Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 28.05.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав , в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №9768 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
С.Й.Т. ЕГН ********** *** иска да се
осъди ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ********от гр.София да му заплати на основание чл.226 КЗ
/отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 40 000 лева
– застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП
на 17.03.2016 г , около 18 часа в с.Леденик , Община Велико Търново по вина на Д.И.С.
управлявал л.а. Ситроен Берлинго ; при което ПТП Т. е
получил закрито многофрагментарно разместено вътреставно счупване на костите на лява голямопищялна
и малкопищялна кост на лява подбедрица , отоци и кръвонасядания ; ведно със законната лихва от 17.03.2016 г
до окончателното заплащане на обезщетението
.
Ищецът твърди , че от посоченото ПТП е
получил посочените счупвания , отоци и кръвонасядания
; изпитал големи болки и страдания , а движението на крака му било затруднено
за около 8 месеца .
Ответникът
оспорва иска по основание и размер , включително оспорва противоправното
поведение и вината на Д.И.С. за ПТП . Прави възражение за съпричиняване , тъй
като ищецът е нарушил ЗДвП и не е предприел адекватни и своевременни маневри
при управление на мотоциклета . В о.с.з.
на 23.01.2018 г ответникът прави ново възражение за съпричиняване – че ищецът е
съпричинил вредите , тъй като не е имал необходимата
правоспособност .
От
фактическа страна съдът приема за установено следното :
Ищецът представя констативен протокол за
ПТП №272 от 17.03.2016 г , според който обстоятелствата и причините са ПТП за в
процес на изясняване .
Ищецът представя протокол за оглед на
ПТП от 17.03.2016 г и албум .
Според епикриза на МОБАЛ „Д-р ********“
АД-Велико Търново ищецът е постъпил на 17.03.2016 г и е изписан на 20.03.2016 г
. Констатирано е закрито счупване на тялото на тибията
/лява подбедрица/. Ищецът е отказал предложеното оперативно лечение /прдпочел е да се лекува в гр.Плевен/.
Според епикриза на МБАЛ „А.-М.“ ООД
гр.Плевен , Отделение Ортопедия и травматология ищецът е постъпил на 20.03.2016
г и е изписан на 27.03.2016 г . Лекуван е от закрито счупване на горния край на
тибията /големия пищял/ . След редица изследвания е
извършена операция – остеопластика , репозицио сангвинеа , остеосинтезис металика .
Според справка от ИЦ на ГФ на стр.28 от
делото ответникът е застраховател по „ГО“ на
Д.И.С. управлявал л.а. Ситроен Берлинго с
рег.№ВТ 7722 КА. В о.с.з. на 23.01.2018 г ответникът не оспорва , че е
застраховател по „ГО“ на Д.С. .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р А.М. , от ПТП ищецът е получил многофрагментно
счупване на големия пищял на лява подбедрица в коляното и счупване на
главичката малкия пищял , оток и кръвонасядане .
Трайно е затруднено движението на левия крак за около 6 месеца . Няма
медицинска документация за усложнения , но е възможно развитие на артрозни промени в колянната
става .
В о.с.з вещото лице М. уточнява , че в
болницата в гр.Плевен са направени по-точни томографски
изследвания за счупванията и те трябва да се приемат за по-достоверни .
Според разпитания пред съда свидетел Д.Д. , той бил водач на автомобил , който се движел след
автомобила , в който се блъснал ищеца . Времето било слънчево , на залез и
доста блестяло . Автомобилът на Д.И.С.
тръгнал наляво да влезе в двора , но на тротоара имало деца . Свидетелят чул
ускоряване на мотор , след което ищецът прехвърчал над автомобила като направил
салто .
Според разпитания пред съда свидетел Д.С.
, същият тръгнал да завива към къщата си , но слънцето го заслепило и не видял
моториста . Пред къщата му имало деца , както и намалил , за да прескочи бордюр
. След това станал удара с мотоциклетиста , който не бил правоспособен за такъв
мотоциклет . Според С. той е стоял 5-10 секунди да чака децата да се мръднат и
след това потеглил , за да прескочи бордюра .
Според разпитания пред съда свидетел
Пламен А., след ПТП ищецът лежал на земята , със изкривен , счупен крак . Откарали
го в „Спешно отделение“ и „Ортопедията“ в гр.Велико Търново , където стоял 3
дни . След това бил опериран в Плевен. На крака си имал шина и стоял 3-4 месеца
на легло , а после започнал да става с патерици . Около година изкарал с
патерици , а и в момента има болки , повторно ходил да го шият .
Според разпитания пред съда свидетел Д. Д.,
след ПТП ищецът бил със строшен крак . Останал вкъщи на легло , с болки и
отчаян . .След няколко месеца започнал да излиза с патерици . После ходел без
патерици , но куцал и вече не работи .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.П.Д. , ищецът като мотоциклетист се е движел с около 61 км/ч
преди да започне да оставя спирачни следи , а в момента на удара е бил с 30
км/ч. При движение с 61 км/ч опасната зона на мотоциклетиста е била 46 м , а
при разрешената скорост от 50 км/ч е била 34 метра . При скорост от 61 км/ч
ударът е непредотвратим , а при скорост
от 50 км/ч ударът е предотвратим .
Според изслушаната по делото тройно САТЕ
на вещите лица инж.А.М. , инж.Ж.Е. и инж.М.Ф. ; механизмът на ПТП е следният :
водачът на автомобила се насочва с ляв завой към входната врата на гаража и
спира пред него на около 4 м да пропусне пешеходци на тротоара . Насрещно
движещия се мотоциклетист възприема опасността и прави опит за аварийно спиране
, но се удра челно-косо в преден десен ъгъл на
автомобила . Скоростта на мотоциклета Ямаха преди
реакцията на водача е била 55 км/ч , а при удара автомобилът е бил спрял на
пътното платно . При скорост от 55 км/ч ударът е непредотвратим за водача на
мотоциклета , а при скорост от 50 км/ч
ударът е бил предотвратим . Водачът на автомобила прави оплаквания , че е
бил заслепен от слънцето и въобще не е видял мотоциклетиста . В момента на удара мотоциклетистът се е движел
с 26 км/ч . Ако водачът на автомобила е подал сигнал на левия мигач преди
потеглянето , то мотористът се е намирал на разстояние от 34,93 до 50,20 м , което
технически не може да се определи , а опасната зона е 41,60 м .
В о.с.з вещите лица уточняват , че са
приели , че мотоциклетистът се е движел
ускорително , но не е ясно от каква
скорост нагоре е ускорявал . Мотоциклетистът е ускорявал до 30 метра преди
удара, след което е започнал да намалява ,
а на 50-60 метра е мислел , че ще мине пред автомобила . За да се
възприеме като опасност автомобила , то последният трябва да е навлязъл с поне
1 м в насрещното платно .
Разпитан като свидетел по досъдебното производство
ищецът посочва , че е имал добра видимост и видял как автомобил в насрещното подава ляв мигач и тръгва да завива . Опитал да спре , но не
успял .
Според приложено в наказателното
производство писмо на Център за спешна медицинска помощ-Велико Търново от
18.04.2016 г ищецът е приет на 17.03.2016 г със счупване на лява подбедрица .
Приложено е копие от журнала на Център за спешна медицинска помощ-Велико
Търново от 18.04.2016 г.
В досъдебното производство е приложена
история на заболяването на ищеца от МОБАЛ „Д-р ********“ АД-Велико Търново ,
вкл.фиш за преглед на пациент в спешно отделение .
В досъдебното производство е приложена
история на заболяването на ищеца от МБАЛ „А.-М.“ ООД гр.Плевен , оперативен
протокол , резултати от изследвания .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./
във вр. § 22 от ПЗР на КЗ за обезщетение от
пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на
автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна връзка от виновно
и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се
, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Не се спори между страните , че ответникът
е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на застраховател по „ГО“ на Д.И.С. управлявал л.а. Ситроен Берлинго с рег.№*******. Приложим е КЗ /отм./ тъй като застрахователната
полица на С. е от 2015 година при действието на този кодекс .
Съдът счита , че ПТП е настъпило поради противоправно поведение респ.вина на Д.И.С. .
Безспорно С. е предприел ляв завой без да пропусне насрещно движещия се
мотоциклетист – ищеца . Нарушен е основно чл.37 ЗДвП за пропускане на насрещно
движещо се превозно средство , както и чл.25 ЗДвП /несъобразена маневра/ и
чл.20 ал.2 ЗДвП /несъобразяване на намиращите се на тротоара пешеходци и несъобразяване
на необходимост от бавно движение за преодоляване на бордюр до тротоара / .
Механизмът на ПТП е потвърден от самия С. разпитан като свидетел , както и от
показанията на св.Д. и от показанията на двете САТЕ /единична и тройна/.
Съдът приема ,
че в случая е доказано от ответника да има съпричиняване от страна на ищеца .
последният се е движил превишена скорост и не е предприел достатъчно адекватни
и своевременни маневри при управление на мотоциклета . Установява се от
признанията на ищеца в досъдебното производство , че същият е имал добра
видимост и е видял от поне 50-60 метра как в насрещното има автомобил и след
това , че същият подава мигач и се готви за завива . Вместо да намали скоростта
ищецът се е движил ускорително – доказва се от показанията на св.Д. и от
тройната САТЕ . Ускорителното движение е продължило и след надхвърлянето на
разрешената скорост от 50 км/ч и е достигнало 55 км/ч според тройната САТЕ
и 61 км/ч според единичната САТЕ . Ищецът е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП /съобразена
скорост/ , както и чл.21 ЗДвП за разрешената скорост в населено място . Разчитал автомобилистът да го пропусне и
ускорявал . Ако се беше движел с разрешената скорост ищецът е можел да избегне
ПТП .
Все пак основната
вина за ПТП е на Д.И.С., доколкото превишаването на скоростта от ищеца не е
било значително . Реакцията на ищеца е била затруднена от неясната маневра на С.
, който продължително време е бил на платното преди двора си . Ищецът е бил
заблуден като помислил , че С. го пропуска , а С. е чакал деца на тротоара и
въобще не го е бил възприел . Съдът
приема , че съпричиняване от страна на ищеца е 20 % , а вината на С. е 80 % .
Недоказано от
ответника е другото му възражение за съпричиняване - че ищецът е бил
неправоспособен водач на мотоциклета . Не са представени никакви доказателства
по това възражение , а данните са , че ищецът е имал свидетелство за управление
на МПС . Освен това при конкретния механизъм на ПТП не е доказано , че евентуална липса на
правоспособност за управление на мотоциклета би оказала някакво влияние .
Ищецът се е движел на прав участък , бил е запознат с правилата за движение и опитите
му за предотвратяване на ПТП са били частично адекватни . Пропуските му са били
от субективен характер , без връзка със знания , които биха се придобили при специално
обучение и придобиване на специална правоспособност като мотоциклетист .
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне
на процесните увреждания като средна телесна повреда съдът следва да определи
справедлив размер на обезщетението и да приложи към него приетия процент
на съпричиняване .
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението са
-
многофрагментно счупване на големия пищял на лява подбедрица в
коляното и счупване на главичката малкия пищял ;
-
оток и кръвонасядане
;
-
възстановяване за
около до 6 месеца според СМЕ ; и постелен режим за 2-3 месеца според показания
на свидетелите А.и Д.. Съдът не кредитира напълно показанията на св.А.за до 4
месеца постелен режим , при общ срок за възстановяване от 6 месеца по СМЕ ;
-
много вероятни артрозни изменения в коляното .
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
по делото не се доказаха усложнения след
счупванията ;
-
няма данни за
провеждана рехабилитация и въобще за проследяване на състоянието на ищеца след
лечението му в гр.Плевен ;
Съдът счита , че обезщетение за
неимуществени вери от 35 000 лева адекватно отстранява негативните изживявания
на ищеца от доказаните от СМЕ и показанията на свидетелите А.и Д.. При съобразяване на
приетия процент на съпричиняване на ищеца трябва да се присъди обезщетение
от 28 000 лева и искът да се отхвърли за разликата до предявения
размер от 40 000 лева . Върху
обезщетението се дължат и лихви за забава от датата на ПТП по КЗ /отм./ .
С оглед изхода на спора ищецът дължи на
ответника сумата от 837 лева деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от иска . Адвокатското възнаграждение на
ответника от 2000 лева /без ДДС/ респ.2400 лева с ДДС не е прекомерно , защото
минималното адвокатско възнаграждение в случая е 1730 лева без ДДС , а делото
не е с ниска фактическа и правна сложност .
Ответникът дължи на адвоката на ищеца
сумата от 1211 лева , част от адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 1785 лева част от депозити за
експертизи и държавна такса съобразно уважената част от иска .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ********от гр.София да заплати на
основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ на С.Й.Т.
ЕГН ********** *** сумата от 28 000 лева – застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 17.03.2016 г , около 18
часа в с.Леденик , Община Велико Търново по вина на Д.И.С. управлявал л.а.
Ситроен Берлинго ; ведно със законната лихва от
17.03.2016 г до окончателното заплащане на обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 28 000 лева до
предявения размер от 40 000 лева ; ведно със законната лихва от 17.03.2016
г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА С.Й.Т. ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Б.И.“
АД ЕИК ********от гр.София сумата от 837 лева деловодни разноски по
делото .
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ********от гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв
във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат В. Й. Н. ЕГН **********
от САК сумата от 1211 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.“ АД ЕИК ********от гр.София да
заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1785 лева
такси и разноски в производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :