.2021г., на Н. Й. П. - изх. № 7006/10.02.2021г., на Т. Й. БР. -
изх. № 7004/10.02.2021г. Твърдят, че на са същата дата на ищците са изпратени уведомления
по ДОПК, както следва : на Й. Д. СТ. - изх. № 7068/10.02.2021г., на Н. Й. П. - изх. №
7070/10.02.2021г., на Т. Й. БР. - изх. № 7069/10.02.2021г. Посочват, че на същата дата са
изпратени запорни съобщения за запори върху трудовите им възнаграждения, както следва :
на Й. Д. СТ. - изх. № 7071/10.02.2021г., на Н. Й. П. - изх. № 7075/10.02.2021г., на Т. Й. БР. -
изх. № 7074/10.02.2021 г., както и запорни съобщения до Банка „ДСК“ АД върху сметките
им, както следва : на Й. Д. СТ. - изх. № 7079/10.02.2021г., на Н. Й. П. - изх. №
7082/10.02.2021г., на Т. Й. БР. - изх. № 7080/10.02.2021г.; изпратени са запорни съобщения и
до „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД. Заявяват, че по изпълнителното дело е постъпило
уведомително писмо до ЧСИ вх. № 11320/17.02.2021г., с което „Аркус“ АД го уведомява, че
признава за основателно вземането, върху което е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищеца Й.С.. Сочат, че реално запорите върху възнаграждения и сметки
на ищците са извършени между 12.02.2021г. - 15.02.2021г., за които действия към момента
на проучване на изпълнителното дело не са им представени документи. Считат, че това
всъщност са първите прекъсващи давността действия на ЧСИ, съобразно TP № 2 от
26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК, или в най-лошия случай, това са
изпратените запорни съобщения, цитирани по-горе, всичките извършени на 10.02.2021 г.
Твърдят, че във всички случаи, по отношение вземането на разноски на ответника,
присъдени им с по-горе цитираните съдебни решения, за които е издаден посоченият
изпълнителен лист, до момента на прекъсване на давността /10.02.2021г. или 12.02.2021г./, е
изтекъл предвиденият в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, независимо дали следва
да се приеме, че той тече от влизане в сила на съдебното решение или издаване на
изпълнителен лист за същото.
Твърдят, че въпреки изтеклата погасителна давност, за която съдебният изпълнител няма
правомощията и задълженията да следи служебно, а да образува изпълнително дело по
представен изпълнителен лист, от банковите сметки на ищците са събрани принудително
суми в размер, както следва : Й. Д. СТ. – от банкова сметка в „Банка „ДСК“ АД - ..., на
23.02.2021г. - 6185.17 лв., и от банкова сметка в „ОББ“ АД - ..., на 25.02.2021г. - 3730.00 лв.,
т.е. общо 9915.17 лв.; на Н. Й. П. - от банкова сметка в „Юробанк България“ АД - ..., на
2
22.02.2021г. - 538.35 лв.; на Т. Й. БР. - от банкова сметка в „Банка „ДСК“ АД - ..., на
25.02.2021г. - 9148.76 лв., и от банкова сметка в „Банка „ДСК“ АД - ..., на 23.02.2021г. -
509.83 лв., т.е. общо 9658.59 лв. Сочат, че чл.439 от ГПК не предвижда възможност
длъжникът да се снабди с обратен изпълнителен лист за събраните вече в изпълнителното
производство суми, които в настоящия случай са в размер на 20 112,11 лв., а само да бъде
отречено правото на принудително изпълнение в неговия максимален обем. Твърдят, че е
допустимо и е налице правен интерес за ищците да предявят осъдителен иск, при условията
на евентуалност, тъй като неговото разглеждане е поставено в зависимост от
основателността на главния иск по чл.439 от ГПК, т.е. осъдителният иск дава възможност на
ищеца да се снабди с изпълнително основание, ако главният иск бъде уважен /цитират
Определение № 262/09.07.2020 по дело № 586/2020 на ВКС, ГК, IV г./.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че Й. Д. СТ. с ЕГН **********, Н. Й. П. с ЕГН ********** и Т. Й. БР. с ЕГН
**********, втората и третата и в качеството на наследници на длъжника Т.В.Р. с ЕГН
**********, не дължат на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, сумата от 19 437.00 лв.,
представляваща присъдени на ответника разноски по съразмерност пред първата инстанция
по гр. д. № 94/2013г. на ОС - Стара Загора, потвърдени с решение № 572/14.10.2014 г. по в.
гр. д. № 619/2014 г. на Апелативен съд - Пловдив. Молят съда, ако бъде уважен главният
установителен иск по чл.439 от ГПК, да постанови решение, с което да уважи и евентуалния
осъдителен иск, като осъди ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* да заплати на Й. Д. СТ. с
ЕГН ********** сумата 9 915.17 лв., на Н. Й. П. с ЕГН ********** - сумата 538.35 лв., и на
Т. Й. БР. с ЕГН ********** - сумата 9658.59 лв., принудително събрани по изпълнително
дело № 20168510403285/2016 г. по описа на ЧСИ Мариан Петков, ведно със законната лихва
от момента на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумите. Молят съда да присъди направените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Л.Б. от ВТАК, ищците поддържат
предявените искове. Излагат съображения. Молят съда да уважи предявените искове и да им
присъди разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
град София, район „Триадица“, ул. „Лавеле” № 19, представлявано от изпълнителния
директор С.С.П., чрез пълномощника си – адвокат М.Г. от САК, депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Ответникът оспорва изцяло предявените обективно и
субективно съединени искове, както по основание, така и по размер. Оспорва изложените от
ищците фактически и правни твърдения за погасяване по давност на вземането на
ответника.
Посочва, че въз основа на молба вх. № 41029/16.08.2016г. до ЧСИ Мариян Петков, на
16.08.2016г. е образувано изпълнително дело срещу Й. Д. СТ., Н.Й. С.а, Т.Й. С.а и Т.В.Р.,
въз основа на изпълнителен лист № 25 от 27.04.2015г., издаден от ОС - Стара Загора, г.о., III
състав по гр. дело № 94/2013г.; образувано е изпълнително дело № 20168510403285 по описа
на ЧСИ Мариян Петков, peг. № 851 при КЧСИ, район на действие - СГС. Сочи, че с молбата
3
е поискано съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнение, като изпрати ПДИ до
длъжниците и предприеме изпълнителни действия срещу притежаваното от тях имущество,
за което на основание чл.18 ЗЧСИ му е възложено да събира информация. Заявява, че с
молба вх. № 00027 от 02.01.2018г., ответникът е поискал налагане на запори върху
трудовите възнаграждения на длъжниците, извършване на справка в БНБ за открити
банкови сметки на тяхно име и налагане запор на същите и насрочване на опис и оценка на
движимите вещи на длъжниците. Твърди, че с молба вх. № 91711 от 03.12.2019г. ответникът
отново е поискал налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците,
извършване на справка в БНБ за открити банкови сметки на тяхно име и налагане запор на
същите, насрочване на опис и оценка на движимите вещи на длъжниците. Сочи, че на
10.02.2021г. ответникът отново е поискал от съдебния изпълнител да предприеме действия
по удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, като е подадена молба вх. №
09358 от 10.02.2021г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, който е изпратил и връчил покани за
доброволно изпълнение и на тримата длъжници, ищци в настоящото производство,
съответно на 16, 17 и 26.02.2021г. Твърди, че молбата за образуване на изпълнително дело
вх. № 41029/16.08.2016г. прекъсва давността и от нея започва да тече нова 5-годишна
давност. Твърди, че вземането по издадения от ОС - Стара Загора изпълнителен лист не е
погасено по давност, тъй като от датата на образуване на изпълнителното дело - 16.08.2016г.
дори до датата на подаване на исковата молба в съда, а и на настоящия отговор, не е изтекъл
срок, който да е по-голям от 5 години, а съдебно установените вземания всякога се погасяват
с общата 5-годишна давност. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело
ответникът многократно е подавал молби до съдебния изпълнител с искане за изпълнения
срещу имуществото на длъжника. Твърди, че предприетите от съдебния изпълнител
изпълнителни действия са в субективните и обективни предели на издадения от съда
изпълнителен лист и са съответни на изпълнителните способи, сочени от ответника. Моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск по чл. 439 от ГПК, тъй като не се установяват
факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, които да водят до погасяване на вземането
на ответника.
Оспорва евентуално предявения осъдителен иск, както по основание, така и по размер.
Твърди, че не са налице основания за уважаване и на евентуалния иск, ако бъде уважен
главния иск. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на
сторените от ответника разноски по делото.
В съдебно заседание, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД град София, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от писмените материали, съдържащи се по гр. дело № 94/2013г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора и приложеното към него в.гр.дело № 619/2014г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив, с Решение № 572/14.10.2014г. по в.гр.дело № 619/2014г. по описа
4
на АС – Пловдив, влязло в сила на 27.11.2014г., съдът е осъдил Й. Д. СТ. с ЕГН **********,
Н. Й. П. с ЕГН **********, Т. Й. БР. с ЕГН ********** и Т.Р. с ЕГН ********** да
заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД гр. София сумата от 19 437 лв. – разноски по съразмерност
пред първата инстанция.
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че въз основа на Решение №
572/14.10.2014г. по в.гр.дело № 619/2014г. по описа на АС – Пловдив, с което е изменено
частично Решение № 480/16.12.2013г. по гр.дело № 94/2013г. на СТОС, влязло в сила на
27.11.2014г., на 27.04.2015г. е издаден изпълнителен лист № 25 по гр. дело № 94/2013г. по
описа на СТОС, за сумата от 19 437 лв., представляваща направените разноски по
съразмерност пред първата инстанция, която Й. Д. СТ., Н. Й. П., Т. Й. БР. и Т.В.Р. са
осъдени да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД гр. София. Тези факти, както и фактът, че
издаденият изп.лист е получен от ЗД „Бул Инс“ АД на 11.08.2016г., се установяват от
горепосочените писмени доказателства.
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство и фактите, че длъжникът по
горепосочения изпълнителен лист Т.В.Р. ЕГН ********** е починала на 12.01.2020г., за
което е съставен акт за смърт № 0030/13.01.2020г. от Община Велико Търново, и е оставила
следните свои наследници по закон и правоприемници : М. Н. С.а – дъщеря, починала на
18.09.2009г., която от своя страна е оставила следните наследници по закон : 1. Й. Д. СТ. -
съпруг, 2. Н. Й. П. - дъщеря, 3. Т.Й. Б. – дъщеря. Тези факти се установяват и от приетото
писмено доказателство - удостоверение за наследници изх. № 83 от 24.02.2021г., изд. от
Община Елена.
Безспорни по делото са и фактите, че въз основа на изпълнителен лист № 25, издаден на
27.04.2015г. по гр. дело № 94/2013г. по описа на СТОС, е образувано изпълнително дело №
20168510403285 по описа на ЧСИ Мариян Петков, peг. № 851 при КЧСИ, район на действие
- СГС, за принудително събиране в полза на ответника на присъдената сума от 19 437 лв.
Видно от писмените материали, съдържащи се в изп. дело № 3285/2016г. по описа на ЧСИ
Мариян Петков с рег. № 851, изпълнителното производство е образувано на 16.08.2016г. по
молба на кредитора ЗД „Бул Инс“ АД гр. София, който е поискал от ЧСИ да изпрати ПДИ на
длъжниците Й. Д. СТ., Н. Й. П., Т. Й. БР. и Т.В.Р., да извърши имуществено проучване на
същите и да предприеме съответните изпълнителни действия срещу техните активи. По
изпълнително дело са изготвени покани за доброволно изпълнение от 22.08.2016г. до
четиримата длъжници, като липсват данни същите да са връчени на същите.
С молба вх. № 00027/02.01.2018г., взискателят ЗД „Бул Инс“ АД е поискал от ЧСИ
Мариян Петков с peг. № 851 да наложи запор върху трудовите възнаграждения и върху
открити банкови сметки на същите, както и да извърши опис и оценка на движими вещи на
длъжниците.
С молба вх. № 91711/03.12.2019г., взискателят ЗД „Бул Инс“ АД е поискал от ЧСИ
Мариян Петков с peг. № 851 да наложи запор върху трудовите възнаграждения и върху
открити банкови сметки на същите, както и да извърши опис и оценка на движими вещи на
длъжниците.
5
С молба вх. № 09358/10.02.2021г., взискателят ЗД „Бул Инс“ АД е поискал от ЧСИ
Мариян Петков с peг. № 851 да наложи запор върху трудовите възнаграждения и върху
открити банкови сметки на същите, както и да извърши опис и оценка на движими вещи на
длъжниците.
По изпълнителното дело са изготвени покани за доброволно изпълнение от 10.02.2021г. и
запорни съобщения за налагане на запор върху всички сметки на длъжниците, като същите
са връчени по пощата с обратна разписка, както следва : на Й. Д. СТ. – на 17.02.2021г., на
Н. Й. П. и на Т.Й. Б. с ЕГН **********, двете лично и в качеството си на наследници на
длъжника Т.В.Р. с ЕГН **********, починала на 12.01.2020г., съответно – на 16.02.2021г. и
на 26.02.2021г.
Видно от писмените материали, съдържащи се в изп. дело № 3285/2016г. по описа на ЧСИ
Мариян Петков с рег. № 851, както и от приетите по настоящото дело писмени
доказателства (банкови извлечения от сметки, издадени от „Банка ДСК“ ЕАД за сметка
BG..., от „ОББ“ АД – за сметка BG.., от „Юробанк България“ АД – за сметка BG... от „Банка
„ДСК“ АД – за сметка BG..., от „Банка ДСК“ ЕАД – за сметка BG...), от запорираните
банкови сметки на длъжника Й. Д. СТ. в „Банка ДСК“ ЕАД и в „ОББ“ АД, както и от запор
върху трудовото му възнаграждение, по сметката на ЧСИ в „ЦКБ“ – Клон Химимпорт са
преведени следните суми : сума в размер на 6185,17 лв. на 23.02.2021г., сума в размер на
3730,78 лв. – на 24.02.2021г., а след предявяване на настоящия иск : сума в размер на 130 лв.
– на 10.03.2021г., сума в размер на 70 лв. – на 17.03.2021г., т.е. общо сума в размер от 10
115,17 лв.; от запорираната банкова сметка на длъжника Т.Й. Б. в“Банка ЗСК“ ЕАД и от
запор върху трудовото й възнаграждение по сметка на ЧСИ в „ЦКБ“ – Клон Химимпорт са
преведени следните суми : сума в размер от 509,83 лв. – на 23.02.2021г., сума в размер на
9148,76 лв. - на 02.03.2021г., т.е. общо сума в размер от 9658,59 лв.; на 22.02.2021г. от
запорираната банкова сметка на длъжника Н. Й. П. в „Юробанк България“ АД и от запор
върху трудовото й възнаграждение по сметката на ЧСИ в „ЦКБ“ – Клон Химимпорт са
преведени следните суми : сума в размер на 538,35 лв. - на 22.02.2021г., а след предявяване
на настоящия иск : сума в размер на 34,93 лв. – на 19.03.2021г., сума в размер на 35,26 лв. –
на 14.04.2021г., сума в размер на 175 лв. – на 27.04.2021г., сума в размер на 387,39 лв. – на
11.10.2021г., т.е. общо сумата от 1170,93 лв.
С Разпореждане за приключване на изпълнително дело от 22.03.2021г., ЧСИ Мариян
Петков е констатирал, че приключва изп.дело № 3285/2016г., образувано въз основа на
изп.лист от 27.04.2015г., по отношение на длъжника Й. Д. СТ. и длъжника Т.Й. Б. - лично и
в качеството й на наследник на длъжника Т.В.Р., починала на 12.01.2020г., на основание
пълно погасяване на припадащата им се част от задължението по изпълнителното дело,
както и е наредил да бъдат вдигнати служебно всички наложени запори, възбрани и други
обезпечителни мерки след влизане в сила на това разпореждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК, който
6
съдът намира за допустим.
Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439,ал.1 от ГПК се явява основателен по следните съображения :
Съобразно разпоредбата на чл.439,ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Въз основа на приетите в
настоящото съдебно производство писмени доказателства, съдът приема за установени по
безспорен начин по делото изложените в исковата молба факти, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено процесното изпълнително
основание, са настъпили нови факти, обуславящи недължимост на процесното вземане.
Безспорни по настоящото дело, подкрепени изцяло от писмените материали по гр. дело №
94/2013г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и по в. гр. дело № 619/2014г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив, са фактите, че въз основа на Решение № 572/14.10.2014г. по в.
гр. дело № 619/2014г. по описа на АС – Пловдив, с което е изменено частично Решение №
480/16.12.2013г. по гр.дело № 94/2013г. на СТОС, двете влезли в сила на 27.11.2014г., в
полза на кредитора ЗД „Бул Инс” АД гр. София е издаден изпълнителен лист № 25 от
27.04.2015г. по гр. дело № 94/2013г. по описа на СТОС, срещу длъжниците Й. Д. СТ. с ЕГН
**********, Н. Й. П. с ЕГН **********, Т. Й. БР. с ЕГН ********** и Т.В.Р. ЕГН
**********, за сумата от 19 437 лв. – присъдени разноски по съразмерност пред първата
инстанция.
Приетите писмени доказателства, съдържащи се в гр. дело № 94/2013г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора и в изп. дело № 20168510403285. по описа на ЧСИ Мариян
Петков с рег. № 851, с район на действие СГС, потвърждават приетите с доклада на съда за
безспорни факти, че въз основа на издадения изпълнителен лист № 25 от 27.04.2015г. по гр.
дело № 94/2013г. по описа на СТОС, срещу Й. Д. СТ., Н. Й. П., Т. Й. БР. и Т.В.Р. с ЕГН
**********, починала впоследствие – 12.01.2020г., с наследници по закон и
правоприемници - Н. Й. П. и Т. Й. БР., е образувано горепосоченото изпълнително дело, по
молба на взискателя ЗД „Бул Инс” АД гр. София, входирана с № 41029/16.08.2016г.
При тези факти, съдът намира за основателно твърдението на ищцовата страна за
погасяване на процесните вземания поради изтекла петгодишна погасителна давност, в
резултат на непредприето принудително изпълнение за периода от 27.11.2014г., както и от
27.04..2015г., до 10.02.2021г.
В чл.110 от ЗЗД е предвидена петгодишна давност, с изтичането на която се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 -
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Настоящият съдебен състав приема, че
погасителната давност в процесния случай е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД и започва
7
да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в пълния му размер, съобразно
разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД, т.е. от влизане в сила на Решение № 572/14.10.2014г. по
в.гр.дело № 619/2014г. по описа на АС – Пловдив, с което е изменено частично Решение №
480/16.12.2013г. по гр.дело № 94/2013г. на СТОС, двете влезли в сила на 27.11.2014г., тъй
като всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича
вземането, какъвто е и процесният случай.
Съгласно чл.116,б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Погасителната давност се прекъсва на основание
чл.116,б.”в” от ЗЗД от датата, на която е поискано или предприето валидно изпълнително
действие, реализиращо съответния изпълнителен способ – независимо дали изпълнителният
способ е посочен от взискателя или се реализира от частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18,ал.1 от ЗЧСИ. По аргумент от чл.115,ал.1,б.”ж” от
ЗЗД, давността не тече докато трае съдебния процес. В случая, предявеният иск се основава
на твърдения, че ищците не дължат процесната сума поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след влизане в сила на на 27.11.2014г. на Решение № 572/14.10.2014г. по в.
гр. дело № 619/2014г. по описа на АС – Пловдив, с което е изменено частично Решение №
480/16.12.2013г. по гр. дело № 94/2013г. на СТОС, както и след издаване на изпълнителен
лист № 25/27.04.2015г. въз основа на цитираното решение, а именно : погасяване на
вземанията поради изтекла петгодишна погасителна давност.
С оглед разпоредбата на чл.117,ал.1 от ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече
нова давност, като ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години /ал.2/. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в
т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК,
изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а той съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Поради това,
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18,ал.1 от ЗЧСИ), прекъсва давността : насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
8
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. /В този смисъл са и Решение
№ 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015г., IV г.о., ГК, постановено по реда на
чл.290 от ГПК по въпроса , както и Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2783/2015г., III г.о., ГК/.
Съдът намира за установено от цитираните по-горе писмени доказателства по делото, че
първото действие по принудително изпълнение в изпълнителното производство по изп. дело
№ 20168510403285. по описа на ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851, с район на действие СГС,
представлява предприето на 10.02.2021г. налагане на запори върху трудовото
възнаграждение и банковите сметки на длъжниците Й. Д. СТ., Н. Й. П., Т. Й. БР., чрез
изпращането на запорни съобщения до „ОББ” АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“
АД, с изх. № 7071/10.02.2021г., изх. № 7078/10.02.2021г. и изх. № 7079/10.02.2021г. за
длъжника Й. С., с изх. № 7074/10.02.2021г. и изх. № 7080/10.02.2021г. за длъжника Т. Б., с
изх. № 7075/10.02.2021г., изх. № 7082/10.02.2021г. и изх. № 7083/10.02.2021г. за длъжника
Н. П. (т.5 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на
ОСГТК на ВКС).
Въпреки възложената й доказателствена тежест, ответната страна не ангажира никакви
други годни доказателства, които да удостоверяват предприемането и/или извършването на
други действия за принудително изпълнение за времето от 27.11.2014г. (, когато е влязло в
сила Решение № 572/14.10.2014г. по в.гр.дело № 619/2014г. по описа на АС – Пловдив, с
което е изменено частично Решение № 480/16.12.2013г. по гр.дело № 94/2013г. на СТОС),
респ. от 27.04.2015. (датата на издаване на изпълнителния лист по гр. дело № 94/2013г. по
описа на СТОС) до 10.02.2021г., (когато ЧСИ Мариян Петков е предприел реално
принудително изпълнение чрез налагане на запор върху вземания на длъжниците). При тези
факти, в случая се налага извод, че от 27.11.2014г., както и от 27.04.2015г., до датата на
първото предприето принудително изпълнение - 10.02.2021г. (така, както се твърди в
исковата молба), не са били извършвани изпълнителни действия, които да са насочени към
принудително удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване на давността. Поради
това и с оглед гореизложените мотиви, следва да се приеме за установено по делото, че
приложимата в случая петгодишна давност за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право е изтекла на 27.11.2019г. по отношение на паричното вземане,
присъдено в полза на ответното дружество с Решение № 572/14.10.2014г. по в.гр.дело №
619/2014г. по описа на АС – Пловдив, влязло в сила на 27.11.2014г., в размер на 19 437 лв.,
представляващо присъдени разноски по съразмерност пред първата инстанция /чл.110 от
ЗЗД/.
В тази връзка, неоснователни и необосновани се явяват възраженията на ответника,
изложени в писмения отговор по делото, че молбата на ЗД „Бул Инс“ АД за образуване на
изпълнително дело, депозирана с вх. № 41029/16.08.2016г., както и подадените от
дружеството до ЧСИ няколко молби за предприемане на принудително изпълнение срещу
длъжниците, прекъсват давността и от тяхното подаване започва да тече нова 5-годишна
давност, тъй като с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.10 от
9
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК, тези
действия, осъществени от ответника, не съставляват изпълнителни действия и не прекъсват
давността по смисъла на чл.116,б.“в“ от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът приема, че вземането на ответника в общия размер на
исковата сума е погасено по давност, изтекла след приключване на исковото съдебно
производство по гр. дело № 94/2013г. по описа на СТОС, по което е издадено процесното
изпълнително основание, по смисъла на чл.439,ал.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като съдът признае
за установено по отношение на ответника ЗД „Бул Инс” АД гр. София, че ищците Й. Д. СТ.,
Н. Й. П. и Т. Й. БР., втората и третата лично и в качеството на наследници на длъжника
Т.В.Р., починала на 12.01.2020г., не дължат на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* сумата от
19 437.00 лв., представляваща разноски по съразмерност пред първата инстанция,
присъдени с Решение № 572/14.10.2014 г. по в. гр. д. № 619/2014 г. на Апелативен съд –
Пловдив, с което е изменено частично Решение № 480/16.12.2013г. по гр. дело № 94/2013г.
на СТОС, двете влезли в сила на 27.11.2014г.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по предявените в настоящото
съдебно производство в условията на евентуалност – в случай на уважаване на иска по
чл.439 от ГПК, искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, които са допустими, а
разгледани по същество – основателни и доказани в пълните им размери.
Съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че по делото са доказани всички необходими
предпоставки, за да бъдат уважени предявените искове с правно основание
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД в пълните предявени размери, а именно : 1/ след погасяване по
давност на вземането на ответника в размер от 19 437 лв., поради изтекла 5-годишна след
приключване на исковото съдебно производство по гр. дело № 94/2013г. по описа на СТОС,
по което е издаден изпълнителен лист № 25/27.04.2015г., в хода на изпълнителното
производство по изп. дело № 3285/2016г. по описа на ЧСИ М. Петков са събрани суми за
погасяване на процесното вземане в периода от 22.02.2021г. до 11.10.2021г., както следва :
от ищеца Й.С. – общо сума в размер от 10 115,17 лв. (, а към датата на предявяване на иска –
9 915,17 лв.), от длъжника Т.Б. - общо сума в размер от 9658,59 лв., от длъжника Н.П. – общо
сума в размер от 1170,93 лв. (, а към датата на предявяване на иска – 538,35 лв.); 2/ към
момента на удържането и превеждането на тези суми вследствие наложените от ЧСИ запори
върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на ищците, основанието за тяхното
приемане и получаване от ЗД „Бул Инс“ АД е било отпаднало; 3/ по този начин е
осъществено имуществено разместване, а именно : предаване и получаване на имуществена
облага, след отпадане на основанието за имущественото разместване, което е довело до
неоснователно обогатяване на ответника с посочените суми и съответното на тях
обедняване за всеки един от ищците.
10
Поради това, съдът счита, че исковете следва да бъдат уважени, като ЗД „Бул Инс” АД
следва да бъде осъдено да върне на ищеца Й. Д. СТ. сумата от 9 915,17 лв., на ищцата Н. Й.
П. – сумата от 538,35 лв., и на ищцата Т. Й. БР. – сумата от 9 658,59 лв. : всичките
съставляващи сбор от платените суми по изпълнително дело № 3285/2016г. по описа на ЧСИ
Мариян Петков, с район на действие СГС, платени на отпаднало основание, довело до
неоснователно обогатяване на ответника, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на подаването на исковата молба в съда – 02.03.2021г., до окончателното изплащане
на сумите.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ищците за присъждане в тяхна полза на направените по делото разноски за
платена държавна такса в размер на 1610,43 лв., както и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лв., т.е. общо 3010,43 лв., които следва да бъдат възложени
в тежест на ответника ЗД „Бул Инс” АД гр. София, съразмерно на уважената част от
исковете, т.е. изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, по
отношение на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление :
град София, район „Триадица“, ул. „Лавеле” № 19, представлявано от изпълнителния
директор С.С.П., че Й. Д. СТ. с ЕГН **********, с адрес : град Л. ул..., Н. Й. П. с ЕГН
**********, с адрес : град Л... ул..., и Т.Й. Б. с ЕГН ********** , с адрес : град Л.... ул...,
втората и третата лично и в качеството си на наследници по закон и правоприемници на
длъжника Т.В.Р. с ЕГН **********, починала на 12.01.2020г., НЕ ДЪЛЖАТ на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район
„Триадица“, ул. „Лавеле” № 19, СУМАТА от 19 437,00 лв. /деветнадесет хиляди
четиристотин тридесет и седем лева/, представляваща разноски по съразмерност пред
първата инстанция, присъдена с Решение № 572/14.10.2014 г. по в. гр. д. № 619/2014 г. на
Апелативен съд – Пловдив, с което е изменено частично Решение № 480/16.12.2013г. по гр.
дело № 94/2013г. на СТОС, двете влезли в сила на 27.11.2014г., и издадения въз основа на
тях изпълнителен лист № 25 от 27.04.2015г., предмет на принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20168510403285 по описа на ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851, с
район на действие СГС.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление :
град София, район „Триадица“, ул. „Лавеле” № 19, представлявано от изпълнителния
директор С.С.П., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. СТ. с ЕГН **********, с адрес : град Л... ул...,
СУМАТА от 9 915,17 лв. /девет хиляди деветстотин и петнадесет лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща сбор от платени суми по изпълнително дело № 20168510403285
по описа на ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851, с район на действие СГС, платени на
11
отпаднало основание, довело до неоснователно обогатяване на ЗД „Бул Инс” АД гр. София,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата
молба в съда – 02.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление :
град София, район „Триадица“, ул. „Лавеле” № 19, представлявано от изпълнителния
директор С.с.П., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. П. с ЕГН **********, с адрес : град Л... ул...“,
СУМАТА от 538,35 лв. /петстотин тридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща сбор от платени суми по изпълнително дело № 20168510403285 по описа на
ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851, с район на действие СГС, платени на отпаднало
основание, довело до неоснователно обогатяване на ЗД „Бул Инс” АД гр. София, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба в
съда – 02.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление :
град София, район „Триадица“, ул. „Лавеле” № 19, представлявано от изпълнителния
директор С.С.П., ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й. Б. с ЕГН ********** , с адрес : град Л. ул...,
СУМАТА от 9 658,59 лв. /девет хиляди шестстотин петдесет и осем лева и петдесет и
девет стотинки/, представляваща сбор от платени суми по изпълнително дело №
20168510403285 по описа на ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851, с район на действие СГС,
платени на отпаднало основание, довело до неоснователно обогатяване на ЗД „Бул Инс” АД
гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на
исковата молба в съда – 02.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление :
град София, район „Триадица“, ул. „Лавеле” № 19, представлявано от изпълнителния
директор С.С.П., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. СТ. с ЕГН **********, с адрес : град Л. ул..., Н.
Й. П. с ЕГН **********, с адрес : град Л. ул...“, и Т.Й. Б. с ЕГН ********** , с адрес : град
Л. ул..., СУМАТА от 3010,43 лв. /три хиляди и десет лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса
/1610,43 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /1400 лв./, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12