Решение по дело №87/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Кирил Живков Чакъров
Дело: 20237160700087
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 115

 

гр. Перник, 10.07.2023 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                  КИРИЛ ЧАКЪРОВ

при съдебния секретар Петя Илчева и с участието на прокурор Аделина Алексиева от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 87 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). 

Образувано е по касационна жалба на началник на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „ Фискален контрол“ (ГДФК) при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Петър Петков, негов пълномощник, срещу Решение № 148 от 10.04.2023 г., постановено по АНД № 20221720201801/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 584451-F585491 от 25.06.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“, бл. 15, вх. Д, ап. 5, (към настоящия момент: гр. София, ул. „***“ № 70, ет. 2, ап. 4, с управител и едноличен собственик на капитала Н.А.П., на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 83 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева).

  В жалбата се твърди, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на първоинстанционния съд – неправилно съдът е приел, че в АУАН и НП липсва пълно и точно  описание на нарушението, тъй като видно от съдържанието на двата акта в същите коректно за отразени датата, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението и подробно е описано неговото естество. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, нарушението е едно, тъй като доставката е една, на една и съща дата по два АДД, единият за дизелово гориво, другият за бензин; нарушението не е маловажно – не се отличава от обичайните нарушения от този вид, а наказващият орган е отчел и предходно поведение на наказаното лице, основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Касаторът моли съда да отмени решението на Районен съд – Перник и да постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез адвокат А.Т. ***, пълномощник на управителя на наказаното дружество. Процесуалният представител оспорва касационната жалба,, като счита, че районният съд правилно е приел, че дори дружеството да е извършило вмененото му административно нарушение, наказващият орган не е извел пълна правна квалификация на същото. Смята, че неправилно и неаргументирано касаторът твърди, че съставът на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е самостоятелен и завършен и не изисква препратка към друга норма със сходен текст. Моли касационния съд да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които не представя доказателства.  

 

В проведеното на 28.06.2023 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Петър Петков. Поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

В проведеното на 28.06.2023 г. съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, гр. София, редовно призован, не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 28.06.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, след съвещание намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по първоинстанционното дело, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна по следните съображения:

С наказателно постановление № 584451-F585491 от 25.06.2021 г., началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, наложил на „***“ ЕООД, гр. София, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 83 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за това, че на 04.01.2021 г., в 16:16 часа, в хода на извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС – бензиногазстанция 1, находяща се в гр. Перник, кв. „Караманица  № 44, стопанисван от „***“ ЕООД, гр. София, с монтирана в обекта и въведена в експлоатация, свързана дистанционно с НАП и работеща към момента на проверката ЕСФП (електронна система с фискална памет), тип 31, модел „***“, с ИН (инвентарен номер) OS010010 и ИН на ФП: 58007371, регистрирано в НАП с потвърждение № 4358197 от 08.11.2019 г., се установило въз основа на извършена справка в ПП ФУДВ за наличната в обекта ЕСФП – FDRID 4358197, че за дата 06.11.2020 г. „***“ ЕООД, получило доставки на течни горива, както следва:

-          на 06.11.2020 г., по АДД с УКН: 0000000005639682 – 6 006 л. дизелово гориво;

-          на 06.11.2020 г, по АДД с УКН: 0000000005632553 – 3 500 л. бензин А95Н,

в качеството си на задължено лице – получател по доставка на течни горива, не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС да подаде данни в НАП за доставката на получените количества течни горива по горепосочените документи, на датата на данъчното събитие.

Обжалвано пред Районен съд – Перник, наказателното постановление е отменено с решението, предмет на настоящия касационен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след анализ и преценка на събраните и приобщени по делото доказателства приема за безспорно установено от фактическа страна следното: по делото не е спорно, че жалбоподателят има качество на търговец на течни горива и поради това е данъчно задължено лице по смисъла на  чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция, нивомерна измервателна система за обем на течни горива, свързана с централното регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На процесната дата и към посочения час описаните в НП получени доставки са отчетени от нивомерната система, която автоматично електронно подала информация до НАП. Документално обаче , данъчно задълженото лице, като получател на акцизна стока – течни горива, не подало данни за доставката към НАП на датата на данъчното събитие – 06.11.2020 г., данните били подадени на следващия ден – на 07.11.2020 г., като в подадено от страна на дружеството обяснение за закъснението е посочено, че горивото е разтоварено след приключване на работното време на служителя в бензиностанцията и АДД са въведени в ЕСФП към НАП в началото на следващия работен ден - 07.11.2020 г.

При така установените факти и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, районният съд приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно – издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона.

 Решаващият съд приема, че съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП не отговарят в пълна степен на изискванията, установени към съдържанието им, с което съществено са нарушени изискванията на процесуалния закон, както и че е нарушен принципът в чл. 18 от ЗАНН за налагане на наказание за всяко установено нарушение, тъй като задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС възниква за данъчно задълженото лице по всяка една доставка на течни горива.

В  резултат и на извършената съдебна проверка по съществото на спора и във връзка с доводите на наказаното дружество в решението е прието, че с издаване на процесното наказателно постановление е нарушен и материалният закон – в случая са били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.   

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо – постановено от компетентен съд, в законен състав, в предвидената от закона форма и по допустима жалба.

По доводите в касационната жалба: 

Доколкото в жалбата само бланкетно са изложени доводи, свързани с наличие на касационното основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, достатъчно е да се посочи, че в резултат на извършената проверка не се установи при постановяване на оспорвания съдебен акт районният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.  

Без основание са и доводите на касатора срещу изводите в решението за процесуална незаконосъобразност на актовете, обективирали процесното административнонаказателно производство.

Правилни са изводите на решаващия съд, че в АУАН и НП не е налице съответствие между фактите по нарушението и правната му квалификация във връзка с приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Споделят се изцяло мотивите на решаващия първоинстанционен състав, че при описание на нарушението както в АУАН, така и в НП не са включени факти и обстоятелства, от значение за коректната му правна квалификация, тъй като липсва  пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да узнае фактите, срещу които да организира защитата си, включително да релевира възражения за наличие на изключението за подаване на данни по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС в случай на отчитане на получените количества течни горива чрез ЕСФП, съответно такива – за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се допълни в тази връзка, че както в АУАН, така и в НП, липсва констатация и какъв именно документ с данни е следвало да подаде задълженото лице към НАП (с оглед безспорния по делото факт, че обектът е оборудван с ЕСФП) и по какъв начин, съобразно предвиждането на разпоредбата на чл. 59а, ал. 1, изр. първо, предл. последно, във вр. с изр. трето, предл. първо от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., където изрично е посочено, какви данни и по какъв начин следва да бъдат подадени данни документално към НАП, съответно цитираната норма не е част от правната квалификация на процесното нарушение.    

Споделят се и изводите в решението за несъобразяване в административнонаказателното производство с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.

Така установените процесуални нарушения в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление, съществени по своя характер, са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Касационният състав не счита за необходимо да преповтаря доводите, обосновали тази част на решението, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

По приложението на материалния закон, в каквато посока се излагат доводи и в касационната жалба:

Споделят се изцяло и мотивите на районния съд за неправилно приложен материален закон.

Правилни са изводите на решаващия съд за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – събраните доказателства установяват, че данните от нивомерната система са подадени на датата на доставката 06.11.2020 г. (съответно в 18:32 часа. и 19:04 часа), а данните за документалната доставка са изпратени към НАП на 07.11.2020 г., около 10:00 часа. Неизпълненото задължение е маловажно по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като отличаващо се с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на неизпълнение на задължение от този вид. С оглед обаче допуснатите процесуални нарушения, съществено опорочили производството, като рефлектирали, както върху правото на защита на наказаното лице, така и препятстващи проверката за приложимия материален закон, съответно съставляващи самостоятелно основание за отмяна на НП, правилно решаващият съд не е приложил разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

С оглед горното при извършената касационна проверка не се установи  районният съд да е допуснал и нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав приема касационната жалба за неоснователна. Решението на първоинстанционния съд – валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложение на закона следва да се остави в сила.   

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ответникът по касация има право на разноски. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, въпреки че в отговора по касационната жалба е посочено, че разноски се претендират. Не са представени и други доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото делото, включително относно начина на плащането му. Липсва и представен списък по чл. 80 ГПК, установяващ размера и основанието на направеното искане. За да е основателно искането за присъждане на разноски е необходимо да са налице три предпоставки: искането да направено своевременно, разноските да са доказани и да са действително направени. В случая е налице само първата предпоставка – отправено е искане. При липса на документ, удостоверяващ договорено и реално извършено плащане, претенцията за присъждане на разноски е неоснователна, като недоказана и следва да се остави без уважение.   

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148 от 10.04.2023 г., постановено по АНД № 20221720201801/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

                 /п/