Определение по дело №149/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба вх. № 1109 от 22.01.2025 г. от „К. 94“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район Тракия, ПК 4023, [адрес], представлявано от П. В. М., чрез пълномощник адв.В. М., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД-3000-381/32-1114938/13. 12.2024 г., издадена от заместник-директор на ТД Митница [област].

С жалбата се настоява, че заповедта е незаконосъобразна и се иска нейната отмяна, както и присъждане на направените разноски. Твърди се, че налагането на ПАМ засята правата и законните интереси на дружеството.

Във връзка с указания на съда да посочи правния си интерес, предвид отмяната на оспорената заповед, твърди, че и има правен интерес за оспорване на заповедта, тъй като е разчитал на бърз съдебен процес, а поради забавяне разглеждането на делото, се оказал принуден да заплати санкцията, за да може да продължи с нормалната си стопанска дейност. Счита, че заплащането на санкцията не е израз на неговото съгласие със законосъобразността на заповедта.

Ответникът по жалбата заместник – директор на ТД Митница [област] намира, че жалбата не внася нови факти и обстоятелства по случая.

По делото е изпратена от ответника в надлежно заверено копие пълната преписка по издаване на оспорения акт, включително и заповед за прекратяване на ПАМ № ЗТД-3000-24/32-20248 от 20.01.2025 г., издадена от директора на ТД Митница [област] (л. 15 и сл.), издадена по искане на дружеството с вх.№ 32-15220 от 15.01.2025 г. с искане за прекратяване на ПАМ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с исканията и твърденията на страните, намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган на 13.01.2025 г. Заповедта е връчена на управителя на 02.01.2025 г., поради което жалбата е подадена в срок, от засегнатото от заповедта лице.

Същевременно в хода на окомплектоването на жалбата от страна на административния орган е издадена заповед № ЗТД-3000-24/32-20248 от 20.01.2025 г., издадена от директора на ТД Митница [област], с която на основание чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС, във връзка с чл. 59, ал. 1 от АПК е прекратена ПАМ, наложена с оспорената заповед, поради заплащане на наложените с наказателно постановление № [Наименование]/3000-724/НП от 12.12.2024 г. имуществени санкции в общ размер от 2000.00 лв. В заповедта за прекратяване на ПАМ е указано, че заплащането е извършено преди изтичане на срока, определен с т.II от оспорената Заповед, поради което не са предприети действия по т. 5 от същата заповед, поради което не са предприети действия по фактическото запечатване на обекта(л. 17).

Имайки предвид посочената заповед за прекратяване на ПАМ на директора на ТД Митница [област], съдът намира, че към момента на подаване на жалбата си чрез административния орган на 13.01.2025 г. за жалбоподателя е бил налице правен интерес от обжалване на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД-3000-381/32-1114938/13. 12.2024 г., издадена от заместник-директор на ТД Митница [област]. Предпоставка за издаване на оспорения акт е наказателно постановление № BG2024/3000-724/НП от 12.12.2024 г., приложено по делото, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от по 500 лева за четири нарушения по чл. 52, ал.1, т.1 от ЗАДС във връзка с чл.77, ал.2 ЗАДС и чл.58, ал.3 ППЗАДС, на основание чл.123а, ал.3 вр. с ал.2 ЗАДС. На дружеството на основание чл.124а, ал.1 ЗАДС е наложено и наказание лишаване от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 4 месеца за извършените четири нарушения.

Съгласно нормата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка "запечатване" на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок от 2 до 6 месеца.

Принудителна административна мярка по чл. 124б и чл. 124в ЗАДС се налага за обезпечаване на административно наказание, наложено с наказателно постановление, като изпълнението по това административно наказание, от своя страна, се обезпечава с наложената принудителна административна мярка. Предвиждането на законодателя е, че наказанието запечатване на обект и забрана за достъп до него се прекратява от органа, който я е наложил на основание чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, по искане на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Видно от преводно нареждане от 15.01.2025 г., наложените по НП имуществени санкции общо в размер на 2000.00 лв. са заплатени.(л. 13) С оглед последното и на основание чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС е прекратена ПАМ със заповед от 20.01.2025 г. Жалбата е постъпила в съда на 22.01.2025 г.

В случая не се спори между страните, че наложената имуществена санкция по наказателното постановление е заплатена. В този смисъл прекратяването на ПАМ не се явява признание, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, какъвто довод навежда в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя. Това е така, защото прекратяването на ПАМ се явява резултат на обвързана компетентност, следваща от внесената сума по имуществената санкция. Административният орган е задължен да прекрати мярката при наличието на предвидените по чл. 124б, ал. 5 ЗАДС предпоставки.

Към момента на заплащането на сумата по имуществената санкция оспорената заповедта на директора на ТД Митница [област] не е привеждана в изпълнение. Липсата на фактическо изпълнение на оспорената заповед сочи, че от същата не са претърпени вреди. Липсват и доказателства в тази насока. В този смисъл оспореният акт не е породил неблагоприятни последици в имуществената сфера на оспорващия. Прекратяването на мярката в резултат на доброволно предприето действие от страна на жалбоподателя по обезпечаване изпълнението на НП и липсата на фактическо запечатване на обекта, сочат на отпаднал правен интерес у жалбоподателя.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. Засягането е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Засегнати са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочният административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт.

Съгласно задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията по к. д. № 18/1995 г., с Решение № 21/26.10.1995 г. Конституционният съд е приел, че "чл. 120, ал. 2 от Конституцията възприема принципа на общата клауза на обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата. Подлежат на съдебен контрол за законност всички административни актове, освен изрично посочените в закон, които нарушават или застрашават права и законни интереси на граждани и юридически лица, независимо от авторите, вида и характера на тези административни актове". Решаващ е само правният ефект върху правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Ако актът не засяга права или законни интереси, той не подлежи на обжалване поради липса на правен интерес.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че е налице абсолютна процесуална пречка, тъй като за оспорващия още с постъпване на жалбата в съда е отпаднал правният интерес от оспорването на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД-3000-381/32-1114938/13. 12.2024 г., издадена от заместник-директор на ТД Митница [област], поради което жалбата на основание чл. 159, т. 4 от АПК е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство следва да се прекрати.

ОТ жалбоподателя се претендират разноски, които с оглед изхода на спора, а и предвид обстоятелството, че не се представя доказателство за направено плащане на заявената сума [рег. номер]., то искането следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – [област], XIV състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1109 от 22.01.2025 г., подадена от „К. 94“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], район Тракия, ПК 4023, [адрес], представлявано от П. В. М., чрез пълномощник адв.В. М., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД-3000-381/32-1114938/13. 12.2024 г., издадена от заместник-директор на ТД Митница [област].

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 149 по описа за 2025 г. на Административен съд - [област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок пред Върховния административен съд на Република България.от съобщаването му с препис за страните.