Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260094
гр. ВРАЦА, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание 15.06.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
в присъствието на секретаря Миглена Костадинова, като
разгледа докладваното от съдията Ангелова търговско
дело №53 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд – Враца е сезиран с искова молба с вх. №3801 от 15.06.2020г., от ищецът "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, чрез адв. И. Л. С. - САК, с искане да бъде прието
за установено съществуването на следните вземания на ищеца срещу ответниците ЕТ
"Ю. - 2000 - Ю.П.", ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в село ***, Ю.П.И., ЕГН **********,***, и В.Д.И., ЕГН **********,***,
възникнали по силата на Договор за банков кредит Продукт "Бизнес кредит"
№ BL 14280 от 14.03.2008г. и допълнителни споразумения към него, за които е
издадена заповед за изпълнение, а именно:
а) главница в
размер на 65 634.67 лв., начислена за периода 22.10.2018г. до 02.09.2019г.,
ведно със законна лихва за забава за времето от 10.05.2019г. до пълното
изплащане на дължимата главница;
б) възнаградителна
лихва в размер на 3 814.44 лв., начислена за периода 22.10.2018г. до 19.08.2019г.
в) мораторна лихва
689.83 лв., начислена за периода 21.10.2018г. до 02.09.2019г.
г) нотариални
разноски по кредита: 132.00 лв., начислени за периода 30.08.2019г. до
02.09.2019г.;
д) застраховки:
174.64 лв., начислени за периода 30.04.2019 г. до 02.09.2019 г
В исковата молба се твърди, че Съгласно Договор за банков кредит Продукт "Бизнес
кредит" № BL
14280 от 14.03.2008г., "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в
качеството й на кредитор, е
разрешила на ЕТ "Ю. - 2000 - Ю.П.", като кредитополучател, банков кредит за посрещане на
извънредни нужди от оборотни средства, в общ размер на 65 000 лв., с краен срок
на погасяване 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и
при други условия на ползването и връщането на кредита, съгласно условията на
същия Договор. Сочи се, че първото
допълнително споразумение към Договора за кредит - Анекс № 1, е подписано на
06.04.2009г., по силата на което страните са договорили въвеждането на облекчен
ред за погасяване на задълженията за период от 9 месеца, като е дадена
възможност на Банката служебно да преоформя съществуващите просрочия по кредита
и е предвиден краен срок за погасяване на кредита 21.03.2023г. Твърди се, че
със следващо допълнително споразумение от 17.12.2019г. страните са постигнали
съгласие за продължаване на периода на облекчено погасяване на кредита с нови 3
месеца.
Наведени са доводи, че с Анекс № 3 от 17.03.2010г. страните отново са
уредили правото на Банката да преоформи съществуващите просрочия чрез
натрупването им към редовната главница, въведен
е и нов 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, като
споразумението съдържа условията, при които следва да се извършва изплащането
на дълга по време на спасителния период, както и след неговото изтичане.
Твърди се, че по силата на Анекс № 4 към Договора за кредит е подписан на
19.03.2012г. е договорено ново преоформяне на допуснатите от Длъжника
просрочия, като общият размер на главницата става 57134.94 лв. и е въведен
24-месечен период на облекчено погасяване на кредита, като са посочени правата
и задълженията на страните по време на този период, както и след неговото
изтичане. Посочва се, че Анекс № 4/2012г. е подписан от ответника В.Д.И., на
основание чл. 101 от ЗЗД, като солидарен длъжник. Поддържа се, че на основание Анекс № 4 към Договора за кредит,
подписан на 19.03.2012 г., между "Юробанк И Еф Джи България" АД /сегашно
наименование "Юробанк България" АД/, като кредитор, ЕТ "Ю.-2000
- Ю.П.", като кредитополучател и В.Д.И., като солидарен длъжник, отговарят,
на основание чл. 121 от ЗЗД солидарно с ЕТ "Ю.-2000 - Ю.П." за
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя по Договора за кредит. Сочи
се, че с Анекс № 5 към Договора за кредит, подписан на 06.03.2014г., страните
са постигнали съгласие за прекратяване на спасителния период, въведен с Анекс №
4/2012г., като в същото време е договорено ползването на нов 12-месечен период
на облекчено погасяване на кредита, като условие за влизане в сила на
споразумението, длъжникът се е задължил да погаси
съществуващите просрочия. Поддържа се, че при неизпълнение на поетия ангажимент, страните са договорили право на Банката служебно да преоформи просрочията, чрез добавянето
им към редовната главница. В исковата молба се твърди, че ответницата Ю.П.И. е
подписала договора за кредит, действайки като ЕТ "Ю.-2000 - Ю.П.", както
и че Анекс № 5/2014г. към договора за кредит е подписан, на основание чл. 101
от ЗЗД, от Ю.И. в личното й качество, като солидарен длъжник.
Твърди се, че съгласно подписания Анекс № 6 от 20.05.2015г. е предоговорен
размера на редовната лихва и на мораторната лихва, въведен е нов 12-месечен
спасителен период на облекчено погасяване. Поддържа се, че страните са се
споразумели за служебно преоформяне от Банката на съществуващите просрочия,
чрез натрупването им към редовната главница. С Анекс №7/26.06.2015г. е удължен
срока за заплащане на сумата, посочена в чл. 1.2, ал. 1 на Анекс № 6/2015 г., с
получаването на която влиза в сила Анекс № 6/2015г. и стартира спасителния
период, предвиден в същото споразумение.
Сочи се, че спасителния период, въведен с Анекс №6/2015г. е прекратен с
подписването на следващото допълнително споразумение към Договора за кредит -
Анекс № 8, като в същото време е договорено ползването на нов, 6-месечен период
на облекчено погасяване на дълга. Отново е дадено право на Банката за служебно
преоформяне, чрез натрупването към редовната главница, на допуснатите
просрочия, в случай че същите не бъдат платени от Кредитополучателя. Договорена
е промяна на крайния срок за погасяване на кредита, като същият е станал
21.03.2030г. Наведени са доводи, че между страните е подписано още едно
допълнително споразумение на 30.08.2016г. по силата на което страните са се съгласили
за преоформяне на съществуващите просрочия, чрез натрупването им към редовната
главница, договорена е промяна на редовната лихва и на лихвата за забава, както
и погасяването на равни, месечни, анюитетни вноски на дълга, в срок до
21.03.2030г. Твърди се, че последното допълнително споразумение към Договора за
кредит -Анекс № 10 от 03.05.2017г. по силата на което е договорено, че ако длъжникът
не погаси съществуващите просрочия, да преоформи служебно забавените плащания,
чрез натрупването им към редовната, но непогасена главница по кредита, също е
удължен крайният срок за погасяване на кредита до 21.08.2032г. Погасяването на
задълженията е договорено да се извършва на равни месечни анюитетни вноски.
Въведен е нов период на облекчено погасяване на кредита, с продъжителност 3 месеца.
Поддържа се в исковата молба, че съгласно чл. 26, буква "г" на договора
за кредит, при непогасяване в срок, на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора за
кредит, Банката има право да обяви за изискуемо, преди срока, цялото кредитно
задължение. Посочва се, че в следващия член е предвидено, че в този случай,
Банката има право да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да
пристъпи към принудително събиране на вземанията си с цел удовлетворяването й,
от обезпеченията по кредита, по установения от закона ред. Твърди се, че
кредитополучателя не е изпълнявал задълженията си за погасяване на кредита,
като първата просрочена вноска е била с падеж 21.10.2018г. и представлява
вноска за дължима лихва. Към датата на изготвяне на извлечението от счетоводни
книги, е налице забава по отношение на 11 броя погасителни вноски по главницата
и по лихвата.
Твърди се, че Банката е уведомила длъжника и солидарния длъжник за
обявяването на дълга по кредита за предсрочно изискуем, за което е изпратено
уведомление за предсрочна изискуемост, връчено на 19.08.2019г., чрез ЧСИ Г. Б.,
с peг. № 722 в Регистъра на КЧСИ и с
район на действие ОС Враца, лично на Ю.П.И.,
като същата е поела задължение да предаде уведомлението на съпруга си В.Д.И.,
т.е предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 19.08.2019г.
Твърди се, че "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е депозирало заявление по чл.
417, т. 2 ГПК до PC
Враца, въз основа на приложено извлечение от счетоводни
книги към 02.09.2019г., като е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, за заплащане на:
а) главница в размер на 65 634.67 лв., начислена за периода
22.10.2018г. до 02.09.2019г.;
б) възнаградителна
лихва в размер на 3 814.44 лв., начислена за периода 22.10.2018г. до
19.08.2019г.;
в) мораторна лихва 689.83 лв., начислена за периода 21.10.2018г. до
02.09.2019г.;
г) законна лихва от 04.09.2019г. до изплащане на вземането;
д) застраховки: 174.64 лв., начислени за периода 30.04.2019г. до
02.09.2019г.;
е) нотариални разноски по кредита: 132.00 лв., начислени за
периода 30.08.2019г. до 02.09.2019г.;
По така подаденото заявление, се сочи, че пред РС Враца е образувано ч.гр.дело
№ 3677/2019г., по което са издадени исканите заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу тях от
страна на длъжниците.
Във връзка с подаденото възражение "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕАД обосновава правния си интерес от
предявяване на този установителен иск по
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането, за което
в полза на Банката въз основа на Разпореждане № 1998 от 03.04.2020г. по ч.гр.дело
№ 3677/2019г. по описа на PC Враца е издадена заповед за незабавно изпълнени на
парично задължение. С исковата молба са представени в заверени преписи следните
доказателства: Пълномощно, с peг. № 2284 от дата 21.03.2013г.,
заверено от нотариус Диана Танева, Документ по чл. 417 от ГПК, от който
произтича вземането - Извлечение, към 02.09.2019г., от счетоводните книги на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *** по кредитна сделка № 4676938; Договор за банков
кредит Продукт "Бизнес кредит" № BL 14280 от 14.03.2008г. с
приложения и допълнителни споразумения към него; Покана за предсрочна
изискуемост – копие.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е депозиран отговор, от процесуалният
представител на ответниците адв. Св.Н., който твърди, че процесния договор за
кредит, за времето от 14.03.2008г. до 21.10.2018 г. е бил обслужван редовно. Поддържа
се, че съгласно чл. 1, ал. 1 от договора на ответниците е
предоставена сума в размер на 65 000 лв.,отпуснатият кредит е бил за срок от
180 месеца или общо 15 години, считано от датата на откриване на заемната
сметка. Наведени са доводи, че съгласно чл. 2, ал. 1 от процесния договор за
откриването на заемната сметка страните подписват приложение към договора, с което удостоверяват датата на откриването на същата и към приложението липсвала
дата. Сочи се, че условие за превеждане на сумата по посочената в чл. 2, ал. 2
разплащателна сметка е заемната сметка да е открита. Твърди се, че в договора не е предвиден ГПР, както и че договора не
отговаря и на условията по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, при сключването му не са
представени в писмена форма метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
по които същата може да бъде променяна.
Наведени са доводи, че разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договора за кредит,
покрива всички изисквания на ЗЗП за нищожност, както е в противоречие с добрите
нрави. Поддържа се, че договора не е индивидуално договорен и гарантира на
кредитора възможността за изненадващи промени на лихвения процент по всяко
време на действие на договора, като по този начин се изменя съществен елемент
от предмета на договора. Поддържа се, че в съдебната практика има редица
съдебни постановления, които еднозначно разрешават въпроса дали съдържанието на
подобен тип клаузи като тази на чл. 4, ал. 3 от действащия договор съставляват
неравноправни по смисъла на ЗЗП. Сочи
се, че дори и да бъде прието, че процесният договор не попада в
приложното поле на ЗПК /отм./ следва да се съобрази ограничението на чл. 19,
ал. 2 ЗПК/ отм./ във вр. с чл. 5 от процесния договор.
Твърди се, че сключените анекси при липса на законово основание- арг. от
чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, тъй като кредиторът, макар че със сключването на
подобни ДС само утежнява финансовото положение на кредитополучателя, е записал
в преамбюла на допълнителното споразумение, че се сключва поради факта, че
доверителите ми изпитват временни затруднения във връзка с редовното погасяване
на кредита, а целта е Банката да помогне на своите клиенти в затруднената
финансова ситуация. С всички анекси обаче се капитализират суми, което в
годините е довело до олихвяване на лихви. Същите се трансформират от лихви в
редовен дълг по главницата, като започват да се олихвяват отново. Отделно, през
така нар. периоди на облекчен ред за погасяване, длъжниците са внасяли суми,
които покриват само част от дължимите за периода лихви, като в края на този
период всички начислени, но непогасени суми автоматично се прехвърлят към
главницата. Така главното задължение расте, с него и договорната лихва, което
със сигурност довежда до невъзможност редовното погасяване на кредита. Сочи се,
че поведението на кредитора, е било недобросъвестно, като в резултат вноските
по кредита са станали непосилни за погасяване от ответниците.
Според изложеното в отговора следва да се приемат за недействителни всички
анекси, доколкото и уговорката за едностранна промяна на лихвения процент не
противоречи на закона. Ако споразумението за облекчение на длъжника не постига
посочения като цел ефект, то липсва и основанието му за сключване, съответно
валидността на анексите следва да се отрече в цялост, на основание чл. 26,
ал.2, предл. последно ЗЗД, а не само по отношение на частта от анексите, която
касае капитализазиране на суми към момента на сключването на съответния анекс,
както и бъдещите капитализации, в края на всеки период на "облекчено
погасяване".
По отношение на направеното оспорване се иска от съда да вземе предвид
норма на чл. 22 ЗПК, която е специална по отношения на общото правило за
частична недействителност на отделни уговорки, уредена в чл. 26, ал. 4 ЗЗД, и
да прогласи за напълно недействителни двете споразумения. При наличието на
необходимите предпоставки е приложим чл. 23 ЗПК и потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита. Излагат се подробни съображения, че са налице
неравноправни клаузи в сключения между страните договор.
Поддържа се, че през периода от първата погасителна вноска до
преустановяване на плащанията са събирани суми, някои от които неоснователно и
незаконосъобразно, поради което не е била възникнала предсрочната изискуемост на
кредита и автоматично влече след себе си неоснователност на така предявения
установителен иск. В тази насока се излагат доводи, че не е било налице
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, както и че от момента на настъпване предсрочната изискуемост-19.08.2019г. договорна
лихва и наказателна лихва не се дължат. Сочи се, че това се дължи
на обстоятелството, че Договорът за
кредит се счита за прекратен- на договорно основание, залегнало в чл.25 и 26 от
договора.
Оспорва се
и претенцията за възнаградителна лихва след 19.08.2019г.Договорната лихва е възнаградителна и се дължи до датата, на която
длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора за банков кредит. Тя
представлява възнаграждение за банката затова, че е предоставила паричен ресурс
на длъжника. Датата, на която кредита се обявява за предсрочно изискуем е
моментът, от който е настъпило пълно неизпълнение, поради което се претендира
връщане на цялата сума и за банката не съществува вземане за договорна лихва,
тъй като от този момент тя може да претендира връщане на цялата сума, ведно с
обезщетение за забава, като това обезщетение не е договорената лихва.
Прилагането на института на предсрочната изискуемост води до едно
отклонение в развитието на договорените отношения между страните. Настъпването
на този юридически факт е свързано с неблагоприятни последици за длъжниците, а
именно задължение за връщане на получената сума в цялост и веднага. Това е
санкцията за длъжниковото неизпълнение, в която не би могла да бъде включена и
възнаградителната лихва. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен, а Договор за банков кредит
Продукт „Бизнес кредит” №BL14280/14.03.2008 да бъде обявен
изцяло за нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.430 от Търговския
закон, поради непостигане на валидно съгласие относно цената и падежа на
паричните задължения /възнаградителна лихва и месечни погасителни вноски/ по
кредита, като е доказано, че няма подписан погасителен план към договора, както
и на основание чл.26, ал.1, предл.1 - противоречие с императивните норми на
закона във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, на
основание чл.26, ал.1, предл.З - противоречие с добрите нрави, а така също на
основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД /липса на съгласие/ и чл.26, ал.2 предл.4
от ЗЗД /липса на основание/.
Договор за банков кредит Продукт "Бизнес кредит" №BL14280/14.03.2008 не е посочен начинът на погасяване по кредита /номера на
кредитната сметка/; не е уговорен видът и падежът на месечните погасителни
вноски по кредита - на коя дата се дължат, каква част от погасителната вноска
служи за погасяване на главницата и на текущо начислената възнаградителна лихва
по кредита, липсва погасителен план.
Към датата на сключване на договора 14.03.2008 г. липсва информация относно
месечните погасителни вноски по кредита, като не е подписван погасителен план
по кредита, което води до невъзможност да се установи размер на месечните
погасителни вноски в частта за главница и възнаградителна лихва, липса на
методология за изчисление и за изменение базовия лихвен процент по кредита,
неустановен падеж на месечните погасителни вноски по кредита. Непостигането на
съгласие относно вида /размер на главница и лихва/ и падежа на месечните
погасителни вноски по кредита влече след себе си друга важна правна последица -
кредитополучателят не би могъл да изпадне в забава при неплащане на която и да
е вноска/ и, доколкото единственият валидно уговорен между страните срок за
издължаване на кредита е 180 месеца, считано от крайната датата на усвояване,
същият срок е уговорен и в полза на кредитополучателя, което препятства каквито
и да е преждевременно предявени претенции на Юробанк България АД за плащане на
месечни погасителни вноски по кредита преди изтичане срока на кредита от 180
месеца, считано от крайната датата на усвояване на сумите по кредита. За да има
правно действие, договорът за кредит не само трябва да е сключен в рамките на
закона и морала, но и от съдържанието му да става ясно, че между кредитора и
кредитополучателя е постигнато съгласие да се отпусне кредит срещу валидно
уговорена цена - възнаградителна лихва по кредита. Липсата на валидно уговорена
цена в договора за кредит е порок, който не може да бъде саниран, тъй като
засяга съществените условия в съдържанието му. С разпоредбата на чл.26, ал.1,
предл. - противоречие с императивните норми на закона - чл.430, ал.1 от ТЗ,
чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, а така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД /липса на съгласие/ и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД /липса на основание
поради непосочване целта на договора/ се обявяват за нищожни договорите, при
които липсва съгласие и всеки заинтересуван може да се позове на нищожността
без ограничение във времето поради невъзможността да настъпи правния ефект на
сделката.
Във връзка със заявеното възражение за нищожност на процесния договор за
кредит на посочените основания, както и предявеното при условията на
евентуалност възражение за нищожност на отделни разпореди от процесния договор
за кредит на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради противоречие със
закона във връзка с чл.58, ал.2 от ЗПК, поради неравноправност на основание
чл.146 във връзка с чл.143 от ЗЗП, и на основание чл.26, ал.1, пр.З – поради противоречие с добрите нрави, ответниците претендират, че
процесиите искове са заявени на нищожно договорно основание, поради което
следва да бъдат оставени без уважение.
В срока по чл.372 ал.1 ГПК е постъпила допълнителната искова молба, с която ищецът излага становище по всички направени от ответниците възражения и
твърдения.
По отношение на твърдението за нищожност на клаузата на чл. 4, ал.3 от Договора
за кредит и на всички подписани допълнителни споразумения, счита, че същото е
неоснователно, но въпросът за преценката му е правен.
По отношение на обявената предсрочна изискуемост на договора за кредит
излага следното становище: Процесуалният представител на ответниците твърди, че
към исковата молба не било представено подробно извлечение от сметките на
кредитополучателя по договора и не ставало ясно кога и как той е изпаднал в
забава, за да има основание Банката да обяви предсрочна изискуемост. Следва да
се има предвид, че производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК,
чийто предмет е установяването на вземанията, за които вече е било водено
заповедно производство. В заповедното производство, както и в настоящото
производство са представени документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, от който
произтича вземането - Извлечение, към 02.09.2019 г., от счетоводните книги на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *** по кредитна сделка № 4676938. Всички останали
счетоводни въпроси, свързани с вноски, падежи, забава и т.н. са предмет на
поисканата ССЕ, която ще отговори на тези въпроси. Твърди, че към датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит, са били налице всички
законови и договорни предпоставки за това, поради което банката валидно е
упражнила това си потестативно право, в резултат на което едностранно е
изменила падежите на всички останали вноски от кредита до края на срока му.
На следващо място, процесуалният представител на ответниците прави някакво
възражение /в точка 6 от отговора/ относно дължимостта на лихви, периода за
който се начисляват и т.н. Ищецът твърди, че същото е неясно, но пояснява
следното: Когато говори за договорна лихва, има предвид възнаградителна такава
или това е възнаграждението за Банката по договора за кредит. То се дължи
когато длъжникът ползва предоставените суми в хипотезата на изправност. Самите месечни
вноски включват компонент главница и компонент възнаградителна лихва. След
падежирането на дадена месечна вноска върху нея вече се начислява само лихва за
забава. Поради тази причина ищецът по всичките си кредити като правило
претендира главница и възнаградителна лихва до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост, а мораторна /законна/наказателна лихва до реалното
изплащане. По отношение на договорни такси и други разноски се преценява по
всеки отделен случай, възможно е такива Банката да прави и след дата на
обявяване на предсрочната изискуемост.
На следващо място /точка 7 от отговора/ се твърди нищожност на целия
договор поради липса на съгласие, противоречие със закона и противоречие с
добрите нрави, което съставляват бланкетни общи твърдения, каквито най - често
кредитополучателите правят. Не се оспорва обаче нито получаването на сумата по
договора за кредит, нито факта, че същата не е върната от кредитополучателя.
Ако и доколкото може да се приеме, че сумата е предоставена от ищеца без основание,
то тя би му била дължима обратно заради принципа за забрана за неоснователно
обогатяване. Но както е посочено вече, предметът на настоящто производство е
продължение на заповедното производство и е строго ограничен и конкретно
определен, поради което за ищецът възниква задължение да установи вземанията си
в претендираните видове и размер.
В срока по чл. 373 ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба, в който се излага следното: Текстът, който предвижда, че базовият лихвен
процент като елемент, определящ формирането на размера на възнаградителната
лихва, не подлежи на договаряне и промените стават незабавно задължителни за
потребителя е нищожен поради обстоятелството, че тази клауза дава на Банката
право да променя дължимата договорна лихва при липса на точно, ясно и
недвусмислено определени обективни критерии, въз основа на които да се променя
базовият лихвен процент, каквито обективни критерии и методика е необходимо да
има с оглед изискването на чл.147,ал.1 от ЗЗП. При липса на такива критерии
този елемент на договорната лихва е предоставен единствено на волята на
кредитора въз основа на непредвидено в договора основание. От друга страна
договорната лихва представлява цена на предоставената услуга и след като
промяната й може да направена без потребителят да знае как е формирана новата
цена , то безспорно същият е поставен в неравноправно положение. В този смисъл
тези клаузи в договора нарушават чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП .
В подкрепа на тези твърдения са посочени няколко решения на ВКС, в които различни състави на ВКС са приели
еднозначно, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на
банката за едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не
е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на
услугата е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 ЗЗП.
Поддържа се, че ищецът не е разграничил документ по чл. 417, т. 2 ГПК и
подробно извлечение от сметка. Не се спори, че извлечението е било предоставено
още по време на заповедното производство, но то е неспособно да задоволи целите
на доказването на исковия процес. Извлечението представлява един сборен частен
документ, който съдържа в себе си данни, чиито момент за пълно и главно
доказване е в исковото производство.
Удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се
изведе и от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от
външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК), удостоверено
именно от така посоченото основание. Според тази правна норма такива основания
са извлеченията от счетоводните книги, които според изискванията на ЗСч за
редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен
ред. Именно от подробното извлечение от сметка ще бъдат ясно проследени счетоводните
операции в хронологичен ред.
Счетоводните въпроси, които са предмет пък на ССЕ, не изключват
задължението на ищеца и правото на ответната страна да се запознае с подробно
извлечение от сметката си. Нещо повече- непредставянето на поисканите документи
възпрепятства съда за добиване на преценка по основателността на направените от
ответниците възражения, както и лишава ответника в един бъдещ етап от оспорване
на експертното заключение.
Мораторната лихва, вероятно намира своята опора в чл. 5 от договора за
кредит. С оглед характера й, както и обезпечителната й функция, както и след
подробен анализ на чл. 5 от договора следва да се приеме, че неизпълнението на
парични задължения е свързано с обезщетение в размер на законната лихва и то от
деня на забавата, а именно 21 октомври 2018 г., по твърдения на ищеца. Т.е
кредиторът има право да иска изпълнението / непогасената главница/ плюс
законната лихва за забава и то начислена само върху падежиралите, но неплатени
в срок вноски по главницата. Както ищецът отбелязва месечните вноски включват
компонент главница и компонент възнаградителна лихва и след падежа на тази
месечна вноска върху нея се начислявала лихва за забава. Лихвата за забава се
начислява само върху частта, която съставлява вноска перо главница.
Отделно обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Санкциониращата лихва за забава се дължи за периода от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост 19 август 2019 г,- до датата на предявяване на иска /
заявлението по чл. 417 ГПК./. Евентуално би могло да се приеме, че чл. 5 от
договора за кредит намира своето правно основание в чл. 92 ЗЗД.Съобразно
изложеното се заявява становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че на 14.03.2008г. е сключен
договор за банков кредит Продукт "Бизнес кредит" № BL 14280 между "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в
качеството й на кредитор и ЕТ "Ю. - 2000 - Ю.П.", като
кредитополучател, за
посрещане на извънредни нужди от оборотни средства, в общ размер на 65 000.00
лв., с краен срок на погасяване 180 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка и при други условия на ползването и връщането на кредита,
съгласно условията на същия Договор.
С Анекс № 1 от 06.04.2009г.към сключения договор, страните
са договорили въвеждането на облекчен ред за погасяване на задълженията за
период от 9 месеца, като е дадена възможност на Банката служебно да преоформя
съществуващите просрочия по кредита и е предвиден краен срок за погасяване на
кредита 21.03.2023г. Със следващо допълнително споразумение от 17.12.2019г.
страните са постигнали съгласие за продължаване на периода на облекчено
погасяване на кредита с нови 3 месеца. С Анекс № 3 от 17.03.2010г. страните
отново са уредили правото на Банката да преоформи съществуващите просрочия чрез
натрупването им към редовната главница, въведен е и нов 12-месечен период на
облекчено погасяване на кредита, като споразумението съдържа условията, при
които следва да се извършва изплащането на дълга по време на спасителния
период, както и след неговото изтичане.
По силата на Анекс № 4 към Договора за кредит, подписан на 19.03.2012г. е
договорено ново преоформяне на допуснатите от длъжника просрочия, като общият
размер на главницата става 57134.94 лв. и е въведен 24-месечен период на
облекчено погасяване на кредита, като са посочени правата и задълженията на
страните по време на този период, както и след неговото изтичане. Анекс №
4/2012г. е подписан и от ответника В.Д.И., като солидарен длъжник. По
силата на Анекс № 5 към договора за кредит, подписан на 06.03.2014г., страните
са постигнали съгласие за прекратяване на спасителния период, въведен с Анекс №
4/2012г., като в същото време е договорено ползването на нов 12-месечен период
на облекчено погасяване на кредита, като условие за влизане в сила на
споразумението, длъжникът се е задължил да погаси
съществуващите просрочия. С Анекс № 6 от 20.05.2015г. е
предоговорен размера на редовната лихва и на мораторната лихва, въведен е нов
12-месечен спасителен период на облекчено погасяване. С Анекс №7/26.06.2015г. е
удължен срока за заплащане на сумата, посочена в чл. 1.2, ал. 1 на Анекс №
6/2015 г., с получаването на която влиза в сила Анекс № 6/2015г. и стартира
спасителния период, предвиден в същото споразумение.
От приложените доказателства се установява още, че спасителния период,
въведен с Анекс №6/2015г. е прекратен с подписването на следващото допълнително
споразумение към Договора за кредит - Анекс № 8, като в същото време е
договорено ползването на нов, 6-месечен период на облекчено погасяване на
дълга. Отново е дадено право на Банката за служебно преоформяне, чрез
натрупването към редовната главница, на допуснатите просрочия, в случай че
същите не бъдат платени от Кредитополучателя. Договорена е промяна на крайния
срок за погасяване на кредита, като същият е станал 21.03.2030г. Между страните
е подписано още едно допълнително споразумение на 30.08.2016г. по силата на
което страните са се съгласили за преоформяне на съществуващите просрочия, чрез
натрупването им към редовната главница, договорена е промяна на редовната лихва
и на лихвата за забава, както и погасяването на равни, месечни, анюитетни вноски
на дълга, в срок до 21.03.2030г. Към договора за кредит е подписан и Анекс № 10
от 03.05.2017г. по силата на който е договорено, че ако длъжникът не погаси
съществуващите просрочия, да преоформи служебно забавените плащания, чрез
натрупването им към редовната, но непогасена главница по кредита, също е
удължен крайният срок за погасяване на кредита до 21.08.2032г. Погасяването на
задълженията е договорено да се извършва на равни месечни анюитетни вноски.
Въведен е нов период на облекчено погасяване на кредита, с продъжителност 3 месеца.
Ищцовото дружество е уведомило длъжника и солидарния длъжник за обявяването
на дълга по кредита за предсрочно изискуем, за което е изпратено уведомление за
предсрочна изискуемост, връчено на 19.08.2019г., чрез ЧСИ Г. Б., с peг. № 722 в Регистъра на КЧСИ и с район на действие ОС Враца,
лично на Ю.П.И., като същата е поела
задължение да предаде уведомлението на съпруга си В.Д.И., т.е предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 19.08.2019г.
В тази връзка, ищцовото дружество е сезирало Районен съд – Враца със заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, с искане да бъде прието за
установено съществуването на следните вземания на ищеца срещу ответниците ЕТ "Ю. - 2000 - Ю.П.", ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в село ***, Ю.П.И., ЕГН **********,***, и В.Д.И., ЕГН **********,***,
възникнали по силата на Договор за банков кредит Продукт "Бизнес кредит"
№ BL 14280 от 14.03.2008г. и допълнителни споразумения към него, за които е
издадена заповед за изпълнение, а именно:
а) главница в
размер на 65 634.67 лв., начислена за периода 22.10.2018г. до 02.09.2019г.,
ведно със законна лихва за забава за времето от 10.05.2019г. до пълното
изплащане на дължимата главница;
б) възнаградителна
лихва в размер на 3 814.44 лв., начислена за периода 22.10.2018г. до 19.08.2019г.
в) мораторна лихва
689.83 лв., начислена за периода 21.10.2018г. до 02.09.2019г.
г) нотариални
разноски по кредита: 132.00 лв., начислени за периода 30.08.2019г. до
02.09.2019г.;
д) застраховки:
174.64 лв., начислени за периода 30.04.2019 г. до 02.09.2019 г
Издадена е заповед за парично
задължение по чл.417 ГПК № 2296/10.09.2019г. по ч.гр.дело №3677/2019г. по опис на РС – Враца, която е връчена на
длъжниците чрез ЧСИ М. Н. на 17.02.2020г.
В указания в закона срок е постъпило възражение с вх. №4450/05.03.2020г. срещу
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от ЕТ "Ю. -2000 Ю.П."
, Ю.П.И. и от В.Д.И., чрез адв. С. Н. от ВАК. Районният съд на основание чл.415 ГПК е указал на заявителя с разпореждане №1998/03.04.2020г. постановено по
ч.гр.дело №3677/2019г., че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 14.05.2020г. и в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК - на 17.06.2020г./п.к.11.06.2020г./,същият е предявил иск
пред ОС Враца, за което е уведомил и заповедния съд.
Приложено е по делото ч.гр.дело № 3677/2019 г. по описа на PC Враца.
По искане на ответниците, съда на
основание чл.420, ал. 5, вр. с чл.420, ал.2 т. 2 от ГПК е постановил спиране на
принудителното изпълнение по изп.д. № 20197230402472 на ЧСИ М. Н. по отношение
на Ю.П.И., ЕТ "Ю. -2000 Ю.П." и В.Д.И.,
представлявани от адв. С. Н. ***, до влизане в сила на заповед № 2296 от 10.09.2019г.
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3677/19г. на РС Враца.Предявените в условията на обективно и субективно
съединяване искове са с правно основание
чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и чл. 430 ТЗ.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната
и изслушана съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице Д.Н., заключението е
неоспорено от страните и прието като доказателство по делото. От заключението
се установява, че Банката е предоставила кредита съответно на 14.03.2008 г. по
заемната сметка на кредитополучателя ЕТ "Ю. -2000 Ю.П." в размер на
65000.00 лв. Вещото лице е констатирало, че
за периода от
21.04.2008г. до 05.09.2019г. дължимите суми по предоставения банков кредит в
т.ч. и договореното между страните в подписаните анекси съобразено с датата на
плащанията от ответника е както следва: главница 85225.52 лв. възнаградителна
лихва 76219.60 лв.; мораторна лихва 1001.08 лв.; такси:управление на кредита в
размер на 4451.12 лв., администриране на просрочието – 640.00 лв., подновяване
на ипотека – 377.80 лв., застраховки 1047.84 лв.; съдебни разноски 132.00 лв.
Вещото лице е отчело плащания от ответниците по пера в Банката, както следва: главница:19590.85
лв.;възнаградителна лихва в размер на 72405.16 лв.;мораторна лихва 311.25 лв.и
такси в размер на 4276.48 лв. В експертното
заключение е посочено, че към 02.09.2019 г. непогасените задължения са както
следва: 65634.67 лв. договорна лихва – 3814.44 лв.; мораторна лихва в размер на
689.83 лв., такси/застраховки 174.64 лв. и съдебни разноски в размер на 132.00
лв. или общо сумата в размер на 70445.58 лв. В заключението е посочено още, че
кредитополучателя е в неизпълнение от 127 погасителна вноска по приетия между
страните погасителен план, актуализиран
в следствие подписаните между страните анекси.
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за
предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на
ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът
от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл.
124, ал. 1 от ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен
иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед
твърдението на ищеца, че задължението на ответниците по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване
на вземанията.
По делото
не се спори, а и видно от представения Договор за банков кредит на 14.03.2008г. е сключен
договор за банков кредит Продукт "Бизнес кредит" № BL 14280 между "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в
качеството й на кредитор и ЕТ "Ю. - 2000 - Ю.П.", като
кредитополучател, за
посрещане на извънредни нужди от оборотни средства, в общ размер на 65 000.00
лв., с краен срок на погасяване 180 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка и при други условия на ползването и връщането на кредита,
съгласно условията на същия договор.
В случая е възникнало
правоотношение за предоставяне на кредит, по силата на което банката е
изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателите договорената сума,
чрез превод по откритата от тях заемна банкова сметка.
***, че
ищецът се е снабдил по реда на чл. 417
от ГПК, със заповед за изпълнение на парично задължение спрямо ответниците
за процесните суми, срещу която ответниците са възразили в законоустановения
срок, че не ги дължат.
Съгласно
разпоредбата на чл.
430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се задължава да
отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Безспорно е, че този срок не е
изтекъл към датата на подаването на исковата молба. Банката-ищец предявява
установителния иск по чл. 422 от ГПК спрямо ответниците относно
посочените в исковата молба суми като дължими главница (ведно със законна лихва
от датата на исковата молба), договорна лихва и такси, като твърди, че поради
забава на длъжниците в изплащането на вноските и допуснато неиздължаване на
погасителни вноски, считано от 19.08.2019 г. тя е имала основание съгласно чл.
26 от договора и чл.
60, ал. 2 от ЗКИ и е обявила цялото задължение по кредита за предсрочно
изискуемо.
Съгласно
чл. 26 на договора, Банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото
кредитно задължение, при неплатежоспособност на кредитополучателя,
неосигуряване на данни при поискване за имущественото му състояние, представяне
на неверни данни по справки, не е изпълнил което и друго задължение, в т. ч.
невнасяне на дължима вноска по главица или лихва. Съгласно чл.
432, ал. 1 от ТЗ банката може да иска предсрочно връщане на сумата по
кредита в предвидените в договора случаи. Съгласно чл.
60, ал. 2 от ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
Както е
посочено в съображенията по т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки - обективният факт на неплащането и упражненото
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. В случая Банката претендира да е упражнила правото си да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем именно с изявленията, отправени до
длъжниците с уведомление, изпратено чрез ЧСИ Г. Б., с район на действие Окръжен
съд - Враца. Видно от текста на уведомлението, в него ясно е казано, че поради
неизпълнение на договорни задължения и неиздължаване на погасителна вноска по
договора за кредит, същият е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, като
длъжниците са поканени да погасят изцяло задълженията си към банката по
посочена банкова сметка.
***о делото
е свързан с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, по-конкретно с
въпроса достигнало ли е до кредитополучателите изявлението на банката за
нейното обявяване.
В т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
Върховен касационен съд на Република България са дадени разяснения, че
обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на заявлението не са били
изискуеми. Изрично се приема, че постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Също така е прието, че правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на
така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до знанието на длъжника - кредитополучател, и
то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя.
Настъпването
на обективните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита е установено
от приетите писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза. От тях се
установява, че първата просрочена вноска е с падеж 21.10.2018г., до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение са налице просрочени 11 вноски, установено е още, че плащанията са
преустановени от 127 вноска по погасителния план, т. е. преди датата на
подаване на заявлението.
За да
настъпи предсрочната изсикуемост на кредита обаче, освен неплащането на
определен брой вноски, какъвто е настоящия случай, или настъпването на други
предвидени в договора обстоятелства, е необходимо банката да е обявила предсрочната
изискуемост на кредита на длъжниците и то преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК. До длъжниците е изпратено уведомление чрез ЧСИ Г. Б., което е
получено от ответницата Ю.И. на 19.08.2019г., като е поела и задължението да
предаде същото и на своя съпруг В.И..
Настоящият
състав намира, че предприетия от кредитора начин на уведомяване на длъжниците
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомление, връчено чрез
ЧСИ Г. Б. е осъществен редовно и в съответствие с постигнатите между страните
договорености. В чл. 32 от договора страните са постигнали съгласие всички
уведомления и изявления във връзка с кредитното правоотношение да бъдат
направени в писмена форма и да се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана
поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в договора.
Страната, която промени адреса си се задължава да уведоми за това писмено
съконтрагента си и да посочи новия си адрес, като до изпълнение на това
задължение всички съобщения, достигнали до стария адрес се считат за получени.
Следователно
в договора за банков кредит изрично са регламентирани способите за връчване на
уведомленията и изявленията на страните във връзка с развитието на кредитното
правоотношение, като са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, поради което редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
се преценява според клаузите на договора.
При
тълкуването на договора по правилата на чл. 20 от ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на
кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща
съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата
страна. Същевременно изпращането на съобщение, не следва да ограничава правата
на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на
дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя
съдоговорител.
Настоящата
инстанция приема, че волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжниците, като същите са връчени редовно на Ю.И..
По
отношение на възражението за неравноправност на клаузи в Договор за банков
кредит продукт "Бизнес кредит" № BL14280/14.03.2008 г., настоящият
съдебен състав намира, възражението по чл.
146, ал. 1 във вр. с чл. 143
и чл.
144 от ЗЗП, че спрямо конкретният договор за кредит са приложими
разпоредбите на ЗЗП за неоснователно. Кредитополучателят на договора за кредит
е ЮЛ и същото не се явява потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП. Освен това, съдлъжник по договора за кредит са Ю.И.
като физическо лице и нейния съпруг В.И., се явяват и функционално свързани със
самото ЮЛ - кредитополучател. Освен това отпуснатата сума по договора за кредит
е била предназначена изцяло за извънредни нужди от оборотни средства на ЕТ
"Ю. 2000-Ю.П.". Ответниците не доказват по никакъв начин, че
кредитната сума се отнася за лични техни задължения или за задължения, които да
не са породени от търговската дейност на ЕТ "Ю. 2000-Ю.П.". Безспорно
е обаче, че за цялата кредитна сума от 65 000 лв. кредитополучател за нея се
явява ЕТ "Ю. 2000-Ю.П.".
В тази
насока страните ответници, задължили ли се като солидарни длъжници се
позовават, обаче на разпоредбите на ЗЗП и считат клаузите на чл. 4 от договора
за кредит за неравноправни.
Наличието на страни по договора
за кредит, които са физически лица, не променя същността на сключената от едноличния
търговец правна сделка, нито могат да доведат до промяна на режима на
регулиране, инкорпориран в ЗЗП спрямо сделката. Т. е. по отношение на тях не
следва да се прилагат разпоредбите на чл. 143
от ЗЗП относно прогласяването на недействителността на неравноправни
клаузи. В тази насока неоснователни са твърденията на
страните за нищожност на визираните клаузи като неравноправни.
В
действителност обаче, според т. 39
от решение по дело С-348/2014 г. на СЕС е прието, че в определението за
потребител по чл.
2, б. "б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има
положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. В настоящия случай
физическите лица Ю.И. и В.И., не установяват да са действали извън рамките
търговската дейност на самия едноличен търговец. Последното се явява да е
действителния кредитополучател на кредита, който е бил предназначен за извънредни
нужди от оборотни средства на ЕТ "Ю. 2000-Ю.П.". В случая,
съдлъжниците са се задължили по договора за кредит за цели, които не са извън
рамките на тяхната търговска или професионална дейност. В тази насока е и Решение
№ 38/23.06.2017г., постановено по т. д. № 2754/2015г. по описа на ВКС, I т. о.,
ТК.
Необходимо
условие за уважаване на предявения иск е да се установи, че длъжникът е
"неизправна страна" по договора за банков кредит, т. е. че не е
изпълнил задълженията си по чл.
430, ал. 1 и ал.
2 от ТЗ, да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с дължимите
лихви, както и задълженията по договора за банков кредит от 14.03.2008 г. да
погасява кредита ведно с дължимите лихви в уговорените срокове.
Не се спори
между ищцовото дружество и ответниците, че дружеството е изпълнило задължението
си по договора и е предоставило на кредитополучателя уговорения кредит, като
същият от своя страна не е изпълнил поетото задължение да върне изцяло предоставения
му кредит, ведно с таксите и начислените лихви. Не са ангажирани и никакви
доказателства за извършено погасяване на цялото задължение.
Ето защо,
съда намира, че следва да приеме за установено по отношение на "Юробанк
България" АД, ЕИК ***, че ЕТ "Ю. 2000-Ю.П." с ЕИК ***, Ю.П.И., и В.Д.И., дължат на ищцовото дружество сумите: 65634.67
лева главница за периода от 22.10.2018г. до 02.09.2019г., законна лихва върху
главницата, считано от 04.09.2019г. до окончателно изплащане; възнаградителна
лихва в размер на 3814.44 лв. за периода от 22.10.2018 г. до 19.08.2019 г.; 689.83
лв. – мораторна лихва за периода от
21.10.2018 г. до 02.09.2019 г.; застраховки 174.64 лв., начислени за периода от
30.04.2019г. до 02.09.2019г.; нотариални разноски по кредита в размер на 132.00
лв.за периода от 30.08.2019г. до 02.09.2019г., за които суми е била и издадена
Заповед № 2296 от 10.09.2019г. за изпълнение на парично задължение, въз основа
на документ по чл.
417 от ГПК по ч. гр. дело № 3677/2019г., по описа на Районен съд - Враца.
Ответниците Ю.И. и В.И. са освободени от
заплащане на държавни такси и разноски. В
тази връзка, съобразно направеното искане и изхода на спора в тежест на
ответника ЕТ "Ю. 2000-Ю.П."
с ЕИК *** следва да бъдат възложени направените от ищцовото дружество разноски
за държавни такси пред настоящата съдебна инстанция съобразно, в размер на 639.67
лв., както и разноските в заповедното производство в размер на 1104.31 лв.
Ответникът ЕТ
"Ю. 2000-Ю.П." с ЕИК *** е останал задължен за разноски, като в
указания седмодневен срок не е платил по сметка на съда сумата от 200.00 лева-
възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, като същите
следва да бъдат събрани принудително по реда на чл. 77 от ГПК.
По
изложените съображения, съда
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на "Юробанк България" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, чрез адв.И.С. САК, че ЕТ "Ю. 2000-Ю.П." с ЕИК
*** със
седалище и адрес на управление в село ***, Ю.П.И., ЕГН **********,***, и В.Д.И.,
ЕГН **********,*** дължат на
ищцовото дружество сумите: 65634.67 (шестдесет и пет хиляди шестстотин тридесет
и четири лева и шестдесет и седем стотинки) – главница за периода от 22.10.2018г.
до 02.09.2019г., законна лихва върху главницата, считано от 04.09.2019г. до
окончателно изплащане; възнаградителна лихва в размер на 3814.44 лв. (три
хиляди осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лв. за
периода от 22.10.2018 г. до 19.08.2019 г.; 689.83 лв.(шестстотин осемдесет и
девет лева и осемдесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода от 21.10.2018 г. до 02.09.2019
г.; застраховки 174.64 лв.(сто седемдесет и четири лева и шестдесет и четири
стотинки), начислени за периода от 30.04.2019г. до 02.09.2019г.; нотариални
разноски по кредита в размер на 132.00 лв.за периода от 30.08.2019г. до
02.09.2019г., за които суми е била и издадена Заповед № 2296 от 10.09.2019г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по ч. гр. дело № 3677/2019г., по описа на Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА ЕТ "Ю. 2000-Ю.П." с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в село ***, представляван от Ю.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на "Юробанк България"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, направените по делото
разноски пред Окръжен съд – Враца за държавни такси в размер на 639.67 лв. (шестстотин
тридесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), както и разноските в
заповедното производство в размер на 1104.31 лв.(хиляда сто и четири лева и
тридесет и една стотинки).
ОСЪЖДА ЕТ "Ю. 2000-Ю.П." с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в село ***, представлявано от Ю.П.И.,
ЕГН ********** да заплати в полза на вещото лице Д.И.Н. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата в размер на 200.00 лв.(двеста лева) възнаграждение за вещо лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: