Решение по дело №4861/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 591
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Албена Славова
Дело: 20213110204861
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110204861 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от В. М. ВЛ. против НП № 21-0445-00490/21.10.2021 г. на Началника на
група към РУП-Аксаково при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 179 ал.2 пр.
1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва посочената в НП фактическа обстановка досежно
механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че в пътния участък, в който
е настъпил инцидента, е осъществяван ремонт. Сочи се, че преди настъпване на
произшествието движението е извършвано по изцяло нова пътна настилка, по която е
липсвала маркировка и изведнъж след прилежащ завой водачката забелязала, че
асфалтът е изрязан напречно по цялата ширина на платното за движение, като
останалият участък от пътя бил застлан с едри камъни, разположени на по-ниско ниво
от асфалта. Излага се твърдение, че въпреки задействането на спирачния механизъм,
жалбоподателката не е успяла да приведе автомобила в покой и след попадането му
върху каменната настилка, същият е станал неуправляем и е излязъл от пътното
платно. Формира се извод, че произшествието е в причинна връзка с бездействието на
компетентните служители на АПИ, които са били длъжни съгласно разпоредбите на
чл. 167 ал.1 от ЗДвП и чл. 13 от ЗДвП да поддържат в изправност пътищата от обхвата
на републиканските такива, да сигнализират за препятствията върху тях и да означат
1
съответния участък, който попада в обхвата на извършваните ремонтни дейности.
Твърди се, че мястото от пътя с изрязания асфалт съотв. с натрошена каменна
настилка, представлява препятствие на пътя по смисъла на §1 т.19 от ППЗДвП , което
създава опасност за движението и същото не е било обезопасено с нарочен пътен знак.
Навеждат се доводи, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
е налице разминаване между словесното описание и квалификацията на нарушението в
АУАН и НП, доколкото с първия е повдигнато обвинение на възз. В. за нарушение на
чл. 20 ал.1 от ЗДвП като се твърди, че същата е нарушила задължението си по
посочената норма да контролира управляваното от нея превозно средство, а с НП е
ангажирана административно-наказателната й отговорност за нарушение на чл. 20 ал.2
от ЗДвП, с оглед управление на автомобила с несъобразена скорост. Извежда се и друг
довод за опорочаване на административно-наказателното производство, а именно -
предвид липсата на надлежно описание на нарушението, доколкото не е посочено кои
конкретно пътни условия не е съобразил водача при избиране на скоростта за
движение, съотв. в липсата на конкретизация в какво се изразяват материалните щети,
които се твърди, че са настъпили. Формира се извод, че с оглед конкретните
обстоятелства, свързани с механизма и причините за настъпване на произшествието са
били налице предпоставките АНО да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на случая. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
В хода на съдебното производство, възз. В., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. А. при АК-Варна, който поддържа жалбата. В заседание по
същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи, като се
претендира осъждане на въззиваемата страна да заплати на сторените по делото
разноски от възз. В. за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили са
писмени бележки от процесуален представител на същата – ок А., с които се оспорва
жалбата и се излага становище, че: административно-наказателното производство е
проведено правилно и законосъобразно; при ангажиране отговорността на водача не са
допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП отговарят на формалните
законови изисквания и е налице пълно съответствие между правното и фактическо
описание на нарушението в тях; нарушението е доказано и правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на въззивника; нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива, поради
което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а от ЗАНН; размерът
на наказанието е правилно определен. С писменото становище се иска НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, да се присъди в полза на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН и в случай,
2
че жалбата бъде уважена да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален
размер предвид фактическата и правна сложност на делото.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.07.2021 г. жалбоподателката управлявала л.а Кия Спортидж с ДК№ В
8587 СР, собственост на Н. Д. Д. по път Трети клас № 902 в община Аксаково, обл.
Варна в посока с. Оброчище. Около 10,19 часа, на км 9, при попътен десен завой, в
участък от пътя, който е в ремонт с натрошено каменна настилка възз. В. изгубила
контрол над автомобила, превозното средство излязло в ляво от пътя и настъпил удар
между същото и крайпътни дървета. Настъпили материални щети по автомобила, а
водачката получила фрактура на десен крак.
На местопроизшествието бил изпратен дежурен полицейски екип при РУ-
Аксаково в състав – свид. А.А. и свид. Н.Д.. След като бил извършен оглед на
местопроизшествието св. А. съставил протокол за ПТП, както и снимков материал.
Същият съставил на възз. В. АУАН за нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗдвП. Въз основа на
акта е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателката за извършено нарушение на чл. 20
ал.2 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл. 179 ал.1 пр. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. А.А. и свидетелят по акта – свид.В.П.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП, както и заверено за вярност с оригинала
копие на протокол за ПТП и 11 броя снимки, и договор за защита и правно съдействие.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП и от гласните доказателства, приобщени
към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 21-0445-00490/21.10.2021 г. е издадено от
3
компетентен орган- от Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР- Варна,
съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото
НП, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Налице е разминаване между съдържанието на
АУАН и НП, както по отношение на релевантните факти, сочещи признаците на
извършеното нарушение, така и досежно правната квалификация на същото. Докато с
акта се сочи, че в причинна връзка с настъпилото ПТП е поведението на възз. В.,
изразяващо се в загуба на контрол върху превозното средство, което е квалифицирано
като нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП, в обжалваното НП се твърди, че водачката не е
избрала скоростта на движение с пътните условия, което деяние се сочи, че е в
нарушение на нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
В описанието на нарушението в НП , от друга страна, липсва необходимата
конкретизация на релевантните факти, която е предпоставка за реално и ефективно
упражняване правото на защита на наказаното лице. Не е посочено кои конкретни
условия на пътя не са съобразени, а са изброени всички цитирани такива в
нормативната разпоредба на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. При така изложеното описание, е
останало неясно за наказаното лице, съотв. за съда дали избраната скорост на движение
не е съответна на релефа, на видимостта, на интензивността на движение или на друго
обстоятелство, респ. на съвкупност от тях и кои.
Посочените пороци са ограничили правото на защита на наказания, на когото
следва да се осигури възможност да реализира ефективно защитата си в пълен обем и
във всички фази на административно-наказателното производство.
Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата
и по същество като констатира от правна страна следното:
При издаването на атакуваното наказателно постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта
за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2
НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки
4
всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез
способите на административно-наказателното производство, не се установи по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и
наказателно постановление административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а
именно, че въззивникът при избиране на скоростта не се е съобразил с интензивността
на движението.
В случая безспорно се установява, че процесният автомобил се е отклонил от
пътното платно и е преминал в находящата се в непосредствена близост до същото
тревиста площ, вследствие на което е настъпил удар между процесното превозно
средство и крайпътни дървета. Липсват обаче гласни респ. писмени доказателства, от
които да се установява дали загубата на контрол се дължи на движение с несъобразена
скорост респ. на друга възможна причина свързана, с недостатъчно внимание при
реализираното управление, вследствие на физиологични и психологични причини,
вследствие на особености на ремонтираната пътна настилка и пр. Въз основа на
събрания доказателствен материал не са установени обективни факти, въз основа на
които да се формира извод относно скоростта, с която е управляван процесния
автомобил, в т.ч. относно диапазона, към който се отнася тази скорост. С оглед на
изложеното, съдът намира, че позоваването от АНО на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от
ЗДвП се основава на предположение, поради което фактическата обстановка досежно
механизма на извършеното деяние и извода за нарушения материален закон се явяват
необосновани.
Друг е въпросът, че в случая според настоящия състав не е приложима и
нормата на чл. 179 ал. 2 пр.1 от ЗДвП, доколкото не е настъпил предвидения в
хипотезата на цитираната разпоредба общественоопасен резултат, а именно пътно-
транспортно произшествие. По смисъла на §6 т.30 от ДР. "пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Въз основа на
доказателствата по делото се установява безспорно, че в обхвата на настъпилите
вредни последици се отнасят единствено имуществените щети, настъпили за
автомобила на въззивника и телесните увреждания, засягащи собствената му личност.
Посочените изводи се формират и от съдържанието на констативния протокол,
приобщен по делото, от който е видно, че други щети не са описани. В контекста на
разпоредбата на §6т.30 от ДР на ЗДвП, съдът намира, че логическото тълкуване на
нормата с оглед необходимостта деянието да е обществено опасно обхваща в легалната
дефиниция на пътно-транспортното произшествие само случаите на ощетяване на
имуществото и засягане на личността вследствие на инцидента на лица, различни от
виновния водач. Противното би наложило ангажиране на административно-
наказателна отговорност за деяния, които не се характеризират с конкретна обществена
5
опасност, доколкото не настъпват вреди за другиго освен за извършителя вследствие на
същите.
С оглед на изложените по-горе доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на издаденото НП, съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е приобщен договор за правна помощ между
въззивника и адв. А., видно от който на адвоката е заплатено възнаграждение в размер
на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.2 от Наредбата, към чиято хипотеза се отнася настоящия
случай, при интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 300
/триста/лв. С оглед на изложеното, като взе предвид приложения по делото договор за
правна помощ, както и конкретния предмет и сложност на делото съдът намери, че
следва да присъди в полза на жалбоподателя сумата от 360 /триста/ лева за заплатеното
от същия адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна Четвърто РУ при ОД на МВР-
Варна не е самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да
6
бъдат възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган,
а именно ОД на МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0445-00490/21.10.2021 г. на Началника на група към РУП-
Аксаково при ОД на МВР-Варна, с което на В. М. ВЛ. на основание чл. 179 ал.2 пр. 1
от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати в полза на възз. В. М. ВЛ. сумата от
360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените от същата разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7