Решение по дело №761/2009 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ................. от  20.11.2009 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Иск с правно основание чл. 99, ал. 1 СК /отм./.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 19.01.1975 г. в гр. Монтана. От брака си те имат родени две вече пълнолетни деца. Конфликта в семейството започва отдавна, основно по финансови проблеми, като се излагат и твърдения за извънбрачна връзка на жената. Това е довело до фактическата раздяла през 2002 г. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, няма спор за семейното жилище, да й се възстанови предбрачното фамилно име. Претендира разноски.

Ответницата не заема становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на 19.01.1975 г. в гр. Монтана, за което е издаден акт за граждански брак № 22/19.01.1975 г. на Община Монтана. От брака си те имат родени деца – пълнолетни.

По делото е разпитан свидетеля П. Коев К., който знае основно от ищеца, че от 2002 г. са го изгонили от семейното жилище и когато е правил опити за си вземе документи, съпругата му и малкият му син отново не го допуснали. Свидетелят знае, че ищецът и съпругата му имат дългове, което е наложило продажба на имущество на семейството. Впечатленията на свидетеля, доколкото не са преки и непосредствени, съдът кредитира само досежно установяване на обстоятелството, че между страните е настъпила продължителна фактическа раздяла, която те нямат желание да преустановят.

При тази фактическа обстановка се установява, че страните са сключили граждански брак, от който имат две пълнолетни деца. Страните са в продължителна фактическа раздяла, като пребивават в различни населени места. Това обстоятелство не се оспорва от тях и се установява безспорно от свидетелските показания. Безспорно се установява по делото липсата на взаимно уважение, доверие, разбирателство, обич, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, вярност, съвместен живот и др., вменени в основни принципи съгласно разпоредбите на чл. 4, 15 и 16 СК. При липсата на тези ценности брачната връзка се явява лишена от съдържание. Наличието на фактически установен самостоятелен живот допринася да прекъсване на духовните, социални, материални и физически връзки между страните, като брачната връзка съществува формално. С оглед на това съдът мотивира извода, че бракът между страните се явява дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен с развод.

От доказателствата по делото се установява виновно поведение и на двете страни. От свидетелските показания не се установяват конкретни причини за разстройството на брака. Не се установи виновно поведение на ответницата – извънбрачна връзка или други прояви, които да противоречат на закона и морала. Наличието на битови и финансови проблеми не може да бъде вменено във вина на който и да било от съпрузите. Обстоятелството, че това е довело до разстройство в брака мотивира съда да приеме, че вината е и на двамата съпрузи, защото те не са положили нуждите усилия за заздравяване на отношенията между тях и преодоляване на възникналите проблеми. Това логично и естествено е довело до известно отчуждаване между тях в резултат на което е настъпила и трайната фактическа раздяла. След като те са се разделили /като по делото остана неизяснен фактът по какъв начин точно е била извършена раздялата, предвид липсата на пряк очевидец за това/, безспорно е, че са си променили начина на живот, като всеки от тях е установил самостоятелен такъв, неангажиран с проблемите на другия. С оглед на това, при тези доказателства, съдът счита, че и двамата съпрузи носят вина за разстройството на брака, защото те не са положили нужните усилия за заздравяване на отношенията помежду си и не са направили нужните компромиси за преодоляване на възникналите проблеми и отчуждаване между тях. Предвид на това съдът намира, че следва да се приеме, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението и на двамата съпрузи.

 

По небрачните искове, предявени по реда на чл. 322, ал. 2 ГПК.

От брака си страните нямат непълнолетни деца, поради което съдът не следва да се произнася в насока за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка.

Ищецът заявява, че няма спор за семейното жилище и с оглед на това, че от брака няма непълнолетни деца, съдът не следва да се произнася в тази насока служебно.

На основание чл. 103 СК /отм./вр. чл. 326 ГПК след развода ответницата следва да носи предбрачното си моминско фамилно име – Иванова.

При този изход на делото на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК  направените разноски остават в тежест на всеки от тях така, както ги е направил.

На основание чл.70 ГПК съдът определя окончателен размер на държавната такса по делото на сумата 50 лв. Остатъкът от 25 лв., следва да се заплати от ответницата, като се вземе предвид, че ищецът е внесъл първоначалната такса от 25 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между П.С.К. ***, с ЕГН ********** и В.С.К., ЕГН **********,***, сключен на 19.01.1975 г. в гр. Монтана с акт № 22/19.01.1975 г. на Община Монтана  като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЕМА за установено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението ответницата да носи предбрачното си фамилно име Иванова.

ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********,***, да заплати допълнителна държавна такса в полза на ВТРС в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: