О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 14.02.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, смесен въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Цончев
ВЧНД № 18
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по въззивна частна
жалба, подадена в законоустановения срок от повереника на пострадалия В.Л.,
против Определение № 174/06.12.2018 г., постановено по ЧНД № 442/2018 г. по
описа на РС – С., III състав, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК е потвърдено
постановление от 15.08.2018 г. на прокурор при РП – С. за прекратяване
наказателното производство по ДП № ЗМ 199/2017 г. по описа на РУ – С., пр.пр. №
1426/2016 г. на РП – С., водено срещу А.В.А. за престъпление по чл. 323, ал. 1
от НК.
В жалбата се развиват доводи,
че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди се, че
пострадалият Л. не е знаел за завземането на имота от обв. А.. От момента на
узнаване е оспорил фактическите действия на последния, т.е. бил е налице спор.
Изразява се несъгласие с констатацията на първоинстанционния съд, че след
оспорването, обвиняемият не е внесъл самоволно противоправна промяна в
съществуващото фактическо положение. Защитата се аргументира чрез построеното
бунгало в имота, изпратеното писмо, с което обвиняемият претендира цената на
извършените подобрения, както и
ежедневното му ползване. Твърди се, че не е извършено всестранно и пълно
разследване. Не е разпитана К. Т., не е проведен повторен разпит на св. К..
Отправя се искане за извършване на оглед и назначаване на съдебно-техническа
експертиза, която да установи състоянието на имот към настоящия момент. Иска се
отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РП – С. за
продължаване на разследването.
Софийският окръжен съд, след
като прецени по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК допустимостта,
законосъобразността и обосноваността на обжалваното определение намери
следното:
Жалбата е неоснователна.
РС - С. е установил въз основа
на всички доказателства по делото фактите и обстоятелствата, свързани с
повдигнатото обвинение.
Съвкупността от доказателства
по делото, подробно обсъдени в постановлението на РП-С. и определението на РС-С.,
сочи, че жалбоподателят В.Л. е придобил по дарение през 2008 г. поземлен имот с
пл. № 221 в местност „Щ. г.“, землище на с. Г.о., община С.. В имота имало
поставена ограда и насадени овощни и иглолистни дръвчета.
Чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 164, том IА, рег. № 2161, дело № 156/2014 г. от 05.08.2014 г.,
обвиняемият А.А. придобил от К. Т. поземлен имот № 77 по кадастралния план на
местност „Щ. г.“, землище на с. Г.о., община С., намиращ се на о.о 400 метра от
този на пострадалия.
На неустановена дата в края на
2014 г., началото на 2015 г., обвиняемият заедно със св. М. Г., се настанили в ПИ
№ 221, собственост на жалбоподателя Л.. Почистили го, изсекли и изкоренили част
от дърветата в него, извършили строително-монтажни дейности, като реновирали
съществуваща паянтова постройка – бунгало. В края на 2014 г. обвиняемият
предприел действия по трасиране на имота. През януари 2015 г. подал молба за издаване
на удостоверение за търпим строеж на съществуващото в имота на пострадалия бунгало,
което посочил пред общинската администрация, че се намира в поземлен имот № 77,
т.е. в закупения от него през 2014 г.
През октомври 2016 г.
пострадалият Л. отишъл в имота и установил, че оградата е съборена, плодните
дръвчета изкоренени, боровите изсечени, а съществуващото бунгало - ремонтирано.
Той оставил бележка в последното, в която написал „Настанили сте се на чужда
собственост. Изнесете се до 30.11.2016 г, в противен случай ще имате работа с
прокуратурата“.
Събрани са и други
доказателства, които установяват фактически положения, след настаняването на
обвинияемия в ПИ № 221, които е безпредметно да бъдат обсъждани.
При тези данни прокурора при РП
– С. е приел, че обвиняемият е действал при извинителна грешка, че влиза в
новозакупения си имот, както и че липсват достатъчно доказателства относно
виновността му. На основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК прекратил наказателното производство. С
обжалваното определение РС – С. е приел, че деянието не е престъпление, поради
липса на правен спор към момента на извършването му и е потвърдил прокурорското
постановление без да изменява прекратителното основание.
Настоящият състав споделя напълно
мотивите на обжалваното определение, като намира, че са налице основание за неговото
изменяване в частта относно основанието за прекратяване на назателното
производство. В тази връзка трябва да бъде отбелязано следното:
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК се изразява в осъществяване не по
установения от закона ред на едно оспорвано от ДРУГИГО, свое или чуждо,
действително или предполагаемо право. Следователно, за да има изобщо възможност
да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имущественото
право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на
правото или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна
по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да
отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да
осъществи спорната претенция. Когато последната е с предмет вещно право, вещта
се намира в насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не
по установения от закона ред - т.е в нарушение на законите, които уреждат реда
за решаване на правни спорове. От субективна страна е необходимо да съзнава наличния
(съществуващ или приключил) спор относно своето действително или предполагаемо
право, да предвижда, че с действията си променя фактическото положение не по
установения в закона ред и пряко да цели това, за да осъществи претенцията си.
По настоящото дело е установено,
че към момента на настаняването на обвиняемия А. в имота на жалбоподателя Л.,
владението не е било оспорено от участник в гражданския оборот. Това е станало
по-късно - чак след промяна на фактическото положение (изразило се
завладяването на имота от обв. А.), когато пострадалият Л. известил обв. А.
чрез бележка, че последният се е настанил в чужда собственост. Тогава е
оспорено за пръв път предполагаемото право на обвиняемия. Породеният от този
момент спор не може да рефлектира върху състава на престъплението по чл. 323,
ал. 1 от НК до степен да го осъществи, тъй като не може да бъде елемент от
него. Оспорването трябва да предшества действията на обвиняемия (вж. в този
смисъл Решение № 219/11.12.2018 г. по наказателно дело № 810/2018 година, ВКС, I
НО). След като обвиняемият е променил фактическото
положение преди наличие на правен спор, не може да бъде субект на
престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК поради обективна несъставомерност. При
това положение основанието за прекратяване на наказателното производство е, че
деянието не съставлява престъпление -
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, поради което обжалваното определение трябва да
бъде изменено в тази част.
Разбираемо е недоволството на
жалбоподателя от изхода на делото, но нормата на чл. 323 от НК не защитава
правото на собственост, а урежда обществените отношения, свързани с правото на държавата
да определя реда, по който споровете между гражданите се разрешават. При това
положение единственият правомерен път на защита на пострадалия Л. е по
гражданскоправен ред чрез ревандикационен иск.
Не може да бъде споделен
доводът на повереника, че след настаняването в имота, обвиняемият е внесъл не
по установения ред промяна във фактическото положение. Релевираните в тази
връзка факти са несъставомерни по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК. Те не сочат
промяна в упражняваното владение от страна на обвиняемия Л., който продължил да
упражнява фактическа власт върху процесния имот, като отказал да го предаде на
жалбоподателя. Това потвърждава извода за наличие на спор относно правото на
собственост, който може да бъде разрешен по гражданскоправен ред. Следва и да
се отбележи, че престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК не може да се извърши
чрез бездействие (вж. в този смисъл Решение № 297 от 28.06.2011 г. на ВКС по н.
д. № 1547/2011 г., III н. о., НК).
Отправените доказателствени
искания няма да спомогнат за по-различни фактически и правни изводи. К. Т. е
невъзможно да бъде разпитана, тъй като е починала през 2014 г. За св. К. това е
безпредметно, тъй като не е възприел действията по промяна на фактическото
положение. Установяването на състоянието на имота към настоящият момент чрез
оглед и експертиза е извън предмета на доказване.
Водим от горното и на основание
и на основание чл. 243, ал. 8 вр. ал. 6, т. 2 от НПК, Софийския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯВА Определение
№ 174/06.12.2018 г., постановено по ЧНД № 442/2018 г. по описа на РС – С., III
състав, в частта,
с която е потвърдено постановление от 15.08.2018 г. на прокурор при РП – С. по
ДП № ЗМ 199/2017 г. по описа на РУ – С., пр.пр. № 1426/2016 г. на РП – С.
относно основанието за прекратяване на наказателното производство по чл. 243,
ал. 1, т. 2 НПК като се счита прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК.
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.