№ 10757
гр. София, 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело №
20231110136361 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 8516/30.09.2022 г.
от „Х*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. С*,
представлявано от И* – управител, срещу „Х* АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „А* с която е предявен главен
ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване
правото на собственост на ищеца и за предаване на владението върху
идентични движими вещи, находящи се в следните самостоятелни обекти в
сградата с идентификатор * в гр. Несебър, местност „Ю*“, блок „К“, партер:
апартамент № 120, апартамент № 124, апартамент № 125, апартамент №
126, апартамент № 127, апартамент № 128, апартамент № 129 и
апартамент № 130, като вещите представляват: хладилник HAIER HRZ-98 АА
на стойност 170 лв., телевизор LCD TV LG 22LF450B на стойност 245 лв., шкаф за
телевизор на стойност 80 лв., гардероб на стойност 259 лв., висяща тоалетна чиния JUNO с
капак на стойност 96 лв., мивка 7005 върху плот и капачка за сифон на стойност 115 лв.,
смесител за вана душ Flora с тръбно окачване с аксесоари Екон на стойност 156 лв., смесител
за мивка Flora на стойност 86 лв., 2 бр. легла на обща стойност 330 лв., 2 бр. нощни
шкафчета на обща стойност 166 лв., бюро на стойност 100 лв., табуретка на стойност 12,50
лв., трапезна маса на стойност 130 лв., 2 бр. матраци на обща стойност 140 лв.; както и
евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал.2 ЗЗД за сумата
от 16684 лв., представляваща по-високата стойност между счетоводната
(покупна) стойност на посочените вещи и пазарната им стойност към датата
на завеждане на иска.
1
Ищецът твърди, че на 08.07.2015 г. е сключил с „У* ЕООД договор за
наем на недвижими имоти, който по своята същност представлявал
предварителен договор за продажба на целия комплекс „Х*”, изграден в
посочения поземлен имот в гр. Несебър, като в изпълнение на договора
фактическата власт на комплекса е била предоставена от наемодателя „У*
ЕООД на ищеца през месец юни 2015 г. Твърди, че в периода от м. 06.2015 г.
до м. 09.2015 г. е извършил строително-монтажни дейности в комплекса, както
и е сключил договор за изработка, доставка и монтаж на мебели и инвентар от
12.06.2015 г. с трето лице, в изпълнение на който е закупил мебели и
оборудване за наетия комплекс на обща стойност от 923224,62 лв. Поддържа,
че договорът с „У* ЕООД е бил прекратен с едностранно предизвестие от
наемодателя, получено от ищеца на 15.03.2016 г., като още на 15.09.2015 г.
ищецът е бил отстранен от комплекса, без да получи собственото му
оборудване, вложено в имота, въпреки отправените искания до наемодателя.
Твърди, че на 29.07.2016 г. процесният имот е бил продаден на ответника,
който към настоящия момент се намира във фактическа власт на собствените
на ищеца движими вещи, поради което претендира връщането им въз основа
на правото на собственост на ищеца, евентуално осъждане на ответника на
паричната равностойност на вещите, в случай че същите са повредени,
изгубени или негодни за употреба.
Ответникът счита, че исковата молба е нередовна. По същество оспорва
исковете при твърдение, че посочените от ищеца вещи не се намират в негово
държане и не са му били предавани от предишния собственик на комплекса,
който ги е задържал и изнесъл преди продажбата на недвижимия имот.
Оспорва ищецът да е собственик на описаните вещи, като твърди, че същите
не се намират на територията на собствения на ответника комплекс. Навежда
възражение за погасяване на претенцията за връщане на движимите вещи и за
паричното вземане по давност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адв. В., в
което от името на ищеца се поддържа исковата молба. В ход по същество
процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да бъдат
уважени, както и на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В писмени бележки твърди, че е собственик на вещите, а от експертизите се
установило, че ответникът не е собственик на вещите, тъй като не са били
предмет на прехвърлителната сделка и ги е владял, тъй като били в процесната
сграда.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ответникът се представлява от адв.
И., в което от името на ответника се поддържа отговорът на исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
2
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
По делото е приет Договор за наем от 08.07.2015 г., по силата на който
„У* ЕООД, в качеството на наемодател и изключителен собственик на
подробно описани недвижими имоти, представляващи 134 броя
самостоятелни обекта в сграда с идентификатор *, сграда с идентификатор *,
сграда с идентификатор *, сграда с идентификатор *, сграда с идентификатор
5* три броя самостоятелни обекта в сграда с идентификатор * и поземлен
имот с идентификатор *, е отдал под наем имотите на ищеца „Х*“ ООД, в
качеството на наемател, за временното му и възмездно ползване през наемния
срок като 4-звезден хотел срещу заплащане на договорената наемна цена.
Съгласно чл. 1.2 от договора, наред с основния предмет по чл. 1.1 наемателят
следва да извърши допълнителни инвестиционни работи, представляващи
строително – монтажни работи (СМР) съгласно чл. 151 (1), точки 1, 2 и 4
ЗУТ, както и съответните довършителни работи, необходими за изпълнението
на дейността, които ще включват подробно описани етапи – първи и втори
етап. Първият етап включва: СМР и довършителни работи в сграда „К“; СМР
и довършителни работи в сграда „Ресторант“; временно покриване на
вътрешен басейн, което следва да бъде изпълнено над наличната метална
конструкция; ремонтни работи но вертикалната планировка на имота,
включително тестване на всички инсталации; СМР за външна спортна
площадка, наричани заедно за краткост „допълнителна инвестиция I“. Вторият
етап включва: СМР и довършителни работи в сгради „Н“,“I“ и „J”; СМР и
довършителни работи на вътрешен басейн, както и въвеждане в експлоатация
на вътрешния басейн, наричани за краткост „допълнителна инвестиция II“.
Съобразно чл. 2 от договора за наем, срокът на договора е определен на 48
месеца, като първоначалният срок от 18 месеца е задължителен за страните. /л.
23 от гр.д. № 1045/2022 г. на РС-Несебър/
Представено е известие за разваляне, отправено от „У* ЕООД до „Х*“
ООД, получено от управител на 15.03.2016 г., от което се установява, че
наемодателят е направил изявление за едностранно прекратяване на договора
за наем от 08.07.2015 г., както и на анекс № 1 от 29.09.2015 г. на основание чл.
22.1, ал. 5 от договора за наем, поради подробно изложени съображения
3
свързани с неизпълнение на задължения по договора. /л. 63 от гр.д. №
1045/2022 г. на РС-Несебър/
Приет е Договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г.,
сключен между „Х*“ ООД, и „М*ООД, от който се установява, че „Х*“ ООД е
възложил извършване на изработка, доставка и монтаж на обзавеждане по
опис съгласно Приложение № 1, към договора за следния обект: Х*, находящ
се в к.к. Слънчев Бряг, построен в имот описан в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот по реда на ЗОЗ № 125, том VI, peг. № 6984, дело
№ 1043 от 2015г. на С* А., нотариус с район на действие Несебърски районен
съд, вписан под peг. № 208 на НК, срещу възнаграждение от 308 308.12 лева.
Представени са и приемо – предавателен протокол от 30.07.2015 г., с
нотариално удостоверяване на подписите от 28.06.2016 г. /л. 74 от гр.д. №
1045/2022 г. на РС-Несебър/ и приемо – предавателен протокол от 05.09.2015
г., с нотариално удостоверяване на подписите от 28.06.2016 г. /л. 76 от гр.д. №
1045/2022 г. на РС-Несебър/
Представена е и нотариална покана от „Х*“ ООД до „У* ЕООД, връчена
на представител на последното дружество на 19.07.2016 г., от съдържанието
на която се установява, че наемателят е поканил наемодателя да му заплати
сумата от 1 826 354,59 лева, представляваща направени разходи за трайни
подобрения, обзавеждане и поддържане на имотите, описани в Приложение №
1, неразделна част от поканата, в позиции от № 1 до 38. Изложени са още
съображения, поради които наемателят счита, че сключеният договор за наем
от 08.07.2015 г. не е влязъл в сила. /л. 131 от гр.д. № 1045/2022 г. на РС-
Несебър/
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 176, том
VII, рег. № 9382, дело № 1282/2016 г. на нотариус С* А., с район на действие
Несебърски районен съд, вписан под № 208 в НК, на 29.07.2016 г. „У* ЕООД
продава на „Х*“ ООД подробно описани недвижими имоти- поземлен имот с
идентификатор *, с административен адрес: гр. Несебър, Ю*, с площ по
кадастрална скица от 45253 кв.м., ведно с построения в поземления имот
комплекс „*“, включващ самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *,
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор * и самостоятелни обекти в
сграда с идентификатор *. /л. 151 от гр.д. № 1045/2022 г. на РС-Несебър/
По делото са приети съдебно – счетоводна и съдебно – техническа
експертиза, които съдът кредитира напълно.
От съдебно – счетоводната експертиза /ССЕ/ се установява, че в
счетоводството на ответника „Х*” АД счетоводните записвания по сметка 307
- хотелско обзавеждане, са заприходени следните вещи:
на 31.05.2017г. в счетоводството на ответника „Х*” АД са заприходени
следните уреди: „мини бар Crown СМ - 48А” - 330 броя при единична
цена без ДДС 111.67 лв. и „хладилник Crown DF 111A” - 19 броя при
единична цена без ДДС 129.17 лв., които стоки е следвало да бъдат
доставени до ваканционен комплекс „FAMILY LIFE NEVIS RESORT” в
4
к.к. Слънчев бряг по договор от 11.05.2017 г., сключен между ответника и
„ЗОРА-М.М.С.“ /л. 350 от гр.д. № 36361/2023 г. на СРС/, по който са
издадени два броя фактури за авансово плащане и окончателна фактура
№ **********/20.05.2017г.;
на 31.03.2017г. в счетоводството на ответника „Х*” АД заприходени
следните уреди: телевизори LCD TV Samsung - 513 броя при единична
цена без ДДС 379.25 лв., за които стоки е издадена фактура №
**********/07.03.2017г. с доставчик „Видеолукс” ЕООД;
на 28.02.2017г. в счетоводството на ответника „Х*” АД заприходени
подматрачни бази с размер 200/90 см. общо 656 броя и матраци с размер
200/180 см. общо 328 броя, които стоки е следвало да бъдат доставени до
ваканционен комплекс „FAMILY LIFE NEVIS RESORT” в к.к. Слънчев
бряг по договор за изработка и доставка от 06.12.2016 г., сключен между
ответника и „Е*“ /л. 373 от гр.д. № 36361/2023 г. на СРС/;
на 30.04.2017г. в счетоводството на ответника „Х*” АД заприходени
тоалетно казанче с рамка за вграждане АМ 101/1120 - 70 броя и бутон за
вграждане тоалетно казанче, хром мат М72 - 70 броя, които стоки са
доставени по анекс № 2 към договор за доставка № 9 от 07.11.2016 г.,
сключен между ответника и „Г*“ ЕООД;
на 28.02.2017г. в счетоводството на ответника „Х*” АД заприходени
аксесоари за баня по договор за доставка от 13.01.2017 г., сключен между
ответника и „Г*“ ЕООД;
на 30.04.2017г. в счетоводството на ответника „Х*” АД заприходени
корпусна мебел, които стоки е следвало да бъдат доставени до
ваканционен комплекс FAMILY LIFE NEVIS RESORT” в к.к. Слънчев
бряг по договор от 06.12.2016 г., сключен между ответника и „Е*“,
корпусна мебел, индивидуализирана в Приложение № 1 - спецификация
към договор за доставка на корпусна мебел, включващи: тоалетки с
огледало, табли за легла и нощни шкафчета, гардероби - L120 с перде,
L120 с врати и др. разновидности, ТВ шкаф. /л. 373 от гр.д. №
36361/2023 г. на СРС/
Съобразно заключението по съдебно – счетоводната експертиза в
счетоводството на ищеца „Х*“ ООД посочените в исковата молба движими
вещи, представляващи хотелско оборудване за осем броя апартаменти, са
осчетоводени (заприходени) в счетоводна сметка 208 - Подобрения на нает
актив. Вещото лице дава заключение, че отразяването в счетоводството е
станало въз основа на договор за изработка, доставка и монтаж, сключен на
12.06.2015г. между ответника „Х*” АД и „М*“ ЕООД, изготвените приемо-
предавателни протоколи към договора, както и на основание издадени
фактури.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, изготвена след извършена проверка и оглед на място на вещи,
които се намират във всеки от процесните самостоятелни обекти - апартамент
№ 120, апартамент № 124, апартамент № 125, апартамент № 126, апартамент
5
№ 127, апартамент № 128, апартамент № 129 и апартамент № 130, в сграда
„*” с идентификатор *, блок „K”, с адрес: град Несебър, местност Ю*,
находяща се в поземлен имот с идентификатор *. Съобразно заключението
следната пазарна стойност на описаните в исковата молба движими вещи към
момента на завеждане на иска е на обща стойност от 2645 лева, включваща
суми, както следва: 1 бр. хладилник марка HAIER HRZ-98 АА с пазарна стойност от 220
лева; 1 бр. телевизор модел LCD TV LG 22LF450B с пазарна стойност от 300 лева; 1 бр.
шкаф за телевизор с пазарна стойност от 100 лева; 1 бр. гардероб с пазарна стойност от
310 лева; 1 бр. висяща тоалетна чиния JUNO с капак с пазарна стойност от 125 лева; 1 бр.
мивка 7005 върху плот с капачка за сифон с пазарна стойност от 145 лева; 1 бр. смесител
за вана душ Flora + тръбно окачване с аксесоари Екон с пазарна стойност от 180 лева; 1
бр. смесител за мивка Flora с пазарна стойност от 110 лева; 2 бр. легло с пазарна
стойност от 420 лева; 2 бр. нощно шкафче с пазарна стойност от 215 лева; 1 бр. бюро с
пазарна стойност от 130 лева; 1 бр. табуретка с пазарна стойност от 20 лева; 1 бр. маса
трапезна с пазарна стойност от 170 лева; 2 бр. матрак с пазарна стойност от 200 лева.
/л. 572 от гр.д. № 36361/2023 г. на СРС/
Приета по делото е и съдебно-техническа експертиза, съобразно която
пазарната стойност на описаните в исковата молба движими вещи, които вещи
е следвало да се намират в самостоятелни обекти в сграда „*“ с ид. № *, блок
„К“ с адрес: гр. Несебър, местност „Ю*“ към момента на завеждане на иска е
както следва: по доставна /отчетна/ стойност от счетоводните документи на
ищцовото дружество е в размер на 16 684.00 лева; по експертна оценка по
метода на чистата възстановителна стойност е в размер на 8 880.00 лева; по
експертна оценка по метода на чистата възстановителна стойност при
експлоатация за един летен сезон е в размер на 15 120.00 лева. Съобразно
заключението, при огледа на вещото лице през м. октомври 2024 г. експертът е
установил, че вещите, посочени в исковата молба, не се намират в описаните
самостоятелни обекти в сграда „*“ с ид. № *, блок „К“ с адрес: гр. Несебър,
местност „Ю*“. /л. 554 от гр.д. № 36361/2023 г. на СРС/
От заявеното от управителя на ищцовото дружество И* при
изслушването му по реда на чл. 176 ГПК се установява, че по сключен през м.
06.2015 г. между ищцовото дружество и „УКТАН“ – дъщерно дружество на
„УниКредит Булбанк“ АД в България, договор за покупка на комплекс „*“,
оформен като договор за лизинг, ищцовото дружество поело ангажимент да
изпълни инвестиционна програма за довършителни работи в комплекса, както
и между страните били налице и уговорки за кредитиране и финансиране.
Посочва, че към момента на сключване на договора за лизинг за комплекса не
бил издаден акт образец 16 и категоризация. В изпълнение на постигнатите
договорки през м. 06.2015 г. от ищцовото дружество били предприети
строително – ремонтни дейности в комплекса, за чиято изпълнение следял
управителят Й*, като средствата за извършване на същите били осигурявани
чрез приходите от дейността на хотел „Виго“ и със заемни средства. От страна
на ищцовото дружество била извършена инвестиция за обзавеждане и
оборудване на самостоятелните обекти в комплекс „*“ на обща стойност от
приблизително 1 300 000 лева – 1 600 000 лева, което обстоятелство било
6
установено с експертиза, назначена по дело по описа на Несебърски районен
съд. Договорът между страните бил прекратен и комплексът бил продаден на
„А*“. През 2016 година управителят на ищцовото дружество посетил няколко
пъти комплекса заедно с вещи лица по първата експертиза по делото пред
Несебърския районен съд, след което два – три пъти с ЧСИ, което извършило
запечатване на стаи в комплекса по допуснато обезпечение по делата между
страните. При посещенията си в комплекса управителят Й* установил, че
помещенията са изцяло обзаведени, като сочи, че санитарията в баните,
вътрешните интериорни врати, телевизорите, хладилници и мини барове били
изцяло същите като тези, поставени от ангажирано от ищеца по ремонта на
комплекса дружество, като относно мебелите заявява, че не може да прецени
дали са слагали същите мебели или са били в друг цвят.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Предявени са за разглеждане главен ревандикационен иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС и евентуален осъдителен иск с правно основание чл.
57, ал.2 ЗЗД.
По исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да
установи правото си на собственост върху описаните движими вещи,
придобити на наведеното основание, както и упражнявана от ответника
фактическа власт върху тях към настоящия момент.
Ответникът основава своите вещни права на договор за наем на
недвижими имоти, сключен с „У* ЕООД. Установява се от представените по
делото доказателства, че между страните е сключен Договор за наем от
08.07.2015 г., по силата на който „У* ЕООД, в качеството на наемодател и
изключителен собственик на подробно описани недвижими имоти, сред които
и процесните самостоятелни обекти в сграда с идентификатор * в гр. Несебър,
местност „Ю*“, блок „К“, партер: апартамент № 120 с идентификатор ,
апартамент № 124, апартамент № 125, апартамент № 126, апартамент № 127,
апартамент № 128, апартамент № 129 и апартамент № 130.
Установено по делото е твърдяното от ищеца обстоятелство, че във
връзка с поетото по договора за наем задължение по чл. 1.1 от договора за
наем наемателят – ищец „Х* Ризорт“ ЕООД е извършило допълнителни
инвестиционни работи, представляващи строително – монтажни работи и
довършителни работи, включващи описаните в първи и втори етап -
„допълнителна инвестиция I“ и „допълнителна инвестиция II“. /л. 23 от гр.д.
№ 1045/2022 г. на РС-Несебър/ Установява се, че от страна на наемодателя
„У* ЕООД до ищцовото дружество „Х*“ ООД е отправено изявление за
едностранно прекратяване на договора за наем от 08.07.2015 г., като
известието е получено от управител на 15.03.2016 г. /л. 63 от гр.д. №
1045/2022 г. на РС-Несебър/.
Имотите, съставляващи самостоятелни обекти в сградата с
7
идентификатор * в гр. Несебър, местност „Ю*“, блок „К“, партер: апартамент
№ 120 с идентификатор *.120, апартамент № 124 с идентификатор *.124,
апартамент № 125 с идентификатор *.125, апартамент № 126 с идентификатор
*.126, апартамент № 127 с идентификатор *.127, апартамент № 128 с
идентификатор *.128, апартамент № 129 с идентификатор *.129 и апартамент
№ 130 с идентификатор *.130, в които се твърди да се намират процесните
движими вещи, предмет на предявения главен ревандикационен иск, са
придобити от ответника „Х*“ ООД въз основа на договор от 29.07.2016 г.,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
176, том VII, рег. № 9382, дело № 1282/2016 г. на нотариус С* А., с район на
действие Несебърски районен съд, вписан под № 208 в НК, на 29.07.2016 г.
„У* ЕООД. /л. 151 от гр.д. № 1045/2022 г. на РС-Несебър/
Ответникът изрично е възразил, че ищецът не е собственик на
процесните вещи и че придобиването им не се установява от представените по
делото доказателства. Съдът намира, че възражението на ответника е
основателно. По делото не се доказа безспорно наличието на първата
предпоставка за уважаване на исковата претенция - че ищецът е собственик на
процесните вещи.
От представените по делото доказателства се установява, че между
ищеца и трето за спора лице – „М*ООД, е сключен договор за изработка на
мебели със спецификации, посочени в договора и в приложение 1 към него,
при уговорено възнаграждение общо в размер на 308 308.12 лева. /л. 63 от
гр.д. № 1045/2022 г. на РС-Несебър/ С оглед т.1 от договора за изработка,
доставка и монтаж от 12.06.2015 г. ищецът „Х*“ ООД, в качеството му на
възложител по договора, което качество не се оспорва в производството, е
възложил извършване на изработка, доставка и монтаж на обзавеждане по
опис съгласно Приложение № 1, към договора за следния обект: Х*, находящ
се в к.к. Слънчев Бряг . Съществена клауза на договора е уговореното, че
работата по договора се счита за приключена след подписването на приемно-
предавателен протокол, съобразно чл. 14 от договора за изработка, доставка и
монтаж. За установяване на изпълнението и приемането на изработеното
страните по този договор са подписали два приемно- предавателни протокола
с дата 30.07.2015 г. и 05.09.2015 г., в което са посочили констатациите си
относно изработените мебели. Документите са съставен след извършен
монтаж на изпълнителя в обекта на възложителя, приключил към 20.06.2015 г.
/л. 74 от гр.д. № 1045/2022 г. на РС-Несебър/, съответно към 17.08.2015 г. /л.
76 от гр.д. № 1045/2022 г. на РС-Несебър/, в която част волеизявленията на
двете страни по договора за изработка съвпадат, доколкото протоколите са
подписани от същите без възражения. При положение, че възложителят е бил
въведен във фактическа власт на изработеното от изпълнителя обзавеждане,
без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че
изработеното е прието от ищеца и последния, в качеството си на възложител, е
придобил собствеността върху вещите, предмет на договора.
В чл. 22.3 от процесния договор за наем от 08.07.2015 г., сключен между
8
„У* ЕООД и ищеца „Х*“ ЕООД е предвидено, че във всички случаи на
прекратяване на договора на каквото и да е основание, наемателят е длъжен
да освободи имота в рамките на една седмица от датата на прекратяването и
да го върне на наемодателя заедно с всички ключове.
„У* ЕООД е упражнил правото си да прекрати договора за наем чрез
отправено до „Х*“ ООД, получено от управител на 15.03.2016 г., уведомление
за едностранно прекратяване на договора за наем от 08.07.2015 г., както и на
анекс № 1 от 29.09.2015 г. на основание чл. 22.1, ал. 5 от същия, поради
подробно изложени съображения, свързани с неизпълнение на задължения по
договора. /л. 63 от гр.д. № 1045/2022 г. на РС-Несебър/
Ищецът претендира връщане на находящите се в процесните имоти на
ответника движими вещи, които ищецът е заплатил в изпълнение на поетите
задължения по договора за наем да извърши уговорените в договора за наем
строително – монтажни дейности.
Съобразно изричната уговорка в чл. 22.3 от договора за наем, при
прекратяване на договора на каквото и да е основание, наемателят няма право
на компенсация или обезщетение от наемодателя за работите, подобренията
и/или промените, извършени от наемателя в имота, включително
допълнителна инвестиция I и II, която остават собственост на наемодателя. С
оглед приетите за доказани в производството обстоятелства, че посоченият
договор за наем е прекратен от наемодателя „У* ЕООД с едностранно
писмено волеизявление до ищеца за прекратяване на договора, предвид и
заявеното от самия ищец в исковата молба обстоятелство, че на 15.09.2016 г. е
бил отстранен от комплекса, и доколкото не се установява уговорено между
страните по наемното правоотношение кореспондиращото задължение на
наемодателя да върне заплатените от ищеца мебели при прекратяване на
договора за наем, следва да се приеме, че наемодателят „У* ЕООД при
прекратяване на договора за наем е придобил собствеността на процесните
движими вещи.
С оглед приетото за недоказано обстоятелство ищецът да е собственик
на процесните вещи, предявеният ревандикационен иск с правно основание по
чл. 108 ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В допълнение към изложеното, следва да бъде посочено, че във връзка
облигационното правоотношение по договора за изработка от 12.06.2015 г. е
постановено съдебно решение № 536/13.08.2021г. по в.гр.д. № 2136/2020г. по
описа на САС, 15-ти търговски състав, с което е отменено решение №1120 от
17.01.2020г., постановено по т.д.№ 1042/2017п по описа на СГС в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от „М* ЕООД против „Х* и резорт“ ЕООД иск
за осъждане на ответника по този иск да заплати сумата от 283 409.55 лв.,
представляваща претъпени от ищеца имуществени вреди под формата на
претърпени загуби, представляващи стойността на мебелно обзавеждане,
изработено в изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от
12.06.2015г., които вреди са причинени в резултат от неизпълнението от „Х* и
9
резорт“ ЕООД на задължение да върне това мебелно обзавеждане на „М*
ЕООД , възникнало в негова тежест по силата на договор за изработка,
доставка и монтаж от 12.06.2015г. и вместо него постановява „Х* и резорт“
ЕООД, ЕИК *, да заплати на „М* ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.57,ал.2 от ЗЗД сумата от 283 409.55 лв., представляваща стойността на
мебелно обзавеждане, изработено в изпълнение на договор за изработка,
доставка и монтаж от 12.06.2015г., което е собственост на ищеца по това дело
/„М* ЕООД / и е следвало да бъде върнато на същия, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на делото-20.03.2017г. до
окончателното им изплащане. Същото не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 50643/25.11.2022 г. по т.д. № 2642/2021г. по описа
на ВКС, ТК, II отделение. /л. 236 - 262 от настоящото дело/
Освен това договорът за наем е прекратен на 08.07.2015 г., а изработката
на вещите е станала на 30.07.2015 г., поради което няма как ищецът да е
придобил вещите към момента на действие на договора за наем и същият да е
собственик. Следователно той ги е придобил след прекратяване на договора.
Не се доказа по делото и обстоятелството процесните движими вещи да
се намират в държане на ответното дружество. Ответното дружество оспорва
наличието на процесните движими вещи в описаните процесни имоти, като
твърди, че към момента на предаване на владението върху недвижимите
имоти всички преместваеми вещи са били изнесени от предишния собственик.
Тези твърдения не бяха оборени от приетото по делото заключение на съдебно
– техническата експертиза /л. 554 от гр.д. № 36361/2023 г. на СРС/, въз
основа на което се установи, че вещите действително не се намират в
посочените обекти.
С приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 618 от гр.д. №
36361/2023 г. на СРС/ се установява, че в счетоводството на ищеца „Х* и
резорт“ ЕООД са осчетоводени (заприходени) в счетоводна сметка 208 -
Подобрения на нает актив, описаните по-горе движими вещи, като
счетоводното отразяване е въз основа на сключен между ищеца и „М*ООД
договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г, представените по
делото приемо – предавателен протокол от 30.07.2015 г., приемо –
предавателен протокол от 05.09.2015 г., фактура № ********** от
24.07.2015г., издадена от „Технополис България” ЕАД за закупуване на 90
броя телевизори и 90 броя телевизори е представена, фактура №
**********/30.06.2015г. за закупуване на 15 броя телевизори SAMSUNG с
единична цена 329 лв. с ДДС от „Технополис България” ЕАД, както и фактура
№ **********/30.09.2015г. за оборудване за баня от „Г*” ЕООД. От приетите
по делото доказателства не се установява посочените вещи да са отразени в
счетоводството на ответника „Х*” АД.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза е видно и че
отразяването в счетоводството на ответника „Х*” АД е станало въз основа на
договор за изработка, доставка и монтаж, сключен между ответника „Х*” АД
10
и „М*“ ЕООД, изготвените приемо-предавателни протоколи към договора,
както и на основание издадени фактури за закупените телевизори и
хладилници, които обаче са сключени след прекратяване с известие за
разваляне, отправено от „У* ЕООД до „Х*“ ООД, получено от управител на
15.03.2016 г., /л. 63 от гр.д. № 1045/2022 г. на РС-Несебър/ на процесния
Договор за наем от 08.07.2015 г., /л.23 от гр.д. № 1045/2022 г. на РС-
Несебър/.
По делото е представен договор за изработка, в който са описани вещи,
но не бяха представени никакви доказателства за идентичността на
установените от вещото лице вещи с установените от експертите по
назначените по делото съдебно – технически експертизи с посочените в
исковата молба движими вещи, представляващи хотелско оборудване за осем
броя апартаменти.
По делото ищецът не успя да докаже собствеността върху вещите и че
ответникът ги владее.
Ето защо следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан,
предявеният от „Х*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.
С*, представлявано от И* – управител, срещу „Х* АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „А* иск с правно основание чл. 108 ЗС, с
който „Х*“ ЕООД, ЕИК *, да бъде признато по отношение на „Х* АД, ЕИК *,
че е собственик на основание продажба върху идентични движими вещи,
находящи се в следните самостоятелни обекти в сградата с идентификатор * в
гр. Несебър, местност „Ю*“, блок „К“, партер: апартамент № 120, апартамент
№ 124, апартамент № 125, апартамент № 126, апартамент № 127, апартамент
№ 128, апартамент № 129 и апартамент № 130, като вещите представляват:
хладилник HAIER HRZ-98 АА на стойност 170 лв., телевизор LCD TV LG 22LF450B на
стойност 245 лв., шкаф за телевизор на стойност 80 лв., гардероб на стойност 259 лв.,
висяща тоалетна чиния JUNO с капак на стойност 96 лв., мивка 7005 върху плот и капачка
за сифон на стойност 115 лв., смесител за вана душ Flora с тръбно окачване с аксесоари
Екон на стойност 156 лв., смесител за мивка Flora на стойност 86 лв., 2 бр. легла на обща
стойност 330 лв., 2 бр. нощни шкафчета на обща стойност 166 лв., бюро на стойност 100
лв., табуретка на стойност 12,50 лв., трапезна маса на стойност 130 лв., 2 бр. матраци на
обща стойност 140 лв.
С оглед приетия за неоснователен иск по чл. 108 ЗС, не следва да бъде
обсъждано наведеното от ответника при условията на евентуалност
възражение за изтекла погасителна давност. Въпреки това възражението на
ответника е абсурдно с оглед факта, че вещните искове не се погасяват по
давност, освен този по ДОПК.
Следва да бъде разгледан предявеният от ищеца евентуален иск с правна
квалификация чл. 57, ал.2 ЗЗД за сумата от 16684 лв., представляваща по-
високата стойност между счетоводната (покупна) стойност на посочените
вещи и пазарната им стойност към датата на завеждане на иска.
За основателност на този иск ищецът следва да докаже, че ответникът
дължи предаване на ищеца на описаните движими вещи, както и че
11
фактическото им предаване е невъзможно, тъй като те не се намират във
фактическа власт на ответника, поради което последният дължи
равностойността на вещите в размер на претендираната сума.
Установено по делото е, че ищецът е сключил с трето за спора лице
Договор за наем от 08.07.2015 г., по силата на който „У* ЕООД, в качеството
на наемодател и изключителен собственик на подробно описани недвижими
имоти, включително и процесните осем имота. Не се установи обаче
сключеният договор за наем да включва уговорка за придобиване на
описаните в инвестиция I и II вещи. Установено по делото е, че съгласно
изричната уговорка в чл. 22.3 от договора за наем, при прекратяване на
договора на каквото и да е основание, наемателят няма право на компенсация
или обезщетение от наемодателя за работите, подобренията и/или промените,
извършени от наемателя в имота, включително допълнителна инвестиция I и
II, която остават собственост на наемодателя.
Следва да се отбележи, че между страните имат други идентични дела,
за други вещи, от за различни етажи (части от сградата), както следва:
№Гр. д. № СРСстатусВ. гр. д. № СГС
139692/2023висящо
245243/2023Решено – искът отхвърлен
357182/2023висящо
58241/2023
4Решено - искът отхвърлен
569603/2023Решено - искът отхвърлен
62392/2024Обявено за решаване
79618/2024висящо
812496/2024висящо
Съдът приема за недоказано соченото от ищеца основание за предаване
на описаните движими вещи, а именно – ищецът не установи в
производството да е собственик на процесните вещи. Установяването на тези
обстоятелства съдът е възложил в тежест на ищеца, който не ангажира
доказателства за установяване на собствеността си върху прецесните вещи,
чиято стойност претендира в настоящото производство. По изложените
съображения, ответникът не дължи връщане на стойността на тези вещи.
За да бъде уважен иска по чл.57, ал.2 ЗЗД – вещите следва да се
погинали или отчуждени. Това не се установи по делото.
Ето защо, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и
недоказан, предявеният от „Х*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: с. С*, представлявано от И* – управител, срещу „Х* АД, ЕИК *,
12
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А* евентуален иск с
правна квалификация чл.57, ал.2 ЗЗД (покупна) стойност на посочените вещи,
описани като предмет на иска по чл.108 ЗС, и пазарната им стойност към
датата на завеждане на иска.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за
присъждане на разноски в производството. Ответникът е доказал разноски по
делото за депозит за експертизи в общ размер от 2201.35 лева (л.27, л. 269 и л.
535 от делото). Общият размер разход, който следва да се признае да
ответника, е 2201.35 лева.
Ето защо „Х*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.
С*, представлявано от И* – управител, следва да бъде осъден да заплати на
„Х* АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А*
сумата от 2201.35 лева (две хиляди двеста и един лева и тридесет и пет
стотинки), представляващи разноски по гр.д. № 36361/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
„Х*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. С*,
представлявано от И* – управител, срещу „Х* АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „А* иск с правна квалификация чл. 108
ЗС, с който „Х*“ ЕООД, ЕИК * да бъде признат по отношение на „Х* АД,
ЕИК *, че е собственик на основание продажба върху идентични движими
вещи, на основание покупко-продажба, находящи се в следните самостоятелни
обекти в сградата с идентификатор * в гр. Несебър, местност „Ю*“, блок „К“,
партер: апартамент № 120, апартамент № 124, апартамент № 125, апартамент
№ 126, апартамент № 127, апартамент № 128, апартамент № 129 и апартамент
№ 130, като вещите представляват: хладилник HAIER HRZ-98 АА на стойност 170 лв.,
телевизор LCD TV LG 22LF450B на стойност 245 лв., шкаф за телевизор на стойност 80
лв., гардероб на стойност 259 лв., висяща тоалетна чиния JUNO с капак на стойност 96
лв., мивка 7005 върху плот и капачка за сифон на стойност 115 лв., смесител за вана душ
Flora с тръбно окачване с аксесоари Екон на стойност 156 лв., смесител за мивка Flora на
стойност 86 лв., 2 бр. легла на обща стойност 330 лв., 2 бр. нощни шкафчета на обща
стойност 166 лв., бюро на стойност 100 лв., табуретка на стойност 12,50 лв., трапезна
маса на стойност 130 лв., 2 бр. матраци на обща стойност 140 лв., както и да се
предаде владението върху тези вещи.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
„Х*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. С*,
13
представлявано от И* – управител, срещу „Х* АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „А* евентуален иск с правна
квалификация чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата от 16684 лв., представляваща по-
високата стойност между счетоводната (покупна) стойност на посочените
вещи, описани като предмет на иска по чл.108 ЗС, и пазарната им стойност
към датата на завеждане на иска.
ОСЪЖДА „Х*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.
С*, представлявано от И* – управител, да заплати на „Х* АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А* сумата от 2201.35 лева
(две хиляди двеста и един лева и тридесет и пет стотинки), представляващи
разноски по гр.д. № 36361/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14