Р Е Ш Е Н И Е

№447

гр. Хасково, 31.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети юли, през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                        СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при  секретаря Гергана Мазгалова

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №369/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н.М.С. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис .., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1947-000012 от 11.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали.

Жалбоподателят претендира отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Излага съображения, че бил нарушен основният принцип в правораздаването – за едно нарушение да се налага една санкция. Обжалваната ПАМ била издадена след ПАМ №20-1947-000011 от 11.03.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Кърджали за същото деяние и за същите незаплатени в срок глоби по фиш. В обжалваната ПАМ не било отнето реално СУМПС и тя се явявала незаконосъобразна поради липса на предмет. Посоченото за жалбоподателя СУМПС №********* не било реално отнето. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски на жалбоподателя – ДТ и адвокатски хонорар.

В допълнително представена по делото молба от процесуалния представител на оспорващия се моли да бъде отменена обжалваната ПАМ като неправилна и незаконосъобразна и да се присъдят разноски – заплатен адвокатски хонорар и ДТ. Възразява се срещу присъждане на разноски на административния орган., тъй като липсвало осъществено надлежно процесуално представителство по делото.

Ответникът, Началник на Районно управление (РУ) Кърджали към ОДМВР Кърджали, в представена чрез процесуален представител писмена молба изразява становище за недопустимост на жалбата. Моли да бъде прекратено делото и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При преценка от страна на съда, че делото не следва да се прекрати се излагат съображения, че атакуваният административен акт е законосъобразен и се моли същият да бъде потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Кърджали. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2020 г. от М. М. М. – на длъжност мл.експерт при РУ Кърджали, в присъствието на свидетеля Н. Д. С., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АА, №409511, срещу жалбоподателя Н.М.С., за това, че на 11.03.2020 г. около 15.00 часа на републикански път III-507 до с.Ч., управлявал лек автомобил марка „Ф. Г.” с рег.№К…АТ, собственост по СРМПС на К. В. К. от гр. К., придобит с договор за покупко-продажба от 11.03.2020г. с наложено наказание глоба с ел. фиш К/3077127/2019г. на Сектор ПП Хасково, Ел. фиш GT/156254/19г. на РУ – Раковски и ел. фиш К/3227668/2019г. на Сектор „ПП“ – Сливен, незаплатени в срока на доброволно заплащане. В АУАН е посочено, че с това Н.М.С. виновно е нарушил чл.190, ал.3 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от жалбоподателя като нарушител, последният не е вписал възражения в акта и е получил препис от него на 11.03.2020г. В АУАН е вписано също, че са иззети като доказателства СУМПС на К. Д. №33534641.

По преписката са представени и писмени Обяснения с дата 11.03.2020 г., дадени от Н.М.С.. Същият посочва, че на 11.03.2020 г. дошъл в гр.К., за да закупи предварително договорената кола с №К…АТ, за което със стария ѝ собственик подписали пред нотариус договор. Прибирайки се с колата от гр.К. към гр.Х., около 15.00 часа преди село М. бил спрян за проверка от полицай, на когото не представил българска шофьорска книжка, която му била отнета преди около 10 години, поради отнети контролни точки. През 2015 г. отишъл на работа в Д., където карал курс и взел друга книжка, която бил забравил в къщи и затова не я бил представил на полицията.

Приложен е Договор за покупко-продажба на МПС с дата 11.03.2020г., сключен в гр.К., в който на същата дата са заверени нотариално подписите на К. В. К. като продавач и на Н.М.С. като купувач на МПС лек автомобил марка Ф. Г. с рег.№К…АТ. Представено е и Свидетелство за регистрация на същото МПС с вписан собственик К. В. К., както и данни за служебна промяна на регистрацията му на новия собственик Н.М.С. на 11.03.2020 г.

По делото са представени Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3077127, издаден от ОД на МВР – Хасково за наложена глоба в размер на 300 лева, връчен на жалбоподателя на 15.10.2019 г., Глоба с фиш от 15.10.2019 г. серия GT № 156254, издаден от автоконтрольор при РУ – Раковски, ОД на МВР – Пловдив за наложена глоба в размер на 20 лева, връчен на жалбоподателя на 18.10.2019 г., както и Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3227668 на ОДМВР – Сливен за наложена глоба в размер на 100 лева, отбелязан в представената по делото Справка за нарушител/водач като връчен на 11.03.2020 г.

В представената по делото административна преписка се съдържа и заверено копие от издадено в Дания на 11.05.2016 г. и валидно до 11.05.2031 г. Свидетелство за управление на МПС №33534641, на българския гражданин Н.М.С., за категории АМ и В.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №20-1947-000012 от 11.03.2020 г., М. И. П., на длъжност Началник РУ към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали, упълномощен със заповед №292з-2019/22.10.2019 г., е наложил на Н.М.С. от гр.С. принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„к“ от ЗДвП – Временно спиране от движение на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба.

Заповедта е обоснована с това, че на 11.03.2020 г. около 15.00 часа на републикански път III-507 до с.Ч., общ.К., Н.М.С. управлява лек автомобил марка Ф. Г. с рег.№К…Т, собственост по СРМПС на К. В. К. от гр. К., придобит с договор за покупко-продажба от 11.03.2020г. с наложено наказание глоба с ел. фиш сер. К/3077127 от 2019г. на Сектор ПП-Хасково, фиш сер. GT/156254 от 2019г. на РУ – Раковски и ел. фиш сер. К/3227668 от 2019г. на Сектор „ПП“ – Сливен, незаплатени в срока на доброволно заплащане. Посочено е, че на Н.С. е съставен АУАН сер. АА бл. №409511 по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

Видно от разписката на гърба на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 11.03.2020 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 19.03.2020 г. чрез Районно управление – Кърджали при ОДМВР Кърджали, където е регистрирана под вх.№194700-1075 от същата дата.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В тази връзка и по повод направеното възражение от ответника по делото за недопустимост на жалбата, следва да бъде отбелязано, че обстоятелството, че към датата на подаване на жалбата наложените глоби вече са били платени, не изключва правния интерес на жалбоподателя от оспорване на акта имайки се предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съобразно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, т.е. към настоящия момент все още подлежи на отговор въпроса към 11.03.2020г. били ли са налице по отношение на жалбоподателя предпоставките по чл.171, т.2, б.„к“ от ЗДвП, обосноваващи налагането на процесната принудителна административна мярка.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. В чл.168, ал.2 от АПК е посочено, че съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си – на длъжност Началник РУ Кърджали към ОДМВР Кърджали. Същата е издадена на основание чл.171, т.2, б.„к“ от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че принудителните административни мерки, включително по чл.171, т.2 от същия закон, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР), поради което същият е оправомощен от закона, в качеството си на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, да прилага този вид ПАМ, включително чрез оправомощени от него длъжностни лица.

От страна на Началника на Районно управление Кърджали не е представено доказателство за това, че на районното управление са предоставени такива правомощия по контрол на движението по пътищата, които да го причислят към визираните в закона „служби за контрол“. Нещо повече, за да издаде процесната заповед, Началникът на РУ Кърджали изрично се е позовал на своето упълномощаване със заповед №292з-2019/22.10.2019 г.

Така посочената в ЗППАМ Заповед №292з-2019/22.10.2019 г. е представена по делото, но със същата не се доказва валидното оправомощаване на подписалото оспорената заповед лице да издаде същата.

Заповед №292з-2019/22.10.2019 г. е издадена от „Директор старши комисар Атанас Илков“. Според поставения до подписа печат, същият е директор на ОДМВР Кърджали, макар в „шапката“ на заповедта да е вписана „Столична дирекция на вътрешните работи“ към МВР. С тази заповед, на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, във връзка с чл.172, ал.2 от ЗДвП и Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, се определят да прилагат с мотивирана заповед налагането на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗДвП длъжностни лица – държавни служители от: 1. Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Кърджали – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР; 2. Звената „Териториална полиция“ (полицейски и младши полицейски инспектори) в структурата на „Охранителна полиция“ от РУ при ОД МВР, след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ, в рамките на обслужваната територия.

Видно е, че Началникът на РУ Кърджали не попада сред нито една от изброените в точките категории служители, с оглед на което не може да се приеме за доказана  материалната и териториална компетентност на същия, като оправомощено лице, да издаде процесната заповед за прилагане на ПАМ. Липсата на други доказателства за компетентност на издателя на акта означава, че той е некомпетентен, а издаването на административен акт от некомпетентен орган е съществен порок, който опорочава акта до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена от съда.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на МВР - Кърджали (като юридическо лице, в структурата на което е включено РУ – Кърджали) следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение.

В тази връзка съдът преценя направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за основателно, доколкото разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена с Решение № 5419 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., като съгласно изменената разпоредба, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, а правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата предвижда при неоценяеми искове минимално възнаграждение в размер на 150 лева. В случая възнаграждението е било договорено след изменението на Наредбата - на 04.06.2020 г., видно от представените пълномощно и договор за правна помощ, ето защо и вземайки предвид реалната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от уговореното и заплатено такова в размер на 500 лева на 300 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1947-000012 от 11.03.2020г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали, с която на Н.М.С. от гр.С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„к“ от ЗДвП – Временно спиране от движение на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба.

ОСЪЖДА ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали, да заплати на Н.М.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: