Р Е Ш Е Н И Е
№
405/6.3.2020г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав,
на единадесети
февруари, две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание в следния състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 33 по описа
на съда за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба, подадена от адвокат Р.Ж. в
качеството му на пълномощник на Д.И.И. срещу
наказателно постановление № 19-0819-006529/22.11.2019 г., издадено от Д.Г.Г.– началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна, с което на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1 т.4 и чл.185 от Закона
за движението по пътищата/ЗДвП/ са наложени наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер
на 20 лева. Жалбоподателят оспорва изложеното в акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление фактическо
положение. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон, в условията на евентуалност с оглед на дългогодишния шофьорски стаж и
липса на нарушения по Закона за движението по пътищата да намали наказанието.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание административно-наказващият орган Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което изпраща административно-наказателната преписка,
се моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното
наказание на водача. Преди съдебното заседание са представени писмени бележки
от К.Л.-А. – юрисконсулт при ОД на МВР Варна със становище по същество и с
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени в жалбата, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 18.10.2019 г. в 21:05 часа въззивникът И. е
спрян за проверка при управление на лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№ В 5014
НК, собственост на К.Й.Д., в гр.Варна, на бул.Сливница посока центъра на града
до бензиностанция Петрол, като при проверката било установено, че не спира при
подаден сигнал от униформен служител със стоп палка по образец и продължава
посоката си и че автомобилът не е представен на периодичен технически
преглед. За установените нарушения по
ЗДвП служителят на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна младши автоконтрольор П.А.В. съставил на жалбоподателя Д.И. акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GA № 103396/18.10.2019
г., връчен на същата дата лично на жалбоподателя, който заявил, че няма
възражения. В законоустановения тридневен срок не е депозирал писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление, с което за нарушения на чл.103 и чл.147 ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.175 ал.1 т.4 и чл.185 от ЗДвП на Д.И.И.
са наложени наказания съответно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 20 лева.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя П.А.В..
Същият заяви, че няма конкретен спомен за случая, след като му бе предявен акт
за установяване на административно нарушение серия GA №103396/18.10.2019 г.
потвърди отразените в него констатации.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото гласни и писмени доказателствени средства – свидетелските показания
на П.В., писмени доказателствени средства, приложени към
административно-наказателната преписка, служебно изискани от съда и приобщени
към настоящето дело, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Жалбоподателят въпреки бланкетно изложените
във въззивната жалба възражения за нарушение на материалния и процесуалния
закон не представи доказателства в тази насока.
От правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Наказателното постановление е връчено на 16.12.2019 г. лично на И.. Жалбата
срещу него е подадена на 23.12.2019 г. по куриерска фирма, видно от разписка от
фирма Speedy. Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и на издателя на наказателното
постановление:
Актът
за установяване на административно нарушение е издаден от младши автоконтрольор П.А.В. – служител на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна – – длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в ЗДвП
и определена от министъра на вътрешните работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и
чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Д.Г.Г.–
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, който съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощен да издава наказателни постановления за констатирани административни
нарушения по Закона за движението по пътищата. От служебно изисканото от съда
удостоверение, издадено от Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно,
че Д.Г.Г.към дата 22.11.2019 г. е заемал длъжността
началник на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
На
основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че
фактическата обстановка, описана в АУАН има обвързваща доказателствена сила,
докато не бъде оборена от жалбоподателя с всички допустими доказателствени
средства. Жалбоподателят не е направил конкретни доказателствени искания до
съда по време на съдебното производство, поради което не успя да обори
презумираната от закона доказателствена сила на констатациите в АУАН,
възпроизведени и в наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на нарушения по чл.103 и чл.147 ал.1 ал. 3 от ЗДвП, като е управлявал
моторно превозно средство, собственост на друго лице, което не е представено на
периодичен технически преглед и при подаден сигнал от униформен служител със
стоп палка не е спрял, а е продължил движението си. Жалбоподателят като водач
на МПС е бил длъжен да положи необходимата грижа преди да предприеме управление
на автомобила да се увери, че за автомобила са налични всички изискуеми от
закона документи, в това число и такъв за преминат периодичен преглед за
техническа изправност. И. като водач на МПС не е спрял при подаден със
стоп-палка сигнал от униформен служител на МВР. След като не е изпълнил тези
свои задължения следва да понесе административно-наказателна отговорност за
това. Не е спорно по делото обстоятелството, че управляваният от жалбоподателят
автомобил е собственост на друго лице. По делото е приложена справка за
собственост на лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№ В 5014 НК, от която е
видно, че негов собственик е К.Й.Д..
За извършеното нарушение
по чл.103 от ЗДвП нормата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, действаща към датата на
нарушението (18.10.2019 г.) предвижда, че водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Правилно административно-наказващият орган е
приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателят са били
наложени наказания в предвидените от закона граници. Наложено е наказание
лишаване от право да управлява МПС за минималния срок от 1 месец и наказание
глоба в максималния размер от 200 лева. От приложената към делото справка е
видно, че на въззивникът до този момент са наложени само две наказания за извършени
нарушения на ЗДвП. С оглед ниската обществена опасност на нарушителя и с оглед
на факта, че от деянието не са били застрашени живота и здравето на другите
участници в движението и не са била причинени имуществени вреди съдът счете, че
наказанието глоба в размер на 200 лева не е съобразено с тежестта на
нарушението, поради което следва да се намали на 50 лева.
За извършеното нарушение
по чл.147 ал.1 от ЗДвП нормата на чл.185 от ЗДвП, действаща към датата на
нарушението (18.10.2019 г.) предвижда, че за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Правилно
административно-наказващият орган е приложил посочената санкционна норма като
относима и на жалбоподателят е била наложена глоба именно в този размер.
Размерът на наказанието е фиксиран и не следва да се обсъжда възможността за
изменението му.
Съдът не приема
направеното от въззивника възражение във въззивната жалба, че описанието на
нарушението в наказателното постановление – неспиране при подаден сигнал от униформен служител със
стоп палка по образец и продължаване на движението, противоречало на
квалификацията, посочена в постановлението – „не спира плавно на посоченото
място или в най-дясната крайна лента“, не е посочен правилно нормативния текст
и не е конкретизирано кое от двете предложения е осъществено. Действително в
констативната част на наказателното постановление нарушението по чл.103 от ЗДвП
е описано първоначално като „…не спира при подаден сигнал от униформен служител
със стоп палка по образец и продължава посоката си…“, но в последствие коректно
е описано като „не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на
платното за движение“, което макар и не дословно пресъздава текста на чл.103 от ЗДвП. Действително не е посочено кое от двете предложения на чл.103 от ЗДвП е
било нарушено, но това според съда не е съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване на правото на защита на извършителя, тъй като нарушението
е достатъчно ясно и разбираемо описано.
Съдът
не приема направеното от въззивника възражение във въззивната жалба, че
изпълнителното деяние на санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП,
послужила като основание за налагане на наказанието, не съответства на нито
едно от описанията, посочени в наказателното постановление. Действително
предвиденото в чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП наказание е за водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, но
подаването на сигнал за спиране от контролен орган също е нареждане до водачите
на МПС и за неизпълнението му правилно на въззивника е наложено наказание на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Съдът не приема
направеното от въззивника възражение във въззивната жалба, че му е наложено наказание
по чл.185 от ЗДвП за управление на ППС, което не е представено на технически
преглед, като такова нарушение не е описано в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Това не отговаря на истината, тъй като в
обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е записано, че
управлява лек автомобил, който не е представен на периодичен технически преглед
и е квалифицирано нарушението като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Съдът не намери основания за приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния
случай. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл.93 т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11
от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на
административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочения
по-горе текст "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай.
Относно направеното от К.Л. –А. – юрисконсулт при ОД на МВР Варна с писмено
становище искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счита
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. В ал.3 на същия член е посочено, че
страните имат право на разноски в съдебните производства по ал.1, която касае
разглеждането на делото в съдебно заседание. След като процесуалния
представител-юрисконсулт на въззиваемата страна не е взел участие в съдебното
заседание по същество на делото съдът не приема, че юрисконсултът е осъществил
активна защита по делото, основаваща присъждане на възнаграждение. Единственото
участие на юрисконсулта в случая е
изготвяне единствено на писмени бележки със стандартни констатации. С оглед на изложеното
съдът счете направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за неоснователно и го остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Изменя наказателно постановление № 19-0819-006529 от 22.11.2019 г.,
издадено от Д.Г.Г.- началник на група в Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР Варна в частта, с която на Д.И.И.,
ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по
пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение на
чл.103 от ЗДвП, като намалява размера на наказанието глоба на 50 лева.
Потвърждава наказателно постановление № 19-0819-006529 от 22.11.2019 г.,
издадено от Д.Г.Г.- началник на група в Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР Варна в частта, с която на Д.И.И.,
ЕГН **********, на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е
наложено наказания глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.147
ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение направеното от въззиваемата страна ОД на МВР Варна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР Варна и на Д.И.И. чрез
адвокат Р.Ж., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено, по реда
на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: