№ 2203
гр. Варна, 12.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100100456 по описа за 2025 година
Производството по делото се развива по предявени искове от С. С. Й., ЕГН
********** от гр. Дупница, ******** срещу Прокуратура на Република България,
административен адрес гр. София, бул. Витоша №2.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ на доклад по делото, съгласно който:
Производството по делото се развива по предявени обективно и кумулативно
съединени искове от С. С. Й., ЕГН ********** от гр. Дупница, ******** срещу
Прокуратура на Република България, административен адрес гр. София, бул. Витоша
№2 за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 27 000 лева за
причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от
повдигнато му обвинение за престъпления по чл. 144, ал.3, пр.1-во вр. ал.1, вр. ал.26,
ал.1 НК, за което е оправдан с присъда 173/16.07.2024г., постановено по НОХД №
2961/2023г. на ВРС, потвърдена с Решение от 24.01.2025г. постановено по ВНОХД №
1555/2024г. на ВОС, както и сумата от 3000 лева представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски по водените НОХД № 2961/2023г. на ВРС и ВНОХД №
1555/2024г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главниците считано от
24.01.2025г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 11.05.2023г., ищецът е бил
привлечен в качеството му на обвиняем, за което обстоятелство е образувано ДП №
91/2022г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна, за престъпление по чл. 144,
1
ал.3, пр.1-во вр. ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК. На ответника е била осъществена криминална
регистрация по ЗМВР, съответно към датата на повдигане на обвинените -11.05.2023г.
е бил разпитан в качеството му на обвиняем. Материалите от воденото ДП са му били
предявени на 11.05.2023г., като на 12.07.2023г. е бил внесен обвинителен акт във ВРС,
за което обстоятелство е било образувано НОХД № 2961/2023г.В рамките на съдебната
фаза пред първоинстанционния наказателен съда са били проведени общо 5 съдебни
заседания, на които е участвал ищецът, като по делото е постановена на 16.07.2024г.
оправдателна присъда. С оглед протест на прокурора е образувано ВНОХД №
1555/2024г., по което е проведено едно съдебно заседание, на което ищецът е участвал,
като с решение по делото е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда.
Общата продължителност на воденото наказателно производство срещу ищеца
обхваща време с продължителност от 1 година, 8 месеца и 13 дни, като през целия
този период по отношение на него била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Твърди се, че оправдателната присъда е влязла в законна сила на 24.01.2025г., от който
момент желае присъждане на законна лихва върху дължимите главници за
имуществени и неимуществени вреди.
Твърди, че през време на наказателното производство същия е заемал
длъжността „юрисконсулт“ в търговско дружество. Повдигнатото му обвинение
обосновало у него страх за бъдещето му, както в личен, така и в професионален план,
доколкото намира, че обвинението ще обоснове край на неговата кариера. Ищецът
изпитвал чувство на срам и неудобство вследствие незаконосъобразното обвинение,
които чувства допълнително били усилвани от регистрацията му по реда на ЗМВР.
Ищецът се страхувал и за здравето на своята майка, която била болна, доколкото и тя
по искане на ответникът по делото била призована в качеството й на свидетел по
образуваното наказателно производство. По изложените съображения с оглед
времетраенето на наказателното производство, осъществените процесуално –
следствени действия в наказателното производство с негово участие, неудобството от
необходимостта да пътува от гр. София до гр. Варна за участие в тези действия,
наложената му МНО, както и социално – икономическата обстановка в страната,
намира, че по справедливост ответникът следва да бъде осъден да заплати
обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 27 000 лева.
Твърди, че в съдебната фаза на наказателното производство е сторил съдебно –
деловодни разноски под формата на заплатено възнаграждение за процесуално
представителство в общ размер от 3000 лева, съответно 1500 лева при
първоинстанционното разглеждане на делото и в същия размер пред въззивна
инстанция, които претендира да му бъдат присъдени, като претърпени от него
имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
2
предявените искове се оспорват. Намира претенцията за неимуществени вреди за
завишена по размер, като счита, че периодът на продължителност на наказателното
производство от 1 година и 8 месеца се явява разумен срок за приключване на същото.
За това време на ищеца е била определена най – леката МНО „Подписка“, с която не са
били ограничени неговите граждански права. Позовава се на разпоредбата на чл. 5
ЗОДОВ, като посочва, че поведението на ищеца свързано с взаимоотношенията между
него и трето неучастващо по делото лице – Десислава Димитрова Добрева е
обосновало самото досъдебно производство. Посочва, че ищецът е проявявал вербална
агресия срещу трето лице, което обстоятелство било доказано със свидетелски
показания в наказателното производство. Посочва, че ответникът не носи отговорност
за дейности по регистрация по реда на ЗМВР.
Оспорва и иска за заплащане на имуществени вреди, като намира, че не са
ангажирани доказателства за реално заплатени разноски под формата на заплатено
възнаграждение за процесуално представителство за две съдебни инстанции.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление от общ характер, че за същото му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, образувано е наказателното производство, което е приключило с
оправдателна присъда. В негова тежест е да докаже, че са му причинени
неимуществени вреди, като обстоятелствата относно причиняването на същите са в
пряка и непосредствена последица от наказателното производство, по което е
оправдан, като и размера на причинените неимуществени вреди. В негова тежест е да
докаже, че с оглед защита в наказателното производство е упълномощил процесуален
представител, съответно че е уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство в размера, който се претендира.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответника, че следва да докаже
изключващи, съответно намаляващи отговорността му факти.
Указва на осн. чл. 145, ал.2 ГПК на ответника в първото по делото съдебно
заседание да конкретизира възраженията си за освобождаването му от отговорност
за присъждане на неимуществени вреди по реда на чл. 5, ал.1 (увреждане причинено
по изключителна вина на пострадалия) и в евентуалност по чл.5, ал.2
(съпричиняване) ЗОДОВ, като изложи факти, на които се позовава при релевиране на
тези правопогасяващи, респ. правонамаляващи за него възражения, като следва да
бъде указано на страната, че при липса на уточнения от страна на ответника, тези
възражения няма да бъдат приети за разглеждане.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че с присъда 173/16.07.2024г., постановено по НОХД № 2961/2023г. на
ВРС, потвърдена с Решение от 24.01.2025г. постановено по ВНОХД № 1555/2024г. на
3
ВОС, ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал.3,
пр.1-во вр. ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД №2961/2023г. на ВРС ведно с
приложените към него дела, съобразно искане на ищеца направено в исковата молба.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца
посредством разпит на двама свидетели в режим на водене за установяване на
неимуществените вреди, които се твърди, че са нанесени на ищеца.
ДОПУСКА провеждане по искане на ищеца съдебно – психологическа
експертиза, при задачи посочени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА по допусната съдебно – психологична експертиза за вещо лице
Ал. Ц., като определя възнаграждение в размер на 350 лева платимо от бюджета на
съда, на осн. чл. 9а ЗОДОВ.
Да се уведоми вещото лице за възложената му задача с указания да представи
заключение в срока по чл. 199 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за изискване на
информация от трето лице по реда на чл. 192, ал.1 ГПК в съдебно заседание и след
уточнение на искането от страната, като УКАЗВА, че по този ред от трето на спора
лице следва да бъде изискан документ, който е в негово държание, след изрично
индивидуализиране на този документ от страната по делото, посочване на фактите,
които ще се установяват с него и представяне на препис от молбата с
индивидуализация на документа за третото лице. Произнасянето по това искане
предполага и становище от страна на ответника дали се оспорва, че на ищеца е
осъществена полицейска регистрация по реда на ЗМВР във връзка с воденото срещу
него ДП № 91/22 по описа на Второ ВУ при ОД на МВР – Варна.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с исковата
молба писмени доказателства от ищеца, както и тези представени от ответника.
НАСРОЧВА производството по гр.д. №456/2025г. по описа на ВОС, ХІ състав
за 26.06.2025г. от 10.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните, заедно с
препис от настоящото определение.
На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба от ответника и
доказателствата към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4