Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 19 . 12. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански
състав, в публичното заседание на трети
декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Даниела Маринова като разгледа
докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр.
д. № 3096 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен
е постъпила искова молба от Т. П. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, против М.Г.Н. ***,
ЕГН **********, с правно основание чл. 415 от ГПК, с приложени към нея доказателства и цена на
иска 1109,65 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл.
410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано
ч. гр. д № 1095 / 2018
г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е
подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си.
Съдът е сезиран с искане
да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение М.Г.Н..
ЕГН: **********, адрес: ***, ***, че дължи на
Топлофикация – Плевен ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на: главница - 1015,93 лв. (хиляда и
петнадесет лева и деветдесет и три стотинки) за периода 01.10.2016
г.-31.12.2017 г. и мораторна лихва в
размер на 93,72 лв. (деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки) за
периода 02.12.2016 г. - 05.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 1095 / 2018 г. по описа на Районен съд - Плевен до
окончателното изплащане на сумите. Претендира
направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв. на основание чл. 78 от ГПК и
разноски в заповедното производство.
ИЩЕЦЪТ ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД
гр. ПЛЕВЕН, редовно призован се представлява от юрк. В.В.с пълномощно, поддържа
исковата молба .
ОТВЕТНИЦАТА М.Г.Н., редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от адв. Н.Д., назначен за особен представител на същата и
признава вземанията.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 1095 / 2018 г. по описа на ПлРС – изискано и приложено към
делото.
Ответникът, видно от приложеното в ч. гр. д.
№ 1095 / 2018 г. по описа на Районен съд Плевен извлечение от сметка за
абонатен № 15475, е използвал
доставяната от дружеството топлинна
енергия и не е погасил задължението си. Сградата - етажна собственост на М.Г.Н..
ЕГН: **********, адрес: ***, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия е фирма Н.ЕАД. Сумите за ТЕ за
процесния период за процесния имот са начислявани от Топлофикация – Плевен ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма Н.ЕАД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал.1 от Наредба № 16 - 334 от 06. 04. 2007 г.
за Топлоснабдяването. До завеждане
исковата молба няма осъществени действия от ответната страна по
изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими суми, което поражда правен интерес за предявяване
иск.
С оглед
изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск
за установяване на съществуването на вземането
против М.Г.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, ***, за консумирана
и незашитена топлинна енергия /ТЕ/ за неин топлоснабден имот — апартамент, находящ
се в гр. Плевен, с аб. № 15475.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането ни
са следните: като собственик /ползвател/
на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ.
бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абоната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова, за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от толопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топло реносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изрични писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник Нощем труд
от дата 13. - 14. 12. 2007 г. и
във вестник „Посоки" бр. 239 / 13. 12. 2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни: редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия: отговорностите при
неизпълнение на задълженият и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и
срока, но който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. а именно; в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на от ветника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката н а ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца, ответникът е изпадал в забава за тази
сума, като на основание чл.31. ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Предявеният иск е
допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата
претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от
момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът
следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца,
относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата в
общ размер на: главница - 1015,93 лв.
(хиляда и петнадесет лева и деветдесет и три стотинки) за периода 01.10.2016
г.-31.12.2017 г. и мораторна лихва в
размер на 93,72 лв. (деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки) за
периода 02.12.2016 г. - 05.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 1095 / 2018 г. по описа на Районен съд - Плевен до
окончателното изплащане на сумите. Претендира
направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв. на основание чл. 78 от ГПК и
разноски в заповедното производство.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски в размер на 150 лв, за вещо лице и
308 лв. адвокатско възнаграждение за особен представител.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на по отношение М.Г.Н.. ЕГН: **********, адрес: ***,
***, че дължи на Топлофикация –
Плевен ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на: главница - 1015,93 лв. (хиляда и петнадесет лева и
деветдесет и три стотинки) за периода 01.10.2016 г.-31.12.2017 г. и
мораторна лихва в размер на 93,72 лв.
(деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки) за периода 02.12.2016 г. -
05.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1095 /
2018 г. по описа на Районен съд - Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв. на основание чл. 78 от ГПК и разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,М.Г.Н.. ЕГН: **********,
адрес: ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД *** представлявано от
изпълнителния директор Валентин Георгиев
Терзийски, сумата от 150 лв, представляваща направените деловодни
разноски за вещо лице и 308 лв. адвокатско възнаграждение за особен
представител.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: