№ 19767
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110148046 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу Е. С. Н., с която са предявени
при условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: 259,26 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **,
с аб. № **; 51,85 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 05.08.2024 г.; 38,11 лв.,
представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г.; 9,25 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
05.08.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
подаване на исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: **, с аб. № **, за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и
има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
1
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител – адв. Е. С., САК. Оспорват се единствено
предявените акцесорни искове.
Третото лице – помагач т изразява становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ:
Основателността на предявените главни искове се обуславя от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия
в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, 3) през процесния
период в сградата, в която се намира процесният имот, да е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което да е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната
цена и възнаграждение за предоставената услуга. Съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно
и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
С доклада по делото, обективиран в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
определение от 15.08.2025 г., са отделение на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства,
включени във фактическия състав на съдебно предявените главни вземания, като
същите се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал,
в това число – саморъчно завещание от 16.08.1994 г., протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 10.07.2007 г., нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 183, том II, рег. № 9374, дело № 324/2009 г., молба за откриване на партида от
2
23.06.1994 г., справка за родствени връзки, извършена по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г., договор № 1905/08.01.2002 г. за извършване на услугата „дялово
разпределение“, протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС по
местонахождение на процесния недвижим имот, договор № Д-О-67/03.06.2020 г.
между т и т, съобщения и кредитни известия към фактура № *********/31.07.2022 г. и
№ **********/31.07.2023 г., индивидуални справки за ползвана топлинна енергия.
Въз основа на гореизложените аргументи и предвид, че по делото не се твърди и
не се установява погасяване на процесния дълг чрез плащане, настоящият съдебен
състав счита предявените главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
153 ЗЕ за доказани по основание и размер, поради което същите следва да бъдат
уважени в цялост и ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 13.08.2024 г. до окончателното плащане.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
3
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ,
издадена за отчетните периоди 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. – 30.04.2023
г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези
периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С
оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното и съобразно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
588,98 лв., представляваща деловодни разноски по делото.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, и настоящ адрес: с, да
заплати на т, с ЕИК: **, седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ, сумата от 259,26 лв., представляваща цена на доставена
4
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: **, с аб. № **, и сумата от 38,11 лв., представляваща цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК: **, седалище и адрес на управление: **,
срещу Е. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, и настоящ адрес: с,
осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
51,85 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 05.08.2024 г., и сумата от 9,25 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 05.08.2024 г.
ОСЪЖДА Е. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, и настоящ адрес: с, да
заплати на т, с ЕИК: **, седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., сумата от 588,98 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5