Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
град Горна Оряховица, 23.12.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти
състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Снежана Георгиева и в присъствието на
прокурора ..................…, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 566 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М.В.К. обжалва електронен
фиш серия К № 2465103, издаден от ОД на МВР-Велико
Търново, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр.
с ал.1 от същия закон. Посочва, че от съдържанието на електронния фиш, който е
получил, не се установява дали техническото средство, с което е измерена
скоростта на
заснетия автомобил, е от одобрен тип, както и преминало ли е това техническо
средство първоначална и последваща метрологична проверка. Поддържа, че при
издаване на фиша са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не
било ясно кой орган е издал фиша. Фишът не съдържал надлежно описание на
нарушението и дата на издаване. Не бил посочен пътният знак, с който е въведено
ограничението на скоростта. Мястото за контрол не било обозначено. Предвид
изложеното моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 09.12.2018 г. в 9:38 часа при
км 161+900 на път I-4 бил заснет с мобилна система TFR1-М с рег. № 604 лек автомобил „С.” с рег. № ***, движещ
се в посока към град София със скорост 112 км/ч при въведено в този участък с
пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. На
02.01.2019 г. за установеното с автоматизираното техническо средство нарушение
против жалбоподателя М.В.К. в качеството му на собственик на автомобила бил
издаден обжалваният електронен фиш серия К № 2465103, в който било прието, че в
момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 109 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя
срещу разписка на 19.07.2019 г. (разписката на л.39). На 24.07.2019 г. К. изпратил
по пощата жалбата си против фиша на ОДМВР-Велико
Търново.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите
писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни
заседания.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице,
което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Спазени са процесуалните правила
за издаване на обжалвания електронен фиш.
Фишът е издаден по одобрения
образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши
доброволното ѝ плащане.
Законът не съдържа изискване в
електронния фиш да бъде посочено името и длъжността на конкретното длъжностно
лице, което го е издало. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП във фиша
се посочва единствено териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. В процесния случай във фиша е посочена ОД на МВР-Велико Търново, на чиято територия е извършено
нарушението, с което е изпълнено изискването на закона. Липсата на данни във
фиша за името и длъжността на конкретното длъжностно лице, което го е издало,
не съставлява нарушение на процесуалните правила.
Независимо от изложеното по-горе
следва да се посочи, че към изпратената в съда преписка е приложен заверен
препис от заповедта, с която издателят на фиша е оправомощен да издава електронни
фишове за налагане на глоби за извършени нарушения по ЗДвП. В посочената
заповед са посочени трите имена и длъжността на лицето, издало фиша, както и
фактическото и правното основание за издаване на заповедта. При извършената
служебна проверка съдът установи, че обжалваният фиш е издаден от служител на
РУ-Стражица при ОД на МВР-Велико Търново, който е
имал необходимата за това материална и териториална компетентност.
Извършеното нарушение е описано
чрез посочване на неговия вид, на разрешената скорост, на вида и предписанието
на пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, на установената
скорост на движение на заснетия автомобил, на допуснатото от водача на
автомобила превишение на скоростта. Във фиша са посочени също датата, часа и мястото
на нарушението, марката, модела и регистрационният номер на автомобила, с който
е извършено нарушението, и посоката на движение на автомобила. С оглед така
цитираното съдържание на електронния фиш са неоснователни доводите на
жалбоподателя, че фишът не съдържа надлежно описание на нарушението и дата на
издаване, както и че не е посочен пътният знак, с който е въденето
ограничението на скоростта.
Доводът на жалбоподателя, че участъкът
от пътя, на който е заснето нарушението, не е бил обозначен като място за
контрол, няма отношение към процесуалната законосъобразност на фиша. Към датата
на нарушението, 09.12.2018 г., изискванията за обозначаване на местата за
контрол с автоматизирани технически средства и системи, регламентирани в Закона
за движение по пътищата и в Наредба № 8121з-532, са
били отменени по силата съответно на § 1, т.2, б.“а“ и „б“ от Закона за
изменение на ЗДвП (обн. в ДВ, бр.54 от 2017 г., в
сила от 09.07.2017 г.) и на § 3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№ 8121з-532 (обн. в ДВ, бр.6
от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.). Поради това необозначаването на посочения
във фиша участък от пътя като място за контрол с автоматизирани технически
средства и системи не представлява нарушение на процесуалните правила за
установяване и заснемане на нарушението.
От приетото като писмено
доказателство удостоверение 10.02.4835, издадено от Българския институт по
метрология (л.9), се установява, че е одобрен типът на мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M,
с която е заснет процесният лек автомобил и е измерена скоростта му в момента
на заснемането. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа
средство за измерване е от 24.02.2010 до 24.02.2020 г. и включва датата на
заснемане на процесното нарушение.
От протокол за проверка № 1-7-18/22.02.2018
г. (л.11) е видно, че използваната в конкретния случай мобилна система за
видеоконтрол TFR1-М с № 604 е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за
това средство за измерване.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема, че техническото средство, с което е измерена скоростта на заснетия
автомобил, е отговаряло на изискванията, регламентирани в Закона за
измерванията и в издадените подзаконови нормативни актове по прилагането на
този закон.
Видно от протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система на л.12 от делото,
използването на мобилната система за видеоконтрол TFR1-M
с рег. № 604 на посочените във фиша време и място на процесното нарушение е
удостоверено съобразно изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532.
От справките на л.10 и 37 се
установява, че фишът е издаден на 02.01.2019 г., т.е. преди изтичане на
6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекла
и предвидената в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишна преследвателна давност,
която по силата на чл.11 от ЗАНН намира приложение и за процесното
административно нарушение (в този смисъл задължителните указания в т.2 от
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече
на 09.12.2018 г., когато е извършено нарушението. На основание чл.81, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН същата е прекъсната на 02.01.2019
г., когато е издаден обжалваният електронен фиш (справките л.10 и 37). От това
прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност,
прекъсната на 15.02.2019 г., когато ОДМВР-Велико
Търново чрез РУ-Стражица е изпратила фиша за връчване на жалбоподателя
(товарителницата на л.39). Започналата да тече на 15.02.2019 г. давност е прекъсната
на 19.07.2019 г. с връчването на фиша на наказаното лице (разписката на л.39).
Започналата да тече на 19.07.2019 г. нова тригодишна преследвателна давност не
е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото
произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр.
с чл.11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на извършване на нарушението 09.12.2018 г.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема, че при издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и по същество.
От приложената към преписката
разпечатка от изготвения на основание чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП клип № 9952 (л.8),
представляваща веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15
от същия закон, и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени
на същия материален носител, се установява, че на 09.12.2018 г. в 9:38 часа при
км 161+900 на път I-4 лек автомобил „С.” с рег. № ***
се е движел в посока към град София със скорост 112 км/ч. Видно от приетата
като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната
маркировка на път I-4 в участъка от км 161+000 до км 163+000 (л.27), в сила към 09.12.2018 г, посоченото във
фиша място на нарушението при км 161+900 за движещите
се превозни средства в указаната във фиша посока към град София попада в зоната
на действие на пътен знак В26, поставен при км 162+160, с който е въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч.
Предвид изложеното съдът приема,
че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
От справката за регистрацията и
собствеността на заснетия автомобил (л.8 на гърба) се установява, че жалбоподателят
е собственикът на посоченото във фиша моторно превозно средство. Видно от
писмените материали по преписката, в законния срок жалбоподателят не е представил
декларация с данни за лицето, управлявало собствения му автомобил по времето и
на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това законосъобразно и в
съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП за извършеното с
автомобила нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му
на собственик на това моторно превозно средство.
Описаното в електронния фиш
деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона
по вид и размер административно наказание глоба от 400 лв.
Извършеното редуциране на
фактически измерената скорост с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 109
км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни
за нея последици от грешката на измерване с мобилната система, посочена в т.3
от цитирания по-горе протокол за последваща метрологична проверка. Така
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с
основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да
бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно
решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Приетото за установено превишение на скоростта от 49 км/ч надвишава значително
границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение
по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това не може да се приеме, че конкретното
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, поради което
случаят е маловажен.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2465103, издаден от Областна дирекция на
МВР-Велико Търново, с който на М.В.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв. (четиристотин лева)
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на чл.21, ал.2 във вр.
с ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване
на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….