ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково,18.06.2020г.
Административен
съд – Хасково, в
закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното и. адм. дело №404 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.256 ал.2 от АПК.
Образувано по искова молба на П.Т.З. ***,
подадена чрез пълномощник, против бездействие на Областен управител на област
Хасково.
Ищецът сочи, че оспорва неоснователно
бездействие на Областен управител на област Хасково, по повод нормативно
определеното му задължение по чл.21 от ЗДОИ: „Субектите по чл.3 са длъжни да
обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за
предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за
заплащането им“, което не било изпълнено. Сочи, че по реда на ЗДОИ подал
заявление вх. №АСД-10-5/14.05.2020г. до Областен управител на област Хасково,
но никъде на мястото за подаване на заявленията – деловодството или
информационните табла, не се намирала обява за нормативно определените разноски
по предоставяне на достъп до обществена информация, което го затруднило при
избора на формата за достъп. Затова подал нарочна молба – вх. №АК-11-27/14.05.2020г.
до Областен управител на област Хасково с искане на мястото за подаване на
заявления да се постави обявление с нормативно определените разходи по
предоставяне на достъп до обществена информация, формата на достъп и начините
за заплащане на разноските, но все още нямал отговор по нея.
По изложените съображения моли да се
постанови решение, с което да се задължи Областен управител на област Хасково
да постави на мястото за подаване на заявление по ЗДОИ обява по смисъла на
чл.21 от ЗДОИ. Претендира разноски.
С писмо вх. №2625 от 29.05.2020г.
(№Към ПО-03-7[1] от 27.05.2020г. на Областна администрация Хасково), Областен
управител на област Хасково представя писмен отговор, в който сочи, че счита
подадената искова молба за недопустима и неоснователна. Аргументите за
недопустимост се извеждали от факта, че същата била подадена преждевременно
пред съда. Излагат се съображения, въз основа на които се твърди, че в указания
14-дневен срок по чл.256, ал.2 от АПК от сезиране на органа, са предприети
необходимите фактически действия по поставяне на нужната информация по смисъла
на чл.21 от ЗДОИ, така, че същата да е налична и на още едно място в
администрацията, поради което исковата молба се явявала преждевременно
предявена, преди изтичане на законовия срок за предприемане на фактически
действия от административния орган и в тази връзка се моли да бъде оставена без
разглеждане, като се постанови прекратяване на делото. По основателността на
исковата молба се твърди, че в конкретния случай не се касае за действително
неизпълнение на действия/задължения, които административният орган е длъжен да
извърши по силата на закона, защото полезната информация за гражданите, касаеща
възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите
разходи и начините за заплащането им била налична в администрацията, но предвид
въведения пропускателен режим физическият достъп до нея бил ограничен. За
пълнота се сочи, че по отношение на достъпа до обществена информация и на
официалната интернет страница на Областна администрация – Хасково са
публикувани данни за процедурата, необходими документи, нормативи за разходите
при предоставяне на обществена информация, формите и начините за заплащане.
В писмо вх. №2725/02.06.2020г.,
Областен управител на област Хасково сочи, че поддържа изразеното становище в
писмения отговор с изх. №ПО-03-7-(1)/27.05.2020г. и счита, че жалбата следва да
бъде отхвърлена с всички произтичащи от това правни последици. Оспорва се така
предявения списък с разноски, в частта, касаеща адвокатското възнаграждение,
тъй като за заплащане на същото не били представени надлежни доказателства,
съгласно ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС, и така претендираният размер бил прекомерно
висок и следвало да бъде намален, ако се докаже, че същият е извършен от
жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира исковата молба за недопустима, поради следните
съображения:
Производството по реда на чл.256 ал.1 и ал.2
от АПК (Изм. – ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), дава възможност за
защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията,
когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов
нормативен акт фактически действия. В хипотезата по ал.1 на чл.256 от АПК административният
орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко
от нормативен акт, а в хипотезата по ал.2 на нормата следва да е сезиран с
искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на
закон, но в продължение на 14 дни бездейства.
В случая е налице правна норма, която
задължава Областен управител на област Хасково да извърши исканото фактическо
действие, изразяващо се в обявяване на мястото, където се подават заявленията,
възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите
разходи и начините за заплащането им, и това е нормата на чл.21 от ЗДОИ. Същата
не изисква нарочно сезиране с искане за извършването на действието по обявяване,
макар в случая такова искане да е отправено от ищеца с молба №АК-11-27/14.05.2020г.
и молба №Към АК-11-27-[1]/26.05.2020г.
От събраните по делото доказателства се
установява, че искането на жалбоподателя е било удовлетворено, за което е бил
уведомен с писмо №Към АК-11-27-[2]/26.05.2020г. на Областен управител на област
Хасково. В писмото е посочено, че наблюденията на г-н П.Т.З. действително се
оказали правилни, но причината била изместване на гишето за обслужване на
граждани веднага в ляво от главния вход на сградата, поради въвеждането на
ограничителен пропускателен режим, във връзка с препоръки на Националния оперативен
щаб за предотвратяване разпространението на COVID-19 в административните
структури в страната. Тъй като достъпът бил ограничен, полезната информация по
ЗДОИ по смисъла на чл.21 от закона чисто физически не можела да се достъпи от
посетителите, предвид въведените мерки. В писмото е посочено още, че в резултат
били предприети действия от служителите на администрацията за отстраняване на
констатираното от г-н П.Т.З. и в тази връзка необходимата информация по ЗДОИ
била поставена и на новосформираното гише. Отбелязано, че горното се онагледява
с приложен снимков материал.
С така извършеното обявяване следва да се
приеме, че необходимата информация по ЗДОИ е поставена и на посоченото гише.
Към настоящия момент фактическото действие по обявяване на посочената от ищеца
информация, произтичащо от разпоредбата на чл.21 от ЗДОИ, е извършено, поради
което за последния е отпаднал правния интерес от оспорване.
Предвид гореизложеното, исковата молба се
явява недопустима на основание чл.159 т.4 от АПК, и следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на производството на
жалбоподателя се дължат разноски, независимо от основанието за прекратяването
му - отпаднал интерес от оспорването. Процесното неоснователно бездействие на
административния орган е преодоляно с извършване на фактическото действие по обявяване
на конкретната информация по чл.21 от ЗДОИ, което обаче е станало след подаване
на исковата молба. Както се посочи по-горе, нормата на чл.21 от ЗДОИ не изисква
нарочно сезиране с искане за извършването на действието по обявяване на
визираната в нея информация. Неизвършването на фактическото действие по обявяване
на посочената от ищеца информация, вменено на административния орган по силата
на закона, е предизвикало търсената защита по съдебен ред. Ето защо на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 160 лв.,
от които 10 лв. – внесена държавна такса и 150 лв. – заплатено в брой
възнаграждение за един адвокат. Относно последната сума следва да бъде
съобразено възражението за прекомерност, както и че не се установява фактическа
и правна сложност на спора, а дължимото минимално възнаграждение е съобразено с
чл.8, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.159, т.4
от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова
молба от П.Т.З. ***, против бездействие на Областен управител на област
Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело №404/2020г.
по описа на Административен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Областна администрация Хасково да
заплати на П.Т.З. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на
160.00 (сто и шестдесет) лева.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: