Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 13.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1091 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 19-0906-001332/07.10.2019 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор към ОД на МВР-Ловеч, е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП наказание обществено порицание на И.А.М. ***, ЕГН: ********** за това, че на 25.09.2019 г., около 23:55 часа в община Ловеч, на път общински № LOV 1050 км.0+430, с посока на движение с.Горан, управлява л.а.”******, собственост на Х.М.М., ЕГН: **********, като не притежава СУМПС/неправоспособен/ по справка с ОДЧ – РУ –Ловеч, с което е извършил: Управлява ППС без да е правоспосочен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.А.М., който го обжалва в срок със съгласието на баща си А.С.М., чрез адв.Хр.И., като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и излага, че НП е издадено въз основа на АУАН № 778066/25.09.2019 г., с който е установено нарушението, но същият е съставен срещу жалбоподателя, а не срещу собственика на л.а., който е допуснал/предоставил управлението му на непълнолетно лице – жалбоподателя, който не притежава СУМПС, като едновременно с това наказващият орган е издал Заповед №19-0906-000421/25.09.2019 г., с която на Х.М.М., с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.»а» от ЗДвП. Счита, че за описаното деяние нарушителят е следвало да бъде подведен към отговорност по реда на чл.102 от ЗДвП, за това, че е предоставил/допуснал управлението на собствено МПС от неправоспособен водач, както и че правната квалификация, цифровото изписване и обстоятелствата, на които се основава НП се разминават и не може да се разбере за какво нарушение е подведен жалбоподателя, с което е нарушено правото му на защита още със съставяне на АУАН, тъй като непълнолетен той действа със съгласието на своите родители, които не са били уведомени. Сочи, че чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП съдържа шест хипотези и в НП не е конкретизирано коя е нарушена. Изтъква, че за времето от 19.09.2019 г. до 26.09.2019 г. собственика на автомобила и майка на жалбоподателя е била извън пределите на страната, заедно със своя съпруг и малолетната им дъщеря, което се установява от представените самолетни билети, като преди да заминат са заключили автомобила и са оставили ключовете на автомобила в дома си, а наказващият орган не е посочил нито едно доказателство за предоставянето на МПС на трето лице, нито за допускане на управлението му. Оспорва компетентността на св.Ц. да съставя актове по ЗДвП, като счита, че липсва и основание за прекратяване регистрацията на автомобила и изземването на регистрационните табели и СРМПС като веществени доказателства с АУАН. Поради изложеното моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно и издадено при неизяснена фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и неговият баща А.М., редовно призован. За жалбоподателя се явява адв.И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно. Представя писмени бележки.
Ответникът – ОД на МВР-Ловеч, сектор ПП, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Ц.Ц. и Ф.Ф., от становището на жалбоподателя, изразено в жалбата и становището на процесуалния му представител, изразено в писмените бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.09.2019 г. е съставен АУАН № 778066 от св.Ц. Ц., в присъствие на св.Ф.Ф., срещу И.А.М., за това, че на 25.09.2019 г., около 23:55 часа на път LOV 1050 км.0+430, с посока на движение с.Горан, управлява л.а.”******, собственост на Х.М.М.,ЕГН:**********, като не притежава СУМПС /неправоспособен/ по справка с ОДЧ – РУ –Ловеч, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. По акта жалбоподателят е отразил, че няма възражения. Въз основа на акта е постановено обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелят по акта в съдебно заседание поддържат отразените констатации.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 295з-734/05.04.2019 г. на Директора на ОД на МВР-Ловеч, допълнена със заповед № 295з-1645/07.08.2019 г., като е представена и длъжностна характеристика на актосъставителя.
АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съдържат пълно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Не са налице нарушения на процедурата по съставяне на АУАН, който е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен препис от същия срещу подпис. Обстоятелството, че в АУАН не са посочени ЕГН на актосъставителя и свидетеля по акта, макар да е пропуск, не е съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на НП.
От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е бил непълнолетен към момента на проверката и съответно не е притежавал СУМПС, като от наказващият орган е представена справка за нарушител/водач/л.16/, от която се потвърждава констатацията, отразена в съставения АУАН. В хода на проверката е установена самоличността на жалбоподателя по съобщени от същия данни и няма спор, че същият на процесната дата е управлявал посочения в акта л.а.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.”Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП /действал към момента на деянието (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) Наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
С оглед на легалната дефиниция, дадена в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт - правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство. По делото с категоричност е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС и не е притежавал издадено по съответния ред СУМПС, с което е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение, поради което правилно наказващият орган е приел, че е неправоспособен и е ангажирал отговорността му за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Неоснователно е възражението в жалбата, че АУАН е следвало да бъде съставен срещу собственика на автомобила, който е предоставил/допуснал управлението на МПС от неправоспособен водач, тъй като ЗДвП предвижда отговорност както за неправоспособен водач, който управлява МПС, така и за собственика на МПС, който предостави автомобила си на неправоспособен водач, т.е. отговорността на собственика за нарушение по чл.102 от ЗДвП не изключва отговорността на водача за нарушение по чл.150 от ЗДвП. От друга страна изцяло в преценката на наказващият орган е дали да санкционира само водача и/или лицето, което е предоставило автомобила си на неправоспособен водач. Не се споделят и възраженията, че в НП не се посочват доказателства за предоставянето на МПС на трето лице, тъй като това възражение е неотносимо към спора. С обжалваното НП е санкциониран жалбоподателя за нарушение по чл.150 от ЗДвП, а не собственика на автомобила, поради което и не е необходимо наказващият орган да събира такива доказателства, тъй като в констатациите по акта и в обстоятелствената част на НП не присъства описание на нарушение по чл.102 от ЗДвП. По изложените съображения съдът не счита, че има разминаване в НП между правна квалификация, цифрово изписване и обстоятелства на нарушението, напротив както в акта, така и в НП са отразени всички елементи на твърдяното нарушение, а именно кога и къде е констатирано управление на МПС от жалбоподателя и това, че същият е бил неправоспособен. Дадената правна квалификация съответства на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Не приема и възражението, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено още със съставяне на акта, тъй като е непълнолетен, а родителите му не са били уведомени. От събраните гласни доказателства се установява, че полицейските служители са поискали да установят контакт с родителите му, но това не е било възможно, тъй като по негови данни към момента на проверката родителите му са се намирали извън пределите на страната, което се потвърждава и от представените с жалбата самолетни билети. Не следва да се обсъждат възраженията, касаещи издадената заповед, с която на собственика на автомобила е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, тъй като настоящия съдебен състав е сезиран със жалба срещу издаденото НП и няма правомощия да се произнася в това производство по законосъобразността на друг акт, който подлежи на съдебен контрол по друг ред и пред друг съд. Само следва да се отбележи, че издадената заповед за прилагане на ПАМ по никакъв начин не влияе върху законосъобразността на обжалваното НП, тъй като със същото е санкциониран неправоспособния водач, а не собственика на МПС. Освен това приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали същият лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Неоснователно е и възражението, че след като жалбоподателят е непълнолетен, отговорност за нарушението следва да носят неовите родители, тъй като в чл.26, ал.2 и 3 от ЗАНН, законодателят изрично е уредил в кои хипотези непълнолетните лица могат да носят административнонаказателна отговорност и в кои следва да се понесе от техните родители. В конкретния случай жалбоподателят е непълнолетен, но е навършил 16 години, поради което съдът приема, че същият е административнонаказателно отговорен по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗАНН. По делото не присъстват доказателства, от които да се направи извод, че поради възрастта си жалбоподателят не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, напротив от показанията на разпитаните полицейски служители се установява неговото напълно адекватно и осъзнато поведение по време на проверката, притеснението му, че родителите му ще му се скарат за това, което е извършил, като дори е извикал пълнолетно лице, което да прибере автомобила след приключване на проверката.
Неоснователно е възражението в жалбата, че в НП не е посочена конкретната хипотеза на чл.1771 ал.1,т.2 от ЗДвП, тъй като от направеното описание на нарушението в обстоятелствената част на акта и НП е видно, коя хипотеза на чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП има предвид наказващия орган, а именно тази, касаеща управление на МПС без водача да е правоспособен.
При определяне на наказанието, наказващият орган правилно е съобразил и е приложил съответната санкционна норма на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като при определяне вида на наказанието е съобразил, че жалбоподателят е непълнолетен и в съответствие с нормата на чл.15, ал.2 от ЗАНН е заменил предвиденото наказание глоба с обществено порицание.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция приема, че обжалваното НП е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001332/07.10.2019 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор към ОД на МВР-Ловеч, с което е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП наказание обществено порицание на И.А.М. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :