Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1249
гр. Пловдив, 28.06.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х
състав, в публично
съдебно заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно дело № 2693 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.
Делото
е образувано по жалба на Б.В.К., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, срещу Ревизионен
акт № Р-16001619005192-091-001/23.06.2020 г., издаден от С.П.П. – началник
сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив и А.Т.М. – главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 459/18.09.2020 г. на директор
дирекция „Обжалване на данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който на
Б.В.К. допълнително са установени задължения
по ЗДДФЛ и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се
лице, в общ размер – 22 113,39 лева – главница и 5505,19 лева - лихва, от които: данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4 255,54 лева – главница и 1
359,52 лв. – лихва; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
2017 г. в размер на 9 883,81 лева – главница и 2 155,39 лева – лихва; вноски за
ДОО за 2016 г. в размер на 645,12 лева – главница и 253,27 лева – лихва; вноски
за ДОО за 2017 г. в размер на 3 801,08 лева и 838,95 лева – лихва; вноски за ЗО
за 2016 г. в размер на 403,20 лева – главница и 158,30 лева – лихва; вноски за
ЗО за 2017 г. в размер на 1 767,78 лева – главница и 391,32 – лихва, вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г.
в размер на 252 лева – главница и 98,93 лева – лихва; вноски за ДЗПО-УПФ за 2017
г. в размер на 1 104,86 лева – главница и 249,51 – лихва.
В жалбата се
твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен и
неправилен, тъй като не е доказан наличен доход от конкретен източник и с
оспорвания ревизионен акт /РА/ е извършено облагане на разходи, а не на доходи
на жалбоподателя, което е недопустимо по аргумент от чл.2 от ЗДДФЛ, поради
което, според посоченото в жалбата, незаконосъобразно е определена данъчната
основа за доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ. Сочи се, че органите по приходите са
обложили суми, представляващи дадени и получени от жалбоподателя заеми от други
лица, като са приели, че същите представялват доход от неизвестен източник, а
според жалбоподателя, въпросните заеми се явяват доказани с допустимите по ДОПК
доказателствени средства, събрани в ревизионното производство. В съдебно
заседание – адв. Х. поддържа жалбата, претендират се направените разноски в
производството.
Ответният
административен орган - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” /ОДОП/ - Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрк. Б., излага становище за неоснователност
на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания
ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Иска присъждане в полза на Дирекция ОДОП Пловдив на
юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора излага в
депозирана по делото писмена защита.
Административен
съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който го е потвърдил в
обжалваната част.
Така
постановеният от Директора на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 7 от ДОПК за това
процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основатена по следните съображения:
Фактите установени в ревизионното производство, по
които не се спори, са следните: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001619005192-020-001/05.08.2019г. (л.583), издадена от орган по приходите,
заемащ длъжност началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложена ревизия
на Б.В.К., с предмет данъчни задължения на ревизираното лице, изчерпателно
посочени в ЗВР. Определен е краен срок на ревизионното производство до 3
месеца, считано от връчване на заповедта, което е извършено по чл. 32 от ДОПК.
Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001619005192-020-002/02.12.2019г. (л.158)
и № Р-16001619005192-020-003/28.01.2020г. (л.156) срокът на ревизията е
продължен до 04.05.2020 г.
Констатира
се, че възложената ревизия е за установяване задълженията на Б.В.К. (ревизирано
лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ) за данък върху дохода обхваща
периода 01.01.2015 г. до 31.12.2018
г. и е проведена във връзка с постановление от 16.07.2019 г. на
Специализирана прокуратура (л.46) по повод образувано досъдебно производство.
Установено е, че Б.В.К. не е регистрирана като едноличен търговец, притежава
пет дружествени дяла от капитала на „БМ Холдинг“ ЕООД, считано от 13.01.2017 г.
К. няма регистрация по ЗДДС. Омъжена е за И.Д.К.. ЗЛ има подадена годишна
данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. с вх. № 164391900664003/27.08.2019
г., с която декларира доходи от прехвърляне на права или имущество - продажба
на самостоятелен обект с адрес: *** за сума в размер на 128 000 лв., платена по
банков път, съгласно нот.акт № 54, том I, рег. № 1260 от 2018г. Констатирано е
при проверката, че към ГДД е подадена коригираща такава, поради допусната
техническа грешка при определяне на облагаемия доход. Установено е от
приходните органи, че за ревизирания период Б.К. е получила доходи по трудови и
приравнени на тях правоотношения за периода 22.06.2015 г. – 31.07.2015 г. от
„Адеко България“ ЕООД в размер на 241,26 лв. К. е получавала парично обезщетение
за отглеждане на дете в размер на 4 705,79 лв., изплатена ѝ е щета от ЗАД
„Армеец“ в размер на 153,86 лв. По отношение на движението на парични средства
по банкова сметка *** „ЦКБ“ АД кл. Пловдив и в „Банка ДСК“ ЕАД кл. Тракия гр.
Пловдив е установено: внесена от К. сума в размер на 4 700 лева за откриване на
сметка в ЦКБ АД – на 29.12.2016 г.; на 30.12.2016 г. - получен банков превод в
размер на 6 800 лева от Й.Н.М. в ЦКБ АД.; на 30.12.2016 г. получен банков превод
в размер на 29 000 лева от ЕТ „Б. 3 – Б.К.“ в ЦКБ АД; на 28.08.2017 г. внесена
от К. сума в размер на 80 000 лева за откриване на сметката в „Банка ДСК“ ЕАД.
От
органите по приходите е прието, че ревизираното лице не е доказало, че
посочените суми внесени по банковата му сметка са с източник - заеми. В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, от страна на
ревизионните органи е установено наличие на предпоставките визирани в чл. 122,
ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК за
определяне на данъчните
основи по години
по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. В резултат на направената съпоставка
между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него
разходи и декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие
по години, а именно: за 2016 г. в размер
на 3 355,68 лв.; за 2017 г. в размер на
26 996,20 лв. Освен това е установено, че са внасяни суми по сметки на
ревизираното лице с наредители физически лица и вносител самото лице в общ
размер за 2016 г. – 40 500,00 лв. и за 2017 г. – 80 000,00 лв. Прието е от
страна на органите по приходите, че постъпленията са във връзка с реализирани
доходи, както и че представляват доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ,
като са взети предвид и участват при определяне на общата годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С
оглед констатациите си органите по приходите приемат за облагаем доход на РЛ
сбора от установеното несъотвествие и приведените по банковите сметки суми и
след приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена основа за облагане
и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащи лихви за просрочие.
В хода на административната процедура е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001619005192-092-001/29.05.2020 г. (л.83), въз основа
на който, след подадено по реда на чл.117 ал.5 от ДОПК възражение с вх. №
94-00-782/18.06.2020г. (л.69) от К., възложилият на ревизията и ръководителят
й, са издали оспорвания в настоящото производство РА. По жалба на К. срещу РА, е издадено Решение №
459 от 18.09.2020 г. (л.49) от директора на дирекция ОДОП - Пловдив, при ЦУ на
НАП, с което РА е потвърден изцяло.
С оглед, делегирането на правомощия по реда на
чл.112, ал.2, т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед №
ЗЦУ-ОПО-20/28.05.2018г. (л.637) на изп.директор на НАП; Заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г. (л.4) на директора на ТД на НАП – Пловдив, Писмо изх.№
24-28-12883#2/ 25.07.2019г. от Зам. изп. директор на НАП до
директор на ТД на НАП Пловдив и до директор ТД на НАП Бургас относно възлагане
организиране извършване на ревизия на ЗЛ Б.В.К.; Заповед №
РД-09-2433/16.12.2019 г. (л.7) на директора на ТД на НАП – Пловдив, Заповед №
РД-09-832/01.10.2018 г. (л.11) на директора на ТД на НАП – Бургас, Заповед за
командироване на А.Т.М. № ЗКС-182/22.06.2020 г. (л.23) на директора на Офис
Ямбол при ТД на НАП – Бургас, за периода от 23.06.2020 г. до 23.06.2020 г. до гр.Хасково
и обратно в гр.Ямбол, със задача издаване на ревизионен акт на Б.В.К. по ЗВР №
Р-16001619005192-020-004/17.03.2020г., ведно с приложение към заповедта –
доклад от 24.06.2020г. за извършена
работа командированото лице; Заповед за командироване на А.Т.М. №
ЗКС-151/29.06.2020 г. (л.25) на директора на Офис Ямбол при ТД на НАП – Бургас,
за периода от 29.05.2020 г. до 29.05.2020 г. до гр.Хасково и обратно до
гр.Ямбол, със задача издаване на ревизионен доклад за извършена ревиия на Б.В.К.
по ЗВР № Р-16001619005192-020-001/05.08.2019г., ведно с приложение към
заповедта – доклад от 01.06.2020г. за
извършена работа командированото лице; Заповед за командироване на Г.Д.Ж. №
ЗКС-152/28.05.2020 г. (л.27) на директора на Офис Ямбол при ТД на НАП – Бургас,
за периода от 29.05.2020 г. до 29.05.2020 г. до гр.Хасково и обратно до
гр.Ямбол, със задача издаване на ревизионен доклад за извършена ревиия на Б.В.К.
по ЗВР № Р-16001619005192-020-001/05.08.2019г., ведно с приложение към
заповедта – доклад от 01.06.2020г. за
извършена работа командированото лице; Заповед за командироване на В.Й.Г. №
ЗКС-153/28.05.2020 г. (л.29) на директора на Офис Ямбол при ТД на НАП – Бургас,
за периода от 29.05.2020 г. до 29.05.2020 г. до гр.Хасково и обратно до
гр.Ямбол, със задача издаване на ревизионен доклад за извършена ревиия на Б.В.К.
по ЗВР № Р-16001619005192-020-001/05.08.2019г., ведно с приложение към
заповедта – доклад от 01.06.2020г. за
извършена работа командированото лице; Заповед за командироване на А.Т.М. №
ЗКС-676/06.12.2019 г. (л.31) на директора на Офис Ямбол при ТД на НАП – Бургас,
за периода от 09.12.2019 г. до 09.12.2019
г. до гр.София и обратно до гр.Ямбол, със задача посещение до ГДБОП –
София във връзка с постановление на Специализираната прокуратура за предоставен
достъп до материали по д.п.№ 219/2019г. по описа на ГДПОБ, ведно с приложение
към заповедта – доклад от 10.12.2019г.
за извършена работа командированото лице; Заповед за командироване на В.Й.Г. №
ЗКС-675/06.12.2019 г. (л.33) на директора на Офис Ямбол при ТД на НАП – Бургас,
за периода от 09.12.2019 г. до 09.12.2019
г. до гр.София и обратно до гр.Ямбол, със задача посещение до ГДБОП –
София във връзка с постановление на Специализираната прокуратура за предоставен
достъп до материали по д.п.№ 219/2019г. по описа на ГДПОБ, ведно с приложение
към заповедта – доклад от 10.12.2019г.
за извършена работа командированото лице; Заповед за командироване на А.Т.М. №
ЗКС-509/21.08.2019 г. (л.35) на директора на Офис Ямбол при ТД на НАП – Бургас,
за периода от 23.08.2019 г. до 23.08.2019
г. до гр.Пловдив и обратно до гр.Ямбол, със задача връчване на ЗВР на Б.В.К.,
ведно с приложение към заповедта – доклад
от 26.08.2019г. за извършена работа командированото лице; Заповед за
командироване на А.Т.М. № ЗКС-510/21.08.2019 г. (л.37) на директора на Офис
Ямбол при ТД на НАП – Бургас, за периода от 22.08.2019 г. до 22.08.2019 г. до гр.Пловдив и обратно до гр.Ямбол, със
задача връчване на ЗВР на Б.В.К., ведно с приложение към заповедта –
доклад от 26.08.2019г. за извършена работа
командированото лице; Заповед за командироване на В.Й.Г. № ЗКС-508/21.08.2019
г. (л.39) на директора на Офис Ямбол при ТД на НАП – Бургас, за периода от
23.08.2019 г. до 23.08.2019 г. до
гр.Пловдив и обратно до гр.Ямбол, със задача връчване на ЗВР и извършване на
ревизия, възложена със ЗВР № Р-16001619005192-020-001/05.08.2019г. на Б.В.К.,
ведно с приложение към заповедта – доклад
от 26.08.2019г. за извършена работа командированото лице; Заповед за
командироване на В.Й.Г. № ЗКС-507/21.08.2019 г. (л.41) на директора на Офис
Ямбол при ТД на НАП – Бургас, за периода от 22.08.2019 г. до 22.08.2019 г. до гр.Пловдив и обратно до гр.Ямбол, със
задача връчване на ЗВР и извършване на ревизия, възложена със ЗВР №
Р-16001619005192-020-001/05.08.2019г. на Б.В.К., ведно с приложение към
заповедта – доклад от 26.08.2019г. за
извършена работа командированото лице;
Представен е и електронен носител (CD –л.5),
както и сертификати за валиден електронен подпис (л.12-16).
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна относно действителността на оспорения ревизионен акт:
С жалбата не
са наведени оплаквания, че при възлагане на ревизията, нейното провеждане и
издаване на процесния РА са съществено нарушени административнопроизводствените
правила, което да би довело до отмяна на акта. Настоящият съдебен състав,
обаче, намира, че в случая са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до нищожност на РА.
Въпреки че Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното
изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на
заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, а
сроковете за извършването на ревизията са съобразени със сроковете по чл. 114
от ДОПК, съдът намира, че РД и РА са издадени от некомпетентни органи по
приходите, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно
производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго,
е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, вкл.
едноличните търговци.
В настоящия случай, постоянният адрес на РЛ е в гр. Пловдив, от което следва,
че компетентната териториална дирекция, която следва да извърши ревизията и
състави ревизионен акт е ТД на НАП – гр. Пловдив и
нейните служители следва да извършат процесуалните действия в ревизионното
производство, да съставят ревизионния доклад и да издадат ревизионния акт.
Съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП /в актуалната към спора редакция/, при необходимост за
изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или
оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една
териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение
на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му
дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда /КТ/. Т.е.,
необходимостта и командироването са задължителни елементи от фактическия състав
за възлагане на конкретни задачи на служители от друга териториална дирекция,
различна от компетентната.
От представените по делото заповеди за командироване на
органите по приходите, извършили ревизията, във връзка с писмо до директорите
на ТД на НАП – гр. Пловдив и ТД на НАП – гр. Бургас (л. 44), е видно, че са
командировани съответните служители на ТД на НАП Бургас до гр.Пловдив, до
гр.София и до гр.Хасково на конкретни дати – 22.08.2019г., 23.08.2019г., 09.12.2019г.,
29.05.2020г., 23.06.2020г., в изпълнение на конкретни задачи (връчване на ЗВР и
извършване на ревизия, посещение на ГДБОП – София, издаване на РД, издаване на РА).
Същевременно, ревизиращият екип е осъществявал процесуални действия по
установяване на задълженията на РЛ не само на датите, на които инспекторите са
били командировани в гр. Пловдив, гр. Хасково и гр.София Така например са издадени:
ИПДПОЗЛ № Р-16001619005192-040-004/15.01.2020г.(л.146), №
Р-16001619005192-040-003/07.01.2020г.(л.148), №
Р-16001619005192-040-002/12.12.2019г. (л.150), ИИДДКО №
Р-16001619134170-032-001/19.09.2019г. (л.160), №
Р-16001619005192-032-001/09.09.2019г.(л.177), №
Р-16001619005192-032-003/24.10.2019г.(л.224), №
Р-16001619005192-032-004/24.10.2019г.(л.235), ИИНП №
Р-16001619005192-141-002;003;004 /27.02.2020г.(л.122,123,129), №
Р-16001619005192-141-001/05.02.2020г.(л.140); искания за предоставяне на
документи и писмени обяснения от трети лица от 09.09.2019г., 24.10.2019г.,
06.11.2019г. и от 06.02.2020г.; Решение № Р-16001619005192-106-001/01.10.2019г.
за продължаване на срок, определен от орган по приходите във връзка с
извършване на ревизия, издадено от А.Т.М. (л.450), но на така посочените дати инспекторите
не са били командировани в ТД на НАП – гр.Пловдив, което налага извод, че
действията са осъществени от териториално некомпетентни лица. Тяхната
компетентност се простира единствено до процесуалните действия, извършени на
датите, на които са били командировани.
Тук следва да се спомене, че предвид данните по делото, за
съда остава неясно какво налага командироването на служителите на НАП в
гр.Хасково, както и възлагането им именно в гр.Хасково да се издаде РД по
извършваната ревизия на К.. Отделно от това Постановление от 16.07.2019г. на
специализирана прокуратура по ДП 219/2019г. по описа на ГДБОП (л.46) касае
лице, за което няма данни по делото и е различно от ревизираното лице. В тази
връзка, съдът счита, че са налице нарушения на административнопроизводствените
правила при възлагане и провеждане на ревизионното производство.
Предвид така изложеното, в хипотезата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, не се установява наличието на надлежно командироване на ревизиращия екип
за целия период на извършване на ревизията или поне в дните, в които са
извършени съответните процесуални действия, поради което следва да се приеме,
че органите по приходите, извършили ревизията и съставили ревизионния доклад, а
единият от тях като ръководител на ревизията участвал при издаването на
ревизионния акт, не са били териториално компетентни да извършат ревизията.
Т.е., издаденият ревизионен акт е нищожен, тъй като единият от органите по
приходите, подписали ревизионния акт, не е притежавал териториална
компетентност, а законът предвижда съвместна компетентност на неговите
издатели.
От друга страна, в писмо с изх.№ 24-28-12883#2/25.07.2019г. от зам. изп. директор на НАП до
директор на ТД на НАП Пловдив и до директор ТД на НАП Бургас (л.44), освен, че
е определено, че в ЗВР следва да бъдат включени конкретните служители на ТД на
НАП-Бургас: М., Ж.-Д.и Г., също е посочено командироването
на органите по приходите в ТД на НАП Пловдив, да бъде извършено при условията и
реда, определени в Закона за държавния служител /ЗДСл/. В тази връзка липсват заповеди на
териториалния директор на ТД на НАП - Бургас, от които да се установи, че Г.Д.Ж.-Д.и
В.Й.Г. са назначени на съответните
длъжности в ТД на НАП – Бургас, както и, разпределението на функциите и
екипите, от които да се установи, че двете лица са служители на тази дирекция.
Анализът на цитираната по-горе разпоредба на чл.10, ал.8 от ЗНАП
показва, че същата регламентира последователност на действията на съответните
органи в йерархията на НАП. Първо, изпълнителният директор на НАП /или оправомощено от него лице/ следва
да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга
териториална дирекция за извършване на конкретни действия, които той трябва да
формулира в нареждането си /да мотивира необходимостта от това/, а след това,
териториалният директор на дирекцията, в която работят тези служители, въз
основа на нареждането на изпълнителния директор, трябва да ги командирова в
друга дирекция /за срока на ревизията/ за осъществяване на възложените от
изпълнителния директор /или негов заместник/ конкретни задачи.
В случая е изпълнена първата
хипотеза на разпоредбата на чл.10, ал.8 от ЗНАП предвид цитираното по-горе
писмо на заместник изпълнителния директор на НАП (л.44). Не е изпълнено обаче
второто кумулативно изискване, а именно съответният териториален директор да
командирова служителите от поверената му дирекция при условия и по ред,
определени в КТ. Каза се по-горе, представени са и
командировъчни заповеди, издадени от директора на ТД на НАП – Бургас за
командироване на служителите на НАП в конкретни дни от периода на ревизията .
От представените командировъчни заповеди се установява, че посочените в
заповедите за командироване служители са командировани единствено за 4 дни - Г.
и 1 ден Ж. и 5 дни М. от целия период на ревизията, възложена със ЗВР №
Р-16001619005192-020-001/05.08.2019 г. и допълнена със ЗИЗВР
Р-16001619005192-020-002/02.12.2019 г. и № Р-16001619004662-020-003/28.01.2020
г. В докладите
към тези заповеди обаче са посочени единствено следните действия на органите по
приходите: „Издадох РА на Б.К.“ (доклад на М. от 24.06.2020г. - л.24); „Издадох
Ревизионен доклад № Р-16001619005192-092-001/29.05.2020г.
на Б.В.К. ЕГН ********** по приключила ревизия на лицето“ (доклад на М. от 01.06.2020г. -
л.26); „Изготвихме и издадохме РД на Б.К., възложена със ЗВР…“ (доклад на Ж. от
01.06.2020г. - л.28); „Издаване на ревизионен доклад за извършена ревизия на Б.К.
ЗВР…“ (доклад на Г. от 01.06.2020г. - л.30); „И.К. и съпругата му Б.К. не бяха
открити на декларирания адрес за коореспонденция, за което се съставиха
съответните протоколи“ (доклад на М. от 26.08.2019г. - л.36). В останалите,
приложени по делото доклади, съставени от горепосочените служители на ТД на НАП
Бургас е обективирано, връчване на хартия на ЗВР (без посочване на ЗЛ К.),
както и посещение на ГДБОП София.
Отделно от това, от представените с административната преписка доказателства е видно, че от
тези органи по приходите са осъществени множество процесуални действия,
насочени към установяване задълженията на лицето, датите на извършването на
които обаче, не са обхванати от горепосочените командировъчни заповеди. Очевидно е, че
срокът на командироване не покрива периода на извършване на ревизията, а само
дните на връчване на ЗВР, на издаване на РД и РА, съответно на връчването им, както
и посещение на служителите в ГДБОП – София.
Очевидно е също така, че заповедите за командироване на служителите на
ТД на НАП Бургас са издадени на
основание чл.86 от Закона за държавния служител, според чиято ал.1, при
служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния
служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на
същата администрация,а съгласно ал.2, командироване се извършва за не повече от
30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е
необходимо писмено съгласие на държавния служител за това.
Тук е необходимо да се посочи, че фактическият състав на субективното
притезателно право на държавния служител за дневни пари при командироване
включва следните предпоставки: 1. ищецът да е изпълнявал служба на държавен
служител в администрацията на ответника 2. компетентен орган да е командировал
държавния служител за изпълнение на неговите служебни задължения в друго
населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и 3.
командированият държавен служител фактически - ефективно да е изпълнявал
службата в друго населено място, определено от органа по назначаването или
упълномощено от него лице. При това положение, събраните в хода на
административното производство и в настоящото съдебно такова, доказателства,
налагат извод, че третата предпоставка на този фактически състав не е
изпълнена, поради което и съдът приема, че
действията са осъществени от териториално некомпетентни лица. Тяхната
компетентност се простира единствено до процесуалните действия, извършени на
датите, на които са били командировани. поради което следва да се приеме, че
органите по приходите, извършили ревизията и съставили ревизионния доклад, а
единият от тях като ръководител на ревизията участвал при издаването на
ревизионния акт, не са били териториално компетентни да извършат ревизията.
Поради това обстоятелство, съдът намира, че оспорвания ревизионен акт е
нищожен, тъй като единият от органите по приходите, подписали ревизионния акт, не
е притежавал териториална компетентност, а законът предвижда съвместна компетентност
на неговите издател (в този смисъл - Решение № 936 от 11.05.2021г. по адм.д. №
636/2021г. на Административен съд – Пловдив).
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че със
ЗИДДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.) разпоредбата на
чл. 10 от ЗНАП е допълнена с ал. 9 и на изпълнителния директор на НАП или
изрично оправомощени от него лица са предоставени правомощията да разпореди
служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по
отношение на лица, за които съгласно правилата на ДОПК компетентни са органите
на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без
промяна на мястото на работа. Тази промяна в нормативната уредба е последваща
възлагането и извършването на настоящата ревизия, съответно изготвянето и
издаването на РД и РА, т.е. не може да обоснове различен от направения по-горе
извод за некомпетентност на органите по приходите, извършили ревизията и издали
РД и на единия от органите по приходите, издал РА.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че
жалбата като основателна и доказана следва да се уважи и да се обяви
нищожността на обжалвания ревизионен акт.
На основание разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган по приходите,
възложил ревизията, за възлагане на ново ревизионно производство на
жалбоподателя, на териториално компетентни органи по приходите.
С оглед изхода на делото и направеното от
процесуалния представител на жалбоподателс искане за присъждане на разноските
по делото същото е основателно и доказано в размер на 1200лв. за осъщественото
от пълномощника на жалбоподателя процесуално представителство и в размер на 10
лв. за ДТ, съгласно представени по делото договор за правна защита и съдействие
на л.627 и платежно нареждане на л.619.
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш
И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт №
Р-16001619005192-091-001/23.06.2020 г., издаден от С.П.П. – началник сектор в
ТД на НАП – гр. Пловдив и А.Т.М. – главен инспектор по приходите, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 459/18.09.2020 г. на директор дирекция
„Обжалване на данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който на Б.В.К. допълнително са установени задължения по ЗДДФЛ и задължения
за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, в общ размер –
22 113,39 лева – главница и 5505,19 лева
- лихва, от които: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4 255,54 лева – главница и 1 359,52 лв. – лихва; данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 9
883,81 лева – главница и 2 155,39 лева – лихва; вноски за ДОО за 2016 г. в
размер на 645,12 лева – главница и 253,27 лева – лихва; вноски за ДОО за 2017
г. в размер на 3 801,08 лева и 838,95 лева – лихва; вноски за ЗО за 2016 г. в
размер на 403,20 лева – главница и 158,30 лева – лихва; вноски за ЗО за 2017 г.
в размер на 1 767,78 лева – главница и 391,32
– лихва, вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 252 лева – главница и 98,93
лева – лихва; вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 1 104,86 лева –
главница и 249,51 – лихва.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния
орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, за възлагане на
ново ревизионно производство спрямо Б.В.К. с
ЕГН **********.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на Б.В.К. с ЕГН ********** с
адрес: ***, сумата в размер на 1210 лв. (хиляда двеста и десет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с
препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: