№. 478 / 29.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А. Н А. Р О Д А.
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в закрито заседание от 27.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора......................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 272 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1.. ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “. Б. Е. 1..., със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1... р. И. у. ”. 1.., чрез процесуалния си представител адвокат Д.Ц., вписана в САК е предявило иск срещу Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx.
В исковата си молба твърди, че доверителят и „А. 1.. Б." Е. с предишно търговско наименование „М. Е. (наричано по-долу за краткост А1 Б.), със седалище в град София и адрес на управление: р. „. у. К. №. 1.., ЕИК 1..., е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 22.11.2018 г. е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуването ч.г.д. №. 2898/2018 г. Районен съд Монтана е издал заповед за изпълнение, като е осъдил Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx, да заплати на А1 Б. следните суми: 1.. 419.59 лева - главница; 122.83 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 853.76 лева за периода от 02.02.2017 г. до 21.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 31.85 лева - съдебни разноски. изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна.
В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника Н.И.А.., с ЕГН xxxxxxxxxx, е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Има интерес от завеждане на утановителния исК.
Твърди, че между доверителя и - „А1 Б." Е. и Н.И.А.. са сключени Договор №. М4715158 от 23.09.2015 г.. Договор №. М4818988 от 26.06.2015 г., Договор №. М4616925 от 28.06.2015 г. и договор №. М5250434 от 28.07.2015 г.
Посочените договори са с рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях са предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите.
Номерата на горепосочените договори - М4715158, М4616988, М4616925 и М5250434, представляват индивидуални клиентски номера и реферират към услугите, които ползва абонатът. Съгласно Общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издават месечните сметки /фактури.
Другият индивидуализиращ признак на абоната е ІD номер, с който клиентът се въвежда в системата на оператора. Под този ІD номер се завеждат всички договори и приложения. сключени между доверителя и и абоната. В настоящият случай абонатът Н.И.А.. фигурира в системата на доверителя и под индивидуален абонатен номер (ІD) *********.
Във връзка с изпоженото в предходната точка, към договор №. 503749717 (М4715158) от 23.09.2015 г., е подписано Приложение №. 1.. - Условия за ползване на услугата Цифрова телевизия през сателитна технолоппя съгласно оферта за абонати на мобилна гласова услуга. Същото е приложено като доказателство към настоящата искова молба. С него е избрана услугата Цифрова телевизия с №. 201000272078. За нея е определена месечна абонаментна такса в размер на 13,90 лева с отстъпка (11,58 лева без ДДС). Също така е посочена и стадартната месечна такса в размер на 16.90 лева (14.08 лева без ДДС), която е без включена отстъпка. В тази връзка отстьпката, която е направена е в размер на 3.00 лева (2,50 лева без ДДС). Съгласно чл. 5.2.1.. от Приложение №.1.. към Договор №. М 4715158 от 23.09.2015 г.. срокът на ползване на услугите е 24 месеца от датата на подписване на съответния договор, поради което същият изтича на 23.09.2017 г.
Следва да се има предвид и че ползването на услугата „Цифрова телевизия" включва и предоставянето на оборудване от страна на мобилния оператор, съгласно т. 21 от Общите условия за взаимоотношенията между „М. Е.. В тази връзка съгласно т.57 от същите, потребителят има и задължението да върне предоставеното устройство в 7-дневен срок от прекратяване на Договора за услуги. В противен случай, при прекратяване на договора се дължи такса за устройство, което не е върнато на мобилния оператор, съгласно действащия Ценоразпис на мобилния оператор.
На следващо място, към Договор №. 503749717 (М4715158) от 23.09.2015 г. е подписан и Договор за продажба на изплащане от 23.09.2015 г. (заверено копие от същия е представен към исковата молба като доказателство). По силата на този договор, продавачът - А1 Б. прехвърля на купувача - Н.И.А.. правото на собственст върху една или няколко вещи, А. последният се задължава да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. В настоящия случай става въпрос за срок на договора от 23 месеца (чл.11 от Договора), като са уговорени 23 месечни вноски, като всяка е в размер на 24,90 лв. Първоначалната вноска е платима при подписването на договора, А. всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение №. 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е Телевизор ЅОNI R410 32 23м.
Към Договор №. 503749717 (М4616988) от 26.06.2015 г. е подписано Приложение №. 1.. към същия- Условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер Іоор пакет. С него е избран тарифен план за телефонен номер **********. Месечната такса е в размер на 15.00 лева /12.50 лева без ДДС/ с уговорена отстьпка от 20% за срока на договора, А. именно 3,00 лева (2,50 лева без ДДС).Срокът на ползване на услугата е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1.. от Приложение №. 1.. към посочения договор и изтича на 26.06.2017 г.
На 26.06.2015 г. е подписан и Договор №. 503749717 (М4616925). С Приложение №. 1.. към същия е избран тарифен план за телефонен номер 0884275773. Определената месечна абонаментна такса е в размер на 30.00 лева (25.00 лева без ДДС) и е уговорена отстъпка за срока на договора от 20%. която е в размер на 6.00 лева (5.00 лева без ДДС). При този договор срокът на ползване на услугата отново е 24 месеца. видно от чл. 5.2.1.. от Приложение №.1.. към същия и изтича на 26.06.2017 г. В посоченото приложение са уредени и цени на конкретни услуги, които са извън месечната абонаментна такса, но ако се използват, върху цената им също се начислява отстъпка. Такава е например цената за ЅМЅ към мобилни мрежи в страната и към всички международни мрежи - 0,20 лева (0.17 лева без ДДС). Същата е отчетена във фактура №. ********* от 13.03.2017 г. Освен това, всяка друга такса, която е начислена по фактурите за съответния договор и е извън посочения тарифен план, е изчислена по актуалния за процесния период Ценоразпис на мобилния оператор, част от който се съдържа в Приложение №. 3 към съответния договор, приложен към исковата молба.
Между страните е сключен и Договор №. ********* (М5250434) от 28.07.2016 г. Видно от Приложение №. 1.. от същия, представено към исковата молба, е определен тарифен план за телефонен номер 0889256933. Месечната абонаментна такса за него е в размер на 23,99 лева (19.99 лева без ДДС). Допълнителните такси, които са начислени по фактурите за съответния договор и са извън посочения тарифен план, са изчислени по актуалния за процесния период Ценоразпис на мобилния оператор. Срокът на ползване на услугата по този договор е също 24 месеца и изтича на 28.07.2018 г. - чл. 6.2.1.. от Приложение №. 1...
Към Договор №. ********* (М5250434) от 28.07.2016 г. е подписан и Договор запродажба на изплащане от 28.07.2016 г. (заверено копие от същия е представен към исковата молба като доказателство). По силата на този договор, продавачът - А1 Б. прехвърля на купувача - Н.И.А.. правото на собственст върху една или няколко вещи, А. последният се задължава да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. В настоящия случай става въпрос за срок на договора от 23 месеца (чл.11 от Договора). като са уговорени 23 месечни вноски. като всяка е в размер на 33,50 лв. Първоначалната вноска е платима при подписването на договора. Предмет на същия е Апарат ЅАМ Galaxy S6White МАТ 25 23м.
За неуредените в индивидуалния договор въпроси следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „М. Е. и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" Е. по посочени стандарти. Те имат задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия.
В настоящия случай приложение имат и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" Е. и потребителите на услугата „Цифрова телевизия". Предоставяна от „М. Е.. Същите имат задължителна сила за страните, като потребителите удостоверяват това обстоятелство с подписа си под договора за услупл. съгласно т.9 от цитираните Общи условия.
Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори. А1 Б. издава ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не е изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите. В настоящия случай са налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 853.76 лв.
Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги са прекратени едностранно от страна на А1 Б., съгласно т.40.ж. във връзка с т.54.1.. от Общите условия. В тази връзка е начиспена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл.92 от Закона за задълженията и договорите. При предсрочно прекратяване на договора по вина на Абоната се дължи възстановяване и на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Начислена е и лихва за забава.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да се признае за установено, че ответникът Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx, дължи на „А1 Б." Е. със седалище в град София и адрес на управление: р. „. у. К. №. 1.., ЕИК 1... присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми:
1... Сумата от 1.. 419.59 (хиляда четиристотин и деветнадесет цяло и петдесет и девет стотинки) лева - главница:
З. Сумата от 122.83 (сто двадесет и два цяло и осемдесет и три стотинки) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 853.76 лева за периода от 02.02.2017 г. до 21.11.2018 г.;
3. Законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира всички разноски по настоящото производство, в това число 76.93 лв. - заплатена при подаване на настоящата държавна такса и банкова комисионна, претендира и разноските в заповедното производство.
Ответникът Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. В проведено открито съдебно заседание, с нарочна молба, вх.№. 5491 от 25.04.2019 година ответникът е направил изцяло оспорване за съществуващи договорни отношения с ищеца.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.г.д. №. 2898/2018 г. по описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1.. ГПК за съществуване на вземане въз основа на договори за далекосъобщителни услуги, с твърдения, че е сключен между “А. 1.. Б. Е. ЕИК 1... със седалище и адрес на управление град София 1... р. И. у.”. №. 1.. и Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx.
Ищецът, “А. 1.. Б. Е. ЕИК: 1..., със седалище и адрес на управление град София 1... р. И. у.”. №. 1.. има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед направеното в това производство по реда на чл. 414 ал. 1.. ГПК възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1.. ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който следваше в това производство, което е продължение на заповедното, при пълно и главно доказване да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът следваше да установи също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следваше да докаже и размера на всяка една от претенциите си, за претендирания период, в това число и как са формирани стойностите.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, А. е установителен, А. като такъв е частично основателен.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим и при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, какъвто е настоящият случай. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, А. такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след като е изпълнена предвидената процедура по чл.415 ал.1.. т.1.. ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
В конкретният случай се установи безспорно, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№. 18468 от 22.11.2018 година е налице задължение от страна на Н.И.А..,xxx, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на далекосъобщителни услуги за претендирания период от време. Направено е възражение в заповедното производство за погасено по давност вземане, А. така също и е оспорена неустойката. Ответникът твърди, че няма договорни отношения с ищеца.
По делото са представени и приети които доказателства Договор №. М4715158 от 23.09.2015 г., Договор №. М4818988 от 26.06.2015 г., Договор №. М4616925 от 28.06.2015 г. и договор №. М5250434 от 28.07.2015 г., които отразяват един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът не оспори истинността на представените писмени документи, които се ползват с материална доказателствена сила. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по предоставените далекосъобщителни услуги се установява от приложените договори и приложения към тях, подписани от страните, и неоспорени от ответника. Приложени са и издадените фактури. Представени са Общи условия за взаимоотношенията между „Мобелтел” Е. и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” Е. по стандарти GSM, UMTS и LTE.
При така установеното фактическо положение, съдът прави следните изводи:
Съгласно сключените между страните договори за предоставени далекосъобщителни услуги съдът намира, че същите са двустранни, възмездни, комутативни, консенсуални, с облигаторно действие. От тях възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на предоставящият услугата, в лицето на ищеца е било да осигури далекосъобщителната услуга на ответника, в качеството му на абонат и потребител на ищеца. С извършването на посоченото действие – предоставянето на услугата, макар и оспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на мобилен оператор е предоставял на Н.А.., в качеството му на потребител услугата, за периода на договорите, като е посочено неизпълнение от страна на ответника за плащане в периода от месец февруари 2017 година до месец август 2017 година, по четирите договора, които услуги ответникът не установи да е заплатил в съответствие с договорните си задължения.
В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против Н.А.. претенция на дружеството е основателна и следва да бъде уважена. Въпросът е в какъв размер. Искът е основателен до размера на претендираната неизплатена далекосъобщителна услуга в размер на 853.76 лв., като над този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв до претенцията от 1.. 419.59 лв., т.е. за претендираната неустойка.
Основателността на претенцията по чл.92 ал.1.. ЗЗД е обусловена от установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В конкретния случай не са налице всички елементи за възникване задължение за плащане на неустойка, А. именно: уговорена такава и краен срок за плащане.
Автономията на волята и свободата на договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както за частноправните субекти, така и за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл.9 ЗЗД, според който съдържанието на договорите страните могат да определят свободно дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е част от действащата правна система.
С не по – малко като значение ограничение на свободата на договаряне, е накърняването на добрите нрави. Като морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл.26 ал.1.. ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, А. съществуват като принципи или произтичат от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата за неустойка, несъдържаща се в приложените договори и приложения, с неизяснена методология на формиране не цели проявлението на посочените и функции, А. сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения, т.е. така определената неустойка освен че е прекомерно завишена, е в нарушение на чл.9 ЗЗД; договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл.26 ал.1.. от ЗЗД.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност на сключения договор в тази му част. Като непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на неустойката и възможността или невъзможността за намаляване на размера и при определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане, т.е. налице е частична недействителност на договора досежно клаузата за неустойка, в тази част договора е нищожен и не поражда правно действие.
Недействителността на клаузата за неустойката обаче не води до нищожност на целия договор, съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД, когато може да се предположи, че страните биха го сключили и без недействителните му клаузи или когато порочната му част може да бъде заменена от повелителни законови разпоредби. Съдът намира, че страните са сключили договора за далекосъобщителна услуга, без клаузата за неустойка, тъй като основната им цел е била предоставяне за временно и възмездно ползване услугата за определен период от време и съответното заплащане за това ползване. Задължението за плащане на договорената цена, изпълнено при забава налага извода, че при нищожността на клаузата за неустойка са текли във всички случаи мораторните лихви. Това обуславя извода, че сумата от 565.83 лв., посочена като неустойка не е дължима.
Предвид императивната норма на чл.86 от ЗЗД, след като е установено неизпълнение точно на парично задължение, би се следвало и обезщетение за забавеното му изпълнение, което е установено по размер и е от 122.83 лв., изчислена върху сумата от 853.76 лв. за периода 02.02.2017 година до 21.11.2018 година.
От друга страна, съдът не може да не се произнесе и относно направеното възражение за погасяване по давност на задължението.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, направил го с възражението си в заповедното производство, касаещо изтекла тригодишна погасителна давност, съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика на ВКС. Съгласно ТР 3/18.05.2012 ОСГК понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, А. размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, ел. снабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, също съдържат изброените принципи на понятието, поради което са периодични плащания. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, А. размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
В случая вземането на ищеца по приложените договори за предоставена далекосъобщителна услуга не е погасено по давност. Заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано в Районен съд Монтана е с вх.№. 18468 от 22.11.2018 година. Началната дата на издаваните фактури, по които се претендира неизпълнение е от 12.01.2017 година, с падеж на плащане 01.02.2017 година. Всички посочени и приложени фактури, са в тригодишния давностен срок, и не са погасени по давност. Последната издадена фактура е от 11.08.2017 година, с падеж 31.08.2017 година, с №. *********, на стойност 369.50 лв. В тази връзка, съдът намира, че направеното възражение е неоснователно и се следва плащане до посочения по-горе размер за предоставената, но не заплатена далекосъобщителна услуга.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч. г. д. №. 2898/2018 г. по описа на Районен съд Монтана по размери, както е прието в мотивите по-горе, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 1.. от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “А. 1.. Б. Е. ЕИК 1..., със седалище и адрес на управление град София 1... р. И. у.”. №. 1.. от Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, към 22.11.2018 година, в качеството му на потребител на далекосъобщителни услуги, по Договор №. М4715158 от 23.09.2015 г., Договор №. М4818988 от 26.06.2015 г., Договор №. М4616925 от 28.06.2015 г. и договор №. М5250434 от 28.07.2015 г., за сумите: 853.76 лв.главница, 122.83 лв., представляващи мораторна лихва за забава, изчислена върху сумата от 853.76 лв. за периода 02.02.2017 година до 21.11.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018 година до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №. 1710 от 28.11.2018 година по ч.г.д.№. 2898 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.422 ГПК от “А. 1.. Б. Е. ЕИК 1..., със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1... р. И. у. ”. №. 91, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “А. 1.. Б. Е. ЕИК 1..., със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1... р. И. у. ”. №. 91, ЕИК 1..., към 22.11.2018 година, за сумата от 565.83 лв., представляващи неустойка, предсрочно погасяване на договорите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “А. 1.. Б. Е. ЕИК 1..., със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1... р. И. у. ”. №. 91, ЕИК 1..., сумата от 25.00 лв. за внесена държавна такса за заповедното производство по ч.г.д.№. 2898/2018 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Н.И.А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “А. 1.. Б. Е. ЕИК 1..., със седалище и адрес на управление - г. С. П. 1... р. И. у. ”. №. 91, ЕИК 1..., сумата от 25.00 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: