Решение по дело №1452/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.111, във връзка с чл.122, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на А.Х.А. с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора Бургас против заповед № ЗН-714/13.07.2023 г. на началника на Затвора Бургас, с която на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС са отнети в полза на фонд „Затворно дело“ вещи които са държани от жалбоподателя, които е следвало да се съхраняват в специално определени помещения и да се ползват по ред определен от началника на Затвора.

Ответникът – Началника на Затвора Бургас, редовно уведомен, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.111, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно докладна записка с вх.№ ДЗ-3316/25.05.2023 г. до началника на Затвора Бургас (л.20 гръб от делото), на 23.05.2023 г. в 15,30 ч. е извършено претърсване в салон на спални помещения № 222, № 223, № 224, № 225, № 226, № 228, № 229 и № 230, както и личен обиск на настанените в тях лица, като при претърсването са открити 1 бр. метален тиган, 1 бр. метален чайник в спално помещение № 226 и 1 бр. кафемелачка в спално помещение № 230.

Съгласно докладна записка с вх.№ 3325/25.05.2023 г. до началника на Затвора Бургас (л.21 от делото), на 23.05.2023 г. в 16,00 ч. е извършено претърсване в салона на 1-ва зона за повишена сигурност, спално помещение № 226 и личен обиск на лишения от свобода А.Х., настанен сам в спалното помещение. По време на претърсването са открити и иззети 1 бр. метален тиган и 1 бр. метален чайник.

За извършените обиск и претърсване е съставен протокол №**********/ 23.05.2023г. (л.21 гръб от делото), който е подписан от А.Х. с отбелязване „нямам възражение“.

От инспектор „СДВР“ Петър Леков – ИСДВР 1-ва и 2-ра зони с повишена сигурност е изготвен доклад вх.№ ДЗ-5260/12.07.2023 г. (л.18 от делото) във връзка с извършена проверка по ДЗ № 3316/25.05.2023 г. и ДЗ вх.№ 3325/25.05.2023 г., съгласно който с цел изясняване на случая са проведени разговори с младши инспектор Христо Димитров - надзирател на пост № 13 в Затвор Бургас, както и с инспектор Димитър Чакъров - дежурен главен надзирател, по чието разпореждане е било извършено претърсването, както и с екипа от надзиратели, които са извършили претърсване на помещение № 226 и личен обиск на лишения от свобода А.Х., като е отбелязано, че служителите потвърждават посоченото в докладната записка. В доклада е посочено още, че след извършена проверка на списъка на разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода настанени в затворите утвърден със заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г., предвид раздел III Вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на Началника на Затвора, в т.3 са посочени „котлон, малка фурна, тенджера, тиган и тава за общо ползване, които се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по ред определен от Началника на Затвора.“. Посочено е, че лишеният от свобода А.Х. *** на 07.10.2002 г. и е запознат с правата и задълженията си регламентирани в ЗИНЗС, както и със списъка за разрешени вещи, както и с тяхното притежание, ползване и съхранение. В доклада е посочено още, че иззетите предмети попадат в списъка на разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получава ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените с свобода, но се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по ред определен от Началника на Затвора, а към момента в 1-ва зона за повишена сигурност, където е настанен лишения от свобода не е обособено такова специално определено помещение, както и не е създаден ред определен от началника на Затвора за ползване посочените вещи.

На 13.07.2023г. е изготвен протокол за изслушване на лишения от свобода А.А. във връзка с дисциплинарно нарушение извършено от него на 23.05.2023г. (л.18 гръб от делото).

Със заповед № ЗН-714/13.07.2023 г. на началника на Затвора Бургас, на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС са отнети в полза на фонд „Затворно дело“ вещи притежавани и държани от А.Х., които е следвало да се съхраняват в специално определени помещения и да се ползват по ред определен от началника на Затвора.

Заповедта е връчена на А.Х. срещу подпис на 13.07.2023 г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба с рег.№ 7991/02.08.2023 г. Съгласно писмо с рег.№ 10068/10.10.2023 г. на началника на Затвора Бургас (л.46 от делото), на 26 и 27.07.2023 г. А.Х. е оставил писма в запечатан плик адресирани до БАС, като не са запознати със съдържанието на пликовете, като всички пликове са изпратени в съда на 01.08.2023 г. с плик № 2349. С оглед така посочените дати на депозиране на пощенските пликове в администрацията на Затвора Бургас, в един от които се съдържа жалбата по повод на която е образувано настоящото производство, следва да се приеме, че тя е подадена в 14-дневнияр срок, предвиден в нормата на чл.122, ал.3 от ЗИНЗС.

Съгласно постъпило по делото писмо вх.№ 11192/06.11.2023 г. на началника на Затвора Бургас, в затвора не съществува специално определено помещение и определен от началника на Затвора ред за ползване на вещите по §3 , т.3 от заповед № ЛС-04-268, поради което посочените вещи не са разрешени за държане и употреба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от жалбоподателя е представена бележка № 006347/02.07.2017 г. съгласно която Валерия Алекова Рибова е внесла за А.Х.А. тенджера и тиган.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № ЗН-714/13.07.2023г. е издадена от началника на Затвора Бургас, който се явява компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС.

В случая заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения, тъй като в нея не са индивидуализирани вещите отнети в полза на фонд „Затворно дело“.

В диспозитива на заповедта е посочено „ОТНЕМАМ: В полза на фонд „Затворно дело“ горепосочените вещи.“ Същевременно, в заповедта е посочено, че тя се издава относно отнемане на вещи в полза на ДП „Фонд затворно дело“ на предмети /вещи/, държането на които не е разрешено. В мотивите е посочено, че въз основа на докладни записки с № ДЗ-3316/25.05.2023г. и № ДЗ-3325/25.05.2023г. и протокол за претърсване и обиск с № ********** и протокол № ********** е установено, че на 23.05.2023 г. А.Х. е притежавал вещи, които е държал при себе си въпреки, че същите е следвало да се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по ред определен от началника на Затвора.

Видно от изложеното, никъде в заповедта не са посочени вещите които са отнети в полза на фонд „Затворно дело“, като по този начин фактически липсва разпореждане кои точно вещи се отнемат, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя. Недопустимо е по тълкувателен път да се извежда волята на административния орган относно вещите които подлежат на отнемане, въз основа на така издадената заповед, като по този начин формулирана заповедта не поражда целените правни последици, а именно да бъдат отнети конкретно посочени вещи.

Действително, чрез представените по делото докладни записки би могло да се предположи кои са вещите, които лишения от свобода е държал при себе си, но това не би довело до извод различен от изложения, тъй като съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, допустимо е мотивите на административния акт да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, който се намира в административната преписка по издаването му, като такава възможност не е предвидена относно диспозитива на административния акт.

На следващо място заповедта е вътрешно противоречива, тъй като от една страна в нея се сочи, че тя се издава относно отнемане в полза на фонд „Затворно дело“ на вещи, държането на които не е разрешено, а от друга страна, че А. е притежавал вещи, които е държал при себе си въпреки, че същите е следвало да е съхраняват в специално определени помещения и да се ползват по ред определен от началника на Затвора. Така изложените мотиви взаимно си противоречат и не става ясно, какво точно е приел административния орган, дали, че държането на тези вещи не е разрешено или че е разрешено, но в специални за това помещения.

На следващо място, заповедта е частично незаконосъобразна, като по отношение на едната вещ държана от жалбоподателя, тя е издадена и в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Не е налице спор по делото, че А.А. е лишен от свобода, който изтърпява присъдата си в І-ва зона за повишена сигурност в Затвора Бургас, като към 23.05.2023г. е ползвал спално помещение № 226.

Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети.

Съгласно чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват, а съгласно ал.2 предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ със заповед на началника на затвора.

За да бъде издадена заповед по чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, следва да бъде установено наличието на една от двете хипотези, а именно, че лишеният от свобода, съответно задържания под стража държи предмети и пари, чието държане не е разрешено или не е установено, чия собственост са те.

Безспорно, в случая не е налице втората хипотеза на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като изрично в заповедта се сочи, че вещите са притежавани от лишения от свобода А.Х..

В случая, не е налице и първата хипотеза, по отношение на едната от вещите държани от жалбоподателя, а именно 1 бр.тенджера, тъй като нейното държане не е забранено.

Видно от заповед ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, която е общодостъпна на Интернет страницата на Министерство на правосъдието, с нея е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража. В този списък в точка ІІІ – Вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, в т.3 са посочени – котлон, малка фурна, тенджера, тиган и тава за общо ползване – съхраняват се в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. В тази точка попада една от вещите намерени при жалбоподателя, съгласно докладните, а именно 1 бр. тенджера, поради което това не е вещ, държането на която не е разрешено. Действително, съгласно посочените заповед и списък, тя следва да бъде съхранявана в специално определени помещения и да се ползват по ред, определен от началника на затвора, но след като нейното държане е разрешено, тя не подлежат на изземване по реда на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС. Също така, след като в Затвора Бургас не съществува специално определено помещение и определен от началника на Затвора ред за ползване на вещите по §3 , т.3 от заповед № ЛС-04-268, съгласно постъпило по делото писмо вх.№ 11192/06.11.2023 г., то това обстоятелство не прави държането на тези вещи забранено и не би могло да има за последица тяхното изземване по реда на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо, в случая че не е осъществен фактическият състав на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС и след като една от намерените при жалбоподателя вещи, попадат в списъка по чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, то обжалваната заповед е издадена в частично несъответствие с разпоредбите на материалния закон.

С оглед на изложеното, обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, десети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗН-714/13.07.2023 г. на началника на Затвора Бургас.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: