РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. В*, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АН* М. П**
Членове:СВ* Ж. С**
В** Й. М**
при участието на секретаря А** АНГ. Т**
като разгледа докладваното от АН** М. П**Въззивно гражданско дело №
20211300500407 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по три въззивни жалби - на ищеца Ф. П. М. с ЕГН
********** от гр. Видин, ж.к. Химик 8, вх. Б, ап. 48, на ответника Община В* и на „ВДХ“АД с
ЕИК *** –трето лице помагач на страната на ответника против Решение №250 от 14.06.2021г.
постановено по гр.д.№406/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение ВРС е осъдил Община В** да заплати на Ф. П. М. с ЕГН
********** от гр. В**, ж.к. Х** 8, вх. Б, ап.**следните суми: Сумата от 5000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на падане и счупване на долния край на лъчевата кост на ляв горен
крайник на 23.08.2019г. в ЦГЧ в гр. В**, на кръстовището на ул. „Т**“ и ул. „*-ти **“, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането - 23.08.2019г. до окончателното плащане, като
иска до пълния претендиран размер над присъдения до сумата от 10000.00 лева отхвърля като
недоказан.
Сумата от 240.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди -
стойността на счупен мобилен апарат марка С** Г** J5 2017, в резултат на падането, ведно със
законната лихва от деня на увреждането - 23.08.2019г. до окончателното плащане като иска до
пълния претендиран размер над присъдения до сумата от 280.00 лева - отхвърля като недоказан,
като са разпределени и разноските по делото.
1
Ищцата Ф. П. М. обжалва решението на ВРС в частта в която е отхвърлен иска за
неимуществени вреди над присъдената сума от 5000лв. до предявената от 10000лв. Поддържа се
във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на закона
и необосновано. Излага се, че при прилагането на чл.52 от ЗЗД. и определяне на размера на
обезщетението по справедливост ВРС не е обсъдил всички доказателства по делото - във връзка с
обема и интензитета на търпените от нея болки и страдания, както и продължителността на
възстановителния период. Излага се още, че ВРС не е обсъдил социално икономическите условия в
страната към момента на търпените болки и страдания, които с оглед паричния еквивалент на
обезщетението при прилагане на критериите за справедливост има отношение за определяне на
размера на обезщетението.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на допълнително
обезщетение за неимуществени вреди до пълният предявен размер. В съдебно заседание иска
присъждане на разноски съобразно представен списък.
Ответникът Община В* обжалва изцяло решението на ВРС. Поддържа се във въззивната
жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със
събраните и приети по делото доказателства.
Излага се, че вина за настъпване на инцидента с ищцата има „ВДХ" АД на което дружество е
възложил с договор рег.вх. № АО-02-15-109/ 07.06.2018 г. строително - ремонтни дейности в
централната градска част, което обстоятелство счита за безспорно по делото.
Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е
прекомерно и несъразмерно със събраните по делото доказателства, поради което е несправедливо.
Излагат се доводи в насока намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Посочва се, че ВРС не е съобразил характера и механизма на настъпване на увреждането,
здравословното състояние преди и след инцидента, степента на влошаване на същото,
допълнителни затруднения в ежедневието и други въпроси. Счита, че възстановителният период
на ищцата е бил по-кратък от 60 дни.
Поддържа се, че присъдената на ищцата сума от 240лв за имуществени вреди за счупен
телефон Самсунг Галакси J15 2017 не са доказани. Излага се, че не било доказано по делото, че
телефонът е бил счупен при инцидента. Вещото лице не е отчело реалната степен на обезценяване
на вещта, поради недоказаност състоянието на телефона преди инцидента.
Иска се отмяна на обжалваното решение, като се намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и отхвърли иска за имуществени вреди, както и присъждане
на юрисконсултеко възнаграждение в размер на 150.00 лв.
Третото лице, помагач на ответника – „ВДХ“АД, ЕИК **, седалище: гр.С*, бул.“Ц* О*“
№* обжалва изцяло решението на ВРС. Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че първоинстанционният
съд не е преценил всички факти, обстоятелства и доказателства по делото, като навежда доводи в
тази насока. Излага се, че по делото не са доказани претърпените неимуществени вреди, както и
причинно-следствената връзка между претърпяните от ищцата вреди и твърдяното бездействие на
Община В* и от страна на дружеството. Посочва се, че през периода от датата на инцидент-
23.08.2019г., и до датата на медицинския преглед при ортопед -26.08.2019г., са могли да настъпят
други събития, довели до претендираните вреди. Излага се, че по делото липсват доказателства за
2
вредите и такива удостоверяващи наличието на пръчка от арматурно желязо на обекта, както и на
счупения мобилен телефон.
Твърди се, че като изпълнител на строително монтажните работи е изпълнил всички
изисквания за обезопасяване, обозначаване и сигнализация на строителния обект. Излага се, че по
наведеното възражение за съпричиняване съдът не е навел основания за неприемането му, а
ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на инцидента.
Поддържа се, че ВРС не е обсъдил представените по делото доказателства и фактическите
констатации, липсват правни изводи на съда относно връзката на третото лице с настъпилите
увреждания на ищцата по главния иск.
Иска се отмяна на обжалваното решение.
От Община В* е постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата Ф. П. М. с който по
същество оспорват същата като неоснователна. Навежда доводи в насока за прекомерност на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, посочени във въззивната жалба на Община
В*.
Въззиваемите взаиимно оспорват наведените по жалбата на насрещната страна оплаквания,
като неоснователни.
Пред въззивната инстанция страните не се ангажирали доказателства и не са правели
доказателствени искания.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани страни в
процеса, като са заплатени дължимите държавни такса, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Делото е образувано по искова молба на Ф. П. М. от гр. В* против Община В*, с която са
предявени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 52 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10000лв. за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на падане и счупване на долния край на
3
лъчевата кост на ляв горен крайник на 23.08.2019г. около 12.45 часа в ЦГЧ в гр. В*, на
кръстовището на ул. „Т*“ и ул. „6-**“, както и на сумата от 280.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - стойността на счупен мобилен апарат марка С*
Г* J5, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от деня на увреждането -
23.08.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излага, че причина за падането на ищцата било спъване в пръчка от
арматурно желязо, покрита с пепел и строителни отпадъци, при което паднала. Посочва се, че на
мястото на инцидента липсвали обозначения и надлежна сигнализация, че в участък се извършват
строителни и ремонтни дейности.
Посочва се още в исковата молба, че Община В* е собственик на ЦГЧ, като е била
възложила извършването на СМР в посочения участък на трети лица и същата отговаря на
основание чл. 49 от ЗЗД.
Ответникът по делото Община В* с отговор на исковата е оспорил исковете. Не е оспорил
обстоятелството, че по време на злополуката с ищцата в този район на ЦГЧ са извършвани
ремонтни дейности. Направил е искане за привличане на трето - лице помагач - изпълнителя на
СМР „ВДХ“АД - С*.
С определение от 13.01.2021г. съдът е конституирал като трето лице - помагач на страната
на ответника - „ВДХ“АД - С*.
С отговора на исковата молба третото лице - помагач не е оспорило твърдяното
обстоятелство, че е изпълнител по договор за CMP. Оспорена е описаната в исковата молба
фактическа обстановка. Направено е възражение за съпричиняване на увреждането от страна на
ищцата.
Между страните не се спори, че по време на злополуката с ищцата на 23.08.2019г. в
гр.Видин в района на ЦГЧ на кръстовището на ул.„Търговска“ и ул. „6-ти септември“, са
извършвани ремонтни дейности, възложени от ответната страна Община Видин на третото лице –
помагач „ВДХ“АД.
Това обстоятелство по делото се установява от направеното признание на третото лице-
помагач в депозираният от него отговор на исковата молба, от приложените договор от
07.06.2018г. между Община Видин и „ВДХ“АД, разрешение за строеж № 67/24.09.2015г. и
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строеж от 17.07.2018г.
По силата на сключения договор Община В* като възложител е възложила на „ВДХ“АД
като изпълнител СМР по проект „Основна реконструкция на централна пешеходна зона“,
„Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020- В*“.
Установява се също, че изпълнителят се е задължил да обезопаси участъците, където се
извършват ремонтните дейности. От представените схеми за движението на превозни средства и
пешеходци на участъците в ремонт, в т.ч. и на участъка в района на „В*“, която се намира на ул. Т*
по посока „Конака“ / лист 452 от делото на ВРС/, се установява предвидената организация на
движението. Този участък не е бил изцяло затворен за движение, а са определени пешеходни
трасета, маркирани на схемата с жълт цвят. Обозначени са и участъците, забранени за движение,
както и огражденията. Това обстоятелство не е спорно доколкото във въззивната жалба на третото
4
лице – помагач „ВДХ“АД има признание, че негово задължение е било да обезопаси и поддържа
участъка на инцидента, като твърди че като изпълнител на строително монтажните работи е
изпълнил всички изисквания за обезопасяване, обозначаване и сигнализация на строителния обект.
Съдът намира за доказани по делото и твърденията на ищцата Ф* М*, че на 23.08.2019г.
около обяд, движейки се по ЦГЧ в гр. Видин, на кръстовището на ул. „Т*“ и ул. „6-***“, се е
спънала в пръчка от арматурно желязо, покрита с пепел и строителни отпадъци и паднала. При
падането ищцата получила травматично увреждане изразяващо се в счупване, фрактура на
лъчевата кост в долен край на лява гривнена става, вследствие на което е почувствала силна болка
в лявата ръка в областта на предмишницата и китката на ръката.
От показанията на разпитаният по делото свидетел С* В* Й* установява, че в деня на
инцидента-23.08.2019г ищцата била в отпуск. Двамата са колеги в Т* Б* и имали уговорка да се
видят същият ден около обяд, след 12.30ч. в района където е станало събитието, около магазина на
„Крос“, помещаващ се в сградата на магазин „В*“.
Свидетелят посочва, че когато отишъл на уговореното място, видял ищцата пред магазина за
колелета да си държи ръката, като била с увредени лакти и колене. Като попитал ищцата какво е
станало, тя му отговорила че е паднала и се е пребила. По това време на ул. Т* се правил ремонт и
доста трудно се минавало, защото имало пясъци, боклуци. Свидетелят посочва също, че видял в
купчината, на пясъка и пепелта да стърчат някакви железа. Ищцата му казала, че се е спънала в
тези неща, които не са се виждали и е паднала. Казала му също, че не е могла да се обади на никой,
защото телефонът се е счупил. Според свидетеля, ищцата била в паника. След това свидетелят
разбрал, че ищцата е с гипс на ръката. Една или две седмици след това тя е била на работа, но
продължавала да работи на каса с гипсирана ръка. Оплаквала се, че ѝ е дискомфортно.
Свидетелят установява, че по това време целият център е бил разкопан, като не е имало
заграждения. Свидетелят стигнал до срещата с ищцата трудно, като е имало малко разстояние от
страната на детската градина, от където е могло да се мине. Според него, на такова място с
неравности няма как ищцата да не е гледала в краката си. Денивелацията била 30 см и не е
възможно да се мине, без да си гледаш в краката. Очевадно било, че терена е неравен. Свидетелят
не може да си спомни колко време ищцата е отсъствала от работа след падането.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на С* В* Й*, същите са последователни,
обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи на събраните по делото доказателства.
По делото няма данни свидетелят да е заинтересован от изхода на делото.
От приобщения към писмените доказателства по делото медицински документ, намиращ се
на лист 5 от делото на ВРС с дата 26.08.2019г., от снетата анамнеза се установява, че ищцата е
паднала преди три дни и се оплаква от болки в лява гривнена става като същата е оточна.
Извършена е превръзка и имобилизация за 30 дни. Издаден е и болничен лист за пет дни за времето
от 26.08.2019г. до 30.08.2019г.
От представения резултат от рентгенография от 17.09.2019г. на лява гривнена става след
фрактура на лъчевата кост в долен край, се установява, че при ищцата все още се проследява
фрактурната линия.
От представен препис на амбулаторен лист от 09.10.2019г., се установява, че в долния край
5
на лява предмишница и лява гривнена става на ищцата е налице оток и палпаторна болка,
болезнени движения в същите и пръстите на лява ръка.
От представения препис на рецепта, се уставновява, че на ищцата са предписани
медикаменти - дексофен и репарил гел.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е прието по
делото, като неоспорено от страните Вещото лице д-р К* е дало заключение въз основа на
приложената по делото медицинска документация за вида и механизма на настъпване на
травматичните увреждания на ищцата, посочва че се касае за пострадала при падане - битова
злополука върху левия горен крайник при отворена длан. Вещото лице е посочило, че при това
положение, се получава счупване в долния край, най- често лъчевата кост, понякога и двете кости.
Полученото счупване съответства да е причинено по време и начин, съобщени при първичния
преглед. На ищцата е поставена гипсова имобилизация за 30 дни, назначени са контролни
прегледи, обезболяващи и съответен режим. Издаден е болничен лист за пет дни. При контролния
преглед и рентгенография, е установено, че се проследява фрактурната линия без разместване. При
следващ преглед е установен лек оток на долния край на лява предмишница и лява гривнена става
и дадена препоръка за физиотерапия и рехабилитация.
В заключението си, вещото лице е посочило, че по отношение на интензитета на болката,
същата намалява постепенно до 10 тия ден след поставяне на имобилизацията. След сваляне на
имобилизацията около 30 тия ден, понякога се наблюдава оток и остатъчна болезненост, което
налага насочване за провеждане на физиотерапия и рехабилитация, както и ползване на
обезболяващи средства.
Вещото лице е посочило също, че средният срок за възстановяване при подобни счупвания
е около 60 дни, включващи имобилизация и възстановителен период. Ищцата е преживяла болки и
страдания. Причинено е трайно ограничение на движенията на левия горен крайник.
В съдебно заседание от 12.05.2021г вещото лице е посочило, че е бил лекуващ на ищцата и
към момента е възстановена, доколкото пояснява, че състоянието ѝ е прекрасно.
По делото е назначената и приета съдебно - стоковедска експретиза, по която вещото лице е
дало заключение за пазарната стойност на употребяван мобилен телефон марка С*, модей Г* J5
2017 към 23.08.2019г., която възлиза на 240.00 лева.
Настоящата инстанция кредитира заключенията на вещите лица като обективни и
компетентно изготвени. Същите не са оспорени от страните и са приобщени към
доказателственият материал по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от правна
страна:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 52 от ЗЗД
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-
В*, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Съгласно приетото с Постановление № 7/58 от 29.12.1958 г. на ПВС, отговорността по чл.
6
49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция;
тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. Фактическият
състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна
на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по
повод изпълнението на възложената работа.
По делото е установено, че в случая инцидентът с въззивната страна ищцата Ф.М. е
настъпил на 23.08.2019г. в централна градска част на гр. Видин. Не е спорно между страните, че
ЦГЧ е общинска собственост, като ВОС напълно споделя изложените от ВРС мотиви. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, предоставени
в собственост на общината със закон, и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, според който общинска
собственост са и улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване. Като собственик ответната страна има задължението до
стопанисва и управлява имотите и вещите -общинска собственост в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин /чл. 11, ал.1 от ЗОС/.
Неяма наведени възражения от страните и не е спорно, че по време на инцидента,
въззивникът/ответник/ Община Видин е възложил извършване на строително ремонтни дейности в
централна градска част на гр. Видин на „ВДХ“АД - третото лице - помагач и е доказано от
представените писмени доказателства по делото - договор и приложения към него. На мястото на
събитието - кръстовището на ул. „Търговска“ и ул. „6-ти септември“ по това време са се
извършвали посочените дейности. От показанията на разпитаният по делото свидетеля Йончев
също се установява, че на мястото се е правил ремонт и преминаването било трудно, защото имало
пясък, боклуци, железа и теренът бил неравен.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че при
извършването на ремонтните дейности третото лице помагач „ВДХ“АД е следвало да създаде
организация на движението, която по схема предвиждала зони на преминаване на пешеходците,
както и поставяне на заграждения и обозначителни табели. Настоящият състав намира за
неоснователни и недоказани наведените в тази насока възражения на третото лице-помагач
„ВДХ“АД във въззивната жалба, че е изпълнило тези изисквания. Следва да се отбележи, че по
делото от ответника Община Видин и от третото лице-помагач „ВДХ“АД не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението за обезопасяване на района и мястото на инцидента с
ищцата при преминаване на пешеходците. В обратна насока са свидетелските показания на
разпитаният по делото свидетел Сашо Велков Йончев, който установява, че въпреки разкопаването
не е имало заграждения, а на мястото на итцидента в купчината от пясъка и пепелта видял, че
стърчат железа в които се е спънала ищцата. Установяването на наличието на пясък, боклуци и
железа и посочената от свидетеля денивелация от около 30см , сочи че обезопасяване на мястото
не е извършено, т.е налице е неизпълнение на задължение от страна на изпълнителя на
ремонтите-„ВДХ“АД, а дори хипотетично да се приеме, че е имало такова, то в никакъв случай не
е извършено качествено.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира за неоснователно и недоказано
оплакването на „ВДХ“АД и Община Видин, за съпричиняване на увреждането от страна на
ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД принос ще е налице, когато пострадалият
сам със свои действия е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
7
По делото от третото лице-помагач и ответника не са ангажирани доказателства и не се
установява твърдяното съпричиняване, чиято е доказателствената тежест. Съобразно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Следва да се отбележи, че по делото няма ангажирани доказателства
установяващи ищцата да е преминала през забранен за движение участък или през поставени
заграждения и бариери. По делото е установено и доказано точно обратното. От свидетелските
показанаия на Й* се установява, че в този район движението на пешеходци не е било забранено,
въпреки купищата пясък, боклуци и железа, които са били покрити от тях и не са били видими, за
да бъдат заобиколени.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че в случая фактическия състав на чл. 49 от
ЗЗД е налице - ответникът Община В* е възложила ремонтните дейности на трето лице-„ВДХ“АД,
като последното след като не е обезопасило района така че да се предотвратят инциденти, е
допуснало противоправно бездействие вследствие на което въззивникът/ищцата/М., се е спънала в
пръчка от арматурно желязо, покрита с пепел и строителни отпадъци, паднала е, получила е
фрактура на лява лъчева кост в долен край, както и си е счупила телефона, което е причинило
вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между противоправното бездействие от страна на изпълнителя на ремонтните дейност
-„ВДХ“АД и причинените вреди при или по повод изпълнението на възложената работа, поради
което правилно е ангажирана отговорността на ответника за репариране на имуществените и
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпяни от ищцата.
Спорно по делото е определените от ВРС размери на обезщетенията. Настоящата
инстанция намира наведените от страните възражения в тази насока за увеличаване, респективно
намаляване на определеното от ВРС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв. за
неоснователни, а размера на обезщетението за справедливо, като ВОС напълно споделя
изложените от първоинстанционният съд мотиви, като по-долу излага допълнителни такива.
Ответникът Община Видин съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД дължи парично
обезщетение за всички нанесени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и
непосредствена последица от увреждането. Техният размер съгласно чл. 52 от ЗЗД правилно е
определен от РС по справедливост, включвайки конкретни факти, пряко относими към стойността,
която засегнатите лични неимуществени блага са имали за своя притежател.
При преценяване на справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се кредитира заключението на вещото лице д-р И* К*, както следва да се вземат
предвид: 1.Характера и степента на уврежданията – счупване в долния край на лява лъчевата кост
без дислокации на фрагментите. Така получената травма не е сложно счупване, няма размествания,
непосредствено след падането ищцата не е изпитала непоносими болки с изключителен
интензитет, поради което три дни не е потърсила лекарска помощ. 2.Продължителността на
възстановителния период – общ около 60 дни, като 30дни е била с ймобилизация и
възстановителен период. Безспорно е, че ищцата е преживяла болки и страдания. Причинено е
трайно ограничение на движенията на левия горен крайник.Следва да се отбележи, че при ищцата
не е имало усложнения над обичайните. Безспорно е, че същата е почувствала и търпяла болка и
дискомфорт от травмата. От събраните доказателства се установява, че оздравителният период е
протекъл гладко без усложнения, тъй като само 5 дни е била в отпуск поради болест. Не са
ангажирани доказателства да е извършвала в оздравителния период рехабилитация. От
свидетелските показания на Й* се установява, че ищцата се е върнала на работа докато е била с
поставен гипс, което доказва, че се е чувствала сравнително добре и работоспособна. От друга
страна по делото не са ангажирани доказателства от полученото травматично увреждане ищцата да
е търпяла над обичайните болки и страдания и техния интензитет. Не са ангажирани доказателства
и за допълнителни затруднения на ищцата в ежедневното обслужване и неудобства над-
обичайните в подобни случаи.
Настоящата инстанция намира, че ВРС правилно в случая при определяне конкретния
размер на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата са съобразени
8
всички фактически, медицински, психологически, социални и правни аспекти, и при приложение
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и след, преценка на причинените вреди и отражението им върху
здравословното състояние на ищцата, икономическите условия в страната към датата на
настъпване на деликта – август 2019 г., възрастта на пострадалата, както и съдебната практика за
подобни случаи, намира, че сумата от 5 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата
неимуществени вреди.
Неоснователни са и наведените възражения за неправилност на решението за присъдените
имуществени вреди.
По делото е доказано от свидетелските показания на Й*, че вследствие на инцидента при
падането се е счупил и мобилният телефон на ищцата, поради което е претърпяла имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на счупения мобилен апарат марка С* Г* 15 2017, възлизащ на
стойност от 240.00 лева, съгласно заключението на вещото лице по приета по делото и неоспорена
от страните съдебно - стоковедска експретиза, пазарната цена на употребяван мобилен апарат от
същата марка и модел към момента на увреждането е в посочения от вещото лице размер.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Районен съд-В*
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, страните не си дължат разноски.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 250 от 14.06.2021г., постановеното по гр.д.№ 406/2020г.,
по описа на Районен съд – Видин.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника
„ВДХ“АД с ЕИК 1*****.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК
в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9