Р Е Ш Е Н И Е
261172 / 22.10.2021г.
гр.
Перник, 22.10.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IV-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на
секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06697 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от А.Ц.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.Перник, ул.Владайско въстание 1, с
правно основание чл.200 КТ, с който се иска ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 10 000лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, в
резултат на професионално заболяване от болестта “***” , установено с Експертно
решение № 0012 / 002 / 08.01.2020 г. на УБ - МБАЛ Св. Иван Рилски, гр. София,
потвърдено от ЕР на НЕЛК № 0685/066/17.09.2020. след съответното
преосвидетелстване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на установяването на ексцеса – 08.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД е
подал отговор в законоустановения срок, с който е
оспорил така предявения иск по основание и по размер, поради което и иска
същият да бъде отхвърлен като неоснователен. С отговора е направено искане
задължаване на трети, неучастващи по делото лица – ТЕЛК „Общи и професионални
болести“ при Университетска болница – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – гр. София,
„Регионална картотека на медицински експертизи“ – гр. Перник и РУ СО – Перник,
да представят конкретно посочени документи
В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител,
пледира за уважаване на иска и претендира присъждане на сторените в процеса
разноски.
Ответника в съдебно заседание не изпраща представител и не
изразява становище по съществото на спора.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложените по делото
писмени доказателства /ЛТД-заверено копие/, е видно, че ищецът е започнал
работа на 16.05.1983 г. по трудово правоотношение със СМК”Ленин”- гр.Перник на
длъжност ***” в ***“, на която длъжност работил до до
01.10.1987 г.
От 01.10.1987 г. до 09.02.1989 г. работил в СМК
„Ленин” - гр. Перник, като заемал длъжността „***” в Мартенов цех.
От 16.02.1989г. до 06.04.1990 г. работил в Завод за
заваръчни машина Кракра, гр. Перник на длъжност „***”.
От 18.04.1990 г. до 01.10.1991 г., работил в “Бл.
Попов” - гр. Перник, като отново заемал длъжността “***”.
От 18.04.1990 г. до 06.04.1994 г. работил в “Камет” АД, гр. Перник, като заемал длъжността “*** в цех
“Мир”.
От 11.04.1994 г. до 01.04.1995 г., отново бях
назначен и работил в “Стомана” АД - гр. Перник, като отново заемал длъжността “***”.
От 17.01.2000 г. до 15.06.2001 г., работил в “Еврометал” ООД, като отново заемал длъжността “***”.
От 29.06.2001 г. до 01.06.2016 г., работил в
“Стомана Индъстри” АД - гр. Перник, като заемал
длъжността “***”.
Видно от приложеното ЛТД на ищеца, трудовото му
правоотношение е прекратено със заповед №103 от 01.06.2016г. на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ.
Видно становището на СТМ “Нео Вита -
СТМ” ООД, “като *** А.Ц. е бил изложен на вибрации, предавани на цялото тяло
/средно сменна експозиция осем часа/, които надвишават дневната стойност на
експозиция за предприемане на действие, но не надвишават дневната гранична
стойност на експозиция и са предприети мерки за ограничаване на въздействието
от общи вибрации.
В приетия и неоспорен Протокол № 2/03.11.2016
г. на НОИ ТД Перник за извършено проучване за професионална болест са отразени
рисковите фактори в условията на труд, при които е работил ищецът в ответното
дружество, а именно: наднормени стойности на шум и прах, неблагоприятен
микроклимат, токсични вещества в допустими концентрации, тежко физическо
натоварване, принудителна работна поза, свързана със статично натоварване на
гръбначния стълб, долните и горните крайници. В периода от
09.08.2016 г. до 12.08.2016 г. ищеца е бил хоспитализиран в УМБАЛ “Св. Иван
Рилски” ЕАД - София и съгласно Епикриза ИЗ 14763,
окончателната диагноза поставена на лицето е вибрационна болест от общо вибровъздействие втори стадии/ костно дегенеративен, цервикален и лумбо сакрален радикуларен и а*** синдром. Видно от Епикризата
ИЗ № 13448/1290, издадена му от Университетска болница МБАЛ “СВ. Иван Рилски”
ЕАД - София се установява че окончателната ми диагноза е “***, ***”, като това
е установено следствие проведено лечение за периода от 19.07.2016 г. до
21.07.2016 г. Заболяването му е признато за професионално на 03.11.2016 г.,
като освен това професионалният им характер е констатиран от медицинските
органи с ПРОТОКОЛ № 2 от 03.11.2016 г. за извършено проучване на професионална
болест и ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ № 1477 от 175 / 09.12.2016 г. на Университетска
болница МБАЛ “СВ.Иван Рилски” ЕАД - София, влязло в сила на 22.12.2016 г. видно
от отбелязването върху него, в което е посочено че процента на т.н.р. за
професионално заболяване вече е 58.0% .
Видно от Експертно решение ТЕЛК № 0012
от 002 / 08.01.2020 г. издадено от УБ - МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД се
установява, че процента на т.н.р. за професионално заболяване вече е 60.0%,
като за настоящото професионално заболяване - "вибрационна болест от общо вибровъздействие - втори стадий, /***, ***, ***- са
признати 30% ТНР по чл. 7, т. 12,2 с признат професионален характер по надлежен
ред с Протокол на ЕР на ТЕЛК № 1477/09.12.2016 г. цитиран и по горе и е влязло
в законна сила на 22.12.2016 г. Видно от отбелязването върху него, ЕР на ТЕЛК №
0012 от 002 / 08.01.2020 г., издадено от УБ - МБАЛ "Св. Иван Рилски"
ЕАД е влязло в законна сила на 28.10.2020 г., като видно от ИД предоставено ни
от РЗИ - РКМЕ - гр. Перник се установява, че на 24.01.2020 г. е изпратено на
Стомана Индъстри АД, гр. Перник. Експертно решение №
12 /08.01.2020 г. за преосвидетелстване, като необжалвано от ответното
дружество е влязло в сила на 28.10.2020 г., поради причината, че същото е
обжалвано от Председателя на МК към ТП на НОИ - гр. Перник при което е разкрита
процедура при която НЕЛК е преразгледал своето ЕР № 0644/24.06.2020 г. и е
прието, че определения краен процент ТНР е правилно изчислен в ЕР на ТЕЛК
0012/08.01.2020 г. на лицето А.Ц.Г., като НЕЛК е оттеглил собственото си ЕР
0644/24.06.2020 г. и е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 0012 / 08.01.2020 г. в което не
е допусната техническа грешка и крайният процент е правилно изчислен.
Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза
При лицето А.Ц.Г. има доказана ***/***, цервикален, *** и а*** синдром/.
Това представлява по- късен етап /втори/ в развитието на заболяването- разгърнат, обикновено стадиите на развитие
са три. Най-ранната документална диагностична оценка по материалите
от делото е от 2016г., когато се посочва разгърната
картина от съдови; *** и ***. Те обхващат шийния,торакален и поясен отдел на
гръбначния стълб, ангажират периферно-нервния сноп на крайниците, невродегенеративно /невросензорно/ намаление на слуха. В
случая клиничните симптоми са намаление
на слуха;периферни съдово-дистрофични симптоми като студенина на пръсти и длани;промяна
в кожа и нокти;промяна в чувствителност за температура и допир;радикулерен и
полирадикулерен синдроми в горни и долни крайници;костно-
ставен дистрофичен;дегенеративен
синдром/болка и скованост/ и церебрастенен/ главоболие, замаяност, умора/. Заболяването има хронично-прогресиращ ход, независимо от провежданото лечение и при отстраняване
на етиологичния причинител /вибровъздействие/.Има възможност да се забави
развитието за по-дълъг период в междинния втори стадий, но
не и да бъде
преустановено. Състоянието на този етап
няма възможност за дефинитивно лечение. Провежда се симптоматично и патогенетично лечение. През 2016г ТЕЛК на УМБАЛ“Ив.Рилски“ определя 56% ТНТ за професионално заболяване:*** и вибрационна болест от общо вибровъздействие-
втори стадий. През 2020г процентът за професионално заболяване е 60%,при увеличена **и при 100% по съвкупност
с общо заболяване.
Видно от показанията на свидетелите К.Н.Г./съпруга
на ищеца/ и Г. Ц.Г. /брат на ищеца/, цененени при
условията на чл.172 ГПК, ищецът е със силно намалени функции, който му пречат
както в ежедневните дейности, така и при осъществяване на социални контакти,
което води до изолация и необщителност. От показанията на свидетелите се
установява, че болките на ищеца го правят трудно подвижен и го принуждават да
взима обезболяващи препарати, не може да се обслужва само, което налага
съпругата му да му помага за елементарни ежедневни дейности. Изпада в
депресивни състояния, нервен и конфликтен. Св. С. сочи, че в периоди на
обостряне на болките в кръстната област е принудена да помага на съпруга и да
се изправя и раздвижи, да се облича и обува.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
от заключението по съдебно- медицинската експертиза, от показанията на
свидетелите, които съдът кредитира като непротиворечиви, както и от останалите
писмени доказателства, приети по делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Фактическите твърдения
в исковата молба във връзка с искането
за защита определят правното основание на иска по
чл.200, ал.1 от КТ.
Искът е процесуално
допустим - Налице е активна и пасивна процесуална легитимация, както и правен
интерес от предявяване на настоящия иск: ищецът, в качеството му на работник в
ответното дружество – работодател, претендира заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на влошаване /ексцес/ на
професионални заболявания.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата
на чл.200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки:
наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на работника,
причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди. Следва да се
отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това,
дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина
за настъпването на вредите.
В настоящия случай с решението по гр.д.№944/2017г.
на ПРС, влязло в сила на 22.10.2018г., е признато, че заболяванията на ищеца са
професионални и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
С влязло в сила Експертно решение №1477 от 09.12.2016г.
на УМБАЛ”Св.Иван Рилски”- гр.София, е установено, че ищецът е имал състояние от
72 % трайно намалена работоспособност преди освидетелстването, от които 58% с
дължат на професионалното заболяване и 46 % на общо заболяване. От определени
общо 72% трайна неработоспособност, професионалното заболяване ***/***,
цервикален, *** и а*** синдром обуславя 40% ТНР, професионалното заболяване *** обуславя 50% ТНР.
С влязло в сила Експертно решение №12 от 08.01.2020г.
на УМБАЛ”Св.Иван Рилски”- гр.София издадено
въз основа на преосвидетелстване във връзка със заболяванията се установява, че
са определени общо 100% трайна неработоспособност без чужда помощ, от които 60%
с дължат на професионалното заболяване и 50 % на общо заболяване. От
определената трайна неработоспособност, професионалното заболяване ***/***, цервикален, *** и а*** синдром обуславя 30% ТНР,
професионалното заболяване *** обуславя 60% ТНР .
Предвид изложеното съдът намира, че е налице ексцес-
влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение с констатирането на професоналното заболяване, което влошаване не е било
репарирано в предходното съдебно производство. От съдебно- медицинската
експертиза е видно, че е безспорно установена причинната връзка на влошеното
здравословно състояние с професионалното заболяване на ищеца.
Доколкото в настоящето производство се събраха
достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди вследствие на ексцеса, то съдът намира, че
са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът съобрази освен показанията на свидетелите относно множеството ограничения, които е следвало да
изтърпи ищеца и необходимостта да продължи да ги търпи и за в бъдеще, така и вида на професионалното заболяване, описан от
медицинската експертиза, още и периода,
за който се присъжда обезщетението, като и
присъденото до този момент обезщетение със съдебно решение
по повод и на професионалното заболяване предмет на настоящето производство. В
последното експертното решение е установен по-голям процент
намаляване на трудоспособността. Ищеца е в трудоспособна възраст. В този смисъл съдът приема, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди е 8000.00 лв.,
за ексцеса по повод професионалното заболяване.
Определеният
размер обезщетение общо от 8000.00 лв. следва да бъде заплатено със законните последици, които включват и
компенсаторната лихва по чл. 84, ал. 3 ЗЗД, считано от датата на констатиране
на ексцеса – 08.01.2020г.,
както е поискано от ищеца.
Независимо
от обстоятелството, че ищецът е бил работник в ответното дружество само за част
от трудовия си стаж, то предвид, че ответникът “Стомана индъстри”АД
е правоприемник на предхождащите го дружества-праводатели,
на основание чл.123, ал. 4, респ. чл. 123а, ал. 3 КТ следва да отговаря изцяло
и пълно за вредите от професионалната болест. Солидарната отговорност е
предвидена в закона в полза на кредитора и няма пречка той да не се възползва
от нея, като предяви претенция за последиците от увреждането само срещу някой
от солидарно отговарящите, както е в случая, поради което възражението на
ответника в обратен смисъл е неоснователно.
Присъденото
вземане е по иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение, дължимо от
работодателя за вреди от професионална болест, т. е. обезщетение извън обхвата
на предвидените в чл. 242, ал. 1 ГПК, поради което решението не подлежи на
предварително изпълнение, освен при наличие на предпоставките на чл. 242, ал. 2 ГПК, каквито твърдения не са въведени от ищеца по делото /Определение № 485 от
30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. Ето защо,
искането на ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението, следва
да се остави без уважение.
По разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски общо в размер
на 1000,00 лв. – заплатено адв.
възнаграждение/съгласно представения списък и договор за правна защита и
съдействие/. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, дължимите разноски на ищеца се изчисляват
като процент, получен от съотношението между уважената част от исковете и целия претендиран
размер –, т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата 1000 лв.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл.
78, ал.6, ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер на 320.00 лв. (4%
върху уважената сума от 8000 лв.), както
и 150,00 лв. – разноски за вещо лице, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното,
Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Стомана
индъстри" АД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, да заплати на А.Ц.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, по иска с правно основание чл. 200 КТ общо сумата 8000,00
/осем хиляди/ лв. –- представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, в резултат на професионално
заболяване от болестта “***” , установено с Експертно решение № 0012 / 002 /
08.01.2020 г. на УБ - МБАЛ Св. Иван Рилски, гр. София, потвърдено от ЕР на НЕЛК
№ 0685/066/17.09.2020. след съответното преосвидетелстване, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на установяването на ексцеса –
08.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата..
ОСЪЖДА
„Стомана индъстри" АД, ЕИК *********, гр.
Перник, ул. Владайско въстание № 1 да заплати
А.Ц.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1000.00 /хиляда лева/ –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри"
АД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Владайско въстание
№ 1 да заплати по сметка на Пернишкия районен
съд сумата 320.00 лв. /триста и
двадесет лева/- държавна такса, както
и сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ – разноски за вещо лице, платени от
бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
допускане предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото обезщетение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК, като решението в тази
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.