РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Горна Оряховица, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПавЛ. Тонева
при участието на секретаря ИвеЛ. Анг. Панова
като разгледа докладваното от ПавЛ. Тонева Административно наказателно
дело № 20244120200289 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „А.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Г*******************, представлявано от изпълнителния
директор И. И. С. обжалва Наказателно постановление № 92-02-21 от
02.05.2024 г., издадено от главния секретар на Агенция по вписванията, с
което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари, за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП,
във вр. с §9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. Поддържа, че
наказателното постановление е издадено при нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Излага,
че АУАН е издаден от некомпетентен орган. В АУАН и НП не е посочена дата
на нарушението. АУАН е съставен при неспазване на предвидения в чл. 34, ал.
2 от ЗАНН шестмесечен срок от открИ.е на нарушителя. В АУАН е посочено,
че констатациите в него са извършени на 27.03.2027 г. и е посочено място на
нарушението гр. Горна Оряховица, вместо гр. София – Агенция по
вписванията. Навежда и твърдения за маловажност на санкционираното
1
нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. от
ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства –
извлечения от Търговския регистър.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА, редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА
ОРЯХОВИЦА не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод получен чрез Докладна записка № 92-02-21 от 04.01.2024 г.
сигнал от Н. А. – директор на дирекция ДЛР и ДЛВ, на 16.03.2024 г. В. Н. К. –
длъжностно лице по вписванията в дирекция ДЛР и ДЛВ извършил справка
по електронната партида на „А.“ АД, ЕИК ***** в информационната система
на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ТРРЮЛНЦ/ и установил, че не е заявен действителен собственик на
дружеството, за което е съставен Констативен протокол № 92-02-01 от
16.03.2024 г.
С АУАН № 92-02-01 от 27.03.2024 г. Л. А. К. – главен специалист в
Агенция по вписванията Служба регистрация Велико Търново, упълномощена
съгласно чл. 123, ал. 2 от ЗМИП със Заповед № РД-01-402/29.06.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по вписванията /т. I.32/, въз основа на
Констативен протокол № 92-02-01 от 16.03.2024 г., констатирала извършено от
„А.“ АД, ЕИК ******** нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, във вр. с §9, ал. 2
от ПЗР на ЗМИП, изразяващо се в това, че не е заявило за вписване
обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, а именно действителен собственик на
дружеството до 31.05.2019 г. АУАН е предявен същия ден на изпълнителния
директор на дружеството - жалбоподател и подписан без възражения. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по акта.
В законоустановения срок инж. Нина И. И. – главен секретар на Агенция
по вписванията, оправомощен съгласно чл. 123, ал. 2 от ЗМИП със Заповед №
РД-01-402/29.06.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията /т. II/, като приела идентична фактическа обстановка като
изложената в обстоятелствената част на АУАН, издала против „А.“ АД, ЕИК
********, Наказателно постановление № 92-02-21 от 02.05.2025 г., с което на
2
основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари, за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, във вр. с §9,
ал. 2 от ПЗР на ЗМИП му наложила административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. В НП е отразено,
че задължението за деклариране на обстоятелствата относно действителните
собственици на дружеството е изпълнено на 09.04.2024 г. с вписване на
заявление по образец Б7 с вх.рег. № 20240403095730 от 09.04.2024 г.
Препис от НП бил връчен на дружеството на 07.05.2024 г., видно от
представената информация за проследяване на пратка относно Товарителница
№ *********/02.05.2024 г.
Жалбата на санкционирания субект против НП била депозирана на
20.05.2024 г.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
сезиран компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл.123, ал. 2 от ЗМИП, видно от Заповед № РД-01-402/29.06.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.
АУАН е съставен преди изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 2
от ЗАНН и е предявен на законен представител на дружеството. На
дружеството е била осигурена възможност да изложи в законния срок
възраженията си против констатациите на актосъставителя. Наказателното
постановление е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването, че АУАН е съставен извън срока по чл. 34,
ал. 2 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба за нарушения по ЗМИП не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
3
установяване на нарушението в продължение на шест месеца от открИ.е на
нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на
нарушението. Законът прави разграничение между понятията „открИ.е“ на
нарушението/нарушителя и „установяване“ на нарушението, като последното
се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито,
когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за
самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на
конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение. ОткрИ.ето на административното нарушение и
установяването на неговия извършител е резултат от извършване на проверка,
съпроводена със събиране на доказателства, въз основа на които се прави
извод за осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
административно нарушение. Поради това срокът започва да тече от датата на
съставяне на Констативен протокол № 92-02-01 от 16.03.2024 г. длъжностното
лице В. Н. К. на 16.03.2024 г., който изтича на 16.09.2024 г., а АУАН е съставен
на 27.03.2024 г., т. е в законоустановения срок. Относно посочването в АУАН,
че е съставен на 27.03.2027 г. е видно, че се касае за техническа грешка, тъй
като в заглавната част е вписано, че ААУН № 92.02-21 е от 27.03.2024 г.
АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН за описание на датата на извършване на нарушението. Както в
АУАН, така и в НП е отразено, че след справка по електронната партида на
„А.“ АД, ЕИК ********* в информационната система на ТРРЮЛНЦ е
констатирано неизпълнение на съответното императивно изискване и е
посочен Констативен протокол№ 92-02-01 от 16.03.2024 г., както и крайният
срок – 31.05.2019 г., до който дружеството е било длъжно да представи в
ТРРЮЛНЦ заявление за вписване на обстоятелствата по чл. 63, ал. 4 от
ЗМИП. И въпреки отразяването на законоустановен краен срок до 31.05.2019
г., не е посочена датата на извършване на нарушението, която дата е първия
календарен ден /01.06.2019 г./ след изтичане на предоставения срок. Нито в
АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на нарушението, явяваща се
задължителен реквизит на посочените два акта.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е, да проведе законосъобразна процедура,
която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в
относимата редакция на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН предвижда императивно в
НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата
4
и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е
извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Не случайно датата,
мястото, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено, са включени като задължителен реквизит от НП в една и съща
разпоредба – чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това е така, защото датата на
нарушението е съществена част от неговото описание, като при това, датата е
и съществен индивидуализиращ негов признак. И обвинение за нарушение,
без посочена дата, е неконкретно, непълно и неясно.
Действително с чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е предвидена възможност НП да се
издаде и при допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Но тази норма не предоставя на наказващия
орган правомощие да възпроизведе и в НП допуснатата в АУАН нередовност.
Напротив, с чл. 53, ал. 2 от ЗАНН на наказващия орган се дава възможност да
отстрани нередовността по АУАН именно чрез привеждане съдържанието на
НП в съответствие със законоустановените изисквания.
Административнонаказателното производство е строго формално, като
в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Посочване на точната дата на извършване на
нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и има
съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време
е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде
отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Изискванията
на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да
прави логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за
какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви
обстоятелства, е наложено наказание. Не може елемент от обективния
фактически състав на нарушението, какъвто е датата на извършването му, да
се извлича от данните по преписката. Волята на законодателя е пределно ясна
- датата на извършване на административното нарушение следва да е
установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. В този смисъл
непосочването в АУАН и в НП на датата на извършване на твърдяното
нарушение, която е основен елемент от фактическия състав на съответното
деяние, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото
обективно препятства възможността за пълноценно и адекватно реализиране
5
на правото на защита на санкционирания субект и е самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното НП.
Обжалваното НП е издадено и в нарушение на материалния закон.
При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнена
констатация, че към крайната дата на законоустановения срок – 31.05.2019 г.
дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението да заяви за
вписване обстоятелствата по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП относно действителния
собственик на дружеството, с което в първия ден след изтичане на съответния
срок – 01.06.2019 г., е осъществило съответното нарушение по чл. 63, ал. 6 от
ЗМИП. Но въпреки тази констатация, правилната квалификация и правилно
приложената санкционна норма с коректно определен минимален размер, при
допуснатите съществени процесуални нарушения, процесното НП следва да
бъде отменено.
Наред с изложеното при приетите констатации относно датата на
извършване на твърдяното нарушение се налага и извод, че в хода на
административнонаказателното производство е изтекла абсолютната давност
за реализиране на административнонаказателна отговорност.
В ЗАНН липсва регламентация на института абсолютната погасителна
давност за административнонаказателно преследване и в чл. 34 от ЗАНН няма
формулирана норма, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Според Тълкувателно постановление №
1/2015 г., постановено по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на
Втора колегия на Върховен административен съд, разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. Доколкото за процесното нарушение е
предвидено наказание „имуществена санкция“, абсолютният давностен срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, възлиза на четири години и
шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая
нарушението е извършено на 01.06.2019 г., при което следва да се приеме, че
абсолютният давностен срок е изтекъл на 01.12.2023 г., т.е. към момента на
издаване на наказателното постановление – 02.05.2024 г. тази давност вече е
била изтекла и АНО не е следвало въобще да го издава, а да прекрати
административнонаказателното производство поради изтичане на
абсолютната давност.
Изложените съображения налагат отмяна на обжалваното Наказателно
постановление № 92-02-21 от 02.05.2025 г., издадено от главния секретар на
6
Агенция по вписванията като незаконосъобразно.
Страните не правят искания за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21 от 02.05.2024 г.,
издадено от главния секретар на Агенция по вписванията, с което на „А.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от изпълнителния директор И. И. С., на основание чл. 53, ал. 1
от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари,
за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, във вр. с §9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7