Решение по дело №351/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. И. П., срещу Решение № 79 от 17.01.2024 г., постановено по АНД № 6399/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХVI н. състав, с което е отменен Електронен фиш на ОД на МВР – Пловдив, серия К № 5007229, с който на П. И. М., [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в противоречие със събраните доказателства по делото и с материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се потвърди ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – П. И. М. счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР - Пловдив ЕФ серия К № 5007229 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС ТFR1-M 546) на 23.06.2021 г. в 12,04 часа в град Пловдив, бул. „България“ до № 232 посока [улица], при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, М., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил Ауди А7 Спортбек с рег. № [рег. номер], е бил санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за това, че управлява МПС със скорост от 83 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, или с превишена стойност на скоростта от 33 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, състав на районния съд е приел от една страна, че от събраните по делото доказателства, не се установява жалбоподателят да е извършил административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди А7 Спортбек“ с рег. № [рег. номер]. Мотивирано е, че в представената към ЕФ снимка липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство и не се установява да е изпълнено императивното изискване на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно да е направена снимка на разположението на уреда, като е посочено, че в тази насока е Решение № 1070/13.06.2022 г., постановено по КАНД № 749/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

От друга страна обаче, е мотивирано, че „В случай, че не се споделят изразените от Съда правни доводи, съдебният състав е на мнение, че има извършено от жалбоподателя нарушение по ЗДвП, като административно-наказателната преписка съдържа всички необходими документи, а именно Протокол по чл. 10 от Наредбата, документи за техническата годност на техническото средство, снимков материал на разположението на уреда, както и снимков материал на извършване на нарушението, като правилно на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 400 лева.“.

И в заключение „…поради изложените съображения…“, ПРС е приел, че ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, което именно е сторено и с оспореното тук решение.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът обаче не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и това би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

Установява се на първо място, че ПРС не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти, което е довело и до невярно установяване на фактическата обстановка по случая.

Отделно от това, липсват и собствени изводи на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото изложените такива преповтарят мотивите на цитираното от съда решение на Административен съд – Пловдив (Решение № 1070/13.06.2022 г., постановено по КАНД № 749/2022 г.), в който казус, обаче на представената към ЕФ снимка са били заснети два автомобила, а не един, както е в конкретния случай и в приложения Протокол за използване на АТСС е липсвало отбелязване за изготвена дигитална снимка, каквото в случая е налично.

Друг е въпросът и че въпреки, че първоначално съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е бил санкциониран, но впоследствие посочва, че: „В случай, че не се споделят изразените от Съда правни доводи, съдебният състав е на мнение, че има извършено от жалбоподателя нарушение по ЗДвП…“.

Или, в случая не може да бъде установено по безпротиворечив начин какви точно са мотивите на съда, доколкото са налице два различни извода – един за извършено нарушение и втори – за неизвършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед изложеното, твърдените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са налице, поради което решението на районния съд следва да се отмени като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ПРС, с указания да се съберат и обсъдят по съответния процесуален ред всички допустими и относими доказателства, досежно наличието на твърдяното административно нарушение и законосъобразността на издадения ЕФ. Въз основа на всички събрани доказателства, и след обсъждането им, да се постанови безпротиворечив съдебен акт, даващ еднозначен отговор за законосъобразността или незаконосъобразността на обжалвания ЕФ.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по исканията за разноски за настоящото съдебно производство, следва да се произнесе районният съд, съобразно изхода на спора по същество.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК и чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 79/17.01.2024 г., постановено по АНД № 6399/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХVI н. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.