Решение по дело №14516/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1247
Дата: 9 декември 2021 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211110214516
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1247
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110214516 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,Грил Бургер“ ООД, с
ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: с.Панчарево, Област
София, ул.,,Александър Стамболийски“ № 17, представлявано от К. П. против
Наказателно Постановление № 23 - 003717 издадено на 27. 09.2021г. от
Директор на ДИТ - СО, с което на жалбоподателя е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено административно
нарушение по чл.63, ал.2 във вр. с ал.2 от КТ.
В жалбата санкционираното юридическо лице принципно не оспорва
фактите по наказателното постановление,, но релевира оплаквания относно
наличието на маловажност на случая и прекомерност на наложеното
наказание. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление или алтернативно да измени
същото като намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Грил Бургер“ ООД, редовно
призован, се представлява от своя управител както и от упълномощен
защитник. В пледоарията си последния поддържа жалбата и моли същата да
1
бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици. Акцентира върху
ниската степен на обществена опасност на деянието и отсъствието на
настъпили общественоопасни последици.
Административно – наказващият орган Директор на ДИТ – СО, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че
законодателят не е предвидил маловажност на случая за подобен вид
административни нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 03.08.2021г. в служители на ДИТСО главен инспектор С.М. и Т.К.
извършили проверка по повод спазване на трудовото законодателство в
търговски обект: ресторант ,,Грил Бургер“ , находящ се в гр.София,
бул.,,Драган Цанков“ № 28. Било установено, че дружеството, в качеството
му на работодател, по силата на сключен трудов договор № 8 от същата дата,
е допуснал до работа лицето П. Б. Ц., с ЕГН: ********** на длъжност
,,работник в кухня“, без предварително да му предостави заверено копие от
изискуемото по чл.62, ал.3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения от
него трудов договор. Лицето било установено в 10:30ч. в обекта, че престира
работна сила. В хода на проверката търговецът е представил трудовото досие
на работника, който първоначално в нарочна декларация от същата дата е
удостоверил, че не е имал въобще сключен трудов договор. Впоследствие
такъв явно е бил сключен и представен на проверяващите като към него е
била приложена и справка по чл.62, ал.5 от КТ с изходящ от 03.08.2021г. от
18:07:03ч. От справката било видно, че работникът е започнал да изпълнява
трудовите си задължения в 10:00ч., каквото е било и неговото трудовоправно
задължение по договора, като заявлението за регистрация на същия очевидно
е било след извършване на проверката. С Протокол за извършена проверка №
2
ПР 2126090/09.08.2021г. били обективирани резултатите от проверката. В т.8
било отразено констатираното деяния, като същевременно били установени и
отразени и други нарушения на трудовото законодателство, за които били
издадени задължителни предписания. На 10.09.2021г. бил съставен АУАН,
който бил ръчен лично на управителя на дружеството – работодател и
подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от страните,
поради което и съдът я възприе като безспорно установена и доказана. От
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели
С.М. и Т.К. се установява, че и двете са били непосредствени очевидци на
извършеното деяние. Същите са установили лицето Петър Цветков в обекта
във време, когато същият е изпълнявал своите трудови задължения по
договор, който все още не е бил сключел с жалбоподателя.
Същевременно от представеното трудово досие на лицето на по – късен
етап от административното производство било констатирано, че лицето не е
имало връчено уведомление за регистрация на очевидно сключения след
проверката трудов договор. Констатирали са и други нарушения на трудовото
законодателство, които са обективирали в съставения от тях протокол със
задължителни предписания. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като правдоподобни и подкрепящи се от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалвания такъв отговарят на изискванията на ЗАНН и са
били издадени в съответствие с законоустановените давностни срокове по
чл.34 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият
орган правилно е санкционирал дружеството за извършено административно
нарушение по чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ.
Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че към момента на
проверката допуснатият до работа работник П. Ц. не е имал сключен трудов
договор, което е своеобразно самостоятелно административна нарушение,
3
което търговецът е коригирал в деня на проверката като е представели
впоследствие такъв от същата дата, както и е направил опит да регистрира
същия на по – късен етап. Тъй като все пак такъв трудов договор е бил
представен, независимо от противоположно декларираното обстоятелство от
работника към момента на проверката, същият не е получил изискуемото
уведомление за регистрация от ТД на НАП, с което жалбоподателят е
извършил самостоятелно административно нарушение. Поради наличие на
трудов договор, които впоследствие е бил сключен и нерегистриран,
правилно търговецът е бил подведен под административна отговорност по
чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че
случаят е маловажен. Както правилно отбелязва в съдебно заседание
упълномощения юрисконсулт, същото противоречи на закона. Разпоредбата
на чл.415в, ал.2 от КТ изключва маловажност за нарушения по чл.63, ал.1 и
ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е обща за всички видове
административни нарушения и след като в случая е налице наличие на
специална такава, няма как съдът да приеме наличие на маловажност на
случая.
От обективна страна безспорно се доказва от данните по делото, че
дружеството е извършило противоправно действие, допускайки до работа
лице, на което не е било връчено регистрирано уведомление в ТД на НАП.
Нарушението е формално и от неговото реализиране не се изисква
настъпването на общественоопасни последици.
От субективна страна отговорността на търговското дружество –
юридическо лице, е обективна и безвиновна.
По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата
разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за извършване на подобен вид
административни нарушения налагане на наказание глоба или имуществена
санкция от 1 500 до 15 000 лева.
Административно наказващият орган е изложил мотиви в обжалваното
наказателно постановление досежно размера на наложеното наказание, които
изцяло се споделят от съда.
От показанията на разпитаните в качеството на свидетели проверяващи,
както и от писмените доказателства и в частност протокол за извършена
4
проверка се доказва, че освен извършване на предходно административно
нарушение по чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, което впоследствие е било
санирано с такова по чл.63, ал.2 от КТ, търговецът -работодател е извършил и
други нарушения по трудовото законодателство, които са били надлежно
описани и за които са били издадени нарочни предписания. Определяне на
наказание към предвидения в закона минимум от 2 500 лева съдът намира за
справедливо, съобразено със смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства и отговарящо в най – пълна степен на целите по чл.12 от
ЗАНН.
Не следва да бъде споделено и последното оплакване на жалбоподателя
за изменение на наказателното постановление по отношение на размера на
наложеното наказание. Завишената обществена опасност на деянието,
съчетано с наличие на предходно нарушение на КТ и установени и други
такива, не обуславят последващо снизхождение при извършване на преценка
за по – благоприятно третиране на работодателя.
При извършване на служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на
наказателното постановление на процесуално основание.
Предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото наказаното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на административно наказващия орган сумата в размер на 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на
СРС и сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23 – 003717 издадено
на 27.09.2021г. от Директор на ДИТ - СО, с което на ,,Грил Бургер“ ООД, с
ЕИК:.........със седалище и адрес на управление: с. Панчарево, Област София,
ул.,,Александър Стамболийски“ № 17, представлявано от К. П. е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено
5
административно нарушение по чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.5 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,Грил Бургер“
ООД, с ЕИК: ............. със седалище и адрес на управление: с.Панчарево,
Област София, ул.,,Александър Стамболийски“ № 17, представлявано от К.
П. да заплати на ДИТ - София сумата от 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и по сметка на СРС и сумата от 5.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,Грил Бургер“ ООД, с
ЕИК: ........ със седалище и адрес на управление: с.Панчарево, Област София,
ул.,,Александър Стамболийски“ № 17, представлявано от К. П. против
Наказателно Постановление № 23 - 003717 издадено на 27. 09.2021г. от
Директор на ДИТ - СО, с което на жалбоподателя е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено административно
нарушение по чл.63, ал.2 във вр. с ал.2 от КТ.
В жалбата санкционираното юридическо лице принципно не оспорва
фактите по наказателното постановление,, но релевира оплаквания относно
наличието на маловажност на случая и прекомерност на наложеното
наказание. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление или алтернативно да измени
същото като намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Грил Бургер“ ООД, редовно
призован, се представлява от своя управител както и от упълномощен
защитник. В пледоарията си последния поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици. Акцентира върху
ниската степен на обществена опасност на деянието и отсъствието на
настъпили общественоопасни последици.
Административно – наказващият орган Директор на ДИТ – СО, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че
законодателят не е предвидил маловажност на случая за подобен вид
административни нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 03.08.2021г. в служители на ДИТСО главен инспектор С.М. и Т.К.
извършили проверка по повод спазване на трудовото законодателство в
търговски обект: ресторант ,,Грил Бургер“ , находящ се в гр.София,
бул.,,Драган Цанков“ № 28. Било установено, че дружеството, в качеството
му на работодател, по силата на сключен трудов договор № 8 от същата дата,
е допуснал до работа лицето П. Б. Ц., с ЕГН: ********** на длъжност
,,работник в кухня“, без предварително да му предостави заверено копие от
изискуемото по чл.62, ал.3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения от
него трудов договор. Лицето било установено в 10:30ч. в обекта, че престира
1
работна сила. В хода на проверката търговецът е представил трудовото досие
на работника, който първоначално в нарочна декларация от същата дата е
удостоверил, че не е имал въобще сключен трудов договор. Впоследствие
такъв явно е бил сключен и представен на проверяващите като към него е
била приложена и справка по чл.62, ал.5 от КТ с изходящ от 03.08.2021г. от
18:07:03ч. От справката било видно, че работникът е започнал да изпълнява
трудовите си задължения в 10:00ч., каквото е било и неговото задължение по
договора, като заявлението за регистрация на същия очевидно е било след
извършване на проверката. С Протокол за извършена проверка № ПР
2126090/09.08.2021г. били обективирани резултатите от проверката. В т.8
било отразено констатираното деяния, като същевременно били установени и
отразени и други нарушения на трудовото законодателство, за които били
издадени задължителни предписания. На 10.09.2021г. бил съставен АУАН,
който бил ръчен лично на управителя на дружеството – работодател и
подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от страните,
поради което и съдът я възприе като безспорно установена и доказана. От
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели
С.М. и Т.К. се установява, че и двете са били непосредствени очевидци на
извършеното деяние. Същите са установили лицето П. Ц. в обекта във време,
когато същият е изпълнявал своите трудови задължения по договор, който все
още не е бил сключел с жалбоподателя.
Същевременно от представеното трудово досие на лицето на по – късен
етап от административното производство било констатирано, че лицето не е
имало връчено уведомление за регистрация на очевидно сключения след
проверката трудов договор. Констатирали са и други нарушения на трудовото
законодателство, които са обективирали в съставения от тях протокол със
задължителни предписания. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като правдоподобни и подкрепящи се от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалвания такъв отговарят на изискванията на ЗАНН и са
били издадени в съответствие с законоустановените давностни срокове по
чл.34 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият
орган правилно е санкционирал дружеството за извършено административно
нарушение по чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ.
Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че към момента на
проверката допуснатият до работа работник П. Ц. не е имал сключен трудов
договор, което е своеобразно самостоятелно административна нарушение,
2
което търговецът е коригирал в деня на проверката като е представели
впоследствие такъв от същата дата, както и е направил опит да регистрира
същия на по – късен етап. Тъй като все пак такъв трудов договор е бил
представен, независимо от противоположно декларираното обстоятелство от
работника към момента на проверката, същият не е получил изискуемото
уведомление за регистрация от ТД на НАП, с което жалбоподателят е
извършил самостоятелно административно нарушение. Поради наличие на
трудов договор, които впоследствие е бил сключен и нерегистриран,
правилно търговецът е бил подведен под административна отговорност по
чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че
случаят е маловажен. Както правилно отбелязва в съдебно заседание
упълномощения юрисконсулт, същото противоречи на закона. Разпоредбата
на чл.415в, ал.2 от КТ изключва маловажност за нарушения по чл.63, ал.1 и
ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е обща за всички видове
административни нарушения и след като в случая е налице наличие на
специална такава, няма как съдът да приеме наличие на маловажност на
случая.
От обективна страна безспорно се доказва от данните по делото, че
дружеството е извършило противоправно действие, допускайки до работа
лице, на което не е било връчено регистрирано уведомление в ТД на НАП.
Нарушението е формално и от неговото реализиране не се изисква
настъпването на общественоопасни последици.
От субективна страна отговорността на търговското дружество –
юридическо лице, е обективна и безвиновна.
По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата
разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за извършване на подобен вид
административни нарушения налагане на наказание глоба или имуществена
санкция от 1 500 до 15 000 лева.
Административно наказващият орган е изложил мотиви в обжалваното
наказателно постановление досежно размера на наложеното наказание, които
изцяло се споделят от съда.
От показанията на разпитаните в качеството на свидетели проверяващи,
както и от писмените доказателства и в частност протокол за извършена
проверка се доказва, че освен извършване на предходно административно
нарушение по чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, което впоследствие е било
санирано с такова по чл.63, ал.2 от КТ, търговецът -работодател е извършил и
други нарушения по трудовото законодателство, които са били надлежно
описани и за които са били издадени нарочни предписания. Определяне на
наказание към предвидения в закона минимум от 2 500 лева съдът намира за
справедливо, съобразено със смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства и отговарящо в най – пълна степен на целите по чл.12 от
ЗАНН.
3
Не следва да бъде споделено и последното оплакване на жалбоподателя
за изменение на наказателното постановление по отношение на размера на
наложеното наказание. Завишената обществена опасност на деянието,
съчетано с наличие на предходно нарушение на КТ и установени и други
такива, не обуславят последващо снизхождение при извършване на преценка
за по – благоприятно третиране на работодателя.
При извършване на служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на
наказателното постановление на процесуално основание.
Предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото наказаното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на административно наказващия орган сумата в размер на 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на
СРС и сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
4