№ 19393
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110124867 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът М. Б. С. е предявила отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 439 ГПК против ответника ******* за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2978.51 лева – главница, ведно със
законната лихва за периода от 13.08.2009 г. до изплащането, сума в размер на 100 лева –
разноски в арбитражно производство, за които е издаден изпълнителен лист от 06.12.2013 г.
в полза на *********** по т.д. № 6350/2013 г., по описа на СГС, както и сумата от 368.71
лева – разноски в производство пред СГС, за която е издаден изпълнителен лист от
30.10.2015 г. в полза на *********** по т.д. № 6350/2013 г., по описа на СГС, вземанията по
които са прехвърлени в полза на ответника *******, въз основа на които е образувано
изпълнително дело № 14591/2021 г. по описа на ЧСИ ********, с район на действие СГС,
вписан в КЧСИ под *****, поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът- М. Б. С., твърди, че въз основа на арбитражно решение № 1358/13.08.2009 г.
на арбитражен съд по т.д. № 6350/2013 г. по описа на СГС са издадени изпълнителен лист от
06.12.2013 г. по т.д. № 6350/2013 г., по описа на СГС за сума в размер на 2978.51 лева –
главница, ведно със законната лихва за периода от 13.08.2009 г. до изплащането, сума в
размер на 100 лева – разноски в арбитражно производство, както и по същото дело е
издаден изпълнителен лист от 30.10.2015 г. за сумата от 368.71 лева – разноски в
производство пред СГС. Твърди, че никога не е уведомявана за постановеното арбитражно
решение, което счита за нищожно, както и за издадените изпълнителни листове. Посочва, че
установила, че ответникът претендира от нея вземанията по изпълнителните листове с
1
получаване на 15.04.2024 г. от работодателя й на запорно съобщение и покана за доброволно
изпълнение по образувано спрямо нея изпълнително дело № 14591/2021 г. по описа на ЧСИ
********, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под *****. Поддържа, че след издаване
на изпълнителните листове поради неизвършване на изпълнителни действия с изтичането на
петгодишен давностен срок към датата на исковата молба търсените от ответника процесни
вземания са погасени по давност, както и е погасена по давност и претенцията за законна
лихва за забава. Изтъква довод, че самото изпълнително дело е прекратено по силата на
закона и давността по отношение на процесните вземания не е била прекъсвана. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявения иск. Твърди, че процесните изпълнителни листове са издадени в полза
на *********** за вземания на последното за задължения по отношение на ответника по
договор за кредит № **********. По молба на *********** на 10.02.2014г. е образувано изп.
дело № 392/2014 г. по описа на ЧСИ **********, като от страна на взискателя на ЧСИ са
възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ, така и по делото са извършвани множество
изпълнителни действия и на 18.03.2014 г. за изпратени запорни съобщения до търговски
банки. Поддържа, че съобразно ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР
№ 2/06.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за
вземането не тече, а такава започва да тече, считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в
сила на ТР № 2/06.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Твърди, че на 26.09.2018 г. е прекъсната давността с искане на ответника за извършване
на изпълнителни действия по делото, обективирани в молба за конституирането на
ответника като взискател в производството, с която освен това са възложени правомощията
по чл. 18 ЗЧСИ, както и е направено искане за насрочване на опис, оценка и публична
продан в дома на ищеца.
На 16.05.2019 г. е образувано второ изп. дело № 930/2019 г., по описа на ЧСИ *******,
като към молбата за образуване е приложен и изпълнителният лист от 30.10.2015 г., като за
събирането на вземанията по двата листа са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е
направено искане за извършване на изпълнителни действия.
На 20.05.2019 г. е наложен запор върху вземанията на ищеца по банкови сметки,
открити на нейно име, на 17.12.2020 г. и на 21.12.2020 г. по изпълнително дело са
депозирани молби за извършване на изпълнителни действия, които не са извършени. След
прехвърлянето на архива на ЧСИ ******* делото преминава под № 14591/2021 по описа на
ЧСИ ********, по което на 06.01.2023 г. от страна на взискателя е депозирана молба за
извършване на изпълнителни действия, която не е разгледана от ЧСИ, на 05.04.2024 г. по
молба на ответника от 26.03.2024 г. по изпълнителното дело по описа на ЧСИ ******** са
изпратени запорни съобщения до банки в страната, като на 08.04.2024 г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищеца. По изложените доводи поддържа, че давността по
отношение на процесните вземания не е изтекла, доколкото същата е прекъсвана с
образуване на посочените изпълнителни дела и с предприетите в хода на същите действия
2
по изпълнение. Позовава се на съдебна практика относно наведеното от ищеца възражение
за нищожност на арбитражното решение. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно, че в полза на *********** срещу ищеца
М. Б. С. е издаден изпълнителен лист на 06.12.2013 г. по т.д. № 6350/2013 г., по описа на
СГС, за следните вземания: сума в размер на 2978.51 лева – главница, ведно със законната
лихва за периода от 13.08.2009 г. до изплащането, сума в размер на 100 лева – разноски в
арбитражно производство, както и е издаден изпълнителен лист на 30.10.2015 г. по т.д. №
6350/2013 г., по описа на СГС, за вземане за сумата от 368.71 лева – разноски в производство
пред СГС; че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 14591/2021 г. по
описа на ЧСИ ********, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под *****, както и че към
датата на подаване на исковата молба вземанията по процесните изпълнителни листове са
прехвърлени в полза на ответното дружество по силата на договор за цесия.
От приобщеното заверено копие на изпълнително дело № 20148480400392 по описа на
ЧСИ **********, ***** на КЧСИ, се установява, че същото е образувано на 10.12.2014г. въз
основа на ИЛ от 06.12.2013г. издаден по т.д. № 6350/2013г. по описа на СГС, като с молбата
е поискано налагане на запор (л.48), след което са извършвани изпълнителни действия,
както следва: наложени запори на банкови сметки (л.54 и сл.); наложен запор върху трудово
възнаграждение от 26.03.2014г. (л.71), прекратено трудово правоотношение на 30.11.2014г.
(л.78). След това с молба от 30.11.2015г. взискателят е поискал присъединяване на ИЛ от
30.10.2015г. по гр.д. № 6350/2013г. по описа на СГС за сумата от 318.71лв. разноски. На
26.09.2018г. ответникът е поискал конституирането му в качеството на взискател като
цесионер на вземанията по ИЛ по силата на договор за цесия от 08.08.2018г., като с молбата
за конституиране е възложено извършване на действия по чл.18 ЗЧСИ, така и е поискано
насрочване на дата за извършване и извършване опис на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника, Ответникът е конституиран като взискател с протокол от 26.09.2018г. С
постановление от 18.10.2018г. делото е прекратено по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, като на
08.03.2019г. ответникът е поискал връщане на оригинала на ИЛ, с оглед прекратяване на
изп.д. по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, като ИЛ е върнат съгласно протокол от 03.04.2019г.
От приобщеното заверено копие на изпълнително дело № 20219240414591 по описа на
ЧСИ ********, рег. ***** на КЧСИ, се установява, че при ЧСИ ******* **** на КЧСИ е
образувано изп.д. № 930/2019г. по молба на ответника от 16.05.2019г., след което по изп.д.
№ 930/2019г. за извършвани изпълнителни действия, както следва: на 21.05.2019г. наложени
запори на банкови сметки (л.140 и сл.), с молба от 17.12.2020г. ответникът е поискал
налагане запори върху банкови сметки (л.172). Съгласно Протокол за приемане на
изпълнително дело от 10.12.2021г. (л.184), служебният архив на ЧСИ ******* е прехвърлен
на основание заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-54/12.10.2021г. на ЧСИ
3
*****, рег.*****, район на действие СГС, изп.д. № 930/2019г, по описа на ЧСИ ******* ще
се води под № 20219240414591 по описа на ЧСИ ********. С молба от ответника от
13.12.2022г. е поискано налагане запори върху банковите сметки на ищцата. С молба от
ответника от 01.03.2024г. също е поискало запори върху банковите сметки на ищцата,
съответно са наложени запори на банкови сметки на 05.04.2024г. (л.196 и сл.)
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на
давността. Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение
на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С доклада по делото е отделено за безспорно, че в полза на *********** срещу ищеца
М. Б. С. е издаден изпълнителен лист на 06.12.2013 г. по т.д. № 6350/2013 г., по описа на
СГС, за следните вземания: сума в размер на 2978.51 лева – главница, ведно със законната
лихва за периода от 13.08.2009 г. до изплащането, сума в размер на 100 лева – разноски в
арбитражно производство, както и е издаден изпълнителен лист на 30.10.2015 г. по т.д. №
6350/2013 г., по описа на СГС, за вземане за сумата от 368.71 лева – разноски в производство
пред СГС; че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 14591/2021 г. по
описа на ЧСИ ********, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под *****, както и че към
датата на подаване на исковата молба вземанията по процесните изпълнителни листове са
прехвърлени в полза на ответното дружество по силата на договор за цесия.
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, вкл. искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ (така
и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК). От
приобщеното изпълнително дело 20148480400392 се установява, че са извършвани
изпълнителни действия, прекъсващи давността, както следва: 19.03.2014г. наложени запори
на банкови сметки; 26.03.2014г. наложен запор върху трудово възнаграждение; с молба от
26.09.2018г. е поискано насрочване на дата за извършване и извършване опис на движими
4
вещи, находящи се в дома на длъжника. От приобщеното изпълнително дело №
20219240414591 (под чийто номер се води и прехвърленото изп.д. № 930/2019г.), се
установява, че са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, както следва:
21.05.2019г. наложени запори на банкови сметки; с молба от 17.12.2020г. ответникът е
поискал налагане запори върху банкови сметки; с молба от ответника от 13.12.2022г. е
поискано налагане запори върху банковите сметки на ищцата; с молба от ответника от
01.03.2024г. също е поискало запори върху банковите сметки на ищцата, съответно са
наложени запори на банкови сметки на 05.04.2024г. Следователно между 26.03.2014г. до
26.09.2018г. не е изтекла необходимата 5г. давност, като в ТР № 2/04.07.2024г. по т.д. №
2/2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Така и
давността не е изтекла между 26.09.2018г. до 05.04.2024г., доколкото са налице действия
прекъсващи давността. Оттук съдът намира иска за неоснователен.
В допълнение – с оглед молбата от 26.09.2018г., с която е поискано конституиране на
ответника като взискател - надлежни страни в изпълнителния процес са лицата, които са
посочени в изпълнителния лист като кредитор и длъжник по вземането. Разпоредбата на
чл.429, ал.1 ГПК урежда изключенията от това правило, като регламентира разпростирането
на субективните предели на изпълнителния лист и спрямо лица, които не са посочени в него,
но притежават надлежна легитимация да поискат образуване на изпълнително дело с
представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването
на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния
лист. За разлика от хипотезата на образуване на изпълнителното дело по искане на лице от
посочените в чл.429, ал.1 ГПК, когато молбата следва да отговаря на изискванията на чл.426,
ал.2 ГПК - да е посочен изпълнителен способ или да има възлагане по чл.18 ЗЧСИ, като
съдебният изпълнител е длъжен да следи за редовността й и да даде съответни указания
/чл.426, ал.3, вр. чл.129 ГПК/, конституирането на правоприемника като взискател на
мястото на първоначалния в хода на вече образуваното изпълнително производство не
изисква посочване на начин на изпълнение и само по себе си не представлява изпълнително
действие - част от конкретен изпълнителен способ за осребряване на имуществото на
длъжника. Независимо в коя хипотеза- на универсално или частно правоприемство, вкл.
суброгация в правата на кредитора /в случаите на платил дълга поръчител или друг
солидарен длъжник/, новият взискател придобива правото на вземане и встъпва в правото на
принудително изпълнение на първоначалния взискател- кредитор по изпълнителния лист, а
при вече образувано изпълнително дело- и в неговото процесуално качество и положение
/приемство в процеса/. Именно поради встъпването в процесуалното право на принудително
изпълнение на първоначалния кредитор и в процесуалното качество на първоначалния
взискател, по чиято молба, отговаряща на изискванията на чл.426, ал.2 ГПК, е образувано
изпълнителното дело, за редовността на молбата на правоприемника, претендиращ
конституирането му като взискател, не се изисква да е посочен начин на изпълнение, т.е.
конкретен изпълнителен способ. В този смисъл самото искане за конституиране на
5
правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на
висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и
не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Прекъсване на погасителната
давност ще настъпи, само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател
е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т.е. изрично
е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ
може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е
изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител (така и Решение № 50094 от
16.11.2023 г. по т. д. № 770 / 2022 г. на ВКС). В конкретния случай в молбата е обективиран
такъв способ - поискано е насрочване на дата за извършване и извършване опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника. В конкретния случай по делото липсват данни
съдебният изпълнител да е констатирал нередовност на сезиращата го молба, да е давал
нарочни указания и срок за отстраняването им. Липсват данни и за наличието на други
причини, зависещи пряко от волята на взискателя, които да са довели до неговото
неоправдано бездействие. Същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана с
поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането
от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. Несъмнено искането следва
да бъде редовно заявено. В случай, че е нередовно, съдебният изпълнител дължи даването
на надлежни указания и срок за отстраняване на пороците. При изпълнение на указанията от
страна на взискателя, искането се счита за редовно заявено от датата на депозирането му
пред органа. Ако взискателят прояви процесуално бездействие и не отстрани
нередовностите на сезирането, ще понесе негативната последица, давността да не се счита
прекъсната дори и при бездействие на съдебния изпълнител (така и Решение № 127 от
12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 / 2021 г. на ВКС).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер
на 100лв., която се дължи разделно от ищците.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. С., ЕГН: **********, *********, съдебен адресат:
*******, **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за
признаване за установено, че не дължи на *******, ***********, сума в размер на 2978.51
лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 13.08.2009 г. до изплащането, сума
6
в размер на 100 лева – разноски в арбитражно производство, за които е издаден
изпълнителен лист от 06.12.2013 г. по т.д. № 6350/2013 г., по описа на СГС, както и сумата
от 368.71 лева – разноски в производство пред СГС, за която е издаден изпълнителен лист от
30.10.2015 г. по т.д. № 6350/2013 г., по описа на СГС, вземанията по които са прехвърлени в
полза на ответника *******, въз основа на които е образувано изпълнително дело №
14591/2021 г. по описа на ЧСИ ********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК М. Б. С., ЕГН: **********,
*********, съдебен адресат: *******, **********, да заплати на *******, ***********,
разноски по делото в размер на сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7