№ 292
гр. Пловдив, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900274 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на П. П. К., с ЕГН
********** от ****, действащ в производството чрез процесуалния си
представител адв. Г. Д., против ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Света
София“ №7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.. Първоначално
исковата молба е била насочена и против ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
при условията на евентуалност, но впоследствие ищецът е заявил, че не
поддържа иска против втория ответник.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 21.12.2020 г. на път I-8 – Пловдив – Пазарджик
настъпило ПТП, при което пострадал П. К.. Механизмът на произшествието
бил следният: при сблъсък на срещуположно движещите се л.а. “Тойота Рав 4“
с рег. №**** и л.а. “Хонда Сивик“ с рег. №****, поради неправилно
изпреварване на последния, л.а. “Тойота Рав 4“ се отклонил и се ударил челно
в т.а. “Фолксваген Транспортер“, управляван от ищеца. Вследствие на
сблъсъка той загубил съзнание, а автомобилът му бил отхвърлен върху
мантинелата на пътя със силно деформирана пътническа кабина. Наложило се
пристигналите на място екипи да разпъват и режат части от нея, за да извадят
пострадалия от смачкания автомобил. В резултат от катастрофата ищецът
получил следните увреждания: загуба на съзнание; многофрагментарна
фрактура на ляв ацетабулум, наложила операция с поставяне на метална
остеосинтеза; фрактура на лява пубисна кост; тежка контузия на таза вляво и
дясно и коремни органи, с колекция на течност в таза; трайно увреждане с
1
намалена нервопроводимост и оросяване на левия крак; множество контузии с
хематоми в областта на корема, гърба и крайниците.
След произшествието ищецът бил откаран по спешност в Спешното
отделение на УМБАЛ “Св. Георги“ – Пловдив, където бил приет в увредено
общо състояние с оплаквания за силна болка в таза и долните крайници. Бил
реанимиран. Проведени били множество изследвания и образна диагностика,
интензивно медикаментозно лечение и обезболяване. След стабилизиране на
състоянието му на 23.12.2020 г. бил приет в “Клиника по ортопедия и
травматология“, където след проведени допълнителни изследвания и
консултации, било взето решение за извършване на операция по открито
наместване и вътрешна фиксация на фрактурите с плаки и винтове. След 15
дни болнично лечение, К. бил изписан с окончателна диагноза “Счупване на
ацетабулума, закрито. Фрактура пелвис (ацетабули синистра). Парезис н.
фибуларис синистра.“ Назначено му било продължаване на медикаментозното
лечение в дома му и спазване на строг постелен режим.
След изписването му не бил в състояние да движи левия си крак и
ходило. Забранено му било дори да бъде изправян в легло. През първите
месеци след катастрофата ищецът не бил в състояние да извършва дори
елементарни дейности, изцяло бил зависим от грижите на близките си –
неговата съпруга, сина и сестра му. Имал нетърпими болки в областта на таза
и краката, както и изключително накъсан сън, тъй като при всяко движение се
будел от болки в тазовата област. Наложило се да наеме рехабилитатор, който
го посещавал в дома му в продължение на 4 месеца по два пъти дневно за по
един час. Едва шест месеца след катастрофата бил в състояние да се
придвижва с инвалидна количка, а една година по-късно започнал да се
изправя на краката си, като използвал патерици.
Пострадалият бил неработоспособен в продължение на шест месеца и с
трайно намалена работоспособност от 50 %. Общото му здравословно
състояние се влошило, както и общият му мускулен тонус.
Твърди, че освен физическите болки, психическото му здраве било също
увредено. Дългият възстановителен период, болките и невъзможността да се
грижи сам за себе си силно го потискали. Чувствал се напрегнат, докато се
вози в МПС. Станал по-затворен, избягвал социалните контакти и бил лесно
раздразнителен. Чувствал се потиснат от тежкото финансово състояние, в
което изпаднало семейството му, тъй като освен че лечението и
рехабилитацията му коствали средства, К. не бил в състояние да работи.
Преди катастрофата бил монтажист в строителна фирма.
По случая било образувано ДП №150/20 г. на ОД МВР Пловдив,
приключило със споразумение, одобрено от съда, по АНД №1991/24 по описа
на РС-Пловдив, с което обвиняемият П. Г. Б., за когото се твърди, че е
застраховал гражданската си отговорност при ответното застрахователно
дружество, е признат за виновен в това, че на 21.12.2020 г. на главен път – I-8
км 216 + 960 /пътя гр. Пловдив – гр. Пазарджик/, при управление на МПС, л.а.
2
“Хонда Сивик“ с рег. №**** е нарушил правилата за движение по пътищата,
при което по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване
с Н. П. Д., с ЕГН ********** причинил средна телесна повреда на П. П. К..
Посочва се по-нататък в ИМ, че П. Г. Б. застраховал гражданската си
отговорност на л.а. “Хонда Сивик“ с рег. №**** при ЗАД “ОЗК-Застраховане“
АД, валидна от 28.01.2020 г. - 27.01.2021 г.
Ищецът предявил застрахователните си претенции за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди към ответника, който с писмо от
24.04.2023 г. поискал да му бъде представено постановление за прекратяване
на НП или влязло в сила съдебно решение като условие за произнасяне по
претенцията.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД “ОЗК -
Застраховане“ АД да му заплати сумата от 180 000 лева – обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпило на
21.12.2020 г., както и 2 213 лева – обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди – разходи по лечението му. Претендира се и присъждане
на законна лихва върху претендираните суми от датата на ПТП до
окончателното изплащане на сумата, както и сторени в производството
разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът ЗАД “ОЗК -
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, представлявано от процесуалния си
представител адв. Н. Ш., депозира отговор на исковата молба, с който заявява
становище за недопустимост на предявените претенции по подробно
изложени съображения в ОИМ, изхождащи от твърденията на страната, че
инцидентът представлява за ищеца трудова злополука и правата на
пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди
подлежат на уреждане по реда на Кодекса на труда.
На следващо място, оспорени са обстоятелствата, на които ищецът е
основал исковите си претенции.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Навеждат
се твърдения, че в настоящия случай ищецът с действията си е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, доколкото е допуснал нарушение на
правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и не е поставил обезопасителния си колан
към момента на ПТП, с което обективно е допринесъл за настъпване на
вредните последици. Освен това твърди, че ищецът виновно е нарушил
правилото на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, което вменява в задължение на
участниците на МПС при управлението им да се движат възможно най-вдясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, да използват най-дясната свободна лента. В настоящия случай
ищецът не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение, с което
обективно е допринесъл за настъпване на ПТП. Поради изложените
съображения се счита, че е налице пряка причинна връзка между поведението
на ищеца в нарушение на посочените нормативни разпоредби, и вредоносния
3
резултат.
На следващо място, оспорва се твърдението на ищеца, че инцидентът се
е отразил на психиката му, тъй като се счита, че липсват данни и
доказателства същият да е потърсил помощ от специалист, което би повлияло
в положителна насока на психическото му състояние. Посочва се също, че не
са представени доказателства пострадалият да се е явил на предвидените
контролни прегледи, на които имал право съгласно посоченото в
представените по делото епикризи, като по този повод се счита, че
неполагането на грижа за собственото здраве е в пряка причинно – следствена
връзка със сочените от ищеца като претърпени неимуществени вреди.
Твърди се, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди е прекомерно завишено и несъобразено, както с
икономическата и социална действителност, така и с конкретните
обстоятелства, при които следва да се ангажира отговорността на
извършителя на деянието, респ. на застрахователя. Изложени са подробно в
отговора на исковата молба аргументи в тази насока.
Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на ПТП е загубил
съзнание, като цитира посоченото в графа Анамнеза на епикриза с И.З.
№72511/2020 г., където било записано, че пострадалият след настъпилия пътен
инцидент не е губил съзнание.
На следващо място, изтъкнато е от ответното дружество в отговора, че
видно от представената с ИМ медицинска документация, ищецът е страдал от
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, поради което се
счита, че не следва да се изключи възможността душевният му дискомфорт да
е последица именно от това му медицинско състояние, от което е страдал и
преди настъпването на ПТП. Аналогични на хипертонията били симптомите,
които предизвиквал захарният диабет тип 2, от който П. К. боледувал преди
датата на пътния инцидент. Посочва се още в тази връзка, че дори и да се
приеме, че причинените вследствие на настъпилото ПТП травми са оказали
влияние върху ежедневието, психиката и здравословното състояние на ищеца,
то следва да бъде отчетено и това, че такова негативно отражение върху
начина му на живот е съществувало и е съпътствало пострадалия предвид
симптомите, проявленията и последиците от заболяванията и преди
настъпването на пътния инцидент.
Наред с това, счита се, че при определяне на обезщетението за
неимуществените вреди, следва да се отчетат освен възрастта на пострадалия
и неговата трудова заетост и социално икономическите условия в страната към
момента на настъпване на пътния инцидент. Твърди се, че няма правно, нито
житейско основание при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди, отговорността за които е покрита със застраховка ГО,
водещият критерий да бъде законодателно определеният застрахователен
лимит.
Твърди се неоснователност на претендираното обезщетение за
4
имуществени вреди, като в тази връзка е цитирана практика на Пленума на
ВС, според която, когато се търси обезщетение за имуществени вреди,
изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следвало да
се събират доказателства за необходимост от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техният размер. Според ответното
дружество от представените с ИМ документи не е възможно да се направи
обоснован и еднозначен извод, че въпросната сума е била платена за
покриване именно на разходи за лечение, нито необходимостта от такива.
Оспорва се и началният момент, от който следва да се дължи лихвата за
забава върху претендираните от ищеца обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди. Изложени са съображения в тази насока.
Претендира се присъждането на разноски.
В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която във връзка с изложеното от ответника в
отговора прави уточнение, че при ПТП застрахователят по застраховка ГО
отговаря спрямо увреденото лице при всички случаи, без значение дали
събитието е признато за трудова злополука или не и посочва, че в настоящия
случай пострадалият не е получавал обезщетение за трудова злополука.
На основание чл. 373 от ГПК ответникът депозира отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа заявените с първоначалния
отговор на исковата молба оспорвания на предявените искове, като заявява и
възраженията си по направените с допълнителната искова молба пояснения
във връзка с приложимост разпоредбите на Кодекса на труда.
По искане на ответното дружество с Определение №1141/18.09.2024 г.
съдът е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответника
ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – застраховател по ЗЗ “ГО“ по
отношение на втория виновен водач на МПС, съпричинил произшествието и с
призната вина по силата на сключеното споразумение. Последното е
депозирало своето становище в законоустановения срок. Твърди
недопустимост на предявените искове. Твърди, че в настоящия случай се касае
за призната трудова злополука, вследствие на която пострадалият е получил
обезщетение.
На следващо място, оспорва предявените искове, както по основание,
така и по размер.
Оспорва и твърденията на ищеца, че в резултат от настъпването на
процесното ПТП е претърпял описаните в исковата молба по вид и характер
телесни увреждания, както и твърденията за вида, медико-биологичния
характер и степента на същите. Оспорва и твърденията за претърпени
душевни терзания.
Оспорва се в цялост механизмът на процесното ПТП така, както твърди
ищецът, както и изобщо да е настъпило ПТП.
Оспорва се наличието на вина от страна на водача на застрахованото при
5
тях МПС. Твърди се, че единствена причина за настъпването на процесното
ПТП е противоправното и виновно поведение на другите участници в
събитието.
Твърди се липсата на причинно – следствена връзка между посочените
от ищцовата страна телесни увреждания и негативни последици за
психическото му здраве и пътното поведение на водача на л.а. марка “Тойота“,
модел “Рав4“, с рег. №**** по време на процесния пътен инцидент.
Поддържа се, че процесното ПТП се явява случайно деяние за водача на
застрахованото при тях МПС.
Оспорва се предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, като
се сочи също, че претендираните разходи не се явяват необходими по смисъла
на КЗ, а също и че последните се покриват от НЗОК.
Твърди се на следващо място, че нарушавайки правилото на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, водачът на л.а. марка “Хонда“, модел “Сивик“, рег. №****, е
причинил пътния инцидент, като е поставил в невъзможност водача на
застрахованото при ответника МПС да реагира по начин, позволяващ му да
предотврати удара. В условията на евентуалност – ако се установи наличието
на вина у водача, то прави се възражение за независимо съизвършителство от
страна на водача на л.а. марка “Хонда“, модел “Сивик“, с рег. №****, както и
възражение за съпричиняване от страна на ищеца К., поради извършени от
него нарушения на ЗДвП и закъсняла реакция за предотвратяване на пътния
инцидент при възникналата опасност за движението. Поддържа се тезата, че
ищецът е реализирал нарушения на предвиденото в разпоредбите на закона и
е предприел спасителна маневра вместо маневра за екстремно спиране, като
по този начин в значителна степен е обусловил процесното ПТП и
вредоносния от него резултат.
На следващо място, релевира се възражение за съпричиняване поради
непоставянето на обезопасителен колан.
Оспорват се твърденията, че в резултат от процесното ПТП ищецът е
търпял болки, физически страдания и нарушения на психическото здраве, въз
основа на които понесъл неимуществени вреди.
В условията на евентуалност претендира се намаляване размера на
исканото обезщетение поради съпричиняване на вредите от пострадалото
лице, дължащо се на неглижиране на възстановителния процес от негова
страна.
На следващо място, също в условията на евентуалност, твърди, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е необосновано и
прекомерно завишено по размер и не кореспондира на критерия за
справедливост.
Оспорват се и предявените акцесорни искове за законна лихва върху
претендираните суми по аргумент от неоснователността на главните искове. В
условията на евентуалност, оспорва се началният момент на претендираната
6
лихва така, както е посочен в ИМ.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, като по образуваната застрахователна преписка не са изплатени суми.
Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила
без удовлетворителен за ищците резултат, което прави прекият иск по чл. 432
КЗ допустим.
Колкото до възраженията на ответника за недопустимост на претенцията
поради това, че инцидентът представлявал трудова злополука и правата на
пострадалия работник за претърпените от него неимуществени вреди
подлежали на уреждане по реда на Кодекса на труда, те са по съществото на
материалноправния спор и не съставляват процесуална пречка за
разглеждането му от настоящия съд. Това е така, защото отговорността на
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение на
претърпените вследствие на ПТП неимуществени вреди съществуват
паралелно и независимо една от друга, наред с отговорността на прекия
причинител на вредите по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като едната отговорност не
изключва другата. Пострадалият разполага с възможността да прецени срещу
кой от посочените задължени лица да предяви претенцията си за обезщетение,
като предявяването на иска срещу това лице не освобождава другите от
отговорност. Затова този иск, включително и когато производството по него е
приключило с влязло в сила съдебно решение, не е пречка да бъде предявен
иск и срещу някое от останалите задължени лица и не води до недопустимост
на втория иск. Такава недопустимост на втория иск не е налице и в случаите,
когато присъдената по първото производство сума е заплатена на пострадалия
от задълженото лице. Тъй като плащането на обезщетението от едно от
задължените лица води до погасяване на задължението и на останалите
длъжници до размера на платеното, то е предпоставка за основателност, респ.
неоснователност на иска.
По същество:
7
Разгледана по същество, претенцията е безспорно доказана по основание.
На страните изрично е указано, че обстоятелствата относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца
- предмет на одобреното от съда споразумение по образуваното по случая
АНД, не се нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от
гражданския съд. Наличието на независимо съпричиняване от страна на
втория водач, чиято ГО е застрахована при дружеството – помагач, също е
безспорно установено с оглед задължителната сила на мотивите на присъдата,
признаваща вината му.
Не е спорно също наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и признатия за виновен водач
към момента на настъпване на твърдяното произшествие.
В случая е налице одобрено от съда споразумение, признаващо вината и
на двамата водачи за настъпване на произшествието поради нарушаване
правилата за движение и причинената в резултат на това средна телесна
повреда по непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда, респ. споразумение на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е.
относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува
забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни
факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и
тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДвП
средна телесна повреда, именно заради което и двамата водачи – Б. и Д., са
признати за виновни при условията на независимо съпричиняване. Тези факти
са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителите
нямаше да бъдат наказани за точно това престъпление.
За да се разграничат въпросите, обхванати от задължителната сила на
мотивите на присъдата и неподлежащи на преразглеждане от гражданския съд
и тези, свързани с възражението на ответника за съпричиняване, е необходимо
да се посочи следното: Въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат, подлежи на изследване и преценка от гражданския съд независимо
от приетото в наказателното производство, тъй като поведението на
пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не
представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на
изследване в наказателното производство по конкретното дело. Но изводът за
наличие на съпричиняване съдът следва да основе на приноса на пострадалия
и неговото поведение, а не на поведението на други участници в
произшествието. Ако е налице противоправно поведение на друго лице, както
се твърди и установява в случая, възниква хипотеза на назависимо
съпричиняване на вредите от страна на няколко деликвента, които отговорят
солидарно и каквото безспорно е установено от наказателния съд, признаващ
8
вината и на двамата водачи. С чл. 499, ал. 7 КЗ се предвиди солидарна
отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на
съпричинителите. Това означава, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на
увреждането от няколко деликвента, застрахователят по застраховка
„Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент. Следователно и да има противоправно
поведение на друго лице извън пострадалото, то е без значение за
отговорността на ответника, която е пълна – за всички вреди и за целия им
размер. За него възникнат единствено регресни права спрямо другия
застраховател, аналогично на солидарната отговорност на деликвентите - за
припадащата се на другия застраховател част от дълга. В случая, действително
по делото е привлечен като помагач на негова страна другият застраховател,
но регресните му права не са упражнени чрез предявяване на обратен иск
против него, поради което конкретният обем на отговорност на двамата водачи
е неотносим съм предмета на спора, от значение за който са само наведените
твърдения за съпричиняване от страна на пострадалия, не и на други извън
него лица.
С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на
чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, причинени на ищеца вреди и причинна връзка
между двете.
Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите,
както и евентуалното наличие на съпричиняващо ги поведение от страна на
ищеца съобразно неведените от ответника и помагача възражения.
Доколкото по делото не се установява с оглед на доказателствената
съвкупност, на ищеца да е изплатено обезщетение от работодателя или
застрахователя му за вредите, настъпили от признатия за трудова злополука
инцидент, то отговорността на ответника е пълна и не е налице хипотеза на
„двойно плащане“.
Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни
увреждания и свързаните с тях болки и страдания от физически и психо –
емоционален характер по делото е изслушано заключение на СМЕ и
свидетелски показания.
Неоспорените изводи на съдебния медик, които съдът възприема като
компетентно и обективно формирани, са в следния смисъл:
В резултат на инцидента на ищеца са причинени други повърхностни
травми на корема, долната част на гърба и таза, повърхностна травма на други
части от главата, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана
в корема, закрито счупване на дъното на лявата тазобедрена става, разкъсване
на лонното съчленение, пареза на левия малкопищялен нерв.
Възстановителният процес е протекъл доста продължително време, като при
9
прегледа на 9-я месец все още не е приключил. При последния ФТ курс,
проведен на 13.09.2021 год., пострадалият е имал още ограничени движения в
лявата тазобедрена става и периферна пареза на левия малкопищялен нерв и
затруднена походка. Към момента на извършения преглед на 07.03.2025 год.
ищецът е с пареза на левия малкопищялен нерв и затруднена походка, като се
придвижва с помощни средства (една патерица тип пилотка). Към тази
дата възстановителният процес все още не е приключил. Обоснованият извод
на вещото лице е, че щом 4 год. и 3 месеца след ПТП не се е възстановила
парезата на левия малкопищялен нерв, то за в бъдеще много малка е
вероятността за настъпване на някакво съществено подобрение.
Прогнозата е, че състоянието на лявата подбедрица и стъпало ще остане
същото за цял живот, въпреки че пострадалият е направил всичко
необходимо за лечението си с цел по-бързо възстановяване.
В тази насока са и показанията на св. Х., живуща на семейни начала с
ищеца, от които в детайли се установява конкретиката на състоянието на
пострадалия непосредствено след инцидента и досега, продължителността на
възстановителния период, подробности от личен характер, обрат в
поведенческите навици и модели, освидетелстваното му инвалидизиране с
всички негативни последици от това, интензитета на болките, които
продължават и понастоящем въпреки адекватно предприетите медицински и
рехабилитационни мерки.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които цени поради близостта
му с ищеца при условията на чл. 172 ГПК, но не намира основание да им
откаже вяра, тъй като свидетелят споделя непосредствените си възприятия
относно състоянието му непосредствено след инцидента и по – късно до
настоящия момент, които са детайлни, последователни, логични, не са
изолирани, а изцяло съответстват на експертните изводи.
Ответникът и помагачът не установяват при условията на пълно
главно доказване наведените възражения за съпричиняване на
противоправния резултат с определени действия или бездействия на ищеца: че
е пътувал без правилно поставен предпазен колан, с което е допринесъл за
уврежданията си, както и че е нарушил правилото на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП,
което вменява в задължение на участниците на МПС при управлението им да
се движат възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, да използват най-дясната свободна
лента.
По тези спорни въпроси изводите на автоексперта, както и на
съдебния медик са следните:
Използването на обезопасителен колан по никакъв начин не предпазва
лявата страничната повърхност на таза и лявата външна част на левия долен
крайник, където е настъпил ударът от лекия автомобил в предна лява врата и
са настъпили деформации в кабината на товарен автомобил „Фолксваген
Форестър“. Т.е. дори под условие да се приеме, /макар че свидетелките
10
показания са в обратен смисъл/, че ищецът е бил без правилно поставен
обезопасителен колан, то уврежданията пак биха настъпили в същия обем.
Установява се също, че причината за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Хонда Сивик“ - П. Г. В., е
предприел маневра - изпреварване на л.а. „Хюндай И 30“ на място, по начин и
в момент когато това не е било безопасно, т.е. на платно с две ленти,
разделени с единична непрекъснатата линия и преди знак ВЗ1 "Край на
въведената с пътен знак забрана за изпреварване на моторни превозни
средства", тъй като, ако водачът на л.а. „Хонда Сивик“ не бе предприел
маневра - изпреварване на л.а. „Хюндай И 30“, то независимо от движението,
разположението и скоростта на л.а. „Тойота Рав 4“, както и без значение с
каква скорост на движение на л.а. „Хонда Сивик“, първият удар не би
настъпил, съответно не биха настъпили и вторият и третият удар. Ако
водачът на л.а. „Тойота Рав 4“ се бе движил в дясната част на северната лента,
или в средата на лентата, то независимо от движението, разположението и
скоростта на л.а. „Хонда Сивик“, както и без значение с каква скорост на
движение на л.а. „Тойота Рав 4“, първият удар не би настъпил, съответно не
биха настъпили и вторият и третият удар.
Каза се вече, че конкретният принос на всеки един от двамата виновни
водачи е без значение за изхода на настоящия спор, тъй като регресните права
на ответника не са надлежно упражнени чрез предявяване на обратен иск
срещу помагача, като отговарящ за независимото съпричиняване на вредите
от страна на застрахования при него водач. От значение е само, че от страна на
пострадалия не се установява съпричиняващо поведение, като в тази връзка
експертните изводи са категорични, че скоростта на т.а. „Фолксваген
Транспортер Т“ в момента на третия удар е била около 51 km/h, а преди
произшествието е била около 61 km/h, от което следва, че преди да настъпи
третият удар, водачът на т.а. „Фолксваген Транспортер Т“ е реагирал и
намалил скоростта на автомобила до 51 km/h. В анализираната пътна
ситуация водачът на т.а. „Фолксваген Транспортер Т“ е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на третия удар и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът е имал
възможност само да намали скоростта си от 61 km/h до 51 km/h. Дори да
беше спрял преди мястото на удара, то поради насрещното движение на л.а.
„Тойота Рав 4“, ударът пак би настъпил, където и да се е намирал по
широчина в южната лента. Пострадалият като водач на т.а. „Фолксваген
Транспортер Т“ е нямал възможност да избегне удара, като премине в лявата
(северна) лента, тъй като отклоняване на автомобила на ляво би означавало
водачът да го насочи директно срещу насрещно движещия се л.а. „Тойота Рав
4“.
При така установените по делото данни нито едно от твърденията на
ответника и помагача за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия не се установява, още по – малко при условията на пълно и
главно доказване, което да формира у съда сигурно убеждение в
11
осъществяване на наведените факти. Напротив, реакцията му е била напълно
адекватна и съобразена с пътната обстановка и рисковете от нея, като
всякакво друго алтернативно поведение отново би довело до същия резултат
предвид множеството участници в инцидента и конкретните им действия.
Освен това релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който
не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до
увреждането като неблагоприятен резултат. Т.е. предпоставките за
отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите,
заедно с преценка кои от тях не биха настъпили или биха имали по-малък
обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос. По делото няма нито
конкретни твърдения, нито данни в подобна насока.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи
от обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия
– възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия. Когато
се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви
физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият,
вкл. козметични и др. външни дефекти; силата, интензитета и
продължителността на болковия синдром, отшумял ли е; продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, възможност на
увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във
всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в
съдебната практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска
размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване
за пострадалия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за
установени описаните в исковата молба интензивни физически и психически
болки и страдания, като отчита обективно установените медицински данни за
действително причинените на ищеца телесни увреждания по вид и обем и
трайното му инвалидизиране, продължителността на възстановителния
период с всички съпътстващи го неудобства от битов и психо – емоционален
12
характер, който продължава и понастоящем и най – вече неблагоприятната
медицинска прогноза, свързана с невъзвратимостта на състоянието и
произтичащата от това необходимост от бъдещи грижи, внимание, щадене и
трайно увредено качество на живот. Тези обстоятелства при съобразяване с
възрастта на пострадалия обосновават сумата от 150 000 лв като справедлива
и адекватна на спецификите на случая и подкрепящите ги доказателства, до
който размер исковата претенция ще се уважи, а за разликата над тази сума до
пълния й претендиран размер от 180 000 лв ще се отхвърли.
Имуществените претенции са доказани по основание и размер
съобразно доказателствената съвкупност, от която се установява, че разходите
по вид и в претендирания им обем са били свързани с оказаната медицинска
помощ и са в причинно – следствена връзка с инцидента, като същевременно
не са необичайни или надхвърлящи реалните нужди на пострадалия.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса на плащане на обезщетение
от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В случая датата на
предявяване на претенцията е 20.04.2023г., от която дата ще се присъди
законна лихва върху двете главници, като за претендирания по – ранен период
от 21.12.2020 г до 19.04.2023г вкл. акцесорната претенция ще се отхвърли.
При този изход на делото на страните се дължат разноски по
съразмерност.
В случая ищецът е бил представляван от пълномощник при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2
ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Г. Д., САК,
със служебен адрес: гр. ****, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство в размер на 10 739 лв, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, които се установяват в общ размер
на 15 660.20 лв съобразно списък на разноските на л. 433 и доказателствата за
действително направен разход в този размер, от които му се следва сумата от 2
505.63 лв /15 660.20 х 0,16/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 6 088.52 лв за държавна такса, както и 504 лв – депозит за
вещи лица /600 х 0,84/, платен от бюджета на съда, съобразно уважения
размер на претенцията или общо 6 592.52 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от дължимата
държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления размер на
13
претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Света София“ №7, ет. 5 да
заплати на П. П. К., с ЕГН ********** от **** сумата от 150 000 лв. – за
претърпените по вина на водача на лек автомобил “Хонда Сивик“ с рег. №****
- П. Г. Б., при условията на независимо съпричиняване от страна на водача на
л.а. “Тойота Рав 4“ с рег. №**** - Н. П. Д., неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от травматичните увреждания от ПТП, настъпило на
21.12.2020 г. на път I-8 – Пловдив – Пазарджик, за което водачите са признати
за виновни по АНД №1991/24 по описа на РС-Пловдив, приключило със
споразумение, както и сумата от 2 213 лева – обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 20.04.2023г – датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото събитие, до окончателното изплащане на
главницата, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част – за
разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди до пълния
му претендиран размер от 180 000 лв., както и акцесорната претенция за
претендирания по – ранен период от 21.12.2020г до 19.04.2023г. вкл.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Света София“ №7, ет. 5 да
заплати на адв. Г. Д., САК, със служебен адрес: гр. ****, адвокатско
възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство в
размер на 10 739 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от
2025 г.).
ОСЪЖДА П. П. К., с ЕГН ********** от **** да заплати на ЗАД “ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Света София“ №7, ет. 5 сумата от 2 505.63 лв –
разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Света София“ №7, ет. 5 да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 6 592.52 лв. – за държавна такса и депозит вещо лице.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника: ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15