РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Дулово, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Веселинка В. Русева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело №
20213410100235 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск на увредено от ПТП лице срещу Г.Ф. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане в хипотезата, в която деликвентът е
нямал сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна
квА.фикация чл. 557, ал.1, т.2, б. „А“ КЗ и цена - 4 000лв./четири хиляди лева/
В исковата молба ищецът твърди, че на **** г. на път II-23, км.97, близо до с. ****,
общ. Исперих е претърпял ПТП, пътувайки в л.а. „***“, с рег. № ****, когато били блъснат
от И. Т. Х., като неправоспособен водач и след употреба на алкохол 2.19 %, на лек
автомобил „****“, с рег. № ***.
До ПТП се стигнало след като И. Х., управлявайки автомобила с несъобразена
скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение.
Същият реА.зирал удар с автомобила управляван от ищеца, при което причинил
телесни увреждания на последния. За случая било образувано досъдебно производство,
внесено за разглеждане в РС - Дулово, като със споразумение от 11.02.2021 г. по НОХД №
**** г. на РС - Дулово, подс. И. Т. Х. се признал за виновен за престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК и осъден.
Твърди се, че в резултат на същото ПТП получил по непредпазливост следните
травматични увреждания: леки телесни повреди, изразяващи се в повърхностни травми по
главата и тялото, пА.аторна болезненост и оток в тилната част на главата и шията, както и
оток и кръвонасядане на дясната скапуларна област - разстройство на здравето, временно
неопасно за живота, причинило му болки и страдания и други негативни изживявания
1
свързани с неудобства от битов характер, които бил принуден да изпитва.
Твърди, че към датата на ПТП по отношение на л. а. „****“ не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Посочва, че на 28.09.2020 г. предявил пред „Г.Ф.“ искане за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Била образувана щета № **** г., като на 12.03.2021 г.
ответникът е определил на ищеца сумата от 1 000 лева, която му е изплатена изцяло по
банкова сметка.
Заявява, че не е съгласен с така определеното и изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, които оценява на 5 000 лева, поради което за него е нА.це правен
интерес от предявяване на настоящият иск.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което Г.Ф. да бъде осъден да му
заплати сумата 4 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП от **** г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави искане за
събиране на гласни доказателства и за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който
счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва обстоятелството, че не е нА.це към датата на ПТП, задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „****“, управлявана от И. Т. Х..
Оспорва претенцията като прекомерно завишена по размер с оглед принципа за
справедливост, съдебната практика и стандарта на живот.
Оспорва и претенцията за лихва с оглед началния момент, от който тя се претендира,
като счита, че по изложените съображения този момент трябва да е от датата на завеждане
на исковата молба.
Излага подробни съображения по допустимостта и основателността на исковата
претенция. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, тъй като с
изплащане на сумата от 1 000 лева и приемането от ищеца, спорът между страните е
решен извънсъдебно. Представя писмени доказателства. Не възразява да бъде назначена
поисканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза, като също поставя въпроси на
вещото лице.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор и от третото лице-помагач И. Т. Х.,
който оспорва иска, както по основание, така и по размер. Заявява, че е ходил няколко пъти
при ищеца, предложил му е лично и финансова помощ. Излага съображения по
основателността на исковата претенция. Не представя доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, ведно с
лихви и разноски. Представя списък с разноските.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява от
2
пълномощник. Депозирал е писмено становище, с което поддържа възраженията, направени
с отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени като недоказани. Не
претендира разноски.
В съдебно заседание третото лице –помагач на страната на ответника – И. Т. Х.,
редовно призовано, не се явява и не се представлява.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Депозирани са писмени бележки от страните, в които са изложили съображения по
предявения иск.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На **** г., по път II-23, км 97 близо до с. ****, общ. Исперих, като водач на лек
автомобил „****“, И. Т. Х. нарушил правила за движението по пътя и причинил ПТП, в
резултат на което ищецът И. А. Б. получил няколко леки телесни повреди.
И. Т. Х. бил неправоспособен водач и бил употребил алкохол над 12 промила на
1000.
За случая било образувано досъдебно производство, внесено за разглеждане в РС -
Дулово, като със споразумение от 11.02.2021 г. по НОХД № **** г. на РС -Дулово, подс. И.
Т. Х. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и осъден.
В резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил следните травматични
увреждания: контузия на главата и врата в тилната част с хематом, хематом с кръвонасядане
в областта на дясната лопаткова кост, контузия на долната част на гърба и таза,
представляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота. Бил освидетелстван
от съдебен лекар.
Преди това била прегледан в ЦСМП-филиал Дулово, където бил обезболен с
медикаменти и го освободили за домашно лечение.
Няма данни да е бил приет за лечение в лечебно заведение.
По делото е разпитана като свидетел Ф.М. Б. /***/, която в показанията си заяви, че
се е занимавала със съпруга си 2 месеца, водила го до тоалетна. Той не искал да яде, бил
много разстроен, получил панически атаки, изпитвал страх, че не е добре психически и
заради това не можела да го остави сам.
Съгласно заключението на приетата по делото СМЕ, в резултат на настъпилото на
**** г. ПТП ищецът претърпял автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни
увреждания:
1/ контузия на главата и врата в тилната част с хематом;
2/ хематом с кръвонасядане в областта на дясната лопаткова кост;
3/ контузия на долната част на гърба и таза;
3
Тези травматични увреждания се намирА. в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с настъпилото на **** г. ПТП.
Описаните увреждания в съвкупност причинили на ищеца временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Увреждания от такъв характер заздравявА. за срок до 2 месеца при нормален ход на
оздравителните процеси.
В заключението вещото лице е заявило, че естеството на травмите установени в
първичните медицински документи са такива, че същите не налагат провеждане на
стационарно лечение, а същото може да се проведе в дома, и че бъдещи усложнения на
травмите причинени на ищеца при процесното ПТП не биха се появили в настоящият
момент. Към момента на извършения от вещото лице преглед на 11.02.2022 г., ищецът не
съобщава за нА.чие на някакви остатъчни проблеми, свързани с произшествието.
Към датата на ПТП е нямало сключена застраховка „гражданска отговорност“ за лек
автомобил “****“.
На 28.09.2020 г. ищецът предявил своята претенция за неимуществени вреди пред
ответника, като на 12.03.2021 г. последният изплатил на ищеца по банков път сумата от 1
000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по делото въз основа на
всички събрани доказателства, в т. ч. писмени и гласни, както и от заключението на СМЕ,
ценено като обосновано, ясно и неоспорено.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квА.фикация чл. 557 ал.1 т.2, б. „а“ КЗ /в сила от
01.01.2016 г./ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредба на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, Г.Ф. е задължен за изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за имуществени вреди,
причинени на територията на Република България, от МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл.558, ал.2 от КЗ, за определяне и изплащане на обезщетенията от ГФ,
съответно се прилагат глава 46 и 47 от КЗ, като според ал.5 на същата разпоредба,
увреденото лице може да предяви претенция пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил
в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице, не е
съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380 от КЗ.
Безспорно по делото е установено с влязло в сила споразумение, че е нА.це виновно
противоправно деяние на лицето, управлявало лек автомобил „****“, за който автомобил е
нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, към датата на
ПТП – **** г., което изпълва основанието на иска.
Тъй като Гаранционният фонд бил сезиран с претенцията на ищеца, която е при
4
процесното ПТП и макар в рамките са срока 496 ЗК, да е настъпило плащане на
обезщетение за вреди от ответника, тъй като същият не е съгласен с така определеното му
обезщетение, то искът е допустим.
За успешното провеждане на прекия иск срещу ГФ в тежест на ищеца е да установи
настъпило увреждане, в резултат от виновно и противоправно деяние на лице, което е
управлявало автомобил, за който няма сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” към датата на инцидента, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
С влязлото в сила споразумение по НОХД № **** г. на РС-Дулово, е установено
деянието, противоправността, авторство и вината на единия от участниците в ПТП: третото
лице - помагач И. Т. Х., като в резултат на неспазване правилата за движение по пътищата,
същият причинил ПТП, при което е пострадал ищеца И. А. Б..
АнА.зът на събраните по делото доказателства налага извода за нА.чие на всички
елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, имуществени,
неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Неправоспособният
водач И. Т. Х. е действал противоправно, тъй като при управлението на лек автомобил
„****, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно -
разпоредбите на ЗДвП, както следва: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението
по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“, а от друга страна е бил употребил алкохол над 1,2 промила на 1 000, а именно 2,19
промила, с което допълнително е поставил в опасност както себе си, така и другите
участници в движението.
Същият по непредпазливост е причинил лека телесна повреда на И. А. Б., изразяваща
се в контузия на главата и врата в тилната част с хематом, хематом с кръвонасядане в
областта на дясната лопаткова кост, контузия на долната част на гърба и таза.
Противоправното поведение на водача И. Х. при управление на МПС стои в пряка причинна
връзка с телесните увреждания на ищеца, тъй като ако водачът не беше нарушил правилата
за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до установените по делото телесни
увреждания на ищеца. Същото се установи безспорно, както от събраните гласни
доказателства по делото, така и от заключението на съдебно – медицинската експертиза,
както и от приетата като доказателство и изготвена по досъдебното производство съдебно-
автотехническа експертиза.
Искът за неимуществени вреди е основателен и доказан по предявен в завишен
размер.
Вредите като вид, брой, характер са установени от заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид
5
обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените увреждания;
продължителността и интензитет на болките и страданията, продължителността на
лечебния и възстановителен период; нА.чието на остатъчни негативни последици, възраст
на пострадА.я и др.
В конкретния случай ищецът е получил няколко леки телесни увреждания, от които е
напълно възстановен. Неговите болки и страдания са били най-силни в първите дни и
часове след получаване на травмата. Възстановил се е за период от около два месеца, с
намаляваща във времето болка.
Предвид тежестта на уврежданията, те предполагат една умерена болезненост, като
главоболието е било водещо, тъй като са били нА.це повърхностни травми на главата,
палпаторна болезненост и оток в тилната част на главата и шията, както и оток и
кръвонасядане на дясната скапуларна област, което според вещото лице е вследствие на
удара от настъпилото ПТП на **** г., и тези увреждания не налагат провеждане на
стационарно лечение, същото може да се проведе в дома и бъдещи усложнения на травмите,
причинени на ищеца при процесното ПТП, не биха се появили в настоящия момент.
При определяне размера на обезщетението и прилагане на критерия за
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, следва да се отчетат следните
обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените
телесни увреждания – леки телесни увреждания, подробно посочени по-горе; формата на
вина – непредпазливост; периодът на възстановяване – сравнително кратък.
С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в
размер на 3 000 лв., както следва: за претърпените болки и страдания вследствие на
повърхностни травми на главата, палпаторна болезненост и оток в тилната част на главата и
шията, както и оток и кръвонасядане на дясната скапуларна област – около 20 месеца – 2
000 лева; за претърпените дискомфорт, стрес, уплаха – 1 000 лева.
Наведените от ответника доводи относно това, че исковата претенция е
неоснователна, тъй като с изплащане на сумата от 1 000 лева и приемането от ищеца,
спорът между страните е решен извънсъдебно, съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
Страните не спорят, че Гаранционният фонд е заплатил на ищеца обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 1 000 лева, които са
преведени по банкова сметка. По делото, обаче не е представено споразумение между
страните, в което увреденият да е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.
Ето защо, съдът намира, че ответникът отговаря спрямо увредения за разликата
между действително претърпените вреди и изплатеното обезщетение. /В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/30.01.2016 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТК/.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди
6
се явява основателен и следва да бъде уважен за размера от 2 000 лева, представляващ
разликата между действително претърпените от ищеца вреди от 3 000 лева и изплатеното му
от ответника обезщетение от 1 000 лева.
Предявеният иск за неимуществени вреди до пълния му размер от 4 000 лв, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД за
забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на
увреждането – **** г. до окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното:
Ищецът е предявил писмено своята претенция до ответника на 28.09.2020 г. На
същия е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева на
12.03.2021 г.
Тъй като ответникът е изплатил на ищеца обезщетение, което той е приел, въпреки че
е смятал за несправедливо, съдът намира, че следва да присъди лихвата, считано от датата
на предявяване на иска – 27.05.2021 г. до окончателното плащане
По отношение на разноските и дължимата държавна такса:
Такива се претендират от ищеца. Ответникът не е направил искане за присъждане на
такива.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноските по делото,
съразмерно на уважената част от иска, които съгласно представения списък включва
адвокатско възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 от ЗА.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатски възнаграждения, в полза на упълномощения от ищеца адвокат, се
присъжда адвокатски хонорар в размер на 249.95 лв., съразмерно на уважената част от
иска/ изчислено като 50% от 499.90 лв., при уважен иск в размер на 2 000 лв. от 4 000 лв./
Върху уважения размер на иска, ответникът дължи държавна такса в размер на 80.00
лв., платима по сметката на РС-Дулово.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., с БУЛСТАТ ******, със седА.ще и адрес на управление гр. София,
*****, на основание чл. 557 ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, да заплати на И. А. Б., с ЕГН **********,
от с. *****общ. Дулово, обл. Силистра, сумата 2 000 /две хиляди/ лева - обезщетение за
неимуществени вреди - болки страдания от получени леки телесни повреди, изразяващи се в
контузия на главата и врата в тилната част с хематом, хематом с кръвонасядане в областта
7
на дясната лопаткова кост, контузия на долната част на гърба и таза, които увреждания са
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на **** г., виновно причинено от И. Т. Х., като
водач на лек автомобил „****“, с рег. № ***, за който не е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния му размер от 4 000
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Ф., с БУЛСТАТ *****, със седА.ще и адрес на управление гр. София,
******, да заплати на адвокат Т. К. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ***, сумата от
249.95 лева /двеста четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ - адвокатско
възнаграждение за оказана по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ на
ищеца И. А. Б., с ЕГН **********, по гр. дело № 235/2021 г. по описа на РС-Дулово.
ОСЪЖДА Г.Ф., с БУЛСТАТ ****, със седА.ще и адрес на управление гр. София, ул.
*****, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на
Районен съд – Дулово, дължима държавна такса в размер на 80.00 /осемдесет/ лева
Решението е постановено при участието на И. Т. Х., с ЕГН **********, в
качеството му на трето лице-помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Силистра, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
8