№ 25963
гр. София, 24.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110132286 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 34906/22.12.2021 г., подадена от Д. Д. Д. срещу Юлиян П.
Д., с която е поискано на основание чл. 29, ал. 3 СК да й бъде определен по-голям дял от общото
имущество – апартамент № 62 в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 23, вх. Г, ет. 3 с площ от 56.48 кв.м. в размер
на поне 90%, тъй като нейният принос надхвърля този на бившия й съпруг. Исковата молба първоначално
е подадена в Софийски градски съд, като видно от товарителница № 20050121 на „Интерлоистика“,
пратката е приета от куриер на 15.10.2021 г. Впоследствие след дадени указания за отстраняване на
констатирани нередовности с определение № 3712 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 15320/2021 г. на основание
чл. 103 във вр. чл. 118, ал.1 във вр. ал. 2 във вр. чл. 119, ал.1 ГПК производството по делото е прекратено
и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, където е образувано настоящото гражданско дело
32286/2022 г. по описа на 92 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от Юлиян П. Д.,
чрез адв. Иван Цветков, в който са наведени възражения за недопустимост и неоснователност на иска.
Поддържа се, че същият е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 31 СК,
доколкото бракът между страните е прекратен на 16.10.2021 г., освен това се сочи, че такъв иск вече бил
предявен и с влязло в сила определение от № 7973 от 29.03.2022 г. по гр.д. № 5590/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 84 с-в производството по делото е прекратено. Излагат се доводи по същество на
спора. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
При преценка за допустимостта на молбата, съдът констатира следното:
Съдът служебно е изискал препис от решение № 20226976 от 16.10.2020 г., постановено по гр.д.
№ 39052/2020 г. и е установил, че бракът между Д. Д. Д. и Юлиян П. Д. е прекратен на 16.10.2020 г. по
реда на чл. 51 СК, на която дата решението е влязло в сила и е започнал да тече едногодишният срок по
чл. 31 СК.
С разпореждания от 13.01.2023 г., 04.03.2023 г. и 20.03.2023 г. съдът е изискал информация от
доставчика на куриерски услуги „Интерлогистика“ по отношение на пратка с товарителница № 20050121
и защо след като същата е подадена на 15.10.2021 г. е постъпила в деловодството на СГС едва на
22.12.2021 г. По делото са постъпили заявления от „Интерлогистика куриер“ ЕООД от 16.03.2023 г. и
10.04.2023г., в които е посочено изрично, че пратка с товарителница № 20050121 не е обслужена от
дружеството. В писмото 10.04.2023 г. подробно е отговорено, че пратка с такава товарителница не
1
съществува в информационната им система. Сочи, че дружеството има практика да оставя набор от
товарителници в търговски обекти, където клиентите им да могат да ги попълнят предварително, за да си
спестят време при подаване на съответната пратка. Такъв бил и този случай. Сочи се, че процесната
товарителница № 20050121 е оставена в търговски обект на 04.11.2021 г., видно от приемо-предавателен
протокол, който е приложен към писмото. Сочи се още, че в товарителницата № 20050121 е посочен
номер на куриер 1481, какъвто не съществува при доставчика на куриерски услуги. Обобщава се, че
товарителницата с № 20050121 е отпечатана от „Интерлогистика куриер“ ЕООД, оставена е у клиент на
дружеството, но не е регистрирана в системата чрез мрежата и такава доставка не е извършена от
„Интерлогистика куриер“ ЕООД.
Като съобрази получените данни, настоящият състав намира, че исковата молба е подадена на
22.12.2021 г. в деня на постъпването й в съда, съгласно правилото на чл. 125 ГПК. При това положение
искът за по-голям принос от общото имущество, придобито по време на брака с правно основание чл. 29,
ал. 3 СК е предявен след изтичането на преклузивния срок по чл. 31, ал. 1 СК, който е изтекъл на
18.10.2021 г. Съгласно трайно установената практика на съдилищата с изтичането на срока по чл. 31, ал. 1
СК се преклудира правото на иск, като този срок тече по отношение на цялото вземане. Съдът е служебно
задължен да следи за спазването на този срок, който срок е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за надлежното упражняване правото на иск /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 431 ОТ 26.09.2016 Г. ПО
Ч. ГР. Д. № 3205/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, решение № 155 от 14.12.2015 г на ВКС по гр. дело №
3099/2015 , II г.о. , решение № 238 от 6.02.2017 г. по гр. д. № 1454/2016 г., IV г. о. и решение №
125/13.06.2016 г. по гр. д. № 6310/2015 г. на ВКС, I г. о./
При това положение съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има право на
разноски. Към отговора на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между Юлиян П. Д. и Адвокатско дружество „Гугушев и партньори“ и извлечение от банкова сметка за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 360 лв., които следва да бъдат присъдени на ответника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 130 от ГПК, Софийски районен
съд, 92 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 32286/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 92
състав като недопустимо.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на Юлиян П. Д. с ЕГН ********** сумата от
360 лв., представляваща сторените съдебни разноски.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред СГС.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за изпращане на сигнал до
Прокуратурата на Република България относно отбелязаното в товарителницата с № 20050121.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2